Решение № 477 от 7.11.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 243/2024 г.

Производството по делото е образувано на основание постъпила искова молба от М. В. Ц. от гр. Плевен, чрез пълномощника му адвокат Р. И. от ПАК против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ••• гр. Плевен, представлявано от управителя К.Х.Т.. Ищецът твърди, че е собственик на масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж в общински урегулиран поземлен имот № XI, находящ се в с. •••, община Долна Митрополия, обл. Плевен, с административен адрес: ул. „•••" № 43, в кв.11 по плана на селото.Твърди се, че на 25.09.2023 г. на тротоара пред къщата на ищеца на ул. „•••" се е получил теч на вода от тръба на „ВиК“, като е бил извършен ремонт от страна на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД на 26.09.2023г. и причината за теча е била отстранена, като за случилото се ищецът е разбрал от съсед.Твърди се, че вследствие на теча на къщата му са причинени щети, изразяващи се в поддаване на основите на сградата, пропукване - хоризонтално и диагонално по външните зидове и основите, покривът е усукан и деформиран, като къщата е изцяло компрометирана, започнала е да се свлича и не е годна за обитаване.Посочено е, че при последното му посещение на имота, непосредствено преди аварията, къщата е била в състоянието, в което е закупена, а именно здрава и годна за обитаване, по нея не е имало пукнатини и други щети.След като е бил уведомен за аварията на 25.09.2023 г., ищецът е отишъл и е констатирал посочените щети, като е направил снимки с телефона и е свалил снимков материал от собствените си камери. Ищецът твърди, че по време на огледа се е чувало пукане от къщата и от прозореца към улицата са хвърчали стъкла, като на огледа е присъствало и лицето от „ВиК“, което засича водомерите.Твърди, че водата в къщата е спряна още през 2013 г. С ИМ е посочено, че по молба на ищеца е проведено производство по реда на чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, като е образувано ч.гр.д.№ 6261/2023 г. по описа на ПРС, по което е изготвена експертиза за установяване на повредите на имота, тяхната стойност и причинната връзка с получената авария на водоснабдителната и канализационна система в с. •••.Ищецът посочва, че от заключението на приетата по делото комплексна строително-техническа експертиза се установява, че при възникналата авария на уличния водопровод на 25.09.2023 г. на ул. „•••“ и ул. „•••" е изтекъл определен обем вода, който повърхностно се оттича по терена до достигане на най-ниската точка, в случая, това е тревната площ, подхода към имота, портата, където е и водомерната шахта. Според експертизата, допълнителното заливане с вода от уличния водопровод на 25.09.2023 г. залпово е довело до внезапното пропадане на терена и оттам до последващо компрометиране на сградата в имота, в резултат на което основите на сградата са поддали и са се появили големи диагонални и хоризонтални пукнатини по външните зидове и основите на жилищната сграда, като покривната конструкция също е деформирана и усукана. За да може да се използва по предназначение, на сградата трябва да се извърши основен ремонт, изразяващ се в укрепване на основите на къщата, възстановяване целостта на напукани, деформирани и депланирани тухлени зидове, възстановяване на покривна конструкция, дървен гредоред, подови настилки, вътрешни и външни мазилки по стени и тавани, боядисване по стени и тавани и облицовка по стени, подмяна на дограма, като стойността на необходимите ремонтни дейности по възстановяване на сградата възлиза на 41 973, 40 лв. Ищецът посочва, че към момента на завеждане на настоящото дело, все още не е отстранил щетите. В заключение, ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 973 лв., причинени на собствения му недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, находящ се в с. •••, ул. „•••“ № 43 в резултат на настъпила на 25.09.2023 г. авария на уличен водопровод, разположен на 10 метра на юг от жилищната сграда в зелената площ, представляваща стойността на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на сградата.Претендират се направените по делото разноски, вкл. и тези в производството по обезпечение на доказателства. С молба-уточнение /л.17/ищецът е уточнил, че претендираната сума е 41 793лв. В съдебното заседание на 08.10.2024г. бе допуснато уточнение на исковата молба, като искът се счита предявен за сумата 41 793 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2024 година, до окончателното й изплащане.Съдът прие, че заявената след завеждане на ИМ претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 25.03.2024 година до окончателното изплащане на сумата, е допустима и следва в тази част да се допусне уточнение на исковата молба. Съгласно чл.214, ал.2 от ГПК прибавянето на изтекли лихви не се смята за увеличение на иска след неговото предявяване.В съдебната практика на ВКС е възприето становището, че искането за присъждането на законна лихва върху главницата след завеждане на иска, по смисъла на чл.214, ал.2 от ГПК, не представлява самостоятелен иск, поради което тази претенция може да бъде заявена от ищеца и пред въззивната инстанция. В този смисъл е Определение на ВКС №869/02.11.2023 година по к.ч.т.д №1360/2023 година и Решение на ВКС №10/12.02.2021 година по г.д. №1298/2020 година, I-во гр.отделение, в които е прието, че претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, след завеждане на исковата молба може да се направи от ищеца най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство. В останалата част, в която от ищеца след завеждане на ИМ бе заявена претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за минал период, респ.от датата на аварията 25.09.2023 г.до датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2024 г.съдът прие, че искането за присъждане на законна лихва на практика представлява нов самостоятелен иск, който не е предявен с исковата молба, поради което в тази част молбата на ищеца бе оставена без разглеждане. В съд.заседание на 08.10.2024г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество, ищецът лично и чрез своя пълномощник адвокат Р. И. от ПАК поддържа подадената искова молба и моли съда да постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата 41 793лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди върху собствената на ищеца сграда, вследствие авария на уличен водопровод, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ. Претендират се и направените разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, вкл.и тези в производството по обезпечение на доказателства.Адвокат И. претендира на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ответника. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК •••, представлявано от управителя К.Т., чрез пълномощника адвокат Н. Д. от САК, в който се изразява становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.ИМ се оспорва като неоснователна и недоказана.Изложени са доводи, че исковата претенция се основава на изготвеното заключение по ч.гр.д. № 6261/2023 г. по описа на ПРС, като няма данни за фактическото състояние на имота, преди настъпването на процесната авария, че при констатиране на значителни щети по къщата, налични преди настъпване на аварията, това би довело до отпадане или ограничаване отговорността на дружеството.Дружеството – ответник е изпълнило всички нормативно уредени правила за поведение при настъпването на процесната авария, с оглед на което същото не следва да отговаря за вреди, причинени на ищеца.В случай, че съдът приеме, че е налице доказаност на основанието на иска, ответникът счита, че размерът не е доказан, че голяма част от описаните щети не са в причинно-следствена връзка с настъпилата на 26.09.2023 г. авария, като твърди, че още преди да настъпи процесното събитие, състоянието на къщата не е било добро, същата е била значително амортизирана, необитаема, неподдържана, обрасла с треви и храсти.Къщата е построена през 1965г., т.е.същата е на възраст повече от 60 години, като изоставена без поддръжка и изложена на метеорологичните условия същата е била значително амортизирана. Ответникът посочва, че в публично достъпната база данни на „Google street View" се съхраняват снимки от 2012 г. на процесния имот, от които е видно, че къщата е с порутена мазилка, съборена тухлена ограда, счупени прозорци, стените на къщата са с големи пукнатини, а покрива е с видимо компрометирани участъци - пропаднал и усукан.Посочена е разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД, според която обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразено е становище, че не подлежат на обезщетение вреди, които са настъпили преди вредоносното събитие, тъй като между тях не е налице причинно-следствена връзка, че ищецът със своето поведение, изразяващо се в бездействие по отношение поддръжката на имота и изоставяне на същия да се саморазрушава, е създал предпоставки и е допринесъл за механизма на увреждането. Ответникът твърди, че неподдържането на водомерната шахта, която се намира в имота, полузасипана с израснали храсти, без капак и липсваща стена допълнително е допринесло за навлизането на големи обеми вода директно в основите на къщата. Твърди, също така, че ако шахтата е била поддържана и не е била разрушена и без капак, би се предотвратило навлизането на вода в нея и същата не би попаднала директно в основите на къщата. Непредприемането на действия от страна на ищеца за предотвратяване на описаните процеси допринася за трайно овлажняване на льосовата почва в имота и до компрометиране на постройките върху него, като доказателство за това е наличието на значително по-големи щети по къщата именно от тази страна, от която се намира и самата шахта. Шахтата се е превърнала във „фуния“, която засмуква всички повърхностни води, в т.ч.и дъждовните, като през годините непрекъснато е наводнявала основите на къщата.Според ответника бездействието на ищеца фактически е предизвикало непрекъснатото овлажняване на льосовата почва в имота, което от своя страна е задействало процесите по пропадане още преди настъпване на аварията.Становището на ответника е, че първопричината за аварията на водопровода е именно лошото състояние на водомерната шахта, която засмуква всички повърхностни води и наводнява льосовата почва под себе си, вследствие на което предизвиква пропадане на земята, което води и до пропадане на самата тръба, положена там. Когато отклонената от централния водопровод тръба пропадне, тя къса/спуква/ тръбата на централния водопровод, към която е свързана, съответно причинява авария.Изложени са доводи, че ищецът обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, като твърди, че е налице принос на ищеца по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Посочени са нормативни актове, предвиждащи регулация и редица задължителни мерки и предписания относно строителството в льосови почви.Твърди се, че в процесния имот не са изпълнени нормативните изисквания и не са предприети необходимите действия за отводняване и недопускане на наводняване и пропадане на льосовите почви под основата на къщата, като в имота няма изградена отводнителна система за повърхностни и подпочвени води, липсват водосточни тръби, които да заустват покривните води в канал или в дренажна система, което позволява същите да се стичат свободно в основите на къщата и в прилежащите дворни площи. В дворните площи непосредствено около къщата липсва плътна водонепропусклива настилка, което позволява директна инфилтрация на вода в основите на къщата. Според ответника, липсата на отводнителни мерки, които са задължителни при строителство на къщи в поземлени имоти с льосова почва, е причинило дългогодишно инфилтриране на повърхностни води в основите на къщата, което е активирало пропадъчните свойства на льоса, като процесите на пропадане на льосовата почва под къщата са започнали много преди да настъпи аварията, доказателство за което е влошеното състояние на къщата още преди 12 години.Отделно от това, ответникът посочва, че около къщата няма изграден тротоар с плътна настилка и височина поне 20 см, което позволява уличната вода при проливни дъждове да се стича директно в имота на ищеца, като твърди, че къщата не отговаря на изискванията за строителство в льосови почви.Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като посоченият имот е бил стопанисван по начин, който е допринесъл за настъпване на претендираните вреди. Ответникът твърди, че дружеството „ВиК" ЕООД - Плевен няма вина за настъпването на сочените от ищеца щети по къщата или поне не в такъв мащаб. Твърди, че своевременно са взети всички необходими и законоустановени мерки с цел предотвратяване на вредите, като от друга страна, ищецът не е предприел никакви мерки и не е изпълнил нито едно от нормативните изисквания за строителство в льосови почви.В заключение моли съда, да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана, а в случай, че счете същата за основателна, да приеме по-малък размер на обезщетението, тъй като в случая е налице съпричиняване. Претендират се направените разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание на 08.10.2024г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество ответникът „ВиК“ЕООД гр.Плевен, чрез своя пълномощник-адвокат Н. Д. от САК поддържа изложените в писмения отговор съображения, като моли съда да отхвърли предявения иск, а ако счете претенцията за основателна, да бъде редуциран размера на обезщетението за имуществени вреди.Претендират се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Д. писмена защита. Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: В изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №829 от 27.05.2024г., приет за окончателен в съдебното заседание на 09.07.2024г., по който страните не са направили възражения, съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл.50 във вр.с чл.45 ЗЗД. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.Съгласно дадените разяснения в т.3 от ППВС №4/30.11.1975г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Тези разяснения в цитираните ППВС са актуални и към настоящия момент и се прилагат и в по-новата практика на ВКС - решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 177 от 25.10.2016 г. Отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат установени в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта, така и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е настъпило увреждането-решение на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о. Доколкото в ИМ се твърди, че уврежданията по имота на ищеца са причинени в резултат на авария на 25.09.2023г. на уличен водопровод, на тротоара пред къщата му в с.•••, на ул.“•••“№43, няма твърдения уврежданията да се дължат и на неправомерни действия на служители на „ВиК“ЕООД, респ.аварията да е в резултат на неправилна експлоатация или допуснати от служителите на дружеството нарушения на предписани и установени правила, съдът приема, че искът е с правно основание чл.50 ЗЗД.Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и възниква, когато увреждането е настъпило от свойствата на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация. Безспорно по делото е с оглед представения нотариален акт №38, том ІІІ, рег.№•••, дело №••• от 2013г.на нотариус Диана И./л.5/, че с договор за покупко-продажба от 03.06.2013г. ищецът М. В. Ц. е придобил собствеността върху масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж по силата на договор от 21.12.1959г. в общински Урегулиран поземлен имот №ХІ, находящ се в с.•••, Община Долна Митрополия, Пл.обл.с административен адрес –ул.“••• „№43, в кв.11 по плана на селото с площ от 1000 кв.м.Сградата ищецът е придобил по време на брака си с Б.А. Ц.а, в режим на СИО.С нотариален акт за дарение от 17.10.2023г., обективиран в нот.акт №86, том ІІ, рег.№•••, дел•• от 2023г. на нотариус П.Х./л.6/, другият съсобственик на имота Б.А. Ц.а е дарила на ищеца М. В. Ц. собствената си ½ ид.част. от гореописаната масивна жилищна сграда, находяща се в общински УПИ №ХІ, с адм.адрес: с. •••, Община Долна Митрополия, ул.“•••“№43, като с извършеното дарение ищецът е станал изключителен собственик на сградата. Няма спор, че на 25.09.2023гв с.•••, на тротоара пред къщата на ищеца на ул.“•••“№43 е имало авария на водопровод, в резултат на което се е получил теч на голямо количество вода, на 26.09.2023г.е извършен ремонт и аварията е отстранена.С изготвения от съда проекто-доклад на ответното дружество“ВиК“ЕООД гр.Плевен е указано да представи наличната документация за станалата на 25.09.2023г.авария в с.•••, на ул.“•••“№43 и нейното отстраняване, като до приключване на съдебното дирене такива доказателства не са представени.Независимо от това, фактът на възникнала авария на водопровод на 25.09.2023г.в с.•••, на улицата пред къщата на ищеца е безспорно установен, не се оспорва от страна на ответника, установява се от събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства, както и от събраните доказателства в производството по чл.207 ГПК, вкл.и от показанията на свидетеля Б. П., служител на „ВиК“ЕООД. Няма спор с оглед приложеното ч.гр.д.№6261/2023г. по описа на Плевенски РС, че преди завеждане на ИМ е проведено производство по чл.207 и сл.от ГПК по обезпечение на доказателства, в което е назначена и приета комплексна техническа експертиза относно причинените в имота на ищеца щети, изслушани са и показания на свидетели.От приетото в производството по чл.207 ГПК заключение на комплексната строително-техническа експертиза, изготвена от ВЛ С. С. и ВЛ инж.С. М., което не е оспорено от страните и като компетентно съдът възприема изцяло, се установява, че при възникване на авария на уличен водопровод на 25.09.2023г. в с.•••, около ул.“•••“ и ул.“•••“е изтекъл определен обем вода, който повърхностно се оттича по терена, а водата по гравитачен път се стреми да достигне най- ниската точка, а в случая това е тревната площ, подхода към имота, портата, където е и водомерната шахта.Според заключението не може да се установи периода на теч от фасонните части на водомерната шахта, като допълнителното заливане с вода от уличния водопровод на 25.09.2023г. залпово е довело до внезапното пропадане на терена и оттам последващо компрометиране на сградата в имота.В резултат на пропадането на терена, основите на сградата са поддали и са се появили големи диагонални и хоризонтални пукнатини по външните зидове и основите на жилищната сграда, покривната конструкция също е деформирана и усукана. Експертизата съдържа и снимки, отразяващи състоянието на улицата пред къщата и на самата жилищна сграда, след станалата авария на уличния водопровод, което дава нагледна представа за причинените щети на процесната сграда.Видно от заключението стойността на необходимите ремонтни работи по възстановяване на сградата, подробно индивидуализирани по вид, количество и стойност в таблицата към експертизата, възлиза на сумата 41 973, 40лв.с ДДС. В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че има причинно –следствена връзка между аварията на уличния водопровод и увреждането на жилищната сграда, като към момента на огледа сградата е опасна и негодна за обитаване, но същата може да бъде ремонтирана до състоянието й преди аварията.Посочено е, че с.••• попада в район със специфична геология-пропадъчни льосови почви, като при намокряне на почвата започва нейното слягане, което в началото е силно изразено и впоследствие намалява.За да се сведе до минимум този ефект е необходимо да е изведена встрани от сградата и съоръженията, възможността за попадане на повърхностна вода, което в конкретния случай липсва. В производството по чл.207 ГПК, по ч.гр.д.№6261/2023г. по описа на ПРС са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Б. П., служител в ответното дружество и отчетник в с.••• се установява, че той е спрял водата при възникналата авария, а М. има два имота в селото.Същият посочва, че около къщата на М. е имало много вода, той се е обадил в Долна Митрополия на аварийната група и на следващия ден те са дошли и аварията е отстранена.При спирането на крана, свидетелят посочва, че е имало вода, а след спирането му повече не е текла вода.Според свидетеля къщата на М. е била в добро състояние преди аварията, а след това къщата се е нацепила, има пукнатини от слягането на земята и към момента в нея не може да се влезе безопасно.Същият посочва, че не е влизал в къщата преди аварията, тъй като имотът е бил необитаем, влизал е след аварията, за да види водомера.Относно водомерната шахта твърди, че е била пълна с пръст и корени встрани, в нея не е имало вода, нито капак върху нея и шахтата се намира в двора на къщата, на около метър от оградата, като оградата от едната страна е с тухли и бетон отгоре и е здрава. От показанията на свидетеля В. С. се установява, че той живее в с.••• на ул.“••• •••“№1, като ищецът има два имота в селото, единия е до него, на ул.“••• •••“№3, а другият имот е срещу него. Същият посочва, че през есента на 2023г., към 25-ти октомври/аварията е на 25.09./е избила вода на тротоара и на улицата до къщата на ищеца, която е срещу неговата, дошъл е служители на ВиК, който е спрял водата.Свидетелят установява, че е имало теч, той е видял голяма локва, вода, която бълбука, а след спирането на водата бълбукането е спряло, водата е започнала да попива и на следващия ден са видели, че къщата е започнала да се цепи и да пука. Според свидетеля къщата е била обитаема, пълна е била с мебели и всяка седмица М. си е идвал, влизал е в нея, а в момента е опасно да се влиза в къщата и тя е тотална щета-усукала се е цялата къща, има опасност да падне и да пребие човек.Свидетелят установява, че аварията е станала на улицата, на около 3, 50м. от къщата на ищеца и на 3м.от тръбопровода, че той самият е видял, че водата тече от тръбопровода и разклонението, което отива към ищеца, че водомерът се намира в шахтата, но при водомера няма авария, а тя е назад, на централната тръба и разклонението, което води към имота на ищеца.От показанията на свидетеля С. се установява, че на другия ден, когато е дошла групата от ВиК и водата е пусната, отново е избила вода на 2-3 места на централния водопровод и на въпросното разклонение, а към момента аварията е отстранена и е сменен целия водопровод.Според свидетеля във въпросната къща са правени подобрения и същата е била годна за живеене, М. си е прекарал мебели, посещавал е имота.Същият посочва, че като се оттече водата, почвата се сляга и цялата основа на къщата се помества, а къщата се нацепва, насуква се, спуква покривната конструкция и цялата сграда след аварията според свидетеля е тотална щета и не може да се ремонтира. Горепосочените свидетели са разпитани и в настоящото производство, като показанията им са идентични с тези, дадени по ч.гр.д. №6261/2023г.Свидетелят В. С. посочва, че живее в с.•••, на ул.“••• •••“№1, познава ищеца М. Ц., който живее до него в с.•••, като в селото М. има две къщи.Посочва, че есента, на 25.09.2023г към 8: 00, 8: 30, 9: 00 часа сутринта, излизайки от дома си е видял, че всичко около къщата на М. е във вода, другият свидетел е пристигнал и е спрял водата.Получило се е нещо като воден басейн 10 на 10 метра, заемащ половината на улицата и половината в самия двор.Свидетелят твърди, че след като е спряна водата централно, заради аварията, водата се оттекла и в момента в който водата е попила, къщата е започнала да пука и да пада, пукали са се прозорци, черчеветата са се изкривили и това се е случило в рамките на час и половина след като е спряна водата.Това е продължило и на другия ден, след което от къщата вече нищо не става, като водата е била под високо налягане.От показанията му се установява, че М. живее в другата си къща, а въпросната къща е пълна с мебели, бойлери, радиатори, гардероби, секции, в нея е имало ток, вода, видео наблюдение, като къщата е била голяма, здрава, масивна и преди аварията всичко в нея е било здраво, прозорците са били здрави, покрива не е имал теч, къщата е била поддържана.Според свидетеля шахтата е била в двора на около 3 метра от къщата, до самата ограда на двора и шахтата е била покрита с капак от ламарина, направен от М..Посочва, че в с. ••• постоянно има проблеми с водоснабдяването, всяка година падат по 1- 2 къщи, пукат се тръби, при спиране на водата въздухът фучи по тръбите, а при липса на вода се плащат големи сметки и по водопровода в селото често стават аварии. Според свидетеля С. до водомера си има вода, но в имота на ищеца няма вода, като в момента къщата е тотална щета и в нея е опасно да се влезе. Както и в предишните си показания, дадени по ч.гр.д.№6261/2023г. по описа на ПРС, така и в настоящото производство свидетелят Б. П. установява, че работи във ВиК като инкасатор на село ••• от 3 години и знае за аварията в имота на М. през септември 2023г.Същият посочва, че сутринта минавайки покрай имота на ищеца и имало много вода, той е спрял водата от крана до тях, обадил се е в Долна, на другия ден са изпратили багер, разкопали са и са сложили скоба. Същият ден следобяд е следвало да види водомера, наложило се е да изкърти насрещната стена на шахтата, да я изчисти, за да отвори тръбата към водомера, като е свалил всички тухли, за да може да стигне до водомера.Свидетелят е установил, че коляното преди водомера е било спукано, а водомерът е бил на 0, както си е сменян, като към този момент къщата не е била напукана и не е имало проблеми.Имотът е необитаем, в него не се ползва вода, поради което свидетелят не е отварял въпросната шахта до датата на аварията.Свидетелят не може да определи периода от време, в който е имало теч на вода, като посочва, че е пропаднала самата тръба, скъсала се е муфата и оттам водата е излязла нагоре от налягането.След като е спрял водата, на другия ден са дошли служители от Долна Митрополия, аварията е отстранена.След аварията къщата на М. е започнала да пропада, много се е напукала, стъклата са се изместили, цялата плоча се държи на една колонка с 4 тухли и ако тази колонка падне, ще падне половината къща.Свидетелят установява, че всички тръби в с.••• са на около 2.5 метра дълбочина и при авария водата много трудно може да избие на повърхността, понякога може да минат 2 -3 седмици и докато водата не избие, не може да се установи откъде идва теча, като в конкретния случай не се знае колко време е текла вода от въпросния кран.Посочва, че въпросната шахта в дома на ищеца е била покрита с две метални табли, имало е много шума. Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, дадени в настоящото производство, така и в това по чл.207 ГПК по приложеното ч.гр.д. №6261/2023г.по описа на ПРС, които са непротиворечиви, логични и последователни и кореспондират с приетите по делото технически експертизи. От друга страна и двамата свидетели са преки очевидци на станалата авария на 25.09.2023г., а Б. П. е и служител на ответника „ВиК“ЕООД и показанията им се основават се техните непосредствени впечатления. По искане на ответника „ВиК“ЕООД гр.Плевен в настоящото производство е назначена втора комплексна строително-техническа експертиза, изготвена от същите ВЛ С. С. и С. М., които са депозирали и експертизата в производството по чл.207 ГПК.От заключението, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло е констатирано, че при проведения оглед на жилищната сграда на ул.“•••“№43 в с.••• не е установено наличие на отводнителни системи в имота.Съгласно експертизата съборените стени на водомерната шахта, наличието на срутени земни маси в нея и прораслите в шахтата корени предполагат систематично понижаване с години на терена в района на шахтата, а от там и насочване на повърхностна вода към шахтата.В констативно-съобразителната част от експертизата е посочено, че при аварията на уличния водопровод на 25.09.2023г.водата е достигнала най- ниската си точка и в случая това е тревната площ, подхода към имота, портата, където е водомерната шахта и това залпово е довело до внезапното пропадане на терена и оттам последващо компрометиране на сградата в имота.Водата от аварията на уличния водопровод е ускорила този процес, като е допринесла зоната на оводняване на почвата в дълбочина, а от там и на пропадане, да нарасне ускорено и по този начин да засегне и къщата.На поставения въпрос дали процесите на пропадане са започнали преди аварията, с оглед льосовата почва под основите на къщата, вещите лица посочват, че такова пропадане в конкретния участък от къщата няма как да се случи от периодично овляжняване на почвата, че пропадането е внезапно, в резултат на залпово оводняване на конкретен участък от терена. Съгласно експертизата аварията на уличния водопровод може да е породена от нарушена връзка между етернитовите тръби ф100/уплътнителя/, както и от издърпаната от водовземната скоба поцинкована тръба ф3/4 на водопроводното отклонение към имота, но към момента това не може да се установи, тъй като при аварията, още на 26.09.20223г.е спрян теча и впоследствие е подменен уличния водопровод с тръби ПЕВП.На въпрос дали щетите по къщата на ищеца не биха настъпили или не в такъв мащаб, ако водомерната шахта бе поддържана в добро състояние, вещите лица са посочили, че при спазване на нормативните изисквания за поддържане на съоръжения в контакт с вода в терени с пропадъчни почви, не се очакват повреди на околната постройка.Аварията на уличния водопровод е ускорила процеса на пропадане на почвата, водата се е насочила към ниската му точка, в случая терена на шахтата, вследствие на което намокрянето е станало и в дълбочина, разпространило се е и към къщата, видно от снимковия материал. Становището на ВЛ е, че при наличие на изпълнени мероприятия по осигурено отвеждане на повърхностната вода на разстояние над 8м от сградата, щетите вероятно ще са по-малки. В устните си обяснения в съд.заседание на 08.10.2024г., на въпрос №5 от експертизата, вещите лица посочиха, че процеса на пропадане на терена е започнал преди аварията, но не и пропадането на самата сграда, която е била в нормално състояние, видно и от снимките. При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка, съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника „ВиК“ЕООД гр.Плевен по реда на чл. 50 ЗЗД. Съгласно чл.198о, ал.1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по ал. 1 обхващат и дейностите по поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според нормата на чл. 2, ал. 1, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Разпоредбите на чл. 47, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6 и чл. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, възлагат поддръжката и отстраняването на повредите на частите от водоснабдителните и канализационни системи, намиращи се извън частните имоти на оператора на ВиК услуги. Предметът на дейност на ответника“ВиК“ Плевен ЕООД е именно водоснабдяване, канализация, прочистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина, видно от справка в търговския регистър.При съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства се установи, че на 25.09.2023г. е настъпила авария на уличен водопровод в с.•••, около ул.“•••“ и ул.“•••“, непосредствено пред къщата, собственост на ищеца на ул.“•••“№43.Вследствие на аварията на уличния водопровод се е получил теч на голямо количество вода.Изпуснатата вода е достигнала до имота на ищеца, водомерната шахта, вследствие на което терена около нея е бил силно овлажнен и пропаднал в отделни участъци.На 26.09.2023г. служители на „ВиК“ЕООД гр.Плевен, район Долна Митрополия са отстранили аварията на водопроводната мрежа.Съдът като съобрази горепосочената нормативна уредба, приема, че ответното дружество „ВиК“ЕООД гр.Плевен като оператор на ВиК услуги носи отговорност за вредите от възникналата авария и теч от уличен водопровод, като субект на когото е възложено поддръжката и ремонта на водоснабдителните и канализационни системи.Ответното дружество притежава особено право на ползване върху водопроводите и канализационните системи, които са му предоставени за осъществяване на дейността и представлява лице под чийто надзор се намират тези съоръжения по смисъла на чл. 50 изр.1 от ЗЗД. Когато настъпят вреди в резултат на внезапна повреда на вещта, следва да се установи само наличието на тази повреда и че тя е настъпила от самата вещ, а не е резултат на неправилно манипулиране с вещта, т.к отговорността на лицето под чийто надзор се намира е обективна.В настоящият случай се установи, че повредата е настъпила именно от самия водопровод и не е резултат от неправилно манипулиране, респ.не се дължи на виновни и неправомерни действия на служители на „ВиК”, поради което съдът прие, че отговорността е по чл.50 ЗЗД за вреди от вещ, а не по чл.49 ЗЗД. От приетите две комплексни строително-технически експертизи, изготвени от ВЛ С. С. и ВЛ С. М., както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, доколкото се основават на непосредствените им впечатления за състоянието на имота преди и след станалата авария на уличния водопровод, се установява, че изпуснатата вода от водопровода е довела до пропадане на терена, основите на сградата, собственост на ищеца са поддали и са се появили големи диагонални и хоризонтални пукнатини по външните зидове и основите на жилищната сграда, като покривната конструкция също е деформирана и усукана, в резултат на което жилищната сграда в момента е опасна и негодна за обитаване. Установено е с категоричност от първата експертиза, приета в производството по чл.207 ГПК по ч.гр.д.№6261/2023г.по описа на ПРС, че е налице причинно-следствена връзка между аварията на уличния водопровод и уврежданията на жилищната сграда.Пропадането на терена около сградата, както и наличието на големи пукнатини по къщата, деформациите по покривната конструкция са видими и от снимковия материал, част от първата комплексна експертиза. За причинените имуществени вреди на ищеца върху собствения му имот, следва да се определи обезщетение, което да покрие всички необходими средства за възстановяване на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение и каквото е било преди аварията. Обезщетението е съизмеримо с разходите по възстановяването на имуществото в предишното му състояние. Причинените вреди са от вещ-уличен водопровод, която вещ безспорно се намира под надзора на ”В и К”ЕООД гр.Плевен, което дружество с оглед предмета си на дейност и горепосочените нормативни актове осъществява стопанисване, поддръжка и експлоатация на водопроводните съоръжения Ответникът дължи репариране на имуществените вреди настъпили в резултат на повредата от тези съоръжения- в случая авария на уличен водопровод. Отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна и безвиновна, но тя се ангажира в пределите, очертани в общия принцип на чл.45 и чл.51 от ЗЗД, че обезщетението е за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретната хипотеза дължимото обезщетение по чл.50 ЗЗД за вреди от вещи представлява разходите, необходими за възстановяване на сградата във вид годен за обитаване и възстановяване на сградата в състоянието, в което се е намирала преди аварията.Съгласно първата експертиза, приета в производството по чл.207 ГПК, за да може да се използва по предназначение, на жилищната сграда трябва да се извърши основен ремонт, изразяващ се в укрепване на основите на къщата, възстановяване целостта на напукани, деформирани и депланирани тухлени зидове, възстановяване на покривна конструкция, дървен гредоред, подови настилки, вътрешни и външни мазилки по стени и тавани, боядисване по стени и тавани, облицовка по стени, подмяна на дограма.Стойността на необходимите ремонтни работи по възстановяване на сградата, подробно индивидуализирани по вид, количество и стойност в таблицата към експертизата, възлиза на сумата 41 973, 40лв.с ДДС. Недоказано е направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради факта, че водомерната шахта, намираща с в имота му не е поддържана в добро състояние.Безспорно е установено, че действително водомерната шахта не е поддържана от ищеца като собственик в добро състояние, била е покрита, но с прорасли в нея корени и срутени земни маси.Няма спор, че водоподаването до процесната сграда е било спряно още преди години и ищецът не е ползвал вода за този имот, което се потвърждава и от служителя на ВиК- свидетелят Б. П., инкасатор на с.•••.Недоказани са твърденията на ответника, че неподдържането на шахтата в добро състояние допълнително е допринесло за навлизането на големи обеми вода директно в основите на къщата.Тези доводи се опровергават от приетите две комплексни експертизи.Категорично е становището на вещите лица, че е налице причинно-следствена връзка между аварията на уличния водопровод от 25.06.2023г.и уврежданията в процесната жилищната сграда. И в двете комплексни експертизи е установено, че при аварията, вследствие на голямото количество изпусната вода, водата е достигнала до най-ниската точка-тревната площ, подхода към имота, портата, където е и водомерната шахта и това залпово е довело до внезапно пропадане на телена и от там последващо компрометиране на сградата в имота.В обясненията си вещите лица посочиха, че процесът на пропадане на терена е започнал преди аварията, но не и пропадането на самата сграда, която си е била в нормално състояние.Няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че ако въпросната водомерна шахта бе поддържана в по-добро състояние, щетите по сградата нямаше да възникнат или същите биха били в по-малък мащаб.Недоказано е и твърдението, че ищецът като собственик с поведението си, респ.с бездействието си е допринесъл за вредоносния резултат.Както от приетите експертизи, така и от показанията на двамата свидетели, един от които е служител на дружеството се установява, че преди аварията къщата е била в нормално състояние, обитаема като се касае за масивна сграда, с каменни основи, за която вещите лица са установили, че е построена през 1959г.Свидетелят Б.П. също посочва, че след като е спрял водата и е изкъртил част от стената на водомерната шахта, водомерът е бил на 0 и към този момент къщата не е била напукана, била е в нормално състояние, а едва впоследствие са се появили пукнатините.От данните по делото не се установява причинна връзка между състоянието на шахтата и причинените увреждания на сградата, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.Фактът, че ищецът не е живял в процесната сграда не доказва твърдението на ответника, че къщата е била неподдържана, занемарена, че имотът е бил стопанисван по начин, който е допринесъл за настъпване на претендираните вреди.Напротив от показанията на свидетеля В. С. се установява, че ищецът често е посещавал имота, правил е подобрения в него, пренасял е мебели и обзавеждане и сградата е била в добро състояние, годна за обитаване. Установено е, че в имота няма отводнителни системи, но същевременно и водата в къщата е спряна и няма водоподаване към нея.Неотносим към предмета на спора е въпроса дали изградената преди 65 години сграда отговаря на изискванията за строителство на къщи върху терен с льосова почва.В този смисъл съдът приема, че възражението за съпричиняване е недоказано.Не е налице хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което не следва да се редуцира размера на обезщетението за имуществени вреди. Искът с правно основание чл.50 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 41 973, 40лв.с ДДС, представляваща стойността на СМР, които следва да бъдат извършени за възстановяване на сградата в състоянието преди аварията на уличния водопровод.Ищецът е уточнил, че претендира сумата 41 793лв. /л.17 и л.71/ и до този размер искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен, в противен случай съдът би излязъл извън рамките на заявения петитум, което е недопустимо.Върху сумата се дължи и законна лихва, считано от датата на завежда на ИМ- 25.03.2024г.до окончателното й изплащане. При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство в размер на 1671, 72лв.внесена ДТ, като и разноските, направени в производството по чл.207 ГПК по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д. №6261/2023г. в размер на 1370лв./20лв.внесена ДТ, 600лв.депозит за ВЛ и адв.възнаграждение в размер на 750лв./ Адвокат Р. И. от ПАК е осъществила безплатно процесуално представителство на ищеца, видно от представения договор за правна помощ и на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.с чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати адв. възнаграждение.При интерес 41 793лв.минималния размер на адв. възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 3 993, 44лв. С оглед задължителното за съдилищата Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по C-438/22, Окръжният съд счита, че не следва да се съобразява с определения в Наредбата минимален размер на адв. възнаграждения, а следва да определи такъв в съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото.По делото са проведени две открити съдебни заседания и същото не се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност.Съобразявайки тези обстоятелства, вида и характера на предоставената правна помощ, съдът приема, че на адвокат Р. И. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. Водим от горното, Окръжният съд