Решение № 1540 от 7.4.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14739/2023 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Гест Карго“ ООД срещу „Цима - 99“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2569, 24 лева, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение за извършен международен превоз на товари по релация Б. - Г., съгласно заявка – договор от ••••• г., за което са издадени три броя фактури, по които дължимите суми са както следва: 588, 00 лева по издадена Фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт с автомобил с рег.№•••••, по релация Б.-Г., 2.Фактура №•••••г. за сумата от 1022, 89 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.; 3.Фактура №•••••г., за сумата от 958, 35 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш., както и общо 291, 84 лева – обезщетение за забава върху главниците по посочените фактури, от което: 6, 36 лева – върху главница от 1760, 24 лева по Фактура №•••••г. за периода ••••• г. – ••••• г.; 63, 70 лева – върху главница от 588, 00 лева по Фактура №•••••г. за периода 26.05.2022 г. – ••••• г.; 114, 50 лева – върху главница от 1022, 89 лева по Фактура № •••••г. за периода ••••• г. – ••••• г.; 107, 28 лева – върху главница от 958, 35 лева по Фактура №•••••г. за периода ••••• г. – ••••• г., ведно със законната лихва върху главницата от 2569, 24 лева за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на заявка – договор от ••••• г. между страните ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. - Г.. Съгласно посочения договор ищецът се задължил да извърши превоза от Б. до Г. при следните условия: дата на товарене: •••••г., понеделник; дата на разтоварване: доставка прозорец: 25.03 - 30.03, от 6.00 до 12.00 часа; Получател, място на разтоварване: •••••, •••••; товар: 4+1 евро палета, буркани сладко, размери 80•120•120, бруто тегло 3500 кг.; договорено навло от 750 евро без ДДС, със срок на плащане 30 дни от дата на фактурата, платимо по банков път. Посочва се, че за процесния транспорт били издадени два броя CMR международни товарителници от •••••г. в сС., Б. удостоверяващи, че на •••••г. ответното дружество, като изпращач натоварило на автомобил с рег. №•••••, на превозвача, посочен от „Гест Карго“ ООД, договорения товар. Поддържа се, че без основателна причина, получателят на стоката в Г. (Л.), отказал да я разтовари на своята рампа/ платформа, на посочения в Заявката- договор адрес на разтоварване. Това наложило ищцовото дружество да осигури транспортирането до съответните крайни дестинации в Ш. (4 палета), с оглед неговото запазване и съхранение, с цел избягване на вреди, тъй като предмет на товара са буркани със сладко. Сочи се, че поради това ищецът извършил допълнителни разходи по транспортиране на стоката до съответните крайни дестинации в Ш., с оглед нейното запазване и съхранение, с цел избягване на вреди. Поддържа се, че точното и добросъвестно изпълнение на превоз на стоката до съответните разтоварни пунктове в Ш., се доказва от съдържанието на издадените два броя CMR международни товарителници от •••••г., като превозът е извършен и стоката е доставена без каквито и да било забележки и/или възражения, отбелязани върху CMR товарителниците. Твърди се, че във връзка с изпълнение предмета на процесния договор за международен транспорт от ••••• г. дружеството ищец издало три броя фактури на обща стойност 3741, 48 лева, както следва: 1.Фактура №•••••г. за сумата от 1760, 24 лева, от които 1466, 87 лева, представляващи левовата равностойност на 750 евро, за извършване на международен автомобилен транспорт с автомобил с рег.№•••••, по релация Б.-Г. и 293, 37 лева ДДС; 2.Фактура №•••••г. за сумата от 1022, 89 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.; 3.Фактура №•••••г., за сумата от 958, 35 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш.. Посочените фактури били изпратени на ответника по електронна поща, като били изтеглени от получателя на ••••• г., което замествало подписа върху фактурите за получател, като последното не било и необходимо съгласно чл. 6, ал. 4 от Закон за счетоводството. Поддържа се, че договореният срок за плащане на стойността на трите фактури изтекъл на ••••• г. Частично изпълнение от ответника обаче било извършено след този срок, а именно на ••••• г. била платена по банков път сумата от 1172, 24 лева по фактура Фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева. Неразплатения остатък по посочените три фактури бил в размер на процесната сума от 2569, 24 лева, която се претендира за плащане в настоящото производство, ведно с дължимо обезщетение за забава върху стойността по всяка фактура за периода от датата на падежа ••••• г. до ••••• г., както и ведно със законната лихва за забава върху процесната главница от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Цима – 99“ ООД, в който предявените искове се оспорват, като неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Не се оспорва сключването на посочения в исковата молба заявка – договор от ••••• г. между страните, по който ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. – Г., с посочените в исковата молба параметри, както и че ищцовото дружество е осигурило превоза на 4 от превозваните палета от мястото на отказа да бъдат приети /Л., •••••, Г./ до съответните крайни дестинации – 2 палета до Л., •••••, Ш. и 2 палета до Л., •••••, Ш. и плащането на ••••• г. по банков път на сумата от 1172, 24 лева по фактура Фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева. Оспорва се, че ищецът е нарушил уговорените за транспорта условия, като товарът не е бил доставен в уговорения срок на мястото на разтоварване в Г., а на различно място и време - Л., •••••, Ш., едва на ••••• г. В тази връзка се оспорва претендираната сума от 1022, 89 лева и 958, 35 лева изобщо да произтича от сключения между страните договор. Поддържа се, че доколкото в договора за транспорт е уговорен изричен срок за доставка на товара, а именно от 25.03. до 30.03., от 6.00 ч. до 12.00 ч., същият имал характер на т.н „фикс - сделка“, в който случай късното изпълнение на договора след този срок има значение на пълно неизпълнение. Оспорва се и че стоката е получена без липси и възражения за забава. Възразява се, че ответното дружество е отправило писмена рекламация към ищеца на ••••• г., доколкото Л., •••••, Г. основателно е отказал да получи стоката, след договорения срок. С тази рекламация било предложено товарът все пак да бъде доставен до посочените си крайни получатели. Предложението било прието от ищеца, съответно рекламацията – удовлетворена, но за неговото изпълнение, ответникът не дължал допълнително плащане, тъй като допълнителните разходи за доставка на посочените две места в Ш., били сторени по вина на ищеца и то за удовлетворяване на предявената рекламация. Относно неразплатената разлика от 588, 00 лева с ДДС /250 евро без ДДС/ по фактура Фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева, се поддържа, че не се дължи, доколкото договорът е изпълнен частично – доставени са 4 от общо 5 европалета, като всъщност предназначеният за К. 1 брой палет е бил доставен, чрез друг спедитор – „Е.“ЕООД, за което е била изплатена именно сумата от 588, 00 лева. В условията на евентуалност и при уважаване на претенцията в тази част се предявява възражение за прихващане със сумата от 588, 00 лева – представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнението на задължението на ищеца за транспорт и разтоварване на петия европалет, предназначен за Л., К., изразяваща се в стойността на разходите за транспорт на същия до посочената крайна точка. Претендират се разноски. С определение № •••••• г. съдът е приел за съвместно разглеждане възражение за прихващане от ответника „Цима - 99“ ООД, ЕИК115307344 на сумата от 588, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнението на задължението на ищеца по заявка – договор от ••••• г. за транспорт и разтоварване на 1 брой европалет до •••••, •••••, предназначен за Л., К., изразяваща се в стойността на разходите за транспорт на същия до Л., К.. Поради това, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявеният осъдителен иск от ищеца с описания по-горе предмет, както и възражението за прихващане на ответника, релевирано с писмения отговор. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правна квалификация чл.361 ТЗ. За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните по силата на което ищецът е извършил организиране на транспортни услуги по заявка на ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по това правоотношение – осигурил е транспортни услуги за ответника, за които са издадени процесните фактури. Между страните не е спорно наличието на облигационна връзка, произтичаща от сключен заявка – договор от ••••• г., по силата на който ответникът възложил на ищеца в качеството му на спедитор международен превоз на товари по релация Б. – Г., при следните условия: дата на товарене: •••••г., понеделник; дата на разтоварване: доставка прозорец: 25.03 - 30.03, от 6.00 до 12.00 часа; получател, място на разтоварване: •••••, •••••; Товар: 4+1 евро палета, буркани сладко, размери 80•120•120, бруто тегло 3500 кг.; договорено навло от 750 евро без ДДС, със срок на плащане 30 дни от дата на фактурата, платимо по банков път. Не се спори и че получателят на стоката в Г. – Л. е отказал да я получи на посочения в заявката адрес. Няма спор между страните също така, че ищцовото дружество е осигурило превоза на 4 от превозваните палета от мястото на отказа да бъдат приети /Л., •••••, Г./ до съответните крайни дестинации – 2 палета до Л., •••••, Ш. и 2 палета до Л., •••••, Ш.. Не е спорно и че на ••••• г. ответникът е платил по банков път сумата от 1172, 24 лева по Фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева. В действителност в изготвения по делото доклад погрешно е прието, че правната квалификация на претенцията е по чл. 372 ТЗ, но разпределената между страните доказателствена тежест съответства на действителните твърдения им. Отново съгласно твърденията на страните сключеният помежду им договор е за спедиция, а не за превоз. Спорно между страните е това дали ищецът е изпълнил поетите по договора за спедиция задължения. Както вече се посочи не е спорно, като изрично е заявено и с исковата молба, че получателят на стоката в Г. - Л. е отказал да я получи /отказал е да я разтовари на своята рампа/. В тази връзка от представената на л. •• от делото на СРС заявка за транспорт, се установява, че действително е посочен конкретен период /25.03 – 30.03./ и час /от 6.00 – 12.00 часа/ на извършване на доставката. Ищецът твърди, че отказът на получателя в Г. да получи стоката е неоснователен, но сам не установява, че доставката на стоката е извършена съгласно указанията на приетата заявка, при разпределена доказателствена тежест да установи изпълнение на поетите по договора задължения. В същото време от представената по делото имейл кореспонденция между страните /л. •• от делото на СРС – неоспорена от ищеца/ се установява, че на ••••• г. представител на ответното дружество е уведомил ищеца за неспазен срок на доставка, за крайната дестинация на стоката и възможността 4 от общо 5 европалети да бъдат доставени до крайната дестинация в Ш.. При тези данни следва да се приеме, че указанието на товародателя относно срока на извършване на превоза до Г. не е спазен, като именно това е причината за отказ на получателя в Г. да я приеме. Този извод се налага доколкото по делото не са заявени или установени обстоятелства, в противен смисъл, както и с оглед установените действия на ищеца по осигуряване на транспорт до Ш.. Тези последващи действия на ищеца по организиране на транспорт по релацията Г. – Ш. са с оглед дължимата от него грижа на добър търговец /чл. 350, ал. 1 ТЗ вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ/ и във връзка с дадените указания на товародателя за намаляване вредите от неспазения срок на превоза. Същите не представляват отношения по друг самостоятелен договор за спедиция или превоз. Съгласно чл. 365 ТЗ - Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори. Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията. Без съмнение разходите за превоз на стоката от Г. до крайната предвидена точка – конкретни обекти на получателя Л. в Ш., представляват вреди за товародателя – допълнителен разход за изпълнение на договорни отношения с третото лице - Л.. С оглед посочената разпоредба на чл. 365, ал. 2 ТЗ същите следва да бъдат за сметка на ищеца, доколкото се прие, че последният се е отклонил от указанията на товародателя, като не се твърди и установява че вредите /разходи за допълнителен транспорт на стоката до Ш./ биха настъпили въпреки спазването на указанията на товародателя. В действителност от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира, като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че процесните фактура №•••••г. и фактура №•••••г., касаещи превоза на стоката по релация Г.-Ш. са осчетоводени от ответното дружество. Последното обаче не променя извода за тяхната недължимост с оглед приемането им за разход, представляващ вреди по смисъла на чл. 365, ал. 2 ТЗ. Поради това претенцията за заплащане на стойността на превоз на 4 броя европалети от Г. до Ш., за което са издадени фактура №•••••г. за сумата от 1022, 89 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш. и фактура №•••••г., за сумата от 958, 35 лева, за извършване на международен автомобилен транспорт по релация Г.-Ш., се явява неоснователна. Претенцията за заплащане на възнаграждение по сключения между страните спедиционен договор с предмет извършване на международен автомобилен транспорт с автомобил с рег.№•••••, по релация Б.-Г., за което е издадена фактура №•••••г. на обща стойност 1760, 24 лева, обаче е частично основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. На свой ред според решение № 44/31.03.2009 г. по т. д. 447/2008 г. на ВКС, 2-ро т.о., с оглед препращащата норма на чл. 361, ал.2 ТЗ, спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка, за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционната услуга. В конкретния случай интересът на възложителя, в чиято полза се извършва превозът, следва да се счита удовлетворен, когато стоката е пренесена и предадена на посочените от него крайни точки за осъществяване на превоза в Ш. в двата обекта на Л.. От събраните по делото доказателства се установи фактическото предаване на стоката по местоназначение и приемането на същата от получателите с положени подписи в международните товарителници. Не е повдигнат, като спорен между страните и въпросът за предаването на международната товарителница от спедитора на доверителя, както и процесната фактура, която с оглед данните от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е осчетоводена и частично платена. Поради това следва да се приеме, че даването на сметка и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка при спедиционния договор, при липса на друга уговорка между страните, включва преминаване на държането на товара на посочено от доверителя трето лице, както и предаването на свързаната с него документация. При тези данни и с оглед договореното между страните в заявката за транспорт, възнаграждение е дължимо за доставката на 4 от общо 5 палети буркани със сладко. При общо договорено възнаграждение от 750 евро без ДДС по спедиционния договор съответно на изпълненото е възнаграждение от 600 евро или 1173, 50 лева /с оглед приетото между страните разплащане в левовата стойност по издадената и частично платена фактура/. С включен ДДС дължимата сума е 1408, 20 лева. Между страните няма спор, че платената от ответника сума по тази фактура на ••••• г. по банков път е 1172, 24 лева. Следователно дължима се явява сумата от още 235, 96 лева. За разликата над 235, 96 лева до пълния претендиран размер от 588 лева по Фактура № •••••г. на обща стойност 1760, 24 лева, претенцията се явява неоснователна. Това е така доколкото между страните няма спор, че петият палет не е доставен на уговореното място на доставка в Г., а е върнат в Б. и предаден на товародателя на ••••• г. /товарителница на л. •• от делото на СРС/. Прие се по делото, че отказът на получателя Л. в Г. да получи стоката се дължи на неспазения срок за доставка. Следователно договорът за спедиция в тази част не е изпълнен и възнаграждение поради това не се дължи за сумата от 352, 04 лева. С оглед извода за частична основателност на главната претенция са налице предпоставките за произнасяне по приетото за съвместно разглеждане в производството защитно правопогасяващо възражение на ответника за прихващане с насрещно вземане в размер на 588 лева представляващо обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнението на задължението на ищеца по заявка – договор от ••••• г. за транспорт и разтоварване на 1 брой европалет до •••••, •••••, предназначен за Л., К., изразяваща се в стойността на разходите за транспорт на същия до Л., К.. Възражението намира своето основание в коментираната вече разпоредба на чл. 365, ал. 2 ТЗ уреждаща отговорност на спедитора за вредите, възникнали при отклонение от указанията на доверителя. Както вече се прие налице са основания за ангажиране на ищеца, като спедитор за вредите, възникнали за ответника от неизпълнение на транспорта за посочения 1 брой европалет. Изследване на въпроса за неговия размер обаче не се налага доколкото се намира за основателно предявеното от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание възражение за погасяване по давност на тази претенция. Съображенията за това са, че в случая приложение намира специално уредената хипотеза на давност за претенции за вреди по спедиционен договор, която съгласно чл. 366 ТЗ е едногодишна. За нейно начало следва да се приеме даването на сметка и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка. Това, както се посочи по – горе, при липса на конкретна уговорка между страните следва да се приеме, че е настъпило в момента на връщане на стоката на товародателя, ведно с придружаващите документи – международната товарителница на л. ••• от делото на СРС. Посочената в нея дата е ••••• г. и считано от този момент едногодишният давностен срок за предявяване на претенциите на ответника е изтекъл на ••••• г. Отговорът на искова молба, с който възражението е предявено е от датата ••••• г. следователно претенцията е предявена след изтичане на едногодишния давностен срок и на това основание възражението за прихващане се явява неоснователно. Неоснователни в тази връзка се приемат доводите на ответника, че вземането по предявеното възражение за прихващане не е погасено по давност с оглед предявена рекламация, доколкото спедиционният договор не се регламентира от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, а съставлява самостоятелно основание за възникване на облигационната връзка и поражда отговорност, различна от тази, формирана чрез съглашенията по договора за превоз. Изводът за частична основателност на главната претенция на ищеца обосновава и извод за частична основателност на предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забава. Между страните няма спор, а и се установява от приетата по делото заявка – договор от ••••• г., че уговореният срок за плащане на възнаграждението на спедитора е 30 дни от датата на издаване на фактурата. Процесната фактура № ••••• е издадена на •••••г. следователно тридесетдневния срок за плащане на дължимото възнаграждение изтича на ••••• г. Следователно считано от ••••• г. ответникът е в забава за целия размер на дължимо възнаграждение от 1408, 20 лева. Частично плащане е постъпило на ••••• г. за сумата от 1172, 24 лева, като след тази дата до датата на предявяване исковата молба в съда – ••••• г. обезщетение за забава се дължи само върху неплатения остатък от 235, 96 лева. С помощта на електронен калкулатор и на основание чл. 162 от ГПК съдът определи обезщетението за забава върху главницата от 1408, 20 лева за периода ••••• г. – ••••• г. в размер от 4, 69 лева и върху главницата от 235, 96 лева за периода 26.05.2022 г. – ••••• г. в размер от 27, 07 лева или общо обезщетение за забава се дължи в размер на 31, 76 лева. За разликата до пълния предявен размер от 291, 84 лева този иск е неоснователен. По същите съображение върху неплатената главница от 235, 96 лева се дължи законната лихва за забава от датата на исковата молба – ••••• г. до окончателното изплащане. Предвид изложено предявеният иск за заплащане на възнаграждение по процесния договор за спедиция следва да бъде уважен за сумата от 235, 96 лева, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 2569, 24 лева, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Съответно акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава следва да се уважи до сумата от 31, 76 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 291, 84 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Изричен диспозитив за отхвърляне неоснователното възражение за прихващане не се дължи с оглед приетото към т. 2 от тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС. По разноските: При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат такива съразмерно с уважената част от исковете. Същите са в размер на 152, 77 лева – платена държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и 700 лева платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и банково извлечение на л. •• и л. •• от делото на СРС. От тях следва да бъдат присъдени 105, 98 лева. На ответника разноски се дължат съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са претендирани в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предявеното от ищеца възражение за прекомерност на същото се намира за частично основателно и същото следва да бъде намалено до сумата от 600 лева по предявения иск за главница или общо 1000 лева. От него по съразмерност следва да бъде присъдено на ответника 908, 07 лева. Така мотивиран, съдът