Решение № 2474 от 9.9.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ. Образувано е по жалба на непълнолетното лице М. К. П. от гр.Русе, действаща лично и със съгласието на баща си К. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат - А. Г., против Експертно решение (ЕР) № 91155/14.05.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, в частта му, в която е отменено ЕР № 92248/12.11.2024 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, гр. София, относно определените оценка на ТНР - 100% и срок на инвалидност - 3 години като са определени 58% ТНР и срок – пожизнен. В жалбата са наведени доводи, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с оценката и анализа на доказателствата, както и в противоречие с материалния закон. Основното възражение на жалбоподателката е, че увеличението в ръста й със 16.5 см е в резултат от проведено медицинско лечение, а не от естественото й израстване, поради което за определяне на процента неработоспособност параметърът ръст следва да бъде съобразен като от действителния й ръст от 138, 6 см бъдат приспаднати 16, 5 см. Иска се отмяна на оспореното ЕР на НЕЛК по отношение на оценката на ТНР и определения срок на инвалидност. Ответникът – НЕЛК – София, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмени становища (л. 3 и л. 166 от делото), в които оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че оспореното ЕР на НЕЛК отговаря на всички законови изисквания и е надлежно мотивирано като са описани и обсъдени медицинските документи на лицето. Счита, че тъй като лицето е навършило [възраст] възраст, то следва да се оценява по критериите за възрастен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Конституираните в производството заинтересовани страни: ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, „Агенция за хора с увреждания“ и РДСП – Русе – не вземат становище. Заинтересованата страна - ТП на НОИ – РУСЕ, чрез ст. юр. И. Т. К., излага становище за неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди ЕР на НЕЛК в обжалваните части. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Според чл.112а от 33, в приложимите части на разпоредбата, освидетелстваното лице се уведомява за решенията на ТЕЛК и НЕЛК с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. В случая, видно от известието за доставяне, приложено на л. 3 от преписката, оспореното ЕР на НЕЛК е било съобщено на жалбоподателката, чрез нейния баща и законен представител, на 23.05.2025 г. Жалбата срещу него е подадена чрез НЕЛК, по пощата, на 05.06.2025 г., видно от клеймото на пощенския плик на л. 7 от делото, т.е. в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от 3акона за здравето, респ. чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, за която оспореният акт е неблагоприятен - освидетелстваното лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. От представените документи в МЕД се установява, че от 2-месечна възраст М. П. е диагностицирана с ахондроплазия (виж Епикриза от УДСБАЛ ЕАД – Отделение по Клинична генетика на л. 4 от МЕД). На [възраст] възраст започнала медикаментозна терапия, която е прекратена на [възраст] възраст, поради липса на ефект (виж Епикриза от УДСБАЛ ЕАД – Отделение по Клинична генетика на л. 6 от МЕД и Епикриза от УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД на л.7 от МЕД). Проведени са две оперативни удължавания на долните й крайници: първоначално са оперирани двете подбедрици с TSF фиксатори, като е постигнато удължаване 7, 5 см, след което, през 2020 г., била предприета остеотомия (прерязване на кост) на бедрените кости, поставяне на хибриден LRS фиксатор двустранно и удължаване на бедрените кости, без данни за постигнатото удължаване (виж Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД на л. 26 от МЕД). От приложената на л. 40 от МЕД Епикириза, е видно, че през 2022 г. М. П. постъпила в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София за обучение и започване на лечение с Voxzogo (Возоритид), към който момент е отчетен ръст 134, 5 см (SDS=-4.29). За периода на лечение, от октомври 2022 г. до декември 2023 г., е постигнато общо увеличение на ръста й с 3, 1 см (виж Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София на л. 54 от МЕД и Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София на л. 65 от МЕД). През месец февруари 2024 г. жалбоподателката отново постъпила за проследяване на състоянието в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София, с ръст 137, 5 см (SDS=-3.72), съгласно Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД – София на л. 66 от МЕД. За първи път жалбоподателката е освидетелствана с ЕР № 2177 от 21.09.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания втори състав УМБАЛ „К.“ – Русе (л. 15 от МЕД), с посочено общо заболяване: „Ахондроплазия. Нанизъм средно тежка форма с изоставане в растежа 3, 7 стандартно отклонение.“, след което е е преосвидетелствана неколкократно. Поради изтичане срока на ЕР № 92272 от 03.11.2023 г. на ТЕЛК – ІІ състав при УМБАЛ „К.“ АД – Русе (л. 62 от МЕД), М. П., чрез нейната майка и законен представител, депозирала Заявление-декларация вх. № 182024082233173/22.08.2024 г. за ново преосвидетелстване (л. 69 от МЕД). По посоченото заявление-декларация е постановено ЕР № 92248 от 12.11.2024 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД – София (л. 46 от делото), с което на жалбоподателката е направена следната оценка: „За лица над 16 год.: 100% ТНР“, без чужда помощ, за срок от 3 години. ТЕЛК се е мотивирал, че въз основа на медицинската документация е установена диагноза „Ахондроплазия, с нанизъм с изоставяне в растежа над 4 стандартни отклонения“, което обуславя вид и степен на увреждане, съгласно част 9, раздел 5, т.2.1.4 от Приложение № 1 – ТНР 100 %. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК - София от председателя на медицинската комисия /МК/ при ТП на НОИ – Русе, в частта относно оценката на ТНР и срока на инвилидизиране, поради причините, отразени в Решение № 0146/17.01.2025 г. на МК (л. 48 от делото). Изложените съображения от МК са, че оценката неправилно е дадена за детска възраст, определеният срок на инвалидност (СИ) също, тъй като лицето е навършило 16 год. и при ръст 138, 6 см оценката не е 100%. Последвало е издаване на оспореното по делото ЕР № 91155 от 14.05.2025 г. на НЕЛК - Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което ЕР № 92248 от 12.11.2024 г. на ТЕЛК е отменено по оценката на работоспособността и по СИ и е потвърдено по останалите поводи, като на жалбоподателката е определена оценка на ТНР – 58 %, без чужда помощ, с пожизнен срок. При тези факти, съдът прави следните правни изводи по съществото на спора: Експертното решение е издадено в писмена форма, съответстваща на утвърдения от министъра на здравеопазването, на основание чл. 4 от НМЕ, образец. При неговото издаване в едната му оспорена част обаче, са допуснати съществени нарушения относно изискването за мотивиране на акт, а освен това неправилно е приложен и материалния закон, за което съдът излага съображения по-долу. По делото, от представените медицински документи, предходните експертни решения на ТЕЛК и оспореното решение на НЕЛК, се установява, а това не се и спори от страните, че непълнолетната жалбоподателка е с две заболявания – ахондроплазия и нанизъм. В оспореното решение на НЕЛК за заболяването ахондроплазия е определен 50% ТНР, за заболяването нанизъм – 40 % ТНР и краен процент ТНР - 58. Спорът в настоящото производство е правен и се отнася до определения процент ТНР. По-конкретно, с оглед наведените в жалбата до съда доводи относно миродавния ръст на освидетелстваното лице и начина на определянето му, спорът касае приложимата отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ за заболяването нанизъм, следващия се за него процент ТНР, а оттам и определянето на крайния процент ТНР/степен на увреждане. Според чл. 101, ал. 7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет, а именно Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 урежда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Така, степента на ТНР за всяко здравословно увреждане се определя по съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съставляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, се прилага при определяне на процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1. В оспореното решение на НЕЛК по отношение на заболяването ахондроплазия, правилно е приета като приложима отправната точка по част 9 – „Вътрешни болести“, р.11 - „Генетични аномалии“, т.2 – „наследствени дефекти на метаболизма и други генетични болести“ от Приложение № 1 към НМЕ, тъй като се касае за генетично заболяване, и въз основа на нея е определен 50% ТНР. Това не е и спорно по делото. При определяне на степента на ТНР за заболяването нанизъм на освидетелстваното лице, спорната по делото, се прилагат правилата на част 9 – „Вътрешни болести“, раздел 5 – „Хипофизарни нарушения“, т. 2 – „Нанизъм“ от Приложение № 1 от НМЕ. Съгласно горецитираната разпоредба от Приложение № 1 на НМЕ, първото разграничение при оценка на ТНР при нанизъм е според възрастта: т.2.1. – в детска възраст и т.2.2. – телесна височина след приключване на растежа, т.е. след детска възраст. Съдът намира, че съставът на НЕЛК правилно е приел, че настоящият случай попада в т.2.2, р.5., ч.9, а не в т.2.1 на раздела /приложената в решението на ТЕЛК/. Жалбоподателката, още към момента на преосвидетелстването й с ЕР № 92248 от 12.11.2024 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД – София, е навършила 16 години – родена е на 17.09.2008 година. В НМЕ и Закона за здравето няма легална дефиниция за понятията „дете“ и „детска възраст“. В тази връзка за значението на тези понятия следва да се вземат предвид приложимите норми в производството по освидетелстване: чл.103, ал. 5 от ЗЗ гласи - „Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до [възраст] възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести.“; чл. 3, ал. 3 от НМЕ гласи - „Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до [възраст] възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия.“; чл. 19, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи – „При освидетелстване на лица до [възраст] възраст в специализираните състави на НЕЛК се включват лекари с призната специалност педиатрия и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.“; чл. 3, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи – „Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до [възраст] възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия.“ По аргумент от цитираните разпоредби, за целите на освидетелстването, отчитайки особеностите в развитието на индивида, законодателят приема за лица в детската възраст, респ. дете, такива, които са от 0 до [възраст] възраст. Следователно, след като М. П. е навършила 16 години към момента на преосвидетелстването й с процесното ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, то при оценка на нейната ТНР за заболяванетоо нанизъм, приложение следва да намери именно т. 2.2., р. 5, част 9 от Приложение № 1 на НМЕ– телесна височина след приключване на растежа. В т. 2.2., р. 5, ч. 9 от Приложение № 1 от НМЕ има допълнително дефиринциране на процента на ТНР в подточки, съответно 2.2.1; 2.2.2.; 2.2.3. и 2.2.4, по два кумулативни критерия - телесната височина (ръст) на освидетелстваното лице и неговия пол. Установена е обратно пропорционална връзка касателно първия критерий - колкото е по-нисък ръстът на лицето, посочен в съответната подточка с долна и горна граница в сантиметри, толкова е по-висок процентът ТНР, предвиден в съответстващата подточка. НЕЛК е приел, че при констатиран ръст от 138, 6 см на жалбоподателката, отправната точка е т.2.2.1, р. 5, част 9 от Приложение № 1 НМЕ – „за жени от 140 до 131 cm, за мъже от 145 до 136 cm – 50 % (лека степен), с пожизнен срок“. Видно от Епикриза № 692/05.02.2024 г. (л. 66 от МЕД), на която има изрично позоваване в оспореното ЕР на НЕЛК, през 2018 г. и през 2020 г. освидетелстваното лице е претърпяло две интервенции – остеотомии за удължаване: на подбедриците /постигнато е удължаване на подбедриците със 7, 5 см/ и на бедрените кости /в епикризата няма данни колко сантиметра е постигнатото тяхно удължаване/ и към месец февруари 2024 г. М. П. е била с ръст 137, 5 см. От медицинската документация на МБАЛ „Еврохоспитал“ ЕООД и по-конкретно Епикриза от месец октомври 2020 г. (л. 103 от делото) се потвърждава извършеното удължаване и на бедрените кости, но без данни с колко сантиметра е станало това. Според жалбоподателката – удължаването в резултат на това лечение е с 9 см. Тезата на освидетелстваното лице се изразява в това, че сантиметрите, с които е увеличен ръстът от проведените две хирургични интервенции – общо 16, 5 см (7, 5 см удължаване на подбедриците + 9 см удължаване на бедрените кости), трябва да бъдат приспаднати от общия постигнат ръст, тъй като той не е в резултат на естествено обратимо състояние в хода на заболяването. Според оспорващата получената величина - разликата от общия ръст 138, 6 см след изваждане на 16, 5 см /в резултат на удължаването на костите по медицински начин/, следва да е релевантна за приложението на т. 2, раздел 5, част 9 от П риложение № 1 на НМЕ. Съдът не приема тези доводи за основателни. За приложението на т. 2.2., р. 5, ч. 9 от Приложение № 1 на НМЕ от значение е телесната височина, която е обективна находка и представлява антропометричен показател за измерване на човешкия индивид. Според съда е без всякакво значение как е достигнат действителния ръст – дали само в резултат на естествено израстване или съчетано с медицински дейности - хормонално и/или оперативно лечение. Телесната височина е обективен факт и критерий за определяне на функционалния дефицит при преценка на ТНР за заболяването нанизъм, което е намерило отражение в регламентираните четири хипотези в т.2.2, раздел 5, част 9 от П риложение № 1 на НМЕ и възприетата в тях обратна зависимост между ръста и процента на ТНР. В тази връзка, съдът намира, че в оспореното ЕР на НЕЛК правилно е определена отправната точка за заболяването нанизъм - т.2.2.1, р. 5, ч. 9 от Приложение № 1 НМЕ, без от общия ръст на освидетелстваното лице да се приспадне увеличението в резултат на медицинските интервенции – оперативно удължаване на подбедрици и бедрени кости. Съдът констатира, че административният орган не е обосновал защо приема като ръст на оспорващата 138, 6 см, при условие, че данните от Епикриза № 692/05.02.2024 г. (л. 66 от МЕД), на която има позоваване от органа, са за достигнат ръст 137, 5 см. Констатираното обаче не се отразява на направеното окончателно заключение за приложимост на т. 2.2.1 раздел 5, част 9 от П риложение № 1, тъй като и двете величини – установеният ръст от мед. документация - 137, 5 см и възприетия от органа – 138, 6 см попадат в диапазона на предвиденият ръст за жени в цитираната подточка, който е от 140 см до 131 см. От друга страна обаче се установява, че макар съставът на НЕЛК правилно да е определил приложимата за случая отправна точка - т. 2.2.1 раздел 5, част 9 от П риложение № 1, НМЕ, неправилно е съобразил като процент ТНР за заболяването нанизъм 40%, вместо 50%, какъвто е предвидения в абсолютен размер в подточката. Това е направено в нарушение на материалния закон, а освен това се отразява и на крайния определен процент ТНР с оспореното решение. Освен това, безспорно от специализирания състав на НЕЛК са констатирани две заболявания на оспорващата: ахондроплазия и нанизъм. В този случай за определяне на крайният процент ТНР следва да намери приложение чл. 63, ал. 3 от НМЕ, според която - при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Така, оценката на ТНР на жалбоподателката и определяне на процента ТНР следва да се извърши освен съобразно Приложение № 1 от НМЕ, но и съгласно Приложение № 2 от НМЕ. В оспореното решение на НЕЛК не са изложени каквито и да е мотиви за определения с него краен процент ТНР на жалбоподателката – 58% и основанията за това. Нарушен е чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. От съдържанието на оспореното ЕР не става ясно как и по какъв начин е определен крайният процент ТНР на освидетелстваното лице при наличие на двете заболявания. Липсата на конкретни съображения за решението на органа ограничава и правото на защита на заинтересованото лице, в случая на освидетелстваното непълнолетно лице. Допуснатите нарушения на материалния закон и формата на акта имат за последица незаконосъобразността му по отношение на оценката на ТНР. ЕР на НЕЛК е оспорено както по отношение на определения процент ТНР, така и по отношение на срока на инвалидност, определен като пожизнен. В жалбата до съда няма наведени конкретни оплаквания срещу решението в тази му част. Съдът намира, че СИ в оспореното решение е определен законосъобразно. И в двете отправни точки за всяко от заболяванията: част 9, раздел 11, т. 2 – по отношение на заболяването ахондроплазия и част 9, раздел 5, т. 2.2.1. – по отношение на заболяването нанизъм, се предвижда пожизнен срок на инвалидност, какъвто е определеният в оспорения акт. В тази част жалбата е неоснователна и се следва отхвърлянето й. По изложените съображения оспореното експертно решение на НЕЛК следва да бъде отменено частично и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на съответния специализиран състав на НЕЛК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът