Решение № 9 от 8.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 666/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Мегапорт“ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. Х. срещу Решение № 870/19.06.2024г. по т.д.№ 500/2024г. на Софийски градски съд, ТО, 13с-в, с което е отхвърлена предявената от „Мегапорт“ООД молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Мегапорт М“ООД на заявените с исковата молба основания- поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника „Мегапорт М“ООД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, както и че е необосновано по съображения изложени във въззивната жалба. Твърди се, че от изчислените от вещото лице показатели за измерване платежоспособността на предприятието ясно се вижда, че почти всички те/ с изключение на коефициента на общата ликвидност/ са под референтните стойности, което било показателно за възможността дружеството да погасява задълженията си, дори само спрямо ищеца. Излагат се и съображения, че платежоспособността и свръхзадължеността на „Мегапорт М“ООД трябвало да се изчисляват към 31.05.2024г. поради настъпили съществени изменения в капиталовата структура и търговската дейност на дружеството, изразяващи се в това, че към тази дата е прекратено членственото правоотношение с ищеца „Мегапорт“ООД, който се явявал мажоритарен съдружник в дружеството и на който в съответствие с чл.125, ал.3 от ТЗ се дължи изплащане стойността на дружествения дял при прекратяване на членството, което обстоятелство следвало да се има предвид при определяне коефициентите на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника „Мегапорт М“ООД. Следвало да се има предвид според жалбоподателя и обстоятелството, че напускането на мажоритарния съдружник „Мегапорт“ООД, който едновременно с това се явявал и основен кредитор на длъжника щяло да има пряко и непосредствено значение за ликвидността на дружеството тъй като това щяло да даде отражение и върху стойността и реализацията на материалните запаси от стоки и готова продукция, доставчик на която се явявал именно ищецът. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на „Мегапорт М“ООД, ведно с произтичащите от това последици. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника „Мегапорт М“ООД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна поради съображенията изложени в отговора. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на „Мегапорт“ООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че ответникът „Мегапорт М“ООД има изискуеми и непогасени задължения, произтичащи от търговска сделка- Генерален договор за доставка, по силата на който страните са се договорили да продават взаимно продуктите си, като продавачът се е задължил да продава продуктите си, а купувачът се е задължил да заплати цената на продуктите при условията на сключения договор. Твърди се, че за периода от 19.10.2023г. до 23.02.2024г., вкл. „Мегапорт“ООД е продал на „Мегапорт М“ООД редица продукти съгласно този договор в размер на сумата от 227 031, 50 лева, подробно описани по вид, количество и стойност в издадените от ищеца фактури. Въпреки настъпването на съответните падежи и отправена нарочна писмена покана за плащане, сумите по издадените фактури не са били заплатени от страна на ответника и до днешна дата. Сочи се и че съгласно чл.7, ал.1 от договора при неплащане от страна на купувача на дължими суми по договора, същият дължи на продавача и неустойка в размер на 0, 2 % на ден върху сумата на просроченото плащане. Позовава се и на обстоятелството, че предвиденото в чл.5.1 отложено плащане на цената в срок от 60 до 120 дни от датата на доставката на съответните продукти противоречи на нормата на чл.303а от ТЗ, по силата на която срокът за изпълнение на парично задължение, който страните могат да уговорят по търговска сделка, не може да надвишава повече от 60 дни, която разпоредба транспонира в националното ни законодателство изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Счита се от ищеца, че тази норма има императивен характер и уговорянето от страните на срок за отложено плащане на цената по начин, различен от предвидения в закона ще има за последица недействителността на съответната разпоредба от договора, предвиждаща срок на плащане на цената по-дълъг от предвидения в закона. Излагат се и съображения, че генералният договор за доставка към настоящия момент е развален от страна на „Мегапорт“ООД именно поради неизпълнение на задълженията на длъжника да заплати сумите по издаваните от „Мегапорт“ООД данъчни фактури и които задължения не са били изпълнени повече от 60 дни. Твърди се, че длъжникът е неплатежоспособен поради това, че длъжникът е спрял плащанията по сключената търговска сделка- договор за продажба на стоки. Молителят е поискал да бъде обявена неплатежоспособността на „Мегапорт М“ООД, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, да се постанови обща възбрана и запор върху имуществото му, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се прекрати дейността му. При условията на кумулативност молителят е поддържал и че „Мегапорт М“ООД е свръхзадължен по см. на чл.742, ал.1 ТЗ. Твърдял е че видно от обявените по партидата на дружеството в ТР финансови отчети, ставало ясно, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за покриване на паричните си задължения. По изложените съображения е поискал да се обяви и свръхзадължеността на дружеството като се обяви и началната й дата. Ответникът „Мегапорт М“ООД е изразил в производството пред първоинстанционния съд становище за неоснователността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва задълженията му по всяка от издадените въз основа на генералния договор за доставка на стоки фактури да са били изискуеми, като се позовава на предвиденото в договора отложено плащане на цената, която изискуемост към датата и на двете събития- на развалянето на договора и на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност още не е била настъпила. Признава, че ответникът извършва търговска дейност като предлага на пазара закупените от ищеца стоки. Заявява, че към момента на развалянето на договора не е имало просрочена нито една фактура. Признава, че след това вече е налице просрочие на някои от фактурите, но то е било, както се изразява управителят на ответното дружество „ с оглед постигане изясняване и уточняване позициите“ и на двете страни по договора към кой момент точно настъпва падежът на задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки. Твърди че няма задължения към други кредитори, освен по процесните фактури. Поддържа че краткотрайните материални активи на ответника са предостатъчни за покриване на абсолютно всички задължения към молителя. Счита че всичко от актива на баланса, което може да се сметне за краткотраен актив, абсолютно покрива и надвишава това, които има като задължения, вкл. и към молителя. Признава и че от материалните запаси най-голям дял заемат стоките, които са закупени от ищеца, но неразплатени от ответника по силата на процесния генерален договор за доставка на стоки. С уточнителна молба от 26.04.2024г. е направил изявление за прихващане с възникнало в негова полза вземане за неустойка в размер на сумата от 547 996 лева, дължима от продавача съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от процесния договор, произтичаща от предсрочното прекратяване на договора и която неустойка е уговорено да възлиза на 20 % от годишния оборот за последната година преди прекратяването. От фактическа страна съдът намира за установено следното: По делото е представен и е приет като доказателство Генерален договор за доставка на стоки, сключен на 28.02.2027г. между продавача „Мегапорт“ООД и купувача „Мегапорт М“ООД, съгласно условията на който страните са постигнали съгласието да продават взаимно продуктите си, като продавачът се е задължил да продава продуктите си, а купувачът се е задължил да заплаща цената на продуктите при условията на сключения договор/ чл. 1, ал.1 и ал.2/. Съгласно чл.2 договорът влиза в сила, считано от 01.03.2017г., със срок на действие до 28.02.2028г., като срокът на договора се подновява автоматично, при липсата на писмено изразено несъгласие от една от страните за продължаване на действието му, отправено до другата страна минимум 1 месец преди изтичането на срока. Съгласно чл.5 е уговорено купувачът да заплаща цената на продуктите, като при условията на ал.1 е предвидено, че цената на доставките може да се заплати отложено от 60 до 120 календарни дни, считано от датата на доставката. При неплащане от страна на купувача на дължими суми в сроковете по договора, е предвидено купувачът да дължи на продавача неустойка в размер на 0, 2 % на ден, върху сумата на просроченото плащане, по всяка конкретна доставка. Съгласно чл.8, ал.1 доставките на заявените стоки се извършва в склада на продавача, като при приемане на стоката страните подписват приемо-предавателен протокол или стокова разписка, в които се отбелязва вида и количеството на доставения продукт, както и количествени и качествени рекламации, в случай, че са налице такива, както и кратко описание в какво се състоят те. Приемо-предавателният протокол или стоковата разписка се подписват от представител на продавача и на купувача. В чл.9 са описани условията, съгласно които може да се прекратява договора – а/. с изтичането на договорения срок, в случай че е изразено несъгласие за продължаване на действието му; б/. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено; в/. с едностранно писмено предизвестие от всяка страна, която иска да прекрати договора и при заплащане на неустойка за прекратяване на другата. Уговорено е неустойката за прекратяване да е равна на 20 % от годишния оборот като за база да се вземе последната година преди прекратяването. Прекратяването може да влезе в сила само след изплащане на всички задължения. По делото са представени и са приети като доказателства фактури/ на л. 9 до л.27/, от които е видно, че за периода от 19.10.2023г. до 23.02.2024г., вкл. „Мегапорт“ООД е продало на купувача „Мегапорт М“ООД редица продукти, подробно описани по вид количество, стойност в издадените от „Мегапорт“ООД фактури. Видно от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление с изх.№ 24010/29.01.2024г. от продавача „Мегапорт“ООД до купувача „Мегапорт М“ООД, съгласно което продавачът се е позовал на нищожността на разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора по отношение на предвидената в тази разпоредба възможност за отложено плащане на цената от 60 до 120 календарни дни за плащане на цената поради противоречието й с нормата на чл.303а от ТЗ, която норма според „Мегапорт“ООД имала императивен характер. Позовавайки се на недействителността на тази разпоредба на договора и настъпилата при условията на чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр. с чл.303а от ТЗ изискуемост на задълженията на купувача по всички фактури, е поканил последният в 3 дневен срок от получаването на уведомлението да заплати на „Мегапорт“ООД всички посочени в справката просрочени суми, като в противен случай е заявил, че си запазва правото да преустанови доставките на продукти съгласно договора до пълното погасяване на дължимите суми, както и да прекрати действието на договора поради съществени нарушения. Няма спор, а и се установява, че уведомлението е получено от ответника на 29.01.2024г. Няма спор, а и се установява, че с писмено изявление с изх.№ 24013/02.02.2024г., получено от „Мегапорт М“ООД на 05.02.2024г., че сключеният между страните „генерален договор за доставка на стоки“ е бил развален по инициатива на „Мегапорт“ООД поради неизпълнение на задълженията на длъжника да заплати сумите по издаваните от „Мегапорт М“ООД данъчни фактури. От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че основен дял от краткотрайните активи на „Мегапорт М“ООД заемат материалните запаси/основно стоки/ - 35, 75 % в началото на изследвания период/31.12.2019г./ и с изменения по години те достигат в края на периода /30.12.2023г./ 53, 59% от стойността на актива. Според констатациите на вещото лице, съгласно обясненията му в с.з именно това са закупените и неразплатени от молителя стоки по сключения с ищеца рамков договор за доставка на стоки. Паричните средства са на много ниско ниво, с изключение на състоянието към 31.12.2020г. в размер на сумата от 292хил. лева/съответстващи на 6.0 от сумата на актива/ към 31.12.2019г., като към 31.12.2023г. те са едва 11 хил. лева, което е 0, 27 % от актива. При това положение според заключението на вещото лице стойностите на изчислените показатели показват, че коефициентите за ликвидност за общата ликвидност са над референтните стойности за целия период, без финансовата 2020г., поради превишаване на краткотрайните активи над краткосрочните задължения, като за бързата, незабавна и абсолютна ликвидност за целия период те са под референтните стойности поради отсъствието на позицията „материални запаси“- това са стоките, които според заключението на вещото лице съставляват над 80 % участие в позицията „краткотрайни активи“. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608, Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския закон, а именно: Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742, ал.2 от Търговския закон; длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на Чл.608, ал.1 от Търговския закон/евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742, ал.1 от Търговския закон, ако той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от Чл.631 от Търговския закон/. От друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608, ал.1 от Търговския закон е обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника или за публични вземания, свързани с тази дейност, или представляват частни държавни вземания. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние да го изпълни. Първата от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 Търговския закон, е задължението към молителя да произтича по търговска сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника, като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича вземането, като съгласно чл. 286, ал.1 Търговския закон търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В случая се претендира откриване на производство по несъстоятелност на длъжника на основание неплатежоспособност като молителят твърди, че има вземания по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ за неплатена цена по сключения рамков договор за доставката на редица продукти, подробно описани по вид, количество и стойност в издадените от ищеца данъчни фактури, които от своя страна на подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба и съставляващи основанието на иска по чл.625 ТЗ, на което молителят е основал искането си за откриване на производство по несъстоятелност на ответника. Твърденията са, че въпреки настъпването на съответните падежи и допълнителната писмена покана за плащане, сумите по издадените фактури не са били заплатени от страна на „Мегапорт М“ООД и до днешна дата. Освен това се подържа и че уговорената в полза на купувача клауза за отсрочено плащане на цената в срок от 60 до 120 календарни дни противоречи на правилото на чл.303а от ТЗ, според което срокът за изпълнение на парично задължение, което страните могат да уговорят по търговска сделка, не може да надвишава повече от 60 дни, която норма според ищеца е императивна. На това основание сочи, че въпросът за изискуемостта на задълженията на купувача по всяка от процесните фактури следва да бъде решен според общото правило на чл.327, ал.1 ТЗ – от датата на предаването на стоката на купувача или на документите които му дават правото да я получи. От своя страна, ответникът не оспорва сключването на сделките, респ. предаването на стоките по всяка от издадените в негова полза фактури, както и че не извършвал каквито и да било погасявания на суми, като се позовава на уговореното в негова полза отложено плащане, считайки че уговореният от страните начин не противоречи на нормата на чл.303а от ТЗ, доколкото същата според него има диспозитивен характер и позволява страните да уговорят в техен интерес и нещо различно от предвиденото в закона. Сочи като причина за неплащане на задълженията си и неизясненост в отношенията между страните, които са свързани лица и която неизясненост произтича от техни вътрешно дружествени противоречия, произтичащи от прекратяването на членството на ищеца като основен съдружник в капитала на ответника. Позовава се и на погасяване на вземането на ищеца за продажна цена основаващо се на упражнено в хода на производството съдебно изявление за прихващане с насрещно вземане за неустойка по чл.9, ал.3 от договора, произтичащо от неправомерното според ответника прекратяване на договора от страна на ищеца. Настоящият състав на съда намира на първо място нормата на чл. 303а ТЗ, на която се позовава ответникът да е неприложима към процесните отношения. Съгласно същата, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. Съобразно, ал. 3 на същата разпоредба ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а съгласно нормата, ал. 4 когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по, ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина. Както от съдържанието на националната норма на чл. 303а от ТЗ, така и от общият смисъл, и конкретната уредба на Директива 2011/7/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г., е видна общата и категорична воля както на националния законодател, така и на съюзните нормотворчески органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки. Всяко отсрочване предпоставя договаряне на различните от законовите предпоставки, при които ще настъпи различната от изводимата от закона изискуемост на задължението. Когато страните не са посочили изрично тези предпоставки, договореното помежду им следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и логично да съответства на волята им и добрите търговски практики, и да не би съставлявало злоупотреба с правата на кредитора/ така и Решение № 15/22.12.2016г. по т.д.№ 2404/2014г. на ВКС, 1 ТО/. Разгледано на основата на настоящия казус уговорката че длъжникът може да плати цената в срок от 60 до 120 календарни дни от датата на предаване на стоката, така договореното между тях, съобразено с правилото но чл.303а, ал.1 ТЗ, следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и логично да съответства на волята им и добрите търговски практики, и да не би тази уговорка да съставлява злоупотреба с правата на кредитора. Както обаче се установява от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице ССЕ, което обстоятелство правилно е констатирано и от първоинстанционният съд, към датата на приключване на устните състезания е изтекъл договореният 120 дневен срок за всяко от фактурираните задължения. При това положение без значение в случая за крайния изход на спора остава момента на настъпилата изискуемост, поради което и безпредметно остава обсъждането на повдигнатия в тази връзка въпрос. Без значение се явяват и посочените от ответника причини за неплащане на задълженията по фактурите, произтичащи от факта на прекратеното участие на ищеца в ответното търговско дружество. Както правилно е разяснил и първостепенният съд тези отношения не произтичат пряко от търговската дейност на ответника, което обстоятелство изключва тяхната меродавност в съществуващите между страните облигационни отношения, основани на процесния договор за доставка на стоки. Неоснователни са и правопогасяващите по характера си възражения на ответника срещу иска, основаващи се на предприетото от последния съдебно прихващане на вземането за цена с насрещното му вземане за неустойка по чл.9, ал.3 от договора, която е равна на 20 % от годишния оборот за последната година преди прекратяването на договора. Тази неустойка има компенсаторен характер и цели да обезщети вредите на другата страна от неправомерното предсрочно прекратяване на договора за доставка на стоки преди изтичането на крайния срок на изпълнение, но настоящия случай не е такъв тъй като облигационната връзка между страните се прекратява на правомерно основание- вследствие на упражнено от изправната страна по договора изявлението за развалянето му на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимата продажна цена по предвидения в договора начин. Тъй като в производството по чл.630, ал.1 ТЗ съдът дължи произнасяне единствено по въпроса дали е налице изискуемо ликвидно вземане и не се произнася със сила на пресъдено нещо за това дали действително съществува това вземане, то и правоизключващите възражения на ответника срещу съществуването и изискуемостта на вземането са ирелевантни за настоящия етап на производството по несъстоятелност и същите могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по оспорване на вземането, респ. предмет на иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ. Следователно по делото се установява молителят да е кредитор по търговска сделка, посочена в молбата по чл. 625 ТЗ на изискуеми парични вземания, поради което е активно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност, което налага съдът да обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, а именно налице ли е състояние на неплатежоспособност. Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. При определянето на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде съобразено принципното положение, възприето в правната доктрина и в практиката на касационната инстанция, че началната дата на неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежа на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на дружеството, а е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения към кредиторите, изброени в разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 - 4 от ТЗ, като тази невъзможност представлява трайно фактическо състояние, а не израз на моментно финансово затруднение. Във връзка с установяване на неплатежоспособността и нейният начален момент е формирана многобройна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, така напр. решение № 153/23.12.2010г. по т.д.№ 255/2010г. на 1 ТО; Решение № 202/10.01.2014г. по т.д.№ 1453/2013г. на 2 ТО, която се споделя изцяло и от настоящия състав на съда и която гласи, че началният момент е моментът на настъпване на обективната невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си към всички кредитори, а не спирането на плащането към един отделен кредитор. Ето защо и да се определи началната дата на неплатежоспособността, вкл. и в хипотезите при които кредиторът, инициирал производството по чл.625 ТЗ, се позовава на презумпциите по ал.3 и ал.4 на чл. 608 от ТЗ за „спиране на плащанията“, е необходимо съдът да анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, в. т.ч и съдебно- икономическата експертиза, установяващи действителното финансово състояние на длъжника, вкл. и към момента на спиране на плащанията за да се прецени дали то има отношение към обективното състояние на неплатежоспособността и дали тя, както се твърди в жалбата, евентуално не е съществувала и в по- ранен момент от спирането на плащането. С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, и нейният начален момент, следва да се извърши анализ дали предприятието на длъжника има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. По отношение на дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, принципът е, че те не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента /показателя/ на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочните задължения /текущите задължения/ на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен /както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно вкл. и в един и същи ден/. Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на общата ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал поради една или друга причина не може да бъде реализиран в налични парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните /текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните запаси са непродаваеми или поради ред причини не могат да бъдат реализирани на пазара, от значение за преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на общата, а на бързата ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания. Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни / текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. Съобразно практиката на ВКС, като например Решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о; Решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 14 от 27.07.2023 г. по т. д. 2645/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за нулева стойност на част от активите, зачислени като материални запаси, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1, т. 2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В контекста на изложеното и в светлината на настоящия казус ще липсва ликвидност когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси- стоки или поради една или друга причина ще е налице пречка от обективен характер тези стоки да бъдат реализирани на пазара. В такава хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Това е така, защото коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т. е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Както се посочи по-горе, когато коефициентите на общата, съответно бързата ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. Тази комплексна преценка на компонентите на актива на търговското дружество съобразно изложените по – горе разяснения, съдът следва да извърши към датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В настоящия случай при преценката за наличието на състояние на неплатежоспособност следва да се вземат предвид заключенията на изслушаните в производството пред първата и въззивната инстанция основна и допълнителна ССЕ, от които се установява че основният дял от краткотрайните активи на длъжника заемат предимно материалните запаси/основно стоки/ - 35, 75 % в началото на изследвания период/31.12.2019г./ и с изменения по години те достигат в края на периода /30.12.2023г./ 53, 59% от стойността на актива. Съгласно разясненията на вещото лице дадени при разпита му в съдебното заседание в производството пред първата инстанция тези материални запаси представляват именно закупените и неразплатени от молителя стоки по сключения с ищеца рамков договор за доставка на стоки. С оглед предприетото от ищеца „Мегапорт“ООД с уведомление с вх.№ 4/05.02.2024г. изявление за разваляне на договора за доставка на стоки от 28.02.2017г. поради неизпълнението на задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена, то като последица от прекратяването по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД на съществуващата между страните облигационна връзка, на основание чл.88 във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и с оглед на настъпилия реституционен ефект на развалянето даденото от продавача по разваления договор ще подлежи на връщане обратно от купувача. В контекста на отношенията между страните по разваления договор за доставка купувачът ще дължи връщане обратно на продавача на стоките, които са били предмет на всяка една от процесните фактурни продажби. Следователно отчитайки реституционния ефект от развалянето на договора по отношение на ответника, то и стоките предмет на отделните фактурни продажби, отразени счетоводно като краткотрайни активи, няма да са ликвидни и реално реализируеми, с оглед на последиците от развалянето на договора. Следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице именно тези стоки имат преобладаващо и решаващо значение за стойността на краткотрайните активи като същевременно паричните средства, които представляват безспорно най-бързо ликвидния актив през целия изследван период са на изключително ниско ниво и са крайно недостатъчни като стойност и размер за погасяването на съществуващите изискуеми парични задължения. При това положение следва извод, че макар и стойностите на изчислените показатели, съгласно основната и допълнителната ССЕ да показват, че коефициентите за общата ликвидност да са над референтните стойности за целия период, поради превишаване на краткотрайните активи над краткосрочните задължения, меродавни за преценката на платежоспособността с оглед изключването от краткотрайните активи на подлежащите на връщане стоки предмет на разваления договор за продажба, които са заприходени от ответника като КМА, следва да се считат в случая коефициентите за бързата, незабавна и абсолютна ликвидност, които за целия релевантен период са под референтните стойности, поради изключването съобразно горните мотиви от краткотрайните активи на длъжника на позицията „материални запаси“, включваща преобладаващо стоките продадени на ищеца от ответника и които според заключението на вещото лице съставляват над 80 % от стойността на краткотрайните активи. Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „Мегапорт М“ООД, да се определи началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество. Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата- 19.02.2024г. на която най-късно съобразено с разпоредбата на чл. 5, ал.1 от договора следва да е настъпила изискуемостта по първото възникнало задължение за ответника- това по фактура с № 55645/19.10.2023г. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е. Г. Т., със служебен адрес гр. София, ул. "Княз Борис І" №71, ет.1, която следва са ангажира доказателства, че отговаря на изискванията на Чл.655 от Търговския закон и следва да даде писмено съгласие за назначаването си. На същата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1 500 лева месечно.