Решение № 1290 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 26/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Я. И. от Адвокатска колегия Стара Загора, против решение № 445 от 15.11.2023 г., постановено по АНД № 20235530201377/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № СЗ-30-ДНСК-147 от 02.08.2022 г., издадено от заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) гр. София, и „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора е осъдено да заплати направените по делото разноски – на ДНСК гр. София в размер на 120 лв. и на Районен съд Стара Загора в размер на 550 лв. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения на жалбоподателя и се оспорват изводите му за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП, както и за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО). По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП, като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник-началник на ДНСК гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Р. Р., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора срещу НП № СЗ-30-ДНСК-147 от 02.08.2022 г., издадено от заместник-началника на ДНСК гр. София въз основа на АУАН № СЗ-30 от 10.06.2022 г., с което на основание чл. 237, ал.1, т. 6, предложение първо от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на „ЛИФО“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 166, ал. 1, т. 1, предложение първо във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба № 7). От фактическа страна АНО се основава на това, че в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, притежаващо удостоверение № РК-0507 от 23.06.2020 г., издадено от началника на ДНСК, въз основа на Договор от 03.09.2021 г., сключен с възложителя – „АТЕ ПЛАСТ“ ООД, „ЛИФО“ ООД е изготвило Комплексен доклад от 23.03.2022 г. за оценка на съответствие на инвестиционен проект с основните изисквания на строеж „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки (изграждане на производствена сграда и склад със застроена площ 6623, 30 кв. м. и разгъната застроена площ 6696, 00 кв. м., навес товарни рампи със застроена и разгъната застроена площ 226, 70 кв. м.; обща застроена площ 6850, 00 кв. м. и обща разгъната застроена площ 6922, 70 км. м.)“, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“ по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КК на гр. Стара Загора, като общата площ на имота е 20 657 кв. м. Прието е, че с изготвянето на положителен доклад за съответствие на инвестиционния проект с определения с подробния устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ) минимален процент на озеленяване е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7 от страна на дружеството консултант. Посочено е, че нарушението е извършено на 23.03.2022 г. – когато е съставен комплексния доклад за оценка за съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, в гр. Стара Загора, [улица], офис 2 – седалището и адреса на управление на консултанта „ЛИФО“ ООД. За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел, че при съставянето на АУАН и издаването НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, включително по отношение на изискванията за съдържание по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и че извършването от санкционираното дружество на вмененото му нарушение се доказва от събраните в хода на въззивното производство доказателства, а наложената му за него имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер и не е налице основание за намаляването й. С оглед на изхода от спора „ЛИФО“ ООД е осъдено да заплати на ДНСК и на съда направените от тях разноски по делото. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. С НП № СЗ-30-ДНСК-147 от 02.08.2022 г. на заместник-началника на ДНСК административнонаказателната отговорност на „Лифо“ ООД е ангажирана на основание чл. 237, ал.1, т. 6, предложение първо от ЗУТ за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 166, ал. 1, т. 1, предложение първо във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7. Съгласно чл. 237, ал.1, т. 6 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на лице – юридическо лице или едноличен търговец, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ оценката за съответствие с основните изисквания към строежите обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП. Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУТ за поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят: 1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване; 2. максималната плътност на застрояване; 3. максималната интензивност на застрояване; 4. минималната свободна дворна площ; 5. минималната задължително озеленена дворна площ; 6. начинът и характерът на застрояване; 7. линиите на застрояване. Съгласно чл. 11 от Наредба № 7 показател за процент на озеленяване на урегулиран поземлен имот (П озел.) е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент – ал. 1, като определена част от площта под естествена растителна покривка по ал. 1 съобразно показателите за съответната устройствена зона трябва да бъде осигурена с инвестиционния проект за озеленяване с дървесна растителност, в т. ч. и в случаите, когато цялата растителна покривка или част от нея е разположена върху подземно или полуподземно застрояване – ал. 2. От фактическа страна АНО е обосновано с това, че касаторът „ЛИФО“ ООД в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е изготвило Комплексен доклад от 23.03.2022 г. за оценка на съответствие на инвестиционен проект с основните изисквания на строеж „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки (изграждане на производствена сграда и склад със застроена площ 6623, 30 кв. м. и разгъната застроена площ 6696, 00 кв. м., навес товарни рампи със застроена и разгъната застроена площ 226, 70 кв. м.; обща застроена площ 6850, 00 кв. м. и обща разгъната застроена площ 6922, 70 км. м.)“, находящ се в [УПИ], кв. 34, Индустриална зона „Загоре“ по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Стара Загора, с който доклад е дадена положителна оценка за съответствие на инвестиционния проект на възложителя „АТЕ ПЛАСТ“ ООД с предвижданията на действащия ПУП – ПЗ, одобрен с решение № 1956 от 29.11.2018 г. на Общински съвет Стара Загора, в нарушение на определения с плана П озел. – най-малко от 30%. В случая, видно от събраните по делото доказателства, за процесния имот на собственика му в качеството му на възложител – „АТЕ ПЛАСТ“ ООД, е издадена комбинирана скица № 647 от 08.03.2021 г. с виза за проектиране от 25.03.2021 г. на главния архитект на община Стара Загора за проектиране на „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“ съгласно ПЗ, одобрен с решение № 1956 от 29.11.2018 г. на Общински съвет Стара Загора. Изготвен е инвестиционен проект в идейна фаза и е издадено разрешение за строеж (РЗ) № 19-627 от 04.10.2021 г., допълнено по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ със заповед № 19-24-2 от 04.01.2022 г. и заповед № 19-24-19 от 08.03.2022 г., въз основа на одобрени инвестиционни проекти в техническа фаза. РС е влязло в сила на 28.10.2021 г., а строителството е започнало със съставяне на Протокол обр. 2 от 15.12.2021 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и заверена заповедна книга № 70 от 15.12.2021 г. По време на строителството е изготвен технически инвестиционен проект за строеж „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки (изграждане на производствена сграда и склад със застроена площ 6623, 30 кв. м. и разгъната застроена площ 6696, 00 кв. м., навес товарни рампи със застроена и разгъната застроена площ 226, 70 кв. м.; обща застроена площ 6850, 00 кв. м. и обща разгъната застроена площ 6922, 70 км. м.)“ – строеж IV категория, с който се цели промяна по време на строителството поради съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ от одобрения инвестиционен проект. Проектът е разработен в съответните части, в т. ч. и част „Паркоустройство и благоустройство“, в която е отбелязано, че са постигнати над 30 % озеленяване, в т. ч. реализирано чрез засаждане на лиановидни храсти от вида Декоративна лоза от източна, западна, северна и южна ажурни огради (1112 кв. м. х 0, 5) и бъдещо вертикално озеленяване на пристройка, която е предмет на изграждане на 2-ри етап (243 кв. м. х 0, 5). С изготвения на 23.03.2022 г. от „ЛИФО“ ООД в качеството му на консултант комплексен доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ е дадена положителна оценка за съответствие на проекта с основните изисквания към строежите, включително по отношение на определения П озел. с действащия ПУП – ПЗ – най-малко 30%, като подробно са описани предвидените за озеленяване площи – т. 4.7 на стр. 15, и в таблицата на стр. 4 е посочен постигнатия П озел. – 31, 04%. Въз основа на заявление вх. № 19-26-16 от 24.03.3022 г. на 25.03.2022 г. инвестиционният проект е съгласуван и одобрен и е издадена заповед № РД-24-26 от 25.03.2022 г. от главния архитект на община Стара Загора за допълване на РС по реда на чл. 154, ал. 6 от ЗУТ. Строежът е определен като IV категория по номенклатурата на строежите съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗУТ. Със заповед № 19-12-298 от 19.10.2022 г. е одобрено изменение на действащия ПУП – ПЗ, като е установен нов минимален П озел. – 25%, вместо досегашните 30%. При тази правна регламентация и така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд за доказаност на АНО. Съгласно действащия към датата на изготвяне от касатора на оценката за съответствие ПЗ за процесния имот е предвиден минимален П озел. най-малко 30%, което означава, че предвиденото в проекта на възложителя озеленяване (площта под естествена растителна покривка) трябва да бъде най-малко 30% спрямо площта на имота (20 657 кв. м.) или 6191, 1 кв. м. – чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7. В проекта – част „Паркоустройство и благоустройство“, е посочено, че са постигнати 31, 04% плътност на озеленяване или 6413, 5 кв. м., от които обаче 677, 5 кв. м. – 1355 кв. м. (1112 + 243) х 0, 5, представляват вертикално озеленяване под формата на зелена ограда – лиановидни храсти от вида Декоративна лоза, което е в противоречие с цитираните разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7, т. е. в действителност П озел. в проекта не достига зададените в одобрения ПУП – ПЗ и във визата за проектиране минимални стойности за озеленяване – реално, видно от обяснителната записка и чертеж „дендрологичен проект“ по част „Паркоустройство и блаустройство“, вегетативните площи (площта под естествената растителна покривка) са 5736 кв. м., което представлява 27, 8% от площта на имота при минимално необходими 30%. В тази насока не може да бъде споделено позоваването на касатора на разпоредбите на чл. 61, чл. 62, ал. 1 и ал. 10 от ЗУТ и приетата въз основа на тях с решение № 1196 от 25.10.2017 г. на Общински съвет Стара Загора Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора (НИПОЗСОСЗ), по следните съображения: Съгласно чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение – гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1 (има се предвид Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Според ал. 10 на чл. 62 от ЗУТ общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. В случая е приета НИПОЗСОСЗ. От изложеното става ясно, че озеленените площи на една община са обединени в зелена система. Тази система включва основно озеленени площи за обществени потребности от национално и общинско значение (публична собственост) и се допълва от озеленени площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, т. е. имат се предвид озеленени площи, които са отредени за обществено ползване – изцяло или ограничено. Устройването на зелените системи и зелените площи става с ОУП и ПУП. В случая одобреният и действащ към датата на извършване на нарушението ПУП – ПЗ не отрежда в процесния имот да се изграждат озеленени площи за ограничено обществено ползване, което напълно изключва прилагането него на правилата за изграждане на зелени площи както по чл. 62 от ЗУТ, така и по реда на НИПОЗСОСЗ. Неприложимостта на НИПОЗСОСЗ е прието и в мотивите на обжалваното решение, поради което необсъждането на нейното съдържание от районния съд не е било необходимо и следователно, противно на твърдението на касатора, не съставлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова. Вярно е и няма спор между страните, че след изготвяне от касатора на процесния комплексен доклад от 23.03.2022 г., е одобрено изменение на действащия ПУП – ПЗ със заповед № 19-12­298 от 19.10.2022 г., като е установен нов минимален П озел. – 25%, вместо досегашните 30%, както и че обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване, издадено от РДНСК Стара Загора (именно защото изготвеният инвестиционен проект, ако и да не е отговарял на определения с ПЗ, действал към момента на изготвянето му, П озел. ≥30%, не е в противоречие с изменения и действащ към момент ПЗ, предвиждащ П озел. ≥25%). Административното нарушение обаче се преценява с оглед на фактите и обстоятелствата към момента на извършването му, поради което последвалата промяна на ПЗ не се отразява както върху съставомерността на деянието, така и върху неговата обществена опасност, в т. ч. не води до маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че тази промяна е настъпила не само след извършване на нарушението, но и след издаване на НП. Касационната инстанция не споделя и наведените от касатора, включително и във въззивното производство, доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Неоснователно се твърди, че в АУАН и НП неправилно е определено и съответно посочено мястото на извършване на административното нарушение – адреса на управление на „ЛИФО“ ООД: [улица], офис 2, вместо административния адрес на Община Стара Загора – [улица], доколкото изготвеният от „ЛИФО“ ООД доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ бил предназначен за представяне пред общинската администрация с цел одобряване на инвестиционен проект и издаване на заповед за промяна по време на строителството. В случая и двата адреса са в гр. Стара Загора и именно това е мястото на извършване на нарушението, поради което е ирелевантно дали правилно е посочен административния адрес в населеното място, където е било извършено нарушението. За пълнота на изложението обаче следва да бъде отбелязано, че доколкото съставът на конкретното административното нарушение, визиран в чл. 237, ал. 1, т. 6, предложение първо от ЗУТ, предвижда санкциониране на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, правилно в АУАН и НП е налице позоваване на адреса на управление на касатора като определящ мястото на извършване на нарушението, тъй като именно касаторът е лицето, извършило процесната оценка за съответствие на инвестиционен проект. Представянето на доклада по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ пред компетентните власти, ако и да е от значение за ангажиране на отговорността на изготвилия го консултант, е действие, което не се извършва от последния, а от възложителя – с подаденото заявление за съгласуване и одобряване на изготвения от него инвестиционен проект, поради което няма отношение както към мястото, така и към датата на извършване на подлежащото на санкция действие на консултанта – изготвяне на оценката за съответствие. Именно по тази причина следва да се приеме, че в АУАН и НП са правилно определени и съответно посочени не само мястото на извършване на нарушението – гр. Стара Загора, но и датата на извършването му – 23.03.2022 г., когато е бил съставен процесният доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. Не съставлява съществено процесуално нарушение и фактът, че в НП размерът на наложената с него имуществена санкция е изписан ръкописно, тъй като в ЗАНН не се съдържат изисквания относно начина на изписване на НП, било в неговата цялост, било в отделни негови части, поради което съчетаването на печатен и ръкописен текст при изготвянето на НП не опорочава изискванията на ЗАНН за форма и съдържание на НП. На следващо място, видно от съдържанието на АУАН и НП, АНО е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото касаторът да може да го разбере, за да организира адекватно защитата си, в т. ч. и по отношение на правната квалификация на фактически описаното деяние – нарушените с него законови разпоредби и приложимата санкционна разпоредба, поради което неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за допуснати в тази насока при съставянето на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения. Що се отнася до наложеното с НП административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв., същото с оглед на субекта на нарушението (нарушителя) – юридическо лице, съответства по вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение. Предвид изложеното обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, респективно – оплакванията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяната му са неоснователни, и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и законосъобразно, включително в частта му за разноските, присъдени в тежест на „ЛИФО“ ООД гр. Стара Загора. При този изход на спора и своевременно направеното за това искане на ДНСК гр. София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт. Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК