Решение № 3715 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2973/2023 г.

Производството е образувано по жалба на Х. И. С., с [ЕГН], и М. П. К., с [ЕГН] със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 8, ет. 1, ап. 3, против Решение № 2153-15-283/10.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на д-р Х. И. С. и д-р М. П. К. срещу Разпореждане № РО-5-15-01419390/13.09.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сума в размер на 1920, 09 лв., в това число главница 1696, 32 лв. и лихва в размер на 223, 77 лв., и същото е потвърдено. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в приложено по делото писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и от лица с правен интерес, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна: Със Заповед № ЗР-5-15-01397420/24.07.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107 от КСО, е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО от главен инспектор по осигуряването С. Ш. А., на д-р Х. И. С. и д-р М. П. К., във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизията обхваща периода от 21.03.2022г. до 30.09.2022г., като срокът за извършването й е определен в размер на 30 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта /в случая заповедта е връчена на д-р С. на 23.08.2023г./. В хода на ревизията, след извършена проверка, ревизиращият орган е установил, следното: В ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив” АД с №90002 от зас. 34 от 17.02.2022г. за В. В. К. [ЕГН], са определени 71% ТНР за срок -пожизнен и дата на инвалидизиране - 09.04.2021г., същата мотивирана като датата на медицинското направление за ТЕЛК, като неработещ и съгласно чл.70, ал.4 от НМЕ/2017г. С това ЕР ТЕЛК определя: по ч. IX, р.1, т.2.2.2 от НМЕ/2017 - 71% ТНР за Захарна болест I - ви тип е КДС диабетна полиневропатия и ангиопатия. С разпореждане №5808064376, протокол №01149/19.04.2022г. на лицето В. В. К. [ЕГН] е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО от 21.03.2022г. в минимален размер съгласно чл.98, ал.7 от КСО, въз основа на ЕР №90002/17.02.2022г. с вид на експертизата - освидетелстване и определени 71% ТНР, дата на инвалидизиране - 09.04.2021г. и срок на инвалидност - пожизнен. С решение № 03520, зас. № 176 от 22.03.2022 г. на Медицинската комисия на ТП па НОИ - Пловдив е обжалвано Експертно решение № 90002 от зас. № 34 от 17.02.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД 1618 пред НЕЛК по отношение оценката и срока на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. С ЕР № 90796 от зас. № 92 от 08.08.2022 г. на МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ болести 0096 отменя ЕР №90002/17.02.2022г на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД, поради съществени нарушения на чл. 62 от НМЕ/2017 г. и на основание чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. го е върнала за ново освидетелстване. В тази насока НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ болести е приела, че при пациентката има наличие на Хронична венозна болест на десен долен крайник и периферна артериална болест на двата долни крайника, заболявания, които не са коментирани и оценени в ЕР на ТЕЛК. На основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО е постановено разпореждане № 5808064376, протокол № 2146-15-969/21.09.2022 г., с което е спряна личната пенсия на В. В. К., [ЕГН], считано от 15.09.2022 г., тъй като след ЕР № 90796 от зас. № 92 от 08.08.2022 г. на МЗ-НЕЛК-гр. София, няма влязло в сила ЕР на ТЕЛК – гр. Пловдив. С последващо ЕР № 91222 от зас. № 223 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД на В. В. К. е определена трайно намалена неработоспособност - 83% с дата на инвадилизиране 09.04.2021 г., мотивирана като - датата на медицинското направление за ТЕЛК, като неработещ и съгласно чл.70, т.4 от НМЕ/2017г. и срок – 1 година. Крайният %ТНР е получен от: ч.IХ, р.I, т.2.2.2 от НМЕ/2017 - 71% ТНР за Захарна болест I - ви тип с КДС диабетна полиневропатия и ангиопатия; по ч.VIII, р.II, т.2.2.1 от НМЕ/2017 - 50% ТНР за ХАН на десен долен крайник; ч.VIII, р.III, т. 1.1.1 от НМЕ/2017 - 10% ТНР за Варици на дясна подбедрица С2 по СЕАП. С писмо изх. № 10299-15-123/03.01.2023 г. горецитираното ЕР на ТЕЛК е върнато на ТЕЛК от МК при ТП на НОИ - Пловдив, за уточняване на т.4 – „трудова заетост“, и възможността лицето да продължи да изпълнява възложената му работа и датата на инвалидизиране. В писмото е посочено, че ДИ е определена по реда на чл. 70, т. 4 от НМЕ/2017, но при извършена справка в Регистъра на осигурените лица в ТП на НОИ, е установено, че към датата на освидетелстване в ТЕЛК – 21.11.2022 г. няма данни за прекратяване на трудовия договор на лицето. ТЕЛК - 1618 издава ново ЕР №91353 от зас. 63 с дата 30.03.2023г. като за дата на инвалидизиране определя - 21.11.2022г. мотивирана като "датата на освидетелстване в ТЕЛК като работещ съгласно чл.70, т.5 от НМЕ/2017 г., което е влязло в сила на 10.05.2023 г. С разпореждане №5808064376, протокол №01185/18.05.2023г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.74, ал.1 от КСО на В. В. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 21.11.2022г. На база издаденото и отменено ЕР №90002/17.02.2022г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив” АД, и постановеното последващо решение на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив” АД №91353/30.03.2023г., неправилно е изплатена сума за пенсия на В. В. К. [ЕГН], за периода от 21.03.2022г. до 30.09.2022г. в размер на 1696, 32 лв. - главница. Посочената сума представлява щета за ДОО, която е приета, че е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено експертно решение на ТЕЛК. При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-01514472/29.08.2023г., с който на ревизираните лица /Х. И. С. и М. П. К./ е установено задължение за възстановяване в размер на 1920, 09 лв., от които главница 1696, 32 лв. и лихва в размер на 223, 77 лв., начислени към 29.08.2023г., произтичащи от неправилно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с влязло в сила решение на НЕЛК е отменено Експертно решение на ТЕЛК, издадено от посочените лекари. След връчване на РА за начет, от страна на жалбоподателите е подадено възражение вх. № 1012-15-333/04.09.2023г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Ревизиращият орган е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № 4022-15-228#3/ 13.09.2023 г. Въз основа на посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-01419390/13.09.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено Х. И. С. и М. П. К. да внесат определената с ревизионния акт сума по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Този резултат е оспорен от страна на жалбоподателите пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-283/ 10.11.2023 г. е оставил без уважение жалбата им и е потвърдил процесното разпореждане. В хода на съдебното производство като доказателство по делото е приобщено ксерокопие на медицинското експертно досие на В. В. К., представено с писмо изх. № 05-11-1 от 01.03.2024 г. на Директора на РЗИ – Пловдив. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното Решение № 2153-15-283 от 10.11.2023 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-15-01419390/13.09.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив са издадени от материално компетентни органи, в изискуемата форма, но са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. Съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически или юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по реализиране на имуществена отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя й и дължимата обезвреда. За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията. Страните не спорят по размера на определената щета на държавното обществено осигуряване като главница, изчислена под формата на изплатената пенсия и начислените лихви. Спорът е по основанието за нейната дължимост предвид приложимия материален закон при определяне на крайната оценка на трайно намалената работоспособност и досежно законосъобразността по начина на реализиране на административната отговорност. На първо място, за да се направи правилен извод за реализирането на отговорността по реда на чл.110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В тази връзка следва да се посочи, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им. Според нормата на чл. 61 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5. Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /в относимата ѝ редакция/, Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /в относимата ѝ редакция/ пък е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон „от... до“, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Повече от ясно е, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, каза се, следва да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не става ясно в какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи експертизата на работоспособността, и конкретно чл.62 от НМЕ, доколкото разпоредбата съдържа общо предписание за начина на определяне на работоспособността. Изложените дотук съображения налагат извода, че в настоящия случай няма такова нарушение на нормативните разпоредби, което би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължи на различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не може да се приеме, че са налице „нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение“, ако причината за отмяна е само разлика при поставянето на точната диагноза. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че оценката на ТНР на В. В. К., дадена с ЕР на ТЕЛК относно съществуващите й заболявания, е в рамките на предвидения диапазон „от...до“ по съответната отправна точка, която е приета за приложима. Наред с това в случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Другият спорен момент по приложението на материалния закон се свежда до това правилно ли е определена датата на инвалидизиране. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно ал. 2, т. 4 от същата правна норма, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ, като съгласно ал. 1, дата на инвалидизиране се определя когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно ал. 2, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал. 3, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. Съгласно ал. 4, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Настоящият съдебен състав счита, че така определената е ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране в случая е правилно определена, съобразно изрично декларираното от лицето при подаване на заявлението-декларация за освидетелстване и представените доказателства. При депозиране на заявлението-декларация вх. № 162021041934274/19.04.2021 г. за освидетелстване и в хода на проведеното производство В. К. изрично е заявила, че не работи и не се осигурява. При така направеното изявление и представени доказателства за ТЕЛК не е имало основание да приемат, че относно датата на инвалидизиране следва да намери приложение друга разпоредба различна от тази на чл. 70, ал. 4 от НМЕ. Също така липсва законово задължение органът по медицинска експертиза да извършва проверка на декларираното от страна на освидетелстваната. За да се определи дата на инвалидизирането по реда на чл. 70, ал. 5 от НМЕ е необходимо да бъдат представени доказателства за наличие на трудово правоотношение и осигуряване към момента на подаване на заявлението-декларация за освидетелстване не са навеждани от оспорващата. Не намират приложение и останалите разпоредби на чл. 70 от НМЕ, тъй като няма данни да са представени болнични листове, посредством които да се установи денят, от който е приключила временната неработоспособност на лицето, то да е трудоустроено или да се е намирало в платен, неплатен отпуск или отпуск по болест. В тази връзка, посоченото в писмо изх. № 10299-15-123/03.01.2023 г. от директора на ТП на НОИ-Пловдив, че при извършена справка в Регистъра на осигурените лица в ТП на НОИ, е установено, че към датата на освидетелстване с ЕР № 91222 от зас. № 223 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ няма данни за прекратяване на трудовия договор на лицето е ирелевантен по отношение на посочената е ЕР № 90002/17.02.2022 г. и ЕР № 91222 от зас. № 223 от 21.11.2022 г. датата на инвалидизиране. Доказателства в тази посока не бяха представени от страна на ответника. Видно от представена производствена характеристика за В. К. от осигурителя – Община Марица (част от производството по преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното ЕР) от 28.07.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 15.112021 до 27.03.2023, В. е работила съответно на длъжност домашна помощница и социален асистент. Т.е. към датата на подаване за заявлението-декларация за първоначално освидетелстване, действително лицето не се е намирало в трудово правоотношение и правилно от страна на органът по медицинска експертиза е определил датата на инвалидизирането съгласно правилото на чл. 70, ал. 4 от НМЕ. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения не се установиха в настоящото производство. На следващо място, за да са причинени щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая няма спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер е осъществено на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. С оглед гореизложеното в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВАС, шесто отделение, намерила израз в редица постановени съдебни актове, като например Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о. и др. Изложеното дотук не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Тези съображения обосновават извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-283/10.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-01419390/13.09.2023 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, съдът