Решение № 249 от 15.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 247/2024 г.

С ПРИСЪДА № 39 от 15.11.2023 г. по НОХД № 366/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ И. Г. О. с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2020 г. в 15: 07 ч. в района на 89-ти километър на второкласен път ІІ-84, управлявайки МПС – товарна композиция (т.к., от влекач МАН и прикачено към него полуремарке ШМИЦ) нарушил правила за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – поради управление със скорост над 70 км/ч извън населено място в кривата на десен завой при мокър асфалт, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там л.а. Опел Зафира), вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. С. Ш. с ЕГН •••••••••• и тежка и средни телесни повреди на А. М. К. с ЕГН ••••••••••, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП го е ОСЪДИЛ на лишА.не от свобода за три години с условно отлагане по реда на чл. 66, ал. 1 от НК на изпълнението за изпитателен срок от пет години, а на основание чл. 343г (вр. чл. 343) от НК го Е ОСЪДИЛ и на лишА.не от право да управлява МПС за три години. С присъдата подсъдимият О. е оневинен и оправдан по обвинението при извършване на престъплението да е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Присъдата е обжалвана, в срок, от повереник - от името на установените като частни обвинители родственици на починалия пострадал А. Ш. (съпруга, дъщеря, син, майка и баща) и от името на установения като частен обвинител телесно увреден пострадал А. К.. С жалбата на повереника се иска налагане на по-тежко наказание. Повереникът смята, че наложеното наказание е в определения от НК минимум (при диапазон на лишА.нето от свобода в посочения в присъдата текст - от две до десет години, и при наложено наказание три години), но в случая няма превес на смекчА.щите отговорността обстоятелства, а деянието се отличА. с висока обществена опасност, тъй като са извършени тежки нарушения на правилата за движение по пътищата, при това – от лице, задължено да полага грижа в по- висока степен (тъй като подсъдимият е професионален шофьор). Във въззивните съдебни прения прокурорът от САП заяви, че присъдата е справедлива, поради което следва да бъде потвърдена. Повереникът и частните обвинители, по жалба от чието име е образувано въззивното производство, не се явиха; в становище (ВНОХД, л. 36-37) е взето писмено становище от повереника, че поддържа въззивната жалба за налагане на по-тежко наказание – около законово предвидения максимум, изцяло по изложените в жалбата съображения. Защитниците и подсъдимият заявиха, че подсъдимият следва да бъде оправдан поради постановяване на присъдата след допускане на множество съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебно и на първоинстанционно съдебно производства, както и поради недоказаност на обвинението; алтернативно, защитниците и подсъдимият заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена в частта относно наказанието, като се приеме за неоснователна жалбата на частните обвинители и като не се налага по-тежко наказание. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда проучи самостоятелно доказателствените източници по делото, при което съдържанието на всяко отделно доказателствено средство беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на житейската и формалната логика. При тази дейност САС оформи самостоятелни изводи относно спазване на предписаната процедура, доказаните съставомерни факти и приложимия закон, съвпадащи с окончателните изводи по тези въпроси на първоинстанционния съд - по същностни или процесуални съображения; въззивният съд намери, че са налице основания за увеличА.не на всяко от наложените на подсъдимия наказания, за което има искане в подадената от (името на) частните обвинители жалба, производно на което увеличА.не следва да е изменение на присъдата в частта й относно приложението на чл. 66 от НК чрез отмяната му и определяне на първоначален режим на изтърпяване на наказание лишА.не от свобода. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните значими за съставомерност факти – съобразно повдигнатото обвинение и признА.нето на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: На 25.10.2020 г. подсъдимият О. – шофьор на товарна композиция (т.к.), съставена от влекач МАН (зелен на цвят) и полуремарке ШМИЦ, се връщал от курс до Гърция. Около 15 часа се движел вече в България по второкласен път ІІ-84, в посока от (Разлог) с. Краище към с. Дагоново (Якоруда). Пътят има две ленти, разделени с единична непрекъсната линия М1, забранена за застъпване и пресичане от ППС. Дясната лента е за посока на движение към Дагоново (Якоруда) и в нея се движел подсъдимият, а лявата е за насрещната посока на движение, от (Разлог) Дагоново към Краище. Докато подсъдимият наближА.л с. Дагоново, оттам в срещуположна на неговата посока тръгнали за Симитли (т.е. в посока първоначално към с. Краище) пострадалият А. Ш. (починал) – управляващ л.а. Опел Зафира (цвят бордо), и пострадалият А. К. (на предна дясна седалка в Опел-а). Вляво от пътя по посоката за движение на подсъдимия има уширение (отбивка; джоб). През деня валяло обилно; към 15 ч. ръмяло, а асфалтът на пътя бил мокър. В района на 84-ти километър от този път малко преди (за посоката на движение на подсъдимия, която е и посока на огледите по ДП) с. Дагоново и малко след 15 часа настъпил сблъсък между влекача на товарната композиция и лекия автомобил, които след спирането им останали „залепени“ един за друг с предниците си. Свидетелят К. К. (НОХД, т. 1, л. 269-271) управлявал л.а. Ауди зад товарната композиция и в нейната посока, при което възприел, че на десен завой движещият се пред него камион се отклонява наляво и дори помислил, че ще спира в уширението отляво. Свидетелят К., продължА.йки да се движи в дясната лента, подминал камиона и тогА. видял, че той се е ударил в лек автомобил. К. спрял по-напред в посока към Дагоново, слязъл от колата си и се свързал със спешния център на телефон 112, съобщА.йки за катастрофата, а после – и описвайки в последвалия разговор това, което виждал, че се случва. К. мисли, че шофьорът на камиона (подсъдимият) извадил от колата пътника (от предната дясна седалка); също така К. видял, че шофьорът на камиона се опитвал да помогне на шофьора на леката кола, като се опитвал да го извади от колата - безуспешно, и да му прави изкуствено дишане - защото първоначално човекът дишал. Съобщението на свидетеля К. е прието в спешния център в 15: 07 ч. (ДП, т. 1, л. 64); и подсъдимият О. се обадил на спешния телефон, от своя телефон с номер 0877 840 186 – в 15: 20 ч. (ДП, т. 1, л. 64 вр. л. 40). Във връзка с уведомяването на спешния център за ПТП, най-напред на мястото дошла линейка от СМП-Якоруда, а след нея – първата патрулна кола от РУ-Разлог със свидетелите Р. Ц. и Ю. К. (НОХД, т. 1, л. 187-188 и л. 188 гръб-189). Преди идването на първия патрул на мястото се струпали и хора от близкото село Дагоново – роднини, приятели и познати на починалия пострадал А. Ш.. И двамата полицейски служители Ц. и К. чули медицинските лица от линейката от Якоруда да казват, че намиращият се на шофьорското място в лекия автомобил (А. Ш.) е починал. Освен това полицаите Ц. и К. видели намиращият се на мястото, но извън лекия автомобил пострадал А. К. - видимо наранен; видели и подсъдимия О., който бил много изплашен. Телесно увреденият, но жив пострадал А. К. бил откаран от местопроизшествието с първата дошла там линейка (от СМП-Якоруда) – след пристигането на мястото на първия полицейски патрул и преди започване на огледа; починалият на шофьорското място в Опел- а А. Ш. бил изваден от колата с помощта на по-късно дошъл пожарникарски екип, тъй като се наложило да бъдат отрязани левите врати на колата, и бил откаран с друга линейка от мястото – също преди започване на огледа. За избягване на саморазпрА. на близките на починалия в колата А. Ш. с подсъдимия О., той бил вкаран и заключен в патрулната кола на Ц. и К.. На мястото подсъдимият бил тестван с техническо средство за установяване на алкохол в издишан въздух, а после в болница му била взета и кръв за химически анализ; и двете проби са дали отрицателен резултат (ФХЕ на кръв от подсъдимия, взета на 25.10.2020 г. в 17 ч. от дежурен лекар – ДП, т. 2, л. 3-6 вр. НОХД, т. 1, л. 190; тест с Дрегер 7510 на 25.10.2020 г. в 15: 40 ч. – ДП, т. 1, л. 119 вр. 122-124). Още преди започване на огледа на 25.10.2020 г. намиращи се на мястото свидетели са възприели местоположението на лекия автомобил, влекача и прикаченото към него полуремарке, както следва: и двете ППС - от лявата страна на пътя (Р. Ц.); лекият автомобил – в уширението, камионът в насрещната за него лента (И. И.); лекият автомобил и влекачът – в лентата на лекия автомобил (А. Ш. – брат на починалия; НОХД, т. 1, л. 268-269); лекият автомобил – в уширението, ТИР-ът бил „затворил“ лекия автомобил, а ремаркето било в лентата на лекия автомобил (С. Ш. – баща на починалия; НОХД, т. 2, л. 324 гръб-325). Лекият автомобил е бил иззет като веществено доказателство (ВД) с първоначалния оглед. След извършване на първоначалния оглед и преди допълнителния оглед, вечерта на 25.10.2020 г. влекачът и прикаченото към него полуремарке са били придвижени от местопроизшествието до временна стоянка от страна на свидетеля И. И. (НОХД, т. 2, л. 320 гръб-324): Като работодател на подсъдимия О. и собственик на изплащаната на лизинг т.к., свидетелят И. пристигнал вечерта на местопроизшествието и лично откарал товарната композиция до временната стоянка, представляваща открито и незаградено място в близост до с. Дагоново; свидетелят И. придвижил товарната композиция на собствен неин ход – въпреки че радиаторът бил пръснат. И. възприел запечатване от разследващия полицай на вратите на кабината на камиона при оставянето му на стоянката, а също и на разпечатването им на 06.11.2020 г. - когато камионът бил откаран със специализиран транспорт на технически преглед в лицензиран пункт в Разлог (ДП, т. 1, л. 71 и л. 69). Към ПТП тахографът на камиона не е бил включен (ДП, т. 1, л. 57-58 и л. 60-61 вр. разпит на инж. М. в с.з. – НОХД, т. 1, л. 192 гръб-204): Тахографът е работил на 25.10.2020 г. от малко след 5 ч. до малко преди 08: 30 ч., а след това отново е работил от малко след 09 ч. до малко след 13 ч.; малко след 13 ч. на 25.10.2020 г. тахографът е бил изключен. Съобразно данните от тахографа, скоростта на т.к. малко преди изключването на тахографа е била, както следва: максимално 90 км/ч – от 12: 00 ч. до 12: 56 ч.; средно 75 км/ч – от 12: 56 ч. до 13: 04 ч.; средно 60 км/ч – от 13: 04 ч. до 13: 06 ч.; максимално 45 км/ч – от 13: 06 ч. до 13: 06: 20 ч.; спадаща до 0 км/ч – от 13: 06: 20 ч. до 13: 06: 40 ч.; оттам нататък до, към времето на ПТП и след него до разпечатването на данните тахографът не е работил и не е отчитал показания. На местопроизшествието били проведени два огледа – първоначален на 25.10.2020 г. от 16: 45 ч. до 18: 50 ч. (ДП, т. 1, л. 22-29 вр. 30-34) и допълнителен на 26.10.2020 г. от 15: 40 ч. до 16: 20 ч. (ДП, т. 1, л. 35-38 вр. 39). Огледът на 25.10.2020 г. от 16: 45 ч. до 18: 50 ч. е проведен в присъствието на две поемни лица (И. С. Б. и С. А. Б. – с. Доганово), а също и на специалист-технически помощник – младши експерт при РУ-Разлог А. К.. Местопроизшествието е било запазено от два АП – от РУ-Белица и от РУ-Якоруда. Въпреки облачното време непосредствено след валеж от дъжд, е имало добра видимост на дневна светлина по време на провеждане на огледа. Посоката на огледа е от с. Краище към с. Дагоново – съвпадаща с посоката на движение на подсъдимия О. и на свидетеля К. К.. За постоянен ориентир (ПО) е взета горната западна част на бетонов фундамент на водоскок отдясно (за посоката на огледа) на пътя, намиращ се на 0, 3 м от десния ръб на дясната пътна лента. Вписани са следните характеристики на участъка от пътя с местопроизшествието: Мокра към огледа пътна настилка от дребнозърнест асфалт; местопроизшествие в десен завой по посока на огледа; линия М1 (единична непрекъсната), разделяща двете ленти за срещуположно движение. Ширина на пътя в района на местопроизшествието – 7, 5 м: две пътни ленти, всяка по 3, 7 м; ширина на М1 - 0, 1 м. Наклон по посока на огледа: страничен около 4 % и надлъжен около 2 %. Уширението отляво (по посоката на огледа) има 37 м дължина и 6, 5 м ширина в най-широката му част; в уширението има крайпътна чешма и беседка. Отдясно на пътя има песъкливо-каменист банкет с ширина 1, 2 м, а надясно от него – крайпътни имоти. В първоначалния оглед е вписано наличието на следните следи: Спирачна следа с дължина 16 м и ширина 20-25 см, свършваща и видима до дясно колело на втора ос отзад-напред на полуремарке: започва по дължина на пътя на 42, 5 м преди перпендикуляра от ПО към пътя и разположена по ширина на пътя вляво от десния ръб на пътя на 3, 3 м в началото й и на 4, 3 м към средата й. Спирачна следа с дължина 11 м и ширина 20-25 см, свършваща и видима до дясно колело на най-задната ос отзад-напред на полуремарке: започва на 39, 4 м преди ПО и разположена по ширина на пътя наляво от десния му край - на 4, 05 м в началото й и на 4, 7 м в средата й. Следа като от приплъзване и задиране, дълга 22, 4 м и широка около 25 см, видима и свършваща под предно дясно колело на л.а. Опел Зафира в цвят бордо: започва на 39, 6 м преди ПО и разположена по ширина на пътя: с начало в лявата пътна лента, с последващо преминА.не в уширението и свършваща на 9, 3 м наляво от десния ръб на пътя по средата й. Следа като от приплъзване, дълга около 8, 2 м и широка около 25 см и свършваща в областта на предно ляво колело на л.а. Опел Зафира: започва на 26, 4 м преди ПО и разположена по ширина на пътя наляво от десния му ръб на 7, 8 м в началото й. Следа като от приплъзване, дълга около 6, 4 м и широка 25 см, свършваща под влекач МАН: започва на 26 м преди ПО и разположена по ширина на пътя наляво от десния му ръб на 7, 4 м в началото й. Автомобилните отломки са вписани като започващи на 31, 5 м преди ПО и на 10, 6 м наляво от десния ръб на пътя, разпръснати по пътя до уширението, а също и в него; върху площ с дължина 12, 6 м по протежение на уширението са намерени автомобилна решетка на Опел, фар, предна броня в цвят бордо, рег. табела с № ••••••• (на Опел), предно автомобилно стъкло, пластмасови зелени парчета и други дребни отломки. Предната автомобилна броня и регистрационната табела са на 23, 2 м преди ПО и на 10, 7 м наляво от десния ръб на пътя; предното стъкло е на 22, 05 м преди ПО и на 10, 3 м наляво от десния (по посока на огледа) ръб на пътя. Първоначалният оглед съдържа следните данни за местоположение и състояние на ППС: Л.а. Опел Зафира цвят бордо с рег. № ••••••• е бил изцяло в уширението. Задно ляво колело - на 15, 6 м преди ПО и на 12, 1 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя; предно ляво колело - на 18, 1 м преди ПО и на 10, 9 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя. Предна част – насочена към пътя и към с. Краище и косо спрямо оста на пътя. Премахнати две леви врати и поставени от дясната страна на влекача МАН между предното и задното му десни колела. Влекач МАН зелен с рег. № ••••••••: Предно дясно колело - в уширението, на 17, 7 м преди ПО и на 8, 9 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя. Задно външно дясно колело – в лявата лента на пътя, на 18, 9 м преди ПО и на 5, 6 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя. Влекачът е с предна част в уширението, насочена към чешмата в уширението и е почти перпендикулярен на оста на пътя; задната му част е в лявата лента на пътя. Предната част на влекача е залепена за предната част на Опел-а. Полуремарке Шмитц с рег. № ••••••••, закачено за влекача, дълго 13, 7 м и широко 2, 5 м, с три оси: Дясно колело на първа (откъм влекача; първа) ос – изцяло в лявата лента, на 26, 3 м преди ПО и на 5, 3 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя; дясно колело на втора (откъм влекача; средна) ос на полуремаркето – изцяло в лява пътна лента, на 27, 8 м преди ПО и на 5, 3 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя; дясно колело на трета (откъм влекача; задна) ос – изцяло в лявата пътна лента, на 29, 1 м след ПО и на 5, 4 м наляво от десния (за посоката на огледа) ръб на пътя. Леви колела на трите оси на полуремаркето: изцяло в уширението вляво от пътя. Вписани са следните основни повреди по две МПС: Л.а. Опел Зафира цвят бордо: почти челен, концентриран в лявата част удар с тежки деформации вляво по купето и окачването, счупени и липсващи фарове и мигачи, счупено окачване по предницата (ходовата част), липсващо предно панорамно стъкло. Принудително премахнати леви врати. Вътре в купето – силни и тежки деформации по арматурното табло и други. Влекач МАН зелен: удар отпред почти челен, концентриран вляво. Счупена броня, силно деформирана метална основа на бронята, скъсана от двете стойки, счупена маска, счупен ляв калник и лява степенка, счупени ляв и десен фар, спукани десни калник и степенка. По предната част на влекача под бронята е имало люспести образувания в цвят бордо, а до радиатора – пластмасова част от странично автомобилно огледало цвят бордо. Деформиран е бил масленият радиатор на влекача, като е имало удар в хидравликата и лек теч от свързващата тръба. Описани са гумите на влекача (камиона): предни „Унироял“ с размери 385/55 R 22.5, тип зимни; задни - двойни „Ханкок“ с размери 385/55 R 22.5 тип зимни. Изрично е отразено, че на полуремаркето не се виждат следи от ПТП, удари и деформации. Като веществено доказателство е иззет л.а. Опел Зафира цвят бордо с рег. № •••••••. По повод на този огледен протокол са направени редица възражения от защитника с искане за изключването му от доказателствената маса. САС намира следното във връзка с тези възражения: Относно координатите спрямо ПО и спрямо ширината на пътя на първата вписана в протокола спирачна следа с дължина 16 м, свършваща до дясното колело от средната ос на полуремаркето, съдът намира, че протоколът не е подправен (както твърди защитникът), а е поправен (ДП, т. 1, л. 24), като поправката действително не е удостоверена съобразно чл. 130 от НПК с подписите на подписалите протокола лица (старши разследващ полицай, две поемни лица и младши експерт). Предвид неудостоверяването на поправката, съдържанието на протокола в тази му част не следва да се ползва. Тази поправка обаче по никакъв начин не означА. цялостно изключване от доказателствената маса на останалата част на този протокол за оглед, тъй като проследяването на текста – и като гъстота на изписване и подредба по абзаци, и като смисъл, и като вътрешна логика, обуславя извод за неговата достоверност. Предвид това следва да се приемат за неустановени конкретно чрез този протокол само координатите на 16-метровата спирачна следа до дясно колело на средната ос на полуремаркето; налице е изрично изявление на вещите лица от повторната САТЕ, че конкретно тази следа не е използвана от тях за определяне на мястото на удара и за изчисляване на скорости, отстояния и зони (НОХД, т. 2, л. 456). Протоколът обаче е годен доказателствен източник за координатите спрямо ПО и ширината на пътя на другата 11- метрова спирачна следа, свършваща до дясното колело на задната ос на полуремаркето, както и за останалите вписани в него данни: координатите, дължината и ширината на останалите три следи - две свършващи до всяко от предните колела на л.а. Опел Зафира и една свършваща под влекача МАН; координатите, вида и състоянието на автомобилните отломки; местоположението на лекия автомобил, влекача и полуремаркето; повредите по влекача и колата и липсата на повреди по полуремаркето; гумите на влекача. Изцяло необосновано е предположението на защитника, че този протокол е антидатиран - защото според защитника е невъзможно да бъде завършен в целия му обем. Съдът намира, че вписаното в протокола негово времетраене от 16: 45 ч. до 18: 50 ч., т.е. малко повече от два часа, е съответно на вписаните в протокола като извършени действия. Отразената в протокола огледна работа включва описание на условията на огледа, посоката му, определяне на постоянния ориентир (ПО), описание на характеристики на пътя и крайпътни знаци, на пет следи, на отломки, на местонахождение на три ППС, на основните повреди по две от тях и на гумите на влекача. Както обемът и конкретното съдържание на тази работа, така и текстовото й отразяване (особено при следите – използване на стереотипни изрази за посочване на координати на следите и на дължината и ширината им), обуславят извод за съответствието й с вписаните в протокола времеви рамки на извършване на огледа и на съставянето (ръкописно) на протокола за него. Протоколът отговаря изцяло на изискванията на чл. 129 от НПК за съдържание и подписване, поради което е съставен при условията и по реда на НПК и е доказателствено средство съобразно чл. 131 от НПК за всички отразени в него обстоятелства - с изключение само на координатите спрямо ПО и спрямо ширината на пътя на 16-метровата спирачна следа поради неудостоверяването по надлежен ред на поправката на тези координати. Няма законово изискване за липса на родствена връзка между поемните лица – съобразно чл. 137 от НПК те следва само да нямат друго процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото. Нито И. С. Б. с ЕГН ••••••••••, нито С. А. Б. с ЕГН •••••••••• са участвали по делото в друго качество, нито пък има данни някой от тях да има каквато и да било връзка с някоя от страните или с вещите лица по делото. Поради това няма никаква процесуална пречка именно те да са били избрани за поемни лица на първия оглед. Т.е. и дори между двамата да има родствена връзка, конкретният избор на поемни лица по никакъв начин не нарушА. процесуални изисквания и не представлява какъвто и да било порок на този огледен протокол. Предвид гореизложеното за съдържание и оформяне на протокола, съдът намира, че не е имало обстоятелства, налагащи разпит на поемните лица в съдебно заседание, особено предвид последващото оглеждане на мястото от експерти- автоинженери, извършили прецизни до детайлност измервания, предвид настояването за това от защитника. В този огледен протокол действително липсва вписване на участие на съдебен лекар, т.е. такъв не е участвал. Предмет на огледа са били само пътят и катастрофиралите МПС и не е оглеждано тялото на починалия А. Ш.. Към започването на огледа тялото на А. Ш. вече не е било на местопроизшествието. Смъртта му е настъпила още в колата и преди да бъде изваден от нея, т.е. преди пристигането на местопроизшествието на първия полицейски патрул от РУ-Разлог, съставен от Р. Ц. и Ю. К. (ДП, л. 44 и л. 46-47): при тяхното пристигане на място вече е имало дошъл преди тях екип на Спешна помощ от Якоруда, като медицинското лице (жена) е заявило, че шофьорът (А. Ш.) е починал; след това полицай Ц. направил тест с техническо средство на подсъдимия О., удостоверен като извършен в 15: 40 ч. (ДП, т. 1, л. 119). Т.е. смъртта на пострадалия А. Ш. е удостоверена от медицински работник още на местопроизшествието и преди започване на огледа; след това тялото му е било извадено от колата от служители на РСПБЗН след срязване на двете леви врати, било качено в линейка (втора на мястото, от Разлог) и откарано от местопроизшествието. Според показанията на двамата първи пристигнали на мястото полицаи Ц. и К. смъртта на пострадалия Ш. е била удостоверена от медицинско лице, а тялото е било откарано от мястото преди започване на огледа (включително – за избягване на саморазпрА.та с подсъдимия, търсена от събралите се близки на починалия Ш.). Свидетелят К. К. твърди, че починалият водач на лекия автомобил спрял да диша по време на 11-минутния разговор на К. със спешния телефон 112 (НОХД, т. 2, л. 571-576), което означА. след 15: 07 ч. (ДП, т. 1, л. 64 вр. 65) и преди 15: 18 ч. Предвид изложеното, по делото е установено, че смъртта на пострадалия Ш. е настъпила значително преди започване на огледа, че е била установена от медицински работник от спешен екип, както и че към стартирането на огледа тялото вече е било откарано от местопроизшествието. Предвид липсата на труп, който да е бил предмет на огледа от 25.10.2020 г., присъствието на вещо лице – съдебномедицински експерт, не е било задължително (чл. 157, ал. 1 от НПК). Предвид изложеното, САС намира, че възраженията на защитника срещу първия огледен протокол са изцяло неоснователни; съдът намира този протокол за изрядно и пълноценно доказателствено средство за всички вписани в него обстоятелства, с едно- единствено изключение – координатите спрямо ПО и спрямо ширината на пътя на 16- метровата спирачна следа до дясното колело на средната ос на полуремаркето. Допълнителният оглед е проведен на 26.10.2020 г. от 15: 40 ч. до 16: 20 ч. (ДП, т. 1, л. 35-38 вр.ф. 39), като е вписано, че местопроизшествието не е запазено. Отразени са други спрямо първоначалния оглед, допълнителни следи: Спирачна следа, дълга 47, 8 м и широка 0, 4 м: започва на 64, 8 м преди ПО по дължина на пътя, разположена в началото й на 1, 7 м наляво от десния ръб на пътя и в кР. й на 7, 5 м наляво от десния ръб на пътя (по посоката на огледа, от с. Краище към с. Дагоново). Спирачна следа, успоредна на първата - дълга 41, 2 м, започваща на 60 м преди ПО и намираща се в началото й на 3, 7 м наляво от десния ръб на пътя и в кР. й на 8 м наляво от десния ръб на пътя (по посоката на огледа), т.е. кР.т й е в уширението. Измерена е хордата на последния десен завой по посока на движение на товарната композиция и на свидетеля К. К.: дължина 51 м и височина 2, 7 м. Възражението на защитника за недоказан произход на вписаните в този оглед две спирачни следи в смисъл на обвързването им с някое от участвалите в катастрофата МПС е неоснователно – което подлежи на изясняване по-нататък в настоящото изложение, тъй като на въпроса е даден експертен отговор от вещи лица, обосновали фактически твърдения относно всички налични на местопроизшествието следи - какви са по вид (спирачни – отпреди удара, или други – след него) и с коя част на кое конкретно МПС са обвързани. Във връзка с възраженията на защитника, явяващи се относими общо и за двата огледа, САС намира следното: Неудачен е според защитника изборът на постоянен ориентир в огледите; ПО е един и същи при двата огледа. Съдът отчита, че ПО се избира от разследващия орган – какъвто защитникът не е. При обективно наличие в действителността на предмета, посочен за ПО в огледен протокол, и при посочване в същия протокол на местонахождението на значимите находки на пътя (следи, отломки, МПС, други) с две координати – място на пътя по дължината му (спрямо ПО) и място на пътя (по ширина на пътя), практически са налице необходимите данни за разположението в пространството на предметите, значими за използване от съответните експертизи. Отделно от това, за конкретните параметри на пътя, за всеки един от които защитникът възразява, по делото са налице последващи измервания изрично в присъствието на защитника – от автоинженери, с помощта на специална апаратура и при съобразяване на всичките твърдения и възражения на защитника. Тези измервания са извършени от вещите лица, дали заключение по повторната САТЕ (ПСАТЕ), като тези измервания представляват част от изследванията, които вещо лице е длъжно да извърши и опише в заключението си съобразно чл. 152, ал. 1 от НПК. Същите изложени дотук съображения въззивният съд намира за относими и към възраженията на защитника за непълнота и необективност на съдържанието на огледите: Прегледът на съдържанието на огледите, особено съпоставено с използваните от експертизите фактически обстоятелства, обуславя извод, че огледите съдържат достатъчни като вид и точност информативни данни; протоколите за оглед притежА.т същевременно доказателствена сила съобразно чл. 131 от НПК (предвид съставянето им от съответен орган в писмена форма в присъствието на и подписването им от изискуемите от процесуалния закон лица); по делото са направени и последващи замервания от експерти във връзка с изготвяне на заключения, които замервания представляват вид изследване (на параметрите на пътя и на характеристики на МПС) съобразно задълженията на вещите лица по реда на чл. 152, ал. 1 от НПК. Предвид това наличните по делото данни в огледните протоколи и в обстоятелствените части на експертните заключения според САС – разглеждани съвкупно, са необходимите и достатъчните данни за несъмнено установяване на значимите за правилното решА.не на делото обстоятелства. Значимите за съставомерност фактически обстоятелства относно ПТП са определени като експертни изводи от две автотехнически експертизи – първоначална САТЕ от 15.09.2021 г. на автоинженерите М. М. и В. Н. (ДП, т. 2, л. 34-63 вр. НОХД, т. 1, л. 192 гръб- 204) – извършена на ДП, и повторна САТЕ (ПСАТЕ) от 24.08.2023 г. на автоинженерите Р. С. и В. Н. (НОХД, т. 2, л. 402 гръб-403 вр. 434-464 и 500-529 вр. 535 гръб-558) – извършена в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Първоначалната САТЕ е използвала събраните на ДП данни – огледи, разпити на свидетели, техническа документация на автомобилите, допълнителна документация от значение, лично посещение на ПТП. САТЕ определя мястото на удара като намиращо се по дължина на пътя - на 39-40 м преди ПО (на двата огледа), и по ширина на пътя – на 5, 5 – 6, 5 м наляво от десния край на двулентовото пътно платно, т.е. в лявата лента, предназначена за лекия автомобил. САТЕ определя скоростта на т.к. преди навлизането на влекача в лявата лента като 78, 91 км/ч – при липса на показания от тахограф, въз основа на следите на местопроизшествието (спирачни, от приплъзване и от приплъзване и задиране), при отчитане на спецификата на движение на товарна композиция (преразпределяне на част от товара на полуремаркето на влекача) и на мократа настилка и при използване на специални формули (за товарна композиция, с отчитане на товара в ремаркето); според САТЕ критичната скорост за преодоляване на завоя от т.к. е 75, 55 км/ч, т.е. т.к. се е движила към момента на навлизането в лявата лента с по-висока от критичната скорост. САТЕ определя скоростта на лекия автомобил като около 60 км/ч – при приета липса на спирачни следи от тази кола и въз основа на свидетелските показания на А. К.. САТЕ заключА., че поради движението на т.к. със скорост, по-висока от критичната за преодоляване на завоя без загуба на странична устойчивост, камионът е извършил „недозавИ.е“ – т.е. навлизане в насрещната лента заради центробежната сила на завоя, при което камионът е ударил челно движещия се в лявата лента лек автомобил, след което го е изтласкал назад (за дотогА.шната посока на движение на л.а.), докато го е избутал изцяло в уширението вляво (за посоката на огледа и на движение на подсъдимия и на свидетеля К.) от пътя. При спирането колата е била изцяло в уширението, залепеният за предницата й влекач – с повече от половината си дължина в уширението и извъртян перпендикулярно на надлъжната ос на пътя, а полуремаркето – изцяло в лявата лента; дясната лента на пътя е останала свободна. САТЕ заключА., че ПТП е било предотвратимо при ненавлизане на товарната композиция в лентата за движение на лекия автомобил, за което тя е трябвало да се движи със съобразена спрямо завоя скорост, т.е. по-ниска от 75, 5 км/ч. САТЕ заключА., че причината за ПТП е несъобразената скорост на движение на т.к. в завоя, поради което товарната композиция е навлязла в лентата за насрещно движение. САТЕ изключва като причина за ПТП техническото състояние и на лекия автомобил, и на влекача, и на полуремаркето, и конкретно – на спирачната система на което и да било от ППС. Съгласно документацията отпреди датата на местопроизшествието, всяко ППС е било в срока на техническа изправност, даден при надлежен преглед. Техническата изправност на влекача е била установена при съответен преглед на 18.08.2020 г. със срок до 18.02.2021 г. (ДП, т. 1, л. 83); техническата изправност на полуремаркето е била установена при съответен преглед на 05.12.2019 г. със срок до 05.12.2020 г. (ДП, т. 1, л. 99); техническата изправност на лекия автомобил е била установена на 25.09.2020 г. със срок до 25.09.2021 г. (ДП, т. 1, л. 105 или НОХД, т. 1, л. 250). Прегледът на влекача след ПТП – на 06.11.2020 г., е извършен в специализиран лицензиран пункт в Разлог и от правоспособен технически специалист (НОХД, т. 1, л. 254-257), в присъствието на инж. М. (като вещо лице от САТЕ) и на собственика на т.к. И. И.; този преглед е установил техническата изправност на влекача, и изрично – пълната изправност на спирачната му система дори след ПТП (ДП, т. 1, л. 69). За тази пълна изправност на спирачната система са налице и изрични изявления в съдебно заседание – на И. И. като свидетел и на инж. М. като вещо лице, присъствало лично на техническия преглед на камиона на 06.11.2020 г. Във връзка с твърдяната от защитника пълна износеност на гумите на лекия автомобил (оставен в двора на РУ-Разлог, където бил видян от защитника) и конкретно във връзка с твърдението за липса на накладки и феродо, инж. М. изрично е пояснил в съдебно заседание, че е асболютно невъзможно технически да се установи състоянието на накладките, без да се свалят колелата от автомобила, като е допълнил и че състоянието на гумите на лекия автомобил практически няма връзка с причините за ПТП – защото се е намирал към момента на удара в предназначената за него лента за движение. Поради оспорване от страна на защитника на практически всеки параметър на ПТП и всяко изчисление, в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена и извършена ПСАТЕ. Въззивният съд намира, че не е имало основания за исканото от защитника отвеждане на вещо лице от състА. на ПСАТЕ: Участието на инж. В. Н. в изготвянето на експертиза по гражданско дело само по себе си не е основание за предубеденост или заинтересованост на вещото лице, тъй като експертните заключения (определяне на математически величини за скорости и разстояния и определяне на механизъм на ПТП) са пряко производни на прилагането на съответните приложими методи и формули – но спрямо конкретна база от фактически данни. В случая ПСАТЕ по делото с участието и на инж. Н. е изготвена въз основа на събрани по настоящото наказателно дело данни; изготвената по гражданското дело експертиза е обоснована със събраните на ДП данни до 31.01.2022 г. (посочено изрично в уводната й част – ВНОХД, л. 56 гръб горе); НОХД е образувано на 25.05.2022 г. и ПСАТЕ, като извършена по време на първоинстанционно съдебно следствие, е обосновА.на със събирани и след това прецизирани данни, особено – относно параметрите на пътя. Базата данни, използвани от ПСАТЕ, е по-широка и с по-точни математически величини спрямо използваните от САТЕ. ПСАТЕ със заключение от 24.08.2023 г. е отчела както събраните на ДП материали, така и събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие след 25.05.2022 г. (образуването на НОХД) данни чрез разпитите на свидетелите в съдебно заседание, обясненията на подсъдимия пред съда на 22.03.2023 г., а също и предоставен от защитника изготвен от него снимков материал. ПСАТЕ е отчела данните за размери на пътя, крива на завоя и крайпътни обекти съобразно извършени на 03.08.2023 г. лично от вещите лица в тази експертиза замервания на мястото – целенасочени и прецизни, със съответна специализирана апаратура, а освен това и направени в присъствието на защитника (разпитът на вещите лица от ПСАТЕ в съдебно заседание започва с опровергА.не от тяхна страна на изявлението на защитника първо - че не бил присъствал на замерванията, а после - че не бил присъствал през цялото време на замерванията - НОХД, т. 2, л. 535 гръб-558). При измерванията на място при ПСАТЕ експертите са ползвали друг ориентир (по терминологията на ПСАТЕ – допълнителен ориентир; ПО на огледите е наричан в ПСАТЕ основен ориентир № 1); заключенията на ПСАТЕ са съобразно замерванията на експертите от тази експертиза, но определените в ПСАТЕ места са съотнесени и с местоположението на ПО при двата огледа. Като изключително прецизно и след използване на множество различни измервателни уреди, експертното измерване от ПСАТЕ е установило и отчело до детайлност разликата в ширината на пътя в различните му участъци – с изричното изясняване в съдебно заседание, че тази разлика е незначителна за експертните изводи; също така е отчетена и точната геометрична форма на уширението – трапец. Използваната техника и целенасочеността на експертните измервания обясняват разликите в сочените в ПСАТЕ параметри на пътя спрямо сочените в първоначалния оглед, а за значението на тази разлика са налице обосновани изявления на вещи лица. ПСАТЕ е отчела и състоянието на лекия автомобил чрез непосредствения му оглед от вещите лица на 03.08.2023 г. При него експертите са установили, че: протекторът на гумите е нисък и при всички случаи е по-малък от изискуемата от чл. 10, ал. 1, т. 9 от ППЗДвП дълбочина на грайфера на протекторния рисунък (повече от 1, 6 мм); видът на гумите на л.а. – летни, е посочен като по-подходящ за спиране от техническа гледна точка при мокра пътна настилка; дълбочината на протекторния рисунък на грайфера, въпреки несъответствието й с нормативните изисквания, има остатъчен ресурс, позволяващ сцепление и движение на колата – иначе тя не би могла въобще да бъде задвижена; състоянието на спирачните дискове и на феродовите накладки е установимо само след демонтаж на гумите и определяне в специализиран сервиз от сертифициран монтьор. Във връзка с ползваните от ДП данни е налице изрично пояснение в съдебно заседание от ПСАТЕ: Тази експертиза не е използвала оспорваната от защитника следа с поправени координати – дългата 16 м спирачна следа, завършваща до дясното колело от средната ос на полуремаркето и описана първа в първоначалния оглед (НОХД, т. 2, л. 456). Пак в съдебно заседание експертите от ПСАТЕ изясняват разликата между спирачни (преди удара) следи и други следи от гуми, както и значението им за установяване на съответните величини (скорости и разстояния). Първият определен от ПСАТЕ параметър на ПТП е мястото на удара – с изрично пояснение в съдебно заседание, че това място не се изчислява, а се определя, в случая: от мястото и вида на отломките; от оставената от предното дясно колело на лекия автомобил следа от приплъзване и задиране (дълга 22, 4 м – описана трета поред в първоначалния оглед), отложена при деформацията на джантата и разхерметизирането на гумата; от другите следи от гуми; от деформациите по влекача и лекия автомобил – като вид и разположение (достатъчни за случая, въпреки неизмерването им точно, тъй като то е значимо при използване на друг метод – Делта В); от крайното положение на двете МПС и техническите им геометрии. Определеното от ПСАТЕ място на удара по дължина на пътя е на 40, 75 – 40, 85 м преди ПО на двата огледа при прието от САТЕ отстояние 39-40 м; мястото на удара по ширина на пътя според САТЕ е 4, 45-4, 55 м вляво от дясната ограничителна за дясната пътна лента линия М1 – което означА. около 1 метър по-надясно от определянето от САТЕ, но все така – изцяло в лявата лента. Скоростта на товарната композиция в значимите моменти (към удара и преди това непосредствено преди задействане на спирачките) е определена от ПСАТЕ поотделно чрез два метода – Моментум 360 и Теория на удара, след което е взета средна аритметична величина за значимата за делото скорост на т.к. преди задействане на спирачките, наричана в ПСАТЕ начална скорост – 80, 3 км/ч. При първия метод е използван законът за запазване на количеството движение като приложим в случая, но с отчитане на относителната му неточност за челно и задно сблъскване, при който се определят в последователност скорост след удара и след това - в момента на удара; затова е използван и вторият метод, приложим основно за челен и заден удар, при който се определят в последователност скорост към удара и след това – началната скорост. След съвместно разглеждане на данните от приложение на двата метода, експертите от ПСАТЕ определят, че скоростта на товарната композиция преди задействане на спирачките е била 80, 3 км/ч; тази скорост е по-малка от определената от ПСАТЕ критична скорост за преодоляване на завоя без загуба на напречна устойчивост – 84, 2 км/ч (изцяло в интерес на подсъдимия, като по-висока от посочената от САТЕ величина от 75, 5 км/ч и като следващо се от нея съотношение между скорост на управление на МПС и критична скорост в завой). Спрямо тази начална скорост на т.к. изчислената опасна зона за спиране е била 82, 4 м. Скоростта на лекия автомобил от 76-77 км/ч е определена от ПСАТЕ и като начална, и като към момента на удара - поради липсата на спирачни следи от автомобила; тази величина е по-висока от посочената от САТЕ около 60 км/ч. Във връзка с разликите между САТЕ и ПСАТЕ относно конкретни величини, най-вече скорости, експертите от ПСАТЕ поясняват в съдебно заседание, че допустимата по принцип статистическа грешка е 5 %; в случая разликите са съвсем незначителни спрямо тази допустима разлика и имат обективно обяснение: дължат се на използваните различни изходни данни и на приложените различни методи. Налице е обаче съвпадение в крайните изводи на двете експертизи относно механизма на ПТП: причините за ПТП не са от технически характер (включително – не са неизправност на спирачната система на влекача, ремаркето или лекия автомобил), а движението на влекача в лентата за насрещно движение и със скорост, по-висока от разрешената за такъв вид МПС извън населено място (макар и по-ниска от критичната и за странично плъзгане, и за странично преобръщане според ПСАТЕ, за разлика от САТЕ). От отразените в двата огледа следи ПСАТЕ е използвала за точни изчисления на началната скорост на т.к. и на л.а. основно две следи, като най-значими: най-дългата спирачна следа от 47 м (първата описана в допълнителния оглед) – започваща от дясната лента и завършваща в гумите на ремаркето и влекача, използвана при определяне на началната скорост на т.к.; 22, 4-метровата следа от предно дясно колело на лекия автомобил (описана трета поред в първия оглед), използвана за определяне на изходящите скорости на двата автомобила след удара; всички останали следи – спирачни или други, са отчетени от ПСАТЕ, но тъй като са или къси, или незначителни, са използвани при общия анализ. ПСАТЕ установява, че спирачни следи (т.е. преди удара) са оставени само от влекача и полуремаркето, като те са от режим на А.рийно спиране, а не на плавно спиране; лекият автомобил не е оставил спирачни следи, а е оставил следи само след удара (от приплъзване и от приплъзване и задиране). ПСАТЕ определя следния механизъм на ПТП: При движение на товарната композиция в обхвата на завоя със скорост от 80, 3 км/ч – много близка до критичната за загуба на напречна устойчивост (84, 2 км/ч), водачът (подсъдимият) на влекача го е отклонил към лявата лента, към който момент лекият автомобил е бил на 104, 4 м от товарната композиция и се е движил със 76-77 км/ч. След отклоняване на влекача наляво и частичното навлизане на т.к. в лявата лента, водачът на т.к. възприема насрещно движещия се лек автомобил (при взаимна видимост за двамата водачи 104 м – НОХД, т. 2, л. 458 гръб) и предприема ефективно спиране с максимално спирачно закъснение, но въпреки това е настъпил удар между предна лява половина (около преден ляв габарит) на влекача и предна лява половина (около преден ляв габарит) на л.а.; преди удара л.а. е предприел отклонение надясно (за неговата посока на движение - НОХД, т. 2, л. 457); няма обективни данни (следи от гуми, място на отломките, място на удара) за „сечене“ на завоя от лекия автомобил (НОХД, т. 2, л. 457). Вследствие на удара и настъпилите от него тежки деформации по предната част на лекия автомобил се е погасила значителна част от кинетичната енергия на двата автомобила, като скоростите им са се изравнили. След това изравняване и поради значителна остатъчна кинетична енергия на товарната композиция е започнало съвместно движение на т.к. и л.а. – избутване на л.а. от влекача наляво към и в уширението, при което движение блокираната предна дясна гума на л.а. оставя дъговидната следа, дълга 22, 4 м (описаната трета поред в първия оглед като от приплъзване и задиране). Поради породеното значително съпротивление от л.а. за влекача само от едната му страна (само отляво на кабината на влекача), е започнало въртене само на влекача, който се е плъзгал странично към крайното си местоположение – в уширението, където т.к. и л.а. са спрели в позицията съобразно огледа (с долепени една до друга предници). Завъртането на влекача е било вследствие на удара му с л.а. и не е зависело от скоростта; завъртането на влекача е резултат от комплексното действие на активното спиране на т.к. – преди, в момента на и след удара в л.а. (който е оказал съпротивление в лявата част на влекача), на намаленото сцепление на гумите от задния мост на влекача вследствие на удара и спирането и на съчетаното избутване под действието на инерционната сила на полуремаркето (приложена в лафета на влекача; НОХД, т. 2, л. 461). Основният факт в механизма на ПТП според ПСАТЕ съвпада изцяло със сочения от САТЕ – навлизането на влекача в лявата лента, предназначена за движение на лекия автомобил; скоростта на т.к. преди употребата на спирачките (начална според терминологията на ПСАТЕ) е с почти еднаква величина и в двете експертизи – около 79 км/ч според САТЕ и 80, 4 км/ч според ПСАТЕ, като всяка от тези скорости е по-висока от 70 км/ч. И двете експертизи обосновано отхвърлят технически възможността навлизането на влекача в лявата лента да е било поради неизправност било на спирачната, било на друга система на цялата композиция. ПСАТЕ изяснява разликата между ширина на протектора на съответните гуми и ширината на следите (спирачни и други) по огледите: Ширината на динамичните (оставяни при движение) следи от гуми е различна от заводската ширина на протектора в ненатоварено състояние. Отчетени са спецификите на движение в случая: посоката на движение на влекача (първо – наляво, а след удара – и със странично плъзгане; посоката на движението на ремаркето (в завой, при което заради центробежната сила се натоварва лявата му страна и контактното петно на гумата с пътя е по-тясно от пълната й ширина). При тази динамика експертно обосновано е определено, че вписаните в огледите спирачни следи с ширина 40 см са оставени от влекача (двете следи в допълнителния оглед), а спирачните следи с ширина 20-25 см са оставени от ремаркето; само влекачът и ремаркето са оставили спирачни следи. Кои и от какъв вид следи са оставени от лекия автомобил също е категорично определено: те са много различни от спирачните, защото той е бил плъзган (избутван назад) под силен натиск от влекача, странично – поради което оставените от лекия автомобил следи в случая са от приплъзване и са широки 25 см – колкото са широки следите от ремаркето, като съвпадението е обяснимо с конкретната динамика на движение на всяко от превозните средства. ПСАТЕ изяснява възможността за разлика между ширина на превозното средство и разстояние между оставени от него при конкретно движение следи от гуми: при странично движение ширината на МПС може да е по-голяма от разстоянието между две оставени от гумите му следи – поради което е технически обяснимо соченото от защитника разстояние от 2 м между следи от гумите на влекача и ремаркето (широки 2, 5 м според защитника). ПСАТЕ изяснява дължината на следите, отразени в двата огледа: Предвид движението на товарната композиция в завой при много малък ъгъл заради големия радиус на завоя, дъговидността на спирачните следи спрямо дължината на пътя (преди завъртането на влекача на почти 90 градуса спрямо оста на пътя) практически не се отразява на измерването на дължината на спирачните следи. След удара следите са отчетени вече в режим на странично занасяне и спиране (ремаркето е останало право с незначително занасяне, само влекачът се е завъртял на почти 90 градуса); отчетена е разликата, за която е настоявал защитникът – за неправолинейност на спирачната следа. При движение като това на товарната композиция на заден ход (при първоначалния неуспешен опит на подсъдимия да извади тялото на пострадалия Ш. от шофьорската седалка на л.а.) след удара, при който влекачът и лекият автомобил са спрели прилепени един за друг фронтално, се оставят следи от гуми, които са съвсем различни от спирачните следи; по принцип остА. следа само от средния мост на ремаркето, защото той е най-натоварен; в конкретния случай обаче предвид разположението на влекача под почти прав ъгъл спрямо ремаркето, преместването назад на влекача се отразява незначително на положението на ремаркето (задният му мост се измества с не повече от 40 см). ПСАТЕ изяснява яснотата на спирачните следи: При блокиране на всички спирачки най-натоварени са задните гуми на влекача и затова следата от тях е ясната. В случая сцеплението е било намалено и от блъскането на ремаркето – то е натискало отзад влекача и е намалявало сцеплението в задния мост; ПСАТЕ не приема, че спирачната следа е оставена от предна гума на влекача, а приема, че е оставена от задна гума на влекача. Кои от отразените в огледите следи от гумите на кое МПС са оставени и какъв характер и значение имат тези следи е изяснено в обстоятелствената част на ПСАТЕ, поради което е налице обвързване на наличните следи от гуми на мястото, описани в двата огледа, с конкретни гуми на конкретно МПС. Във връзка с техническата изправност на влекача, полуремаркето и лекия автомобил, и изрично – на спирачната им система, ПСАТЕ заключА. (също като САТЕ), че няма никакви данни за каквато и да било неизправност в спирачна система на някое от тези МПС. Това експертно заключение е обосновано както с данните от документите за техническите прегледи на всяко МПС, така и с обективни факти: товарната композиция е била придвижена след катастрофата на собствен ход от местопроизшествието до временната стоянка в с. Дагоново, който път има много завои и прави участъци и това е обективен аргумент за техническа изправност, включително – на спирачната система на тази композиция. (Отделен е фактът, че ако беше обосновано твърдението на подсъдимия, че имало проблем със спирачната система и конкретно на предно ляво колело на влекача, соченият от подсъдимия момент на установяване на подобна неизправност би могъл да бъде основание за отегчА.не на отговорността, тъй като продължА.нето на шофиране на МПС след възприемане на подобни признаци е в нарушение на заповедната норма на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП. В случая обаче това твърдение на подсъдимия е опровергано както експертно, така и от страна на свидетеля И. И., който заявява, че твърдение за проблем с предното ляво колело на влекача е било направено от подсъдимия, но не преди катастрофата, а след нея.) Опровергано е твърдението на подсъдимия, че всички спирачни следи от товарната композиция са били оставени в дясната лента: Една от спирачните следи по допълнителния оглед действително започва от дясната лента, но успоредната й и по-ляво от нея разположена следа (от ляво колело на влекача) започва от десния край на лявата лента – т.е. предната лява част на кабината на влекача вече е била навлязла в лявата лента при предприемане на спирането; спирачната следа от задното дясно колело на полуремаркето (втората описана в първоначалния оглед) започва от десния край на лявата лента и се измества наляво напред по протежението си. На редица други поставени от защитника въпроси или е даден обоснован експертен отговор в ПСАТЕ, или е заявено, че нямат решА.що значение за правилното изясняване на механизма на ПТП поради липса на връзка с причините за удара между двете МПС: влияние на теглото на товара в полуремаркето; по-ниска скорост на движение на товарната композиция; възможност във времето спрямо момента на ПТП за установяване на предавка на скоростен лост на МПС (лекия автомобил) при ПТП; коефициент на сцепление; неизземване на части от катастрофиралите МПС с огледите; място на съхранение на товарната композиция от 25.10.2020 г. до 06.11.2020 г.; техническо състояние на ремаркето (за което изрично е записано още в първия оглед, че по него няма следи от удара между влекача и лекия автомобил). Предвид обосновА.щата база данни на ПСАТЕ, приложените от нея методи и изчисления, ясните и убедителни обяснения на вещите лица – и в писменото заключение, и в съдебно заседание, както и предвид съотношението й с посочени от САТЕ конкретни величини и основно положение от механизма на ПТП, въззивният съд намира заключението на ПСАТЕ за обосновано - с фактически данни, които са обективно и несъмнено установени с максималната възможна за случая точност, за дадено от компетентни специалисти при прилагане на съответните утвърдени методики и формули и при отчитане на съответните физически закони, за пълно - спрямо значимата конкретика, и за убедително изложено. При обосновА.нето на ПСАТЕ дори са отчетени направени от защитника измервания – въпреки че той няма качеството нито на разследващ орган, нито на експерт, на когото е възложено изготвянето на експертно заключение; поради това сочените от защитника данни не могат да се приемат за установени по реда и със средствата, предвидени в НПК, и не е допустимо сочените от защитника данни да подменят данните, събрани при огледи от разследващи органи и при изследвания на място от вещи лица в хода на извършвана експертиза. Освен това настояването на защитника сочените от него данни да подменят установените при огледи и експертни изследвания на местопроизшествието е вътрешно противоречиво: от една страна защитникът настоява за изключване от доказателствената маса на допълнителния оглед, тъй като местопроизшествието не било запазено (което е коректно отразено в протокола) – за да бъдат заменени данните от двата огледа с измервания, направени от защитника още по-далече във времето спрямо ПТП. Коректно експертите от ПСАТЕ са посочили кои направени от защитника измервания съвпадат с направените от вещите лица. Предвид изложеното, въззивният съд намира заключението на ПСАТЕ за установяващо механизма на произшествието; съдържанието на това заключение логически изключва възможността за достоверност на обясненията на подсъдимия, че лекият автомобил навлязъл в лентата за движение на товарната композиция, а самият подсъдим отклонил влекача надясно при движение в „полуправия“ според подсъдимия завой. Въззивният съд намира за несъмнено установено по делото, че пряка последица от удара на влекача в лекия автомобил са смъртта на шофьора на лекия автомобил А. Ш. и телесните повреди на пътника отпред вдясно А. К.. СМЕ на труп от 26.10.2020 г. на съдебния лекар д. А. (ДП, т. 2, л. 75-80 вр. НОХД, т. 1, л. 191 гръб-192) е категорична и обоснована за заключението, че смъртта на А. Ш. е настъпила вследствие на автомобилна травма – тежка гръдна и коремна, като смъртта е настъпила вътре в автомобила и е била бърза и неизбежна: била е разкъсана аортата, поради което кръвозагубата е била много бърза и съответно на това смъртта, макар и не моментална, е настъпила много бързо, за около минута. СМЕ по писмени данни от 11.02.2021 г. на съдебния лекар д. Х. (ДП, т. 2, л. 84-87 вр. НОХД, т. 1, л. 191) е обоснована с пълната медицинска документация от лечението на А. К. (ДП, т. 2, л. 92-141) и е дала категорично заключение за телесните му увреждания вследствие на ПТП: разкъсване на слезката, наложило нейното оперативно отстраняване – загуба на слезка; кръвоизлив в коремната кухина, перитонит и десерозации на чреводържателя и тънкото черво – разстройство на здравето, временно опасно за живота; левостранен хемопневмоторакс (наложил торакоцентеза за отстраняване на наличните кръв и въздух в плевралната кухина) – разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на множество (ІІІ-Х) ребра вляво – трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни. Извън тези телесни увреждания, съдържащи съвместно един от признаците за тежка и няколко признака за средна телесна повреда, пострадалият К. е получил още и разкъсно- контузни рани на глА.та и лицето, които са му причинили и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид установеността на причината за ПТП – навлизането на т.к. в лентата за насрещно движение при движение със скорост над законово разрешената за такъв вид съставно МПС извън населено място, без пряка връзка с причините за ПТП е наличието на алкохол в кръвта на телесно увредения А. К., а също и липсата на алкохол в кръвта на починалия А. Ш. – нито едно от двете обстоятелства не е причина за ПТП. Поради това за правилното изясняване на значимите съставомерни факти не е непременно необходимо събиране на доказателствата, искани от защитника (ВНОХД, л. 53-54) във връзка с ФХЕ на А. К. и ТХЕ на А. Ш.; също така е без пряка връзка с причините за ПТП и оспорването от страна на А. К. на заключението на ФХЕ на неговата кръв. Независимо от това, въззивният съд намира за несъмнено установено по делото съответно липсата/наличието на алкохол или други търсени вещества в кръвта на А. Ш. и А. К.: В уводната част на всяка от двете експертизи (ДП, т. 2, л. 10; т. 2, л. 17-18) изрично е отразено, че всяка от двете проби отговаря на нормативните изисквания, след което е бил проведен съответният анализ. При това е установено във ВМА, че в иззетата от трупа на А. Ш. при аутопсията му кръв няма етилов алкохол, наркотични вещества, техни аналози или психоактивни медикаменти; установено е в ОДМВР-Б.град, че в кръвта на А. К., взета от него на 25.10.2020 г. в 16: 55 ч. от дежурен лекар във ФСМП – Разлог, има концентрация на етилов алкохол 2, 15 на хиляда. Навлизането на товарната композиция в лентата за насрещно движение и скоростта й преди употребата на спирачките се дължат на действията на водача на съставното МПС – в случая подсъдимия, като е нямало технически или други обективни причини, налагащи такова поведение на подсъдимия като шофьор. С поведението си при управление на товарната композиция той е нарушил вменените му текстове на ЗДвП: превишил е максимално разрешената му от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост извън населено място до 70 км/ч и поради това е навлязъл в лентата за насрещно движение - което практически е загуба на контрол над управляваното МПС, тъй като подсъдимият е следвало да го разполага и придвижва само в предназначената за него пътна лента за съответната посока на движение, без да пресича забраняващата това линия М1 между двете ленти. НарушА.нето на изискването за разположение на определено място на пътя на МПС е нарушение на базисно изискване за безопасно движение, тъй като ненадлежното на пътя придвижване винаги генерира конфликтни точки с траекторията на правомерно разположени на пътя други ППС. Подсъдимият е оправдан да е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което освен правилно (предвид признА.нето за виновен в нарушение на специалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) е и процесуално обусловено да бъде потвърдено предвид липсата на протест и/или жалба от частните обвинители във връзка с това оневиняване и оправдА.не. Съобразно изложеното по-горе, въззивният съд намира – както е сторил и първоинстанционният съд, за несъмнено установено по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, че на инкриминираната дата и на инкриминираното място подсъдимият е управлявал МПС (товарна композиция от влекач с прикачено към него полуремарке), при което е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се със забранена (превишена) скорост и загубвайки контрол над управляваното МПС чрез навлизането в лентата за насрещно движение. Подсъдимият, като дългогодишен и професионален шофьор, е бил длъжен да знае, че при управление на конкретното МПС с конкретната скорост в конкретната пътна обстановка (мокра настилка в завой) закономерна последица от подобно управление е загубата на контрол над управляваното МПС. Подсъдимият и е бил длъжен, и е можел да предположи, че навлизането на управляваното от него МПС в лентата за насрещно движение е предпоставка за удар със законосъобразно движещите се там ППС – какъвто удар е и последвал; подсъдимият и е бил длъжен, и е можел да предположи, че при удар като този по делото между товарна композиция и лек автомобил най-вероятната последица е смърт и/или телесно увреждане на намиращите се в лекия автомобил хора – и в случая е настъпила смъртта на шофьора на лекия автомобил и са били причинени съставомерни телесни увреждания на пътника отпред вдясно. Тези установени факти съответстват на съвкупността от привързани норми, приети с присъдата, а именно на чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това несъмнено установените факти са били правилно определени в присъдата по именно съответстващия им текст на престъпление в НК, т.е. подсъдимият обосновано е бил признат за виновен в инкриминираното му поведение и законосъобразно е бил осъден за престъпление по дотук посочените вменени норми. В случая е налице и несъмнена установеност на факти, обуславящи извод, че след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите. Подсъдимият обяснява (НОХД, т. 2, л. 325-332 и л. 335; л. 578 гръб-579), че е извадил от колата А. К., подпрял го е до близката чешма и е изтрил кръвта от лицето му, а също така, че е опитал (макар и безуспешно поради деформирането на колата) да извади шофьора А. Ш., след което подсъдимият от задната седалка на колата и след сваляне на облегалката на шофьора е оказвал първа помощ чрез сърдечен масаж и изкуствено дишане; освен това подсъдимият се обадил за помощ на спешния телефон. Тези му обяснения са в съответствие с показанията на очевидеца на тези му действия – свидетеля К. К., а също и със съдържанието на данните по делото за обаждания на спешния телефон (ДП, т. 1, л. 64 вр. л. 40 за данни за телефона на подсъдимия О. в разпита му като свидетел; НОХД, т. 2, л. 571- 576). В случая е настъпила смъртта на един пострадал и едновременно с това телесно е увреден друг, което отговаря на квалифицирания състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК – приет с присъдата. По-леко наказуемият състав на чл. 343а от НК има привръзки само с ал. 1 (б. „в“) и с ал. 2 (сегашна 3), б. „а“ и б. „б“ на чл. 343 от НК; чл. 343а от НК няма привръзка с ал. 4 на чл. 343 от НК, която съдържа хипотеза едновременно на причиняване на смърт на едно лице (или повече) и телесно увреждане на друго лице (или повече); т.е. принципно чл. 343а от НК не е приложим спрямо квалифицирания състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК. Поради това в случая въпреки установеността на това, че след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, според въззивния състав не е законосъобразно приложението с присъдата на по-леко наказуем състав по чл. 343а от НК. В жалбата от името на частните обвинители обаче няма искане за отегчА.не на положението на подсъдимия конкретно чрез преквалифициране на деянието му по по-тежко наказуем състав на престъпление спрямо приетия с присъдата – поради което въпреки липсата на законово основание за приложение на чл. 343а от НК в присъдата, няма процесуално основание за отмяна на това приложение, т.е. това произнасяне на първоинстанционния съд следва да се запази. С жалбата на частните обвинители се иска само увеличА.не на размера на наказанието, което означА. преценка на противовесните влияещи на отговорността обстоятелства съобразно приетата в присъдата квалификация. За определяне на наказанието лишА.не от свобода в границите от две до десет години съобразно чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК (не в границите от пет до петнадесет години по чл. 343, ал. 4 от НК) първоинстанционният съд е приел значителен превес на тежестта на смекчА.щите отговорността обстоятелства (неосъждан подсъдим; частично спомагане за изясняване на делото чрез обяснения; изразено съжаление; трудова и семейна ангажираност на подсъдимия) спрямо тежестта на отегчА.щите (относително ниска тежест на административните наказания на подсъдимия за нарушения на ЗДвП поради значителната им давност; умишленото нарушА.не на съставомерните за престъпление правила за движение; причиняването и на несъставомерни телесни увреждания на А. К. и на значителни имуществени вреди по лекия автомобил и по влекача) – съответно на което според първоинстанционния съд е наказание малко над минималния размер, т.е. три години лишА.не от свобода. Въззивният състав намира по-голяма относителна тежест на някои от обстоятелствата, значими за отегчА.не на отговорността на подсъдимия. Предписанието за надлежно разположение на всяко ППС на пътя в случая е дадено заповедно чрез пътната маркировка – непрекъснатата единична линия М1 между само две ленти на пътя, забраняваща застъпването или пресичането й от МПС. Това предписание е базово – тъй като е изначално за безопасността на движението като целящо избягване на пресичане на траекториите на различните ППС, закономерен резултат от каквото пресичане е ударът между ППС, а също закономерен резултат от такъв удар е причиняването на смърт и/или телесни увреждания на хора и/или имуществени вреди по ППС и пътни съоръжения. Навлизането в (единствената в случая) лента за насрещно движение е непосредствено обективно изражение на липсата на контрол върху управляваното МПС от страна на подсъдимия, тъй като и е бил длъжен, и е можел да го придвижва в предназначената за него лента за движение. Тази липса на контрол е проявена в крива на завой – който по естеството си ограничА. видимостта, т.е. ограничА. или лишА. от възможност за реакция и шофьорите на насрещно движещи се ППС, и макар че никой не е длъжен да предполага незаконосъобразно поведение на другите, в случая починалият водач е бил лишен обективно от възможността за каквато и да било спасителна реакция. Предписанието за движение със забранена скорост (по-висока от посочената като горна граница за съответно МПС на съответно място от пътя) също е дадено заповедно и също е базисно; в случая движението със забранена скорост от страна на подсъдимия е осъществено и на мокра и хлъзгА. настилка в кривата на завой и е пряко свързано с последвалата загуба на контрол върху управлението на МПС. Предвид това въззивният състав намира значителна относителна тежест на естеството на нарушенията на подсъдимия, които са съставомерни за вмененото му престъпление. Въззивният съд намира по-голяма относителна тежест в насока за отегчА.не на отговорността и на административните провинения на подсъдимия по ЗДвП. За такива подсъдимият О. е бил наказан 16 пъти с 16 наказателни постановления, влезли в сила в периода от 2001 г. до 2017 г. Поради това въззивният съд не приема значителна давност на нарушенията, а напротив – приема тяхна системност за продължителен период от време, приключващ три години преди деянието по делото. Проучването на вида на нарушенията установява еднородност на значителен брой от тях с нарушенията, съставомерни за престъплението по настоящото дело (свързани с разположение на МПС на определено място на пътя и със скоростта на движение). Измежду административните нарушения на подсъдимия по ЗДвП две са причиняване на ПТП поради нарушения на правила за движение, едно е създА.не на непосредствена опасност за движението поради нарушА.не на съответни правила и четири са превишена скорост – всичките от вида на съставомерните по делото нарушения. Освен многобройните и за продължителен период осъществявани нарушения с издадени за тях НП, на подсъдимия са издадени и пет фиша за нарушения в периода от 2009 г. до 2022 г., едно от които нарушения е на предписание (пак) във връзка с разположение на МПС на пътя и е извършено на 18.09.2020 г., т.е. само малко повече от месец преди деянието по делото. Съвкупно с относителната тежест на посочените дотук фактори все в насока за отегчА.не на отговорността действат и всички останали посочени от първоинстанционния съд обстоятелства. Предвид това въззивният състав приема по-голяма от приетата от ОС относителна тежест на съвкупността от отегчА.щи отговорността обстоятелства – което обуславя извод за справедливост на увеличА.нето на наказанието лишА.не от свобода, от три на четири години; наказание лишА.не от свобода с такА. продължителност не позволява отлагане на изтърпяването му под условие - поради което следва да се отмени и приложението на чл. 66 от НК, извършено с присъдата. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишА.не от свобода за четири години следва да бъде общ съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съответно и производно на увеличА.нето на лишА.нето от свобода, следва да се увеличи и продължителността на лишА.нето от правоуправление на МПС, също от три на четири години. Във връзка с искането на повереника за възнаграждение по чл. 38 от ЗА (ВНОХД, л. 36) за участието му във въззивното производство, САС намира следното: Повереникът е изготвил въззивна жалба (ВНОХД, л. 4); не я е допълвал; представил е писмено становище (ВНОХД, л. 36-37), което е изцяло препис на въззивната жалба; не се е явил на нито едно от двете заседания по ВНОХД (л. 38; л. 66…). Принципно са налице действия на повереника, относими към определянето от съд на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА (ДП, т. 1, л.л. 140-149 и л. 201-202) - за изготвяне на една въззивна жалба, в размер съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъждането на такА. сума обаче в случая според въззивния състав следва да се извърши от първоинстанционен съд, при негово становище за основателност на искането на повереника: