Решение № 1671 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 335/2024 г.

Производството е по реда на чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, седалище и адрес на управление в [населено място], пл.Войн №1, представлявано от управителя И. Й. П., чрез адв. К. Д. от САК, против Решение от 29.07.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация по искане за окончателно плащане №26/18.07.2024г. по АДБФП в частта му, както следва:

-по раздел I., т.1, с която не се верифицира сума в размер на 180 559, 46 лева от БФП и не е призната сума в размер на 23 439, 48 лева от допустимо собствено финансиране по дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г., издадено към фактура № 0000000011/21.11.2023г. по Договор №ДОП-19/07.07.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Шумен Аква“, дейност №6: „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на [населено място]“;

-по раздел I, т.2. т.2.1, с която не се верифицира сума в размер на 129 547, 01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 16 817, 25 лева от допустимо собствено финансиране по фактура № 0000000013/13.12.2023г. по Договор №ДОП-20/07.07.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Шумен Аква“, дейност №6: „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на [населено място]“;

-по раздел I, т.2. т.2.2, с която не се верифицира сума в размер на 17534, 01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 2 276, 19 лева от допустимо собствено финансиране по фактура № 0000000014/13.12.2023г. по Договор №ДОП-20/07.07.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Шумен Аква“, дейност №6: „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на [населено място]“;

-по раздел I, т.3. т.3.4, с която не се верифицира сума в размер на 25 358, 12 лева от БФП и не е призната сума в размер на 3 291, 88 лева от допустимо собствено финансиране по РОД „Друг 136 от 12.12.2022г.“.

Оспорващият счита, че решението е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на изискванията за форма на административен акт, съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което настоява за неговата отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане от страна на административния орган. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, представлявана в съдебното производство от Й. К. Т. – гл.експерт в Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“, правоспособен юрист, надлежно упълномощен, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като излага аргументи за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540, 00 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 е бенефициент по договор № Д-34-11/15.04.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1ОP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“ на конкретен бенефициент „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД.

Съгласно глава IV от Приложение №2 към АДБФП безвъзмездната финансова помощ се предоставя на бенефициента под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане.

Настоящото административно производство е инициирано от жалбоподателя с подадено от него искане за окончателно плащане №26/18.07.2024г. на стойност 30 415 897, 91 лева по АДБФП № BG16M1ОP002-1.016-0012 „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на обособена територия обслужвана от ВиК Шумен“.

С раздел I от Решение от 29.07.2024г., издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПОС, след като констатирал, че сумата по представеното искане за окончателно плащане възлиза на 30 415 897, 91лв, приложените разходооправдателни документи са на обща стойност – 53 801 676, 58 лева, от които 39 754 116, 41 лева от БФП и 14 047 560, 17 лева от собствено финансиране (вкл. допустими разходи в размер на 5 160 714, 01 лева и недопустими разходи в размер на 8 886 846, 16 лева, не верифицирал средства в размер на 359 989, 01 лева от БФП и не признал 46 732, 28 лева от допустимо собствено финансиране, при следните фактически и правни основания:

По раздел I, т.1 от решението е посочено, че по договор № ДОП-19/07.07.2021г. с изпълнител Д33Д Шумен Aква, Дейност 6 „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на гp.Шумен“ ответният орган не верифицира сума в размер на 180 559, 46 лв. от БФП и не признава сума в размер на 23 439, 48 лв. от допустимо собствено финансиране, от подадените разходи в размер на 203 998, 94лв. (вкл. 180 559, 46 лв. от БФП и 23 439, 48 лв. от допустимо собствено финансиране) по дебитно известие № 0000000025 от 23.01.2024г., издадено към фактура №0000000011/21.11.2023г., разпределени по бюджетен ред 1.1.18.

Според административния орган представеният разходооправдателен документ - дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г. към фактура № 0000000011/21.11.2023г., е издаден извън периода за допустимост, съгласно чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г. и към него не са налични платежни документи (платежно нареждане и банково извлечение), удостоверяващи реално извършено плащане по цитираното дебитно известие.

Счел е, че подадените разходи не могат да бъдат обвързани с грешно платена сума по договор - различен от договор № ДОП-19/07.07.2021г., в каквато насока са обясненията на бенефициента, който в разменената кореспонденция реферира към разходооправдателни документи по друг договор, като нито сумите, нито договорът кореспондират с фактурираните разходи в горепосоченото дебитно известие.

Позовавайки се на чл.65, §2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.3, ал.1 от Постановление на Министерски съвет № 189/28.07.2016 г. (ПМС №189/2016г.) за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020г. и чл.19, ал.1 и ал.4, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и предвид сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, ръководителят на УО на ОПОС приел, че не са налични доказателства, въз основа на които може да формира увереност, че посочените разходи са извършени съгласно изискванията за допустимостта им по смисъла на ЗУСЕФСУ.

В раздел I, т.2 от решението се съдържат констатации, касаещи Договор №ДОП-20/07.07.2021г. с изпълнител Д33Д Шумен Aква, Дейност 6 „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на гp.Шумен“.

Съгласно раздел I, т.2.1. от решението ответникът не верифицира сума в размер на 129 547, 01 лв. от БФП и не признава сума в размер на 16 817, 25 лв. от допустимо собствено финансиране, от подадените разходи в размер на 146 364, 26 лв. (вкл. 129 547, 01 лв. от БФП и 16 817, 25лв. от допустимо собствено финансиране) по фактура № 0000000013/13.12.2023г., разпределени по бюджетни редове, както следва:

• 14 603, 57лв. от БФП и 1 895, 77 лв. собствено финансиране от бюджетен ред 1.4.2;

• 114 943, 44 лв. от БФП и 14 921, 48 лв. собствено финансиране от бюджетен ред 1.4.9.

Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е представил необходимите документи – сертификат за непредвидени разходи №5, който да съответства на представените КСС с номера 1, 3, 4, 5 и 6 за непредвидени разходи; за непредвидени разходи с номер PDF файл 3 и 3.1 не са представени отделни КСС; не са представени подробни обосновки / анализи, обосноваващи необходимостта от разплащане на непредвидени разходи от възложителя, в съответствие с вида на обществената поръчка (инженеринг) и степента на поетия от изпълнителя риск при офериране на поръчката. Според административния орган въз основа на представените от бенефициента документи не може да се установи на какъв принцип част от надвишените количества CMP са отнесени в Заменителна таблица, а друга част са разплатени като непредвидени. Не може да се установи как точно е разпределена сумата за непредвидени разходи по двата бюджетни реда и дали е спазен одобреният бюджет. Не може да се установи доколко непредвидените разходи съответстват на определението за „непредвидени разходи“ от §1, т.2 от ДР на МПС №189/28.07.2016г. Не е обоснована необходимостта от разплащане на непредвидени разходи от страна на Възложителя в съответствие с вида на обществената поръчка (инженеринг) и степента на поетия от Изпълнителя риск при офериране на поръчката.

Направен е извод, че допустимостта на посочените разходи не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ и на основание чл.64, ал.3 от същия закон, разходите не се верифицират.

В допълнение към изложените мотиви в решението е посочено, че горецитираните непредвидени разходи са разплатени за изпълнени допълнителни СМР, като основната причина, наложила тяхното изпълнение, е увеличаване площта на изкопите, поради неустойчивост на откосите. Според административния орган изпълнителят по договора не е изпълнил изискванията на възложителя, обективирани на стр.15 от техническите спецификации, а именно „За предотвратяване свличането на земни маси или за защита на прилежащи инфраструктури, изкопите следва да са укрепени“, доколкото от приложените снимки се установявало, че изпълнителят е поставял укрепване частично, което не е достатъчно, като е оставил отворени изкопи без необходимото укрепване на своя отговорност и на свой риск. Действието на изпълнителя съставлявало неизпълнение на чл.2 от Договор № ДОП-20/07.07.2021г., за което възложителят неправомерно е изплатил допълнителни средства като непредвидени разходи, без същите да са дължими, съгласно условията, при които е бил сключен договорът, което представлява нарушение на чл.3, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.

По тези съображения ответният орган приел, че допустимостта на посочените разходи не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) и на основание чл.64, ал.3 от с.з. разходите не се верифицират.

Съгласно раздел I, т.2.2 от решението не се верифицира сума в размер на 17 534, 01лв. от БФП и не се признава сума в размер на 2 276, 19лв. от допустимо собствено финансиране от подадени разходи по фактура № 0000000014/13.12.2023г., разпределени по бюджетен ред №I.1.9. Административният орган посочил, че според бюджета на проекта, одобрен с Допълнително споразумение към АДБФП №2/30.10.2023г., за бюджетен ред № I.1.9. – „Подготовка и изпълнение на CMP във връзка с основен ремонт на техническа инфраструктура за канализация на [населено място] към дейност 6“ е заложена максимална стойност от 2 626 911, 00 лв., включително 2 325 078, 93 лв. от БФП и 301 832, 07 лв. от собствено финансиране. Извършените от бенефициента разходи, подадени за възстановяване в искания за плащане и разпределени по бюджетен ред № I.1.9 възлизат на 2 646 721, 20 лв., вкл. 2 342 612, 93 лв. от БФП и 304 108, 27 лв. от собствено финансиране. Налице е надвишение, т.е. извършените разходи надвишават максималната одобрена стойност за бюджетен ред № I.1.9. с 19 810, 20 лв., включително 17 534, 01 лв. от БФП и 2 276, 19 лв. от собствено финансиране.

Въз основа на изложеното ръководителят на УО на ОПОС приел, че стойността на разходите, с които се надвишава максималната одобрена стойност в настоящия бюджет на проекта за бюджетен ред № I.1.9., не може да бъде верифицирана и остава за сметка на бенефициента и се приспада от последния РОД, за който са подадени разходи в настоящото искане за плащане.

С раздел I, т.3 на решението не се верифицират суми от БФП и не се признават суми от допустимо собствено финансиране по подадени разходи по бюджетен ред № II.6.2. разходи за учредяване на ограничени вещни права, в т.ч. сервитутни права към дейност 13 „Извършване на оценка на вещни права за земеделски, урбанизирани територии и горски територии“, като предмет на оспорване е раздел I, т.3.4 от решението, с което не се верифицира сума в размер на 25 358, 12 лв. от БФП и не се признава сума в размер на 3 291, 88 лв. от допустимо собствено финансиране (или общо 28 650, 00 лв.), от подадените разходи в размер на 44 562, 00 лв. (включително 39 441, 83 лв. от БФП и 5 120, 17 лв. от допустимо собствено финансиране) по РОД „Друг 136 от 12.12.2022г.“. Ответният орган приел, че за тези разходи не е представено документално доказателство или представената информация е непълна, че община В. П. е възстановила получената от „ВиК Шумен“ ООД сума за реални плащания на обезщетения към част от собствениците на засегнати частни имоти и липсва пълна одитна следа в изпълнение на условията за допустимост в чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ. В тази насока е посочено, че от общо 132 бр. броя собственици, съгласно приложен опис, са представени 42 бр. платежни нареждания за реални плащания от община В. П. към отделни собственици, като само за 29бр. от платежните нареждания, имената на получателите фигурират в приложения опис, а за 13бр. - получателите не съответстват на приложения опис, нито е приложено документално доказателство дали има упълномощени лица / наследници за получаване на обезщетения от името на собствениците. В резултат на изложеното верифицират се само разходите в размер на 15 912, 00 лв. (вкл. 14 083, 71 лв. от БФП и 1 828, 29 лв. от допустимо собствено финансиране), за които е налично документално доказателство, че община В. П. е извършила реални плащания на обезщетения към 29 бр. от общо 132 бр. собственици, съгласно приложен опис.

Решението в останалата му част (раздел I, т.2.3; т.2.4; т.3.1.; т.3.2.; т.3.3; т.3.5 и т.4, както и раздели II до Х) не е обжалвано, поради което изложените констатации в тази му част не следва да бъдат възпроизвеждани и обсъждани.

Решението е съобщено на неговия адресат на 29.07.2024г., съгласно приложена към делото разпечатка от ИСУН – л.185.

Настоящата жалба е подадена на 13.08.2024г.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, в това документите, прикачени в ИСУН към технически отчет на окончателно плащане, представени от жалбоподателя с молба рег. № ДА-01-2456/22.10.2024г.

По искане на оспорващия са допуснати и изслушани съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение от 29.07.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация по искане за окончателно плащане №26/18.07.2024г. по АДБФП, в частта му по раздел I., т.1, с която не се верифицира сума в размер на 180 559, 46 лева от БФП и не е призната сума в размер на 23 439, 48 лева от допустимо собствено финансиране; раздел I, т.2. т.2.1, с която не се верифицира сума в размер на 129 547, 01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 16 817, 25 лева от допустимо собствено финансиране; раздел I, т.2. т.2.2, с която не се верифицира сума в размер на 17 534, 01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 2 276, 19 лева от допустимо собствено финансиране; раздел I, т.3. т.3.4, с която не се верифицира сума в размер на 25 358, 12 лева от БФП и не е призната сума в размер на 3 291, 88 лева от допустимо собствено финансиране по РОД „Друг 136 от 12.12.2022г.“ – индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което се явява адресат на акта и е пряко засегнато от него, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

В Държавен вестник, бр.51 от 01.07.2022г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с §1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно §70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020г., съгласно §71, ал.2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно §73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр.39 от 27 май 2022г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022г.

Оспореното решение е издадено в рамките на производство, образувано по подадено от бенефициента „ВиК Шумен“ ООД искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съответно в чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В чл.33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на ОПОС за програмния период 2014 - 2020 и всички произтичащи от това задължения и отговорности. ГД „ОПОС“ се ръководи от главен директор. С приетата като писмено доказателство по делото Заповед № РД-913/10.10.2022г. (л.121) Министърът на околната среда и водите е управомощил Г. С. – Главен директор на ГД „ОПОС“ за ръководител на УО на ОПОС 2014-2020г. и е възложил да изпълнява функциите на ръководител на УО в пълен вид и обем, определен в нормативната уредба, без изключение. Оспореното решение е издадено от Г. С. в качеството й на Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020, поради което съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган.

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя във връзка с подадено искане за окончателно плащане № 26/18.07.2024г., като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно съответствие на оспорваното решение с изискванията за форма и по отношение на неговата материална законосъобразност съдът намира следното:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕФСУ. Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален административен акт. Съгласно приложимите разпоредби, разписани в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Според чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

Съгласно чл.59, ал.1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл.3, ал.2 от закона, се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, действаща към момента на издаване на оспорените актове (Наредба Н-3/2018г.). Разпоредбата на чл.9 от Наредба Н-3/2018г. указва, че окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания.

Законодателят в чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция съгласно §70 от ЗИД ЗУСЕСИФ) е посочил седем кумулативни изисквания, за да бъдат определен дадени разходи за допустими, а именно: 1. разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Според чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случаите по чл.55, ал.1, т.2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост.

По аргумент на противното, ако разходите, чието възстановяване се иска, не попадат в някоя от горепосочените хипотези, то се считат за недопустими.

В конкретния случай с решението в оспорената му част по раздел I, т.1, УО не е верифицирал средства от БФП в размер на 180 559, 46 лева и не е признал допустимо собствено финансиране сума в размер на 23439, 48 лева от подадени разходи по сключен от бенефициента договор № ДОП-19/07.07.2021г. с изпълнител ДЗЗД Шумен Аква, дейност 6 „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническата инфраструктура за водоснабдяване и канализация на [населено място]“ съгласно дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г., издадено към фактура № 0000000011/21.11.2023г. Решението за отказ в тази му част се основава на констатацията на ответния орган за издаване на разходооправдателния документ извън периода за допустимост, поради което и на основание чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.3, ал.1 от ПМС № 186/2016г. и чл.19, ал.1 и ал.4, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-3/22.05.2028г., както и предвид сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, органът е приел, че не може да формира увереност, че посочените разходи са извършени съгласно изискванията за допустимостта им по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Съдът намира, че решението в тази му част е правилно, като споделя изводите на ответния орган, че разходооправдателният документ е издаден извън периода за допустимост. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ определя като условие за допустимост на разходите, същите да са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. Срокът за допустимост на разходите намира своята правна уредба в чл.65, §2 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на ЕП и на Съвета, според който разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако те са направени от бенефициер и платени между датата на изпращане на програмата до Комисията или от 1 януари 2014г. — в зависимост от това коя дата е по-ранна — и 31 декември 2023г. В унисон с посочената разпоредба е и чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020г., според който разходите са допустими за финансиране, ако са направени и са платени от бенефициентите в периода между 1 януари 2014г. и 31 декември 2023г. С цитираните правни норми като условие за допустимост на разходите е посочен моментът на заплащане на същите, който не може да бъде след 31 декември 2023г. В случая видно от приложеното към делото (том V, л.349) дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г., издадено към фактура № 0000000011/21.11.2023г., същото е издадено след регламентирания краен срок за плащане. По дефиниция дебитното известие съставлява първичен счетоводен документ, с който се увеличава данъчната основа на доставка, за която вече има издадена фактура. С издаването му възниква основание за плащане на посочената в него сума. В отговора на въпрос 5 от приетата съдебно счетоводна експертиза вещото лице сочи, че вземанията на „Шумен Аква“ ДЗЗД са в общ размер на 498 350, 93лева, от които 40 220, 94 лева по дебитно известие №0000000027/23.01.2024г. и 458 129, 99 лева по дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г. Вземанията на „ВиК – Шумен“ ООД са в общ размер на 671 191, 63 лв по КИ №0000000026/23.01.2024г. Двете страни извършват прихващане до 498 350, 93лева, като след прихващането остатъкът в размер на 172 840, 70лв. ще се приведе по сметката на „ВиК – Шумен“ ООД. Протоколът за прихващането е осчетоводен от „ВиК – Шумен“ ООД на 19.08.2024г. Преценката на приложените по делото (том V, л.346 и сл.) и обсъдени доказателства обосновава извод, че претендираният разход е направен след установения краен срок за плащане, поради което правилно същият е приет за недопустим на това основание. Становището на оспорващия, че поради допусната счетоводна грешка дебитното известие е издадено след 31.12.2023г., но доколкото се отнася за дейности, извършени в периода на допустимост, като сумите, дължими за изпълнените дейности, са платени в същия период, се преценява като неоснователно и несъответно на събраните по делото доказателства. В хода на административното производство и в представена по делото писмена защита дружеството сочи, че през м.декември поради допусната техническа грешка било издадено дебитно известие № 0000000019/15.12.2023г. с предмет индексация по Договор за възлагане на обществена поръчка № ДОП-20/07.07.2021г., като за част от сумата по същото е следвало да бъде издадено ДИ по Договор № ДОП-19/07.07.2021г. Твърди, че сумата по издаденото ДИ е заплатена на изпълнителя на 29.12.2023г. Видно от приложеното ДИ № 0000000019/15.12.2023г. (том V, л.348) същото е с предмет „Индексация съгласно Допълнително споразумение по Договор № ДОП-20/07.07.2021г., като посочената в него сума в размер на 671191, 63лв с вкл.ДДС е платена на 29.12.2023г. (платежно нареждане – том V, л.406). Очевидно е, че сумата по ДИ № 0000000019/15.12.2023г. е платена по договор № ДОП-20/07.07.2021г., а с процесното решение в обсъжданата част не се верифицират разходи по Договор № ДОП-19/20.07.2021г., поради което възражението на оспорващия се явява неоснователно.

Наред с това, съгласно Изявление за двустранно прихващане (том V, л.407), вземанията на ДЗЗД „Шумен Аква“, в това число по ДИ № 0000000025/23.01.2024г. са прихванати на 19.08.2024г., в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. При тези доказателства съдът приема, че независимо от изпълнение на дейностите в периода за допустимост, плащането е извършено / прихванато след този период.

Предвид изложеното съдът намира за мотивирано, правилно и обосновано решението в частта му по раздел I, т.1, с която по сключен от „ВиК – Шумен“ ООД договор № ДОП-19/07.07.2021г. с изпълнител ДЗЗД Шумен Аква, дейност 6 „Изграждане и изпълнение на основен ремонт на техническата инфраструктура за водоснабдяване и канализация на [населено място]“, ръководителят на УО не верифицира средства от БФП в размер на 180 559, 46 лева и не признава допустимо собствено финансиране сума в размер на 23439, 48 лева от подадени разходи по съгласно дебитно известие № 0000000025/23.01.2024г., издадено към фактура № 0000000011/21.11.2023г.

С обжалваното решение в частта по раздел I., т.2.1, ръководителят на УО не верифицира сума в размер на 129 547, 01 лв. от БФП и не признава сума в размер на 16 817, 25 лв. от допустимо собствено финансиране, от подадените разходи в размер на 146 364, 26 лв. (вкл. 129 547, 01 лв. от БФП и 16 817, 25лв. от допустимо собствено финансиране) по фактура № 0000000013/13.12.2023г., разпределени по бюджетни редове, както следва:

Касае се за непредвидени разходи, разплатени за изпълнени допълнителни СМР.

Ответният орган е изложил две групи основания да не верифицира въпросната сума. От една страна, съгласно мотивите, изложени в т.2.1.1 от решението, административният орган е счел, че жалбоподателят не е представил необходимите документи. В тази насока е посочено, че непредвидените разходи са обособени с номера 1, 3, 4, 5 и 6, като за всеки номер е представено отделно KCC. Този подход е счетен за неправилен тъй като Сертификат за непредвидени разходи № 5 не съответства на представените KCC, а видовете и количества CMP са разхвърляни по позиции, без да е ясно на кой от случаите съответстват. Установено било, че сертификатът е пълен с позиции с нулева стойност, което затруднява проверката. По изложените съображения на бенефициента е указано представянето на коректно изготвен сертификат за непредвидени разходи.

Наред с това, според ответния орган, представените констативни протоколи и становища за изпълнени непредвидени CMP, изтъквали формални физически причини, но не обосновавали необходимостта допълнителните /непредвидени CMP да бъдат разплащани от Възложителя, предвид вида на обществената поръчка, в която избраният изпълнител е и Проектант на Работния проект и сам е определил технологията, по която строи и необходимите обеми на CMP, съобразно изискванията на Възложителя и реалната обстановка на строежа. В тази връзка е изискано представяне на подробни обосновки / анализи, обосноваващи необходимостта от разплащане на непредвидени разходи от Възложителя.

След разменена кореспонденция и въз основа на предоставената информация и документи, УО приел, че бенефициентът не е представил сертификат за непредвидени разходи №5, който да съответства на представените КСС с номера 1, 3, 4, 5 и 6 за непредвидени разходи; за непредвидени разходи с номер PDF файл 3 и 3.1 не са представяни отделни КСС; не са представени подробни обосновки / анализи, обосноваващи необходимостта от разплащане на непредвидени разходи от възложителя, в съответствие с вида на обществената поръчка (инженеринг) и степента на поетия от изпълнителя риск при офериране на поръчката.

Според административния орган липсата на тези документи представлява неизпълнение на изискванията на Таблица отчетни документи от Актуализирано ръководство за Бенефициенти от 19.08.2020г. Посочено е, че с отказа си да предостави исканата информация бенефициентът нарушава чл.26, т.2 от Условия за изпълнение на одобрения проект, приложение №2 към АДБФП, с което препятства УО да извърши изискуемата проверка за допустимостта на разходите, в това число не може да се установи на какъв принцип част от надвишените количества CMP са отнесени в Заменителна таблица, а друга част са разплатени като непредвидени; не може да се установи как точно е разпределена сумата за непредвидени разходи по двата бюджетни реда и дали е спазен одобреният бюджет; не може да се установи доколко непредвидените разходи съответстват на определението за „непредвидени разходи“ от §1, т.2 от ДР на МПС №189/28.07.2016г.

При изложените фактически основания ответният орган счел, че допустимостта на посочените разходи не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ и на основание чл.64, ал.3 от същия закон, разходите не се верифицират.

Досежно въпросните разходи, в т.2.1.2 на решението е посочено, че същите са разплатени за изпълнени допълнителни СМР, като основната причина, наложила тяхното изпълнение, е увеличаване на площта на изкопите, поради неустойчивост на откосите. Според административния орган изпълнителят по договора не е изпълнил изискванията на възложителя, обективирани на стр.15 от техническите спецификации, а именно „За предотвратяване свличането на земни маси или за защита на прилежащи инфраструктури, изкопите следва да са укрепени“, доколкото от приложените снимки се установявало, че изпълнителят е поставял укрепване частично, което не е достатъчно, като е оставил отворени изкопи без необходимото укрепване на своя отговорност и на свой риск. Действието на изпълнителя е счетено като неизпълнение на чл.2 от Договор № ДОП-20/07.07.2021г., за което възложителят неправомерно е изплатил допълнителни средства като непредвидени разходи, без същите да са дължими, съгласно условията, при които е бил сключен договорът, което представлява нарушение на чл.3, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.

Съдът намира, че в тази му част решението се явява незаконосъобразно, като счита, че административният акт е издаден в разрез с изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Установява се, че въз основа на фактически основания, изложени в т.2.1.1 и в т.2.1.2, ответният орган мотивира извод за неверифициране на сумата в размер на 129 547, 01 лв. от БФП и непризнаване на сума в размер на 16 817, 25 лв. от допустимо собствено финансиране, по фактура № 0000000013/13.12.2023г., приложена на л.171 от делото. От една страна в т.2.1.1. органът приема, че допустимостта на разходите не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ, а от друга, че допустимостта на същите тези разходи не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.4 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ. В решението липсва разграничаване кои разходи се явяват недопустими по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 и кои – по т.4 от същата разпоредба. От анализа на двете изисквания по т.4 и по т.6 е видно, че изискването за одитна следа е относимо само за разход, който по принцип е допустим, т.е. който отговаря на изискванията на т.1, 2, 3 и 4, защото за разход, който не е допустим и не попада в кръга на допустимите категории разходи, е ирелевантно има ли или не одитна следа. Следователно правното основание по т.4 и т.6 не е кумулативно, а алтернативно. Двете правни основания имат различен фактически състав, при неизпълнението на който е налице недопустим разход. Съдът намира за необосновани както изводите за наличие на хипотезата по чл.57, ал.1, т.6, така и по т.4 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция).

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ изисква за разхода да е налична одитна следа съгласно изискванията на чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Член 25, §1, б.б) от Регламент № 480/2014 изисква одитната следа да е такава, че да дава възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат управляващият орган и бенефициерът по отношение на съфинансираните операции.

Съдът намира, че актът не съдържа конкретни мотиви, указващи проявление на основанието по чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ – липса на одитна следа. Изводът по т.2.1.1, че бенефициентът не е представил изискуемите документи, поради което е изпълнена хипотезата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ – липса на одитна следа, е в разрез с обосновката за неверифициране на същите разходи, направена по т.2.1.2. Изложените съображения по т.2.1.2. от решението индикират факта, че бенефициентът е представил всички необходими документи и именно въз основа на същите органът е приел, че възложителят неправомерно е изплатил допълнителни средства като непредвидени разходи. От заключението по приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че в представените документи към Сертификат за непредвидени разходи №5, всички СМР, които участват в процеса на изпълнение, имат технологична последователност при цялостно изпълнение на необходимите непредвидени дейности. Всяка позиция в сертификат №5 кореспондира с приложените измервателни протоколи и КСС и във всяка заповед за непредвидените разходи по подобекти са приложени становище от Изпълнителя с причините, довели до непредвидените разходи; становище на строителния надзор; обяснителна записка от проектантите със снимков материал и подробно изложение на ситуацията, довела до появата на непредвидените разходи; отделно КСС за всяка заповед от строителния надзор; измервателни протоколи с приложен чертеж. Според заключението на експерта въз основа на посочените документи може да се проследят причините за появата на непредвидени разходи, документирането им, включително със снимков материал. В отговора на въпрос 2 вещото лице заключава, че в представените документи за непредвидени разходи №1, 3, 4, 5, 5.1, 6 към Сертификат за непредвидени разходи №5, измервателните протоколи, които са разделени на части „Технологична – канализация – част „пътна“ е уточнено всяко СМР към конкретния непредвиден разход, към коя точно заповед е и в какво количество от изпълнените СМР е включено в Сертификат за непредвидени разходи №5. Констатациите на вещото лице са подкрепени с приложени към експертизата документи, които са представени от бенефициента и към искането за плащане.

Касателно причините, наложили изпълнението на допълнителните СМР, за които са разплатени обсъжданите разходи, вещото лице сочи, че голяма част от непредвидените разходи касаят неточни изходни данни за проектиране (трасета на други съоръжения и комуникации не отговарят на мястото си след направените „шулпове“), свличане на земни маси и наводнения на изкопите следствие аварии в мрежата на възложителя, което няма как да се предвиди на етап проектиране, като тези обстоятелства са били посочени в приложените обяснителни записки, заповеди, констативни протоколи и снимков материал към всеки непредвиден разход от Сертификат №5. При започване работата по новопроектираната канализация, същата не може да се изпълни съгласно проекта и следва да се промени начинът и трасето на изпълнение, което води до непредвидени разходи. Като причина за допълнителните СМР е и обстоятелството, че голяма част от ВиК мрежата е компроментирана и авариите са ежедневни. В тази насока вещото лице сочи, че по информация на „ВиК – Шумен“ ООД в годишен разрез авариите в разпределителната мрежа на [населено място] за 2023г. са 257бр., а за 2024г. – 215бр. Наред с това сочи, че не е пълен и подземният кадастър на съоръжения и комуникации, нанесени са некоректни изходни данни, които се подават от разпределителните дружества. Вещото лица обобщава, че изложените причини, описани в документите в Сертификат №5, довели до непредвидени разходи, е нямало как да бъдат известни на възложителя и на изпълнителя на етап проектиране. Всички описани СМР са изпълнени, в документацията на непредвидените разходи са включени всички СМР по технологична последнователност и същите са били необходими за цялостно изпълнение на проекта.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Въз основа на същото счита, че по отношение на разходите по включената в искането сума по фактура № 0000000013/13.12.2023г. не се установят основания за недопустимост по чл.57, ал.1, т.6 и т.4 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), тъй като към искането са представени необходимите документи, въз основа на които може да се направи извод за допустимостта на разходите, както и че изплатените допълнителни средства като непредвидени разходи са дължими по причините, обусловили извършването на допълнителните СМР.

Наред с изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че излагането на различни обстоятелства, обосноваващи от една страна недопустимост на разхода, както по т.6, така и по т.4 на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ по същество съставлява порок във формата на акта – липса на надлежна правна квалификация, възприета от органа. Разминаването между фактическите установявания и правната норма, под които са подведени, води до неяснота в мотивите и липса на яснота досежно точното основание, чието проявление е довело до отказ за верификация, като по този начин съдът е лишен от възможност да извърши преценка дали е спазен материалният закон.

Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода, следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от правните норми, разписани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от оспорващия разходи не са допустими е на ръководителя на УО. Той е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода, което в случая не е сторено.

По изложените съображения съдът намира за основателна жалбата в частта, насочена против решение по раздел I, т.2.1, с което не верифицира сумата в размер на 129 547, 01 лв. от БФП и не признава сума в размер на 16 817, 25 лв. от допустимо собствено финансиране, от подадените разходи в размер на 146 364, 26 лв. (вкл. 129 547, 01 лв. от БФП и 16 817, 25лв. от допустимо собствено финансиране) по фактура № 0000000013/13.12.2023г.

С раздел I, т.2.2 от решението ръководителят на УО не верифицира сума в размер на 17 534, 01лв. от БФП и не признава сума в размер на 2 276, 19лв. от допустимо собствено финансиране от подадени разходи по фактура № 0000000014/13.12.2023г., разпределени по бюджетен ред №I.1.9, по мотиви, че според бюджета на проекта, одобрен с Допълнително споразумение към АДБФП №2/30.10.2023г., за бюджетен ред №I.1.9. – „Подготовка и изпълнение на CMP във връзка с основен ремонт на техническа инфраструктура за канализация на [населено място] към дейност 6“ е заложена максимална стойност от 2 626 911, 00 лв., включително 2 325 078, 93 лв. от БФП и 301 832, 07 лв. от собствено финансиране. Извършените от бенефициента разходи, подадени за възстановяване в искания за плащане и разпределени по бюджетен ред № I.1.9 възлизат на 2 646 721, 20 лв., вкл. 2 342 612, 93 лв. от БФП и 304 108, 27 лв. от собствено финансиране. Налице е надвишение, т.е. извършените разходи надвишават максималната одобрена стойност за бюджетен ред №I.1.9. с 19 810, 20 лв., включително 17 534, 01 лв. от БФП и 2 276, 19 лв. от собствено финансиране. Според ответния орган стойността на разходите, с които се надвишава максималната одобрена стойност в настоящия бюджет на проекта за бюджетен ред № I.1.9., не може да бъде верифицирана и остава за сметка на бенефициента и се приспада от последния РОД, за който са подадени разходи в настоящото искане за плащане.

В обстоятелствената част на акта не се сочи каквото и да е правно основание, поради което съдът намира, че решението в тази му част е немотивирано. Изявление в смисъл „не може да бъде верифицирана“ при липса на обвръзка на изложените фактически основания със съответна правна квалификация, се явява голословно. Установяването на фактическо основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В този смисъл, за да е законосъобразен административният акт следва изложените в него фактически обстоятелства да са отнесени към конкретна правна норма, която регламентира хипотеза за недопустимост на разходите или се твърди, че е нарушена. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акта. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта. В случая ръководителят на УО е заявил, че разходите не се верифицират, без да обвърже фактическите констатации със съответна правна квалификация, което обуславя незаконосъобразност на решението в тази му част.

Предмет на оспорване с настоящата жалба е и решението в частта му по раздел I. т.3.4. Ръководителят на УО не верифицира сума в размер на 25 358, 12 лв. от БФП и не признава сума в размер на 3 291, 88 лв. от допустимо собствено финансиране (или общо 28 650, 00 лв.), от подадените разходи в размер на 44 562, 00 лв. (включително 39 441, 83 лв. от БФП и 5 120, 17 лв. от допустимо собствено финансиране) по РОД „Друг 136 от 12.12.2022г.“, с аргумент, че за тези разходи не е представено документално доказателство или представената информация е непълна, че община В. П. е възстановила получената от „ВиК Шумен“ ООД сума за реални плащания на обезщетения към част от собствениците на засегнати частни имоти и липсва пълна одитна следа в изпълнение на условията за допустимост в чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ. Изводът е базиран на констатацията, че от общо 132 бр. броя собственици, съгласно приложен опис, са представени 42 бр. платежни нареждания за реални плащания от община В. П. към отделни собственици, като само за 29бр. от платежните нареждания, имената на получателите фигурират в приложения опис, а за 13бр. - получателите не съответстват на приложения опис, нито е приложено документално доказателство дали има упълномощени лица / наследници за получаване на обезщетения от името на собствениците. В резултат на изложеното верифицират се само разходите в размер на 15 912, 00 лв. (вкл. 14 083, 71 лв. от БФП и 1 828, 29 лв. от допустимо собствено финансиране), за които е налично документално доказателство, че община В. П. е извършила реални плащания на обезщетения към 29 бр. от общо 132 бр. собственици, съгласно приложен опис.

Жалбоподателят изразява несъгласие с решението в тази му част, като сочи, че сумата е заплатена по специална сметка на общинска администрация, което обстоятелство е удостоверено с писмено потвърждение – писмо отговор от община В. П. с вх. № 4482/07.09.2023г., приложено в ИСУН 2020. Надлежно заверено копие от посоченото писмо е приложено към делото на л.2, том VI. Видно от същото, кметът на община В. П. потвърждава, че са изплатени обезщетения в размер на 22 170, 40 лева, за което прилага копия на платежни нареждания / РКО и банкови извлечения. В писмото се съдържа изявление, че предвид многото на брой собственици, на които следва да се изплати обезщетение и необходимост от време за уведомяването им по надлежния ред, община В. П. ще съхранява по специална сметка преведената сума за обезщетения до пълното й изплащане на засегнатите лица.

Както се посочи по-горе, чл.57 от ЗУСЕФСУ определя кои разходи са допустими, като в ал.1 изчерпателно регламентира условията, при кумулативното наличие на които направените по проекта разходи се явяват допустими. В решението в разглежданата тук част административният орган се е позовал на отсъствието на условието по чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ, за да приеме като недопустими подадени разходи в размер на 28 650, 00 лева, за които липсва или е приложена непълна информация като документално доказателство за реални плащания на обезщетения към собственици, съгласно приложен опис. Регламентираната в чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ материално правна предпоставка за допустимост на направените разходи визира изискване за тях да е налична одитна следа и да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013г. В случая са налице доказателства, че е извършено плащане от страна на „ВиК – Шумен“ ООД към община В. П. на сумата, необходима за изплащане на обезщетения за придобиване на вещни права, като това обстоятелство е удостоверено и в писмо – отговор, изходящо от кмета на общината. Досежно така извършеното плащане не се твърди липса на одитна следа. Изложените от ответния орган аргументи, въз основа на които същият приема като недопустими подадени разходи в размер на 28 650, 00 лева, не са обосновани с неспазване / отсъствие на конкретно изискване, разписано в чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Решението в тази му част се явява немотивирано – порок, водещ до неговата отмяна.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че Решение от 29.07.2024г. в частта му по раздел I. т.2.1; т.2.2 и т.3.4 се явява незаконосъобразно поради липса на обосноваващи го мотиви, поради което в тази му част подлежи на отмяна. Доколкото административното производство е инициирано по искане за плащане, подадено от жалбоподателя, преписката следва да се върне на ответния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

Решение от 29.07.2024г. в частта му по раздел I. т.1 е правилно и обосновано, поради което подадената жалба в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съобразно този изход на спора по претенцията на страните за присъждане на разноски, съдът намира следното:

Претендираните от жалбоподателя разноски са в общ размер на 26540, 00 лева, в това число 22440, 00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение; 1700, 00 лева платена държавна такса и 2400, 00 лева внесен и изплатен депозит за вещи лица.

Материалният интерес на делото възлиза [рег. номер], 40 лв., като дължимото за него минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 20602, 93 лева. Доколкото договореното и платено на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение в размер на 22440, 00 лева с ДДС, е в размер, близък до размера, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответната страна за прекомерност се явява неоснователно.

Съразмерно на уважената част от жалбата – 194824, 46 лева, при признати разноски в общ размер на 26540, 00 лв., в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 12964, 73лв.

На ответната страна, съобразно отхвърлената част на жалбата – 203998, 94 лв., при поискани 540, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 276, 21лв.

След прихващане на двете суми, в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 12688, 52 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд