Решение № 10 от 31.1.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 132/2023 г.

С присъда №10 от 05.05.2023г. по НОХД №297/2022г. Ямболският окръжен съд признал подс. М. И. Ч. за виновен в това, че за времето от 18: 30 ч. до около 22: 00 ч. на 19.05.2021 г. и от 18: 30 ч. до около 23: 00 ч. на 12.07.2021 г., в с. Кукорево, обл. Ямбол, от дом, находящ се на ул. „Граф Игнатиев“ № 42, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи и пари - всичко на обща стойност 1504 лева, от владението на собствениците И. Д. И. и Р. Н. И., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като продължаваното престъпление е извършено в условията на повторност и всяко едно от деянията не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1, във вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда съдът признал подс. М. И. Ч. за виновен и в това, че на 19.05.2021 г., в периода от 22: 06 ч. до 22: 25 ч. в гр. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, в обект на бензиностанция „ОМВ“, находящ се на бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“ и магазин за дрехи, находящ се кв. „Диана“ 52, 12 пъти е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222075832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като е извършил 8 бр. успешни трансакции - тегления от ATM устройство № А0909803, с общ размер 3610 лева, 2 бр. успешни трансакции - справка баланс, 1 бр. неуспешна трансакция - теглене на сумата 1000 лева и 1 бр. неуспешна трансакция за теглене на сумата от 700 лева, без съгласието на титуляра на платежния инструмент и деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подс. М. И. Ч. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към наложеното общо наказание лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лв.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел изпълнение наложеното на подс.

М. И. Ч. наказание от една година лишаване от свобода по ЧНД №586/2019 г. по описа на Ямболския районен съд, което следва да се изтърпи отделно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданските ищци Р. Н. И. и И. Д. И. общо сумата 1504 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданския ищец И. Д. И. сумата 3610 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Р. Н. И. и И. Д. И. общо сумата 500 лева, представляваща направени от тях разноски по делото.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати сумата 204, 56 лева, представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения за вреди.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на 446.57 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 30 лв. по сметката на Окръжен съд – Ямбол.

Произнесъл се по веществените доказателства. Постановената присъда е обжалвана от подс. М. И. Ч. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания. Счита, че при определяне размерите на наказанията съдът не е отчел в достатъчна степен младежката му възраст, оказаното съдействие при разследването, изразеното разкаяние за случилото се и трудовата му ангажираност като охранител. Заявява, че има желание да заплати както обезщетенията за имуществени вреди, така и разноските по делото. Смята, че работейки на свобода, по-бързо ще заплати тези суми. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съкратеното съдебно следствие в първата инстанция е било проведено при стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е съгласил с тях, без да се събират доказателства и наред с това е изразил съжаление за деянията. Подчертава, че подсъдимият е извършил две престъпления в условията на реална съвкупност, като престъплението кражба е извършено с два квалифициращи признака – разрушаване на преграда, здраво направена за защитна на имот и повторност, предвид предходното му осъждане за друго такова престъпление. Счита, че престъплението по чл.249 от НК е извършено с изявена упоритост в действията на подсъдимия, който е осъществил 8 успешни тегления на суми с общ размер на 3610 лева, две неуспешни тегления на суми и две успешни трансакции проверка на баланса по сметката. Изтъквайки предвидените в закона за престъпленията по чл.195, ал.1 от НК и чл.249, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода с фиксирани минимални размери, намира, че определените на подсъдимия наказания лишаване от свобода след тяхното редуциране по чл.58а от НК се явяват максимално снизходителни. Приема, че съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определил наказания лишаване от свобода в размери, близки до предвидените в закона минимални размери, а наложената глоба е под предвидения максимум, който е двойният размер на изтеглената сума. Смята, че посочените от подсъдимия смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват количествения критерий за многобройност, нито качествения за изключителност, предвидени с разпоредбата на чл.55 от НК. Обръща внимание на високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, която обосновава с извършването на две умишлени престъпления – предмет на настоящото дело по време на изпитателен срок на предходно осъждане, както и с обремененото съдебно минало на подсъдимия. Прави извод за липса на започнал превъзпитателен процес у подсъдимия и за необходимост от други по размер и начин на изпълнение наказания, за да бъдат постигнати целите най-вече на специалната превенция. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло и без изменение.

Частните обвинители и граждански ищци Р. Н. И. и И. Д. И., редовно призовани, не се явиха в проведеното съдебно заседание и не изразиха лично становище по въззивната жалба на подсъдимия.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. Н. И. и И. Д. И. е депозирал писмено становище, с което заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Намира първоинстанционната осъдителна присъда за обоснована, законосъобразна и справедлива. Моли въззивният съд да потвърди изцяло присъдата, както в наказателната, така и в гражданската част.

Упълномощеният защитник на подс. М. И. Ч. поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Счита, че определените от първата инстанция наказания по чл.54 от НК в размери, съответно три години за кражбата по чл.195, ал.1 от НК и четири години и шест месеца за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, са по-близки до предвидения среден размер на съответното наказание отколкото до неговия мининум. Поради това приема, че съдът не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност като охранител, изразеното съжаление за стореното и готовност да възстанови щетите на пострадалите. Акцентира на тежкото семейно и финансово положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, което не е било съобразено при индивидуализацията на наказанията. В тази връзка, като се позова на представените пред настоящата инстанция документи – епикриза на И. К. Ч. и трудов договор на А. М. Ч.а, заяви, че бащата на подсъдимият е болен от тежко автоимунно заболяване, което изисква скъпо лечение и не му позволява да работи, а майката работи и получава минимално трудово възнаграждение. Твърдейки, че двамата родители на подсъдимия разчитат на получаваните от него доходи като охранител, смята, че това обстоятелство следва се отчете като смекчаващо при определяне размерите на наказанията. Счита, че съдът е отдал прекомерно значение на обремененото съдебно минало на подсъдимия като отегчаващо обстоятелство. Възразява срещу ценените като отегчаващо обстоятелство криминалистични регистрации на подсъдимия, което е недопустимо съгласно трайната съдебна практика, отразена и в цитирано решение на ВКС. Намира, че установените смекчаващи вината обстоятелства, макар и да не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, все пак са достатъчни, за да се определят по реда на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода в минималните предвидени размери, съответно една година лишаване от свобода за кражбата, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира на осем месеца лишаване от свобода, и две години лишаване от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира на една година и четири месеца лишаване от свобода, а на основание чл.23, ал.1 от НК това наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода да се определи като общо наказание. Моли за изменение на първоинстанционната присъда в този смисъл. Не възразява срещу размера на наложената глоба, нито срещу присъдените обезщетения за имуществени вреди.

Подс. М. И. Ч. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. Заяви, че съжалява за постъпката си и помоли за налагане на минимално наказание, за да може по-бързо да възстанови парите на пострадалите.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Ямболският окръжен съд, е съблюдавал правилата на съкратеното съдебно следствие, визирани в Глава 27 от НПК, както и общите правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, съобразил е направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК по време на съкратеното съдебно следствие и след правилна преценка за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите от наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, които възпроизвел в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния и участието на подсъдимия в тах. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият М. И. Ч. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Ямбол, български гражданин, жител и живущ в с. Кукорево, община Тунджа, обл. Ямбол, неженен, със средно специално образование.

До мес. август 2023г., когато на подс. М. Ч. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, същият е работил като охранител в казино „Адмирал“ в гр. Ямбол.

Подс. Ч. е осъждан. С одобрено от съда споразумение от 26.11.2018г. по НОХД №1100/2018г. на Районен съд – Ямбол подс. Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, както и за виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

С присъда №55 от 19.04.2019г., в сила от 08.05.2019г., по НОХД №193/2019г. на Районен съд – Ямбол подс. Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода. Със същата присъда подс. Ч. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

С определение от 06.06.2019 г. по ЧНД № 586/2019г., влязло в сила на 22.06.2019г., на Ямболския районен съд на подс. М. И. Ч., на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, е определено общо наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД № 1100/2018г. и НОХД № 193/2019г., двете на Районен съд – Ямбол.

Пострадалите И. И. и Р. И., които са съпрузи, живеят в с. Кукорево, обл.

Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 42. Двамата обитават двуетажна фамилна къща с двор, като на всеки от етажите има по четири стаи, а на първия етаж има още баня и тоалетна. Входната врата на двора е метална и се затваря, но се заключва само от вътрешната страна чрез поставяне на метално резе. Входната врата на къщата се заключва с ключ, който при излизане от имота стопаните му оставяли в саксия, за да не го изгубят.

Р. и И. И.и са пенсионери, които отглеждат крави, ползвайки стопанска постройка /обор/ в южния край на с. Кукорево. Отглеждането на животните изисква сутрин и вечер двамата да посещават краварника в края на селото и поради това всяка вечер в периода от 18: 30 ч. до около 20: 30 ч. в дома им няма никой.

Спазвайки режима за посещение на краварника, на 19.05.2021г., около 18 часа, пострадалите И. И. и Р. И. излезли от дома си в с. Кукорево, заключили входната врата на къщата и оставили ключа във висяща саксия, закачена на стената на къщата. Затворили портата на имота /пътната врата/ с резе и се отправили към краварника с животните. Върнали се около 23: 00 ч. и при влизането им в къщата установили, че входната врата е затворена, но е отключена. Двамата потърсили ключа в саксията, в която го били оставили, но не го открили. При влизането им в двуетажната къща не констатирали липси или размествания. Приели, че няма признаци някой да е влизал в дома им, поради което и не сигнализирали в полицията. Останали с впечатление, че вероятно някой техен близък или роднина е идвал в имота им и по тази причина е взел ключа за входната врата на жилището.

Същата вечер, за времето от 18: 30 ч. до 23: 00 ч., възползвайки се от отсъствието на семейство И.и от дома им на ул. „Граф Игнатиев“ № 42 в с. Кукорево, подс. М. Ч. влязъл в двора, открил оставения в саксията ключ за входната врата на къщата, отключил и влязъл вътре. В кухнята на първия етаж подс. Ч. намерил дамската чанта на пострадалата Р. И. и от нея взел личната й карта, свидетелство за управление на МПС, сумата 200 лева и дебитна карта на съпруга й И. И. – „Мастер кард“ с №516976622075832, издадена от „УниКредит Булбанк“АД- клон Ямбол с наличност към момента от 3 660 лева. Веднага след това, подс. Ч. влязъл в хола, където в едно от чекмеджетата на секцията открил плик с ПИН - кода на намерената вече дебитна карта с титуляр И. И., който ПИН-код си записал, а плика върнал обратно в същото чекмедже на холната секция. В същото чекмедже подсъдимият открил и втора дебитна карта, издадена отново от „УниКредит Булбанк“ АД, която преди време била анулирана от банката и не била валидна. В ракла на същата секция в холното помещение подс. Ч. намерил и взел сумата от 200 лева. След това напуснал къщата на сем. И.и, като затворил входната врата, но не я заключил и не върнал ключа на мястото му в саксията, а го взел със себе си.

По-късно същата вечер, на 19.05.2021г., подс. Ч. пристигнал в гр. Ямбол и в периода от 22: 06 часа до 22: 25 часа от АТМ-устройства, намиращи се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“ и на магазин за дрехи на ул. „Диана“ № 52 в гр. Ямбол, използвал платежен инструмент - банкова дебитна карта, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., - в 22: 06 ч. използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД, като извършил успешна трансакция – справка салдо от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 07ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 1000 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 08 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 400 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 09 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 400 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 10ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 400 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 11 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 600 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 12 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 600 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 13 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 600 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 14 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – теглене на сумата 700 лева от АТМ-устройство №А0909803, намиращо се в обект на бензиностанция „ОМВ“ на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“;

• на 19.05.2021г. в 22: 23 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна трансакция – справка-баланс от АТМ устройство № AFIB 8606, намиращо се в обект на магазин за дрехи, находящ се в кв. „Диана“ 52;

• на 19.05.2021г. в 22: 25 ч. в гр. Ямбол използвал платежен инструмент дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222975832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като извършил успешна транзакция - теглене на сумата 10 лева от АТМ устройство № AFIB 8606, намиращо се в обект на магазин за дрехи, находящ се в кв. „Диана“ 52.

На 20.05.2021г., около 08: 00 ч. пострадалата Р. И. потърсила в кухнята на къщата дамската си чанта, но не я намерила и разбрала, че същата най- вероятно е открадната. Знаейки, че в чантата й се намирала дебитната карта на съпруга й, тя се обадила в обслужващата банка „УниКредит Булбанк“ за да съобщи за кражбата на дебитната карта на И. И. и поискала картата да бъде блокирана. Картата била блокирана, но към този момент нито Р. И., нито съпругът й като титуляр на дебитната карта, са проверили наличността на пари по картата.

На 12.07.2021г. пострадалият И. И. посетил обслужващата банка „УниКредит Булбанк“, тъй като имал нужда от пари в брой и проверил наличността по сметката си. При направената справка се установило, че по сметката му имало наличност само 30 лева, а останалите до 3 660 лева са били изтеглени на 19.05.2021г. Свидетелят И. се снабдил с разпечатка от банката за направените от неговата дебитна карта на 19 май 2021г. тегления и представил пред банката формуляр за рекламация по повод на изтеглените му от сметката парични средства.

На същата дата, 12.07.2021г., около 19.00 ч. свидетелите И. и И. отново отишли при животните си на краварника в покрайнините на с. Кукорево, като преди това заключили входната врата на къщата си.

Същата вечер, в неустановен час / след 19: 00 ч./ подс. Ч. влязъл в двора на сем. И.и и с помощта на парчета тухли счупил прозореца на западната стая в първия етаж на двуетажната къща. Влязъл вътре и започнал да търси пари и други ценности, които да присвои. За целта започнал да рови във всички гардероби, ракли, шкафове и чекмеджета, като изхвърлил навън намиращите се в тях дрехи и други предмети. В ракла намерил торбичка, в която били поставени пари в общ размер на сумата 830 лева в банкноти, спестени от получените от Р. и И. И.и пенсии. В друга торбичка подсъдимият открил прибрани пари в монети с различен номинал на обща стойност от 250 лева. Взел намерените две торбички с пари, възлизащи на обща сума 1080 лева, прибрал ги в себе си и напуснал имота на пострадалите.

В 22: 30 ч. пострадалите Р. и И. И.и се прибрали у дома. Тогава установили влизането с взлом в къщата им и извършената кражба на пари, за което уведомили компетентните полицейски органи.

На 13.07.2021г. бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети дактилоскопни следи от счупени парчета стъкла от градината зад къщата, от стъкло на счупен прозорец, от дървена врата на детска стая и от дървена врата на хол.

На 13.07.2021г., от 15: 40 ч. до 17: 45 ч., при условията на неотложност и като единствена възможност за събиране и съхраняване на доказателства, в къщата на подс. М. Ч. на ул. „Райна Княгиня“ №29 в с. Кукорево, обл. Ямбол, било извършено претърсване и изземване, в хода на което били иззети 1 бр. лична карта на лицето К. с. Д., 1 бр. служебна карта за Община Тунджа на името на К. с. Д. - кмет на село Кукорево, с подпис и печат на кмета на Община Тунджа, 1 бр. карта пластика на банка „УниКредит Булбанк“ АД - „Мастер кард“с № 5169766222075832, издадена на името на И. И., валидна до месец декември 2022г., 1 бр. карта пластика на „УниКредит Булбанк“ АД - „Виза кард“ с № 4402556222074996, издадена на името на И. И., валидна до м. ноември 2022г., 1 бр. карта пластика на банка „ДСК“- „ДСК МАКС“ с № 4748365016004570, издадена на името на Евангелос Кацикудис, валидна до м. януари 2024г. и 1 бр. трансакционна бележка на „УниКредит Булбанк“АД - клон Ямбол от устройство №А5400285, трансакция № 626665/628166 с дата 23.04.2021г., час 14: 18ч., разполагаема наличност по картата 3 659.40 лева и карта № 5……….5832 от дебитна карта „Мастер кард“.

За извършените действия по претърсване и изземване в условията на неотложност в дома на подс. Ч. бил съставен надлежен протокол.

С Определение № 156/14.07.12021г. по ЧНД № 737/2020 г. по описа на РС – Ямбол били одобрени извършените в условията на неотложност на 13.07.2021г. в дома на подс.Ч. по реда на чл. 161, ал.2 от НПК процесуално- следствени действия „претърсване и изземване“, като били описани иззетите вещи.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, дало основание за проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Както вече се отбеляза, описаната по-горе фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първия съд.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са въведени в процеса от:

• гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Р. Н. И., И. Д. И. и Атанас И. Тагарев;

• писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.44-45 от ДП/, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /т.1, л.73-76 от ДП/;

• писмените доказателства – справка за съдимост на подс. М. Ч. / т.1, л.27 – 29 от ДП/, информация за банкова сметка на И. Д. И. за периода 19.05.2021г. – 12.07.2021г. /т.1, л.15-16 от ДП/, формуляр за рекламация на И. Д. И. /т.1, л.17-20 от ДП/, определение №156 от 14.07.2021г. по ЧНД №737/2021г. на РС – Ямбол /т.1, л.85 от ДП/, писмо-отговор изх. №ИЗХ-001- 52871/13.09.2021г. на Райфайзенбанк ЕАД /т.2, л.26 от ДП/, писмо-отговор изх. №ИЗХ-001-58178/11.10.2021г. на Райфайзенбанк ЕАД с приложена към него справка за извършени трансакции на И. Д. И. за дата 19.05.2021г. от АТМ устройство №А0908803, разположено на бензиностанция „ОМВ“, бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“, Ямбол /т.2, л.28-29 от ДП/, писмо-отговор изх. №ИЗХ-001-20431/19.04.2022г. на Райфайзенбанк ЕАД /т.2, л.31 от ДП/, писмо-отговор от Първа инвестиционна банка от 11.03.2022г. /т.2, л.36 от ДП/, писмо-отговор от Първа инвестиционна банка от 31.03.2022г. /т.2, л.39 от ДП/, писмо-отговор от УниКредит Булбанк от 02.02.2022г. /т.2, л.41 от ДП/, писмо-отговор от „ОМВ България“ ООД от 27.01.2022г. /т.2, л.43 от ДП/, епикриза на И. К. Ч. /л.105 от ВНОХД №132/2023г./, трудов договор на А. М. Ч.а /л.106 от ВНОХД №132/2023г./;

• веществените доказателства – 3 бр. банкови карти /пластики/, поставени в бял плик, находящ се в т.2 на лист 103 от ДП/;

• веществените доказателствени средства – фотоснимки, изготвени по време на огледа на местопроизшествие /т.1, л.48-63 от ДП/; фотоснимки, изготвени по време на претърсване и изземване в неотложни случаи /т.1, л.78- 80 от ДП/;

• заключенията на съдебните експертизи: заключение на дактилоскопна експертиза по Протокол №158 от 12.08.2021г. /т.1, л.53-58 от ДП/, заключение на счетоводна експертиза /т.2, л.45-46 от ДП/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото и начина на отнемане на процесните движими вещи, техния вид и стойност, конкретните платежни инструменти и техния титуляр, извършените с процесния платежен инструмент трансакции и техния автор, времето и мястото на осъществяване на всяка отделна трансакция, нейния вид и постигнат резултат, АТМ-устройството, чрез което отделната трансакция е изпълнена и използваната за това банкова карта, размера на всяка една от изтеглените парични суми и техния общ размер, личността на пострадалите лица - са категорично установени от събраните в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция доказателства чрез способите и по реда на НПК.

Съображенията, които първият съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по чл.371, т.2 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно доказателства за установяване извършването на двете престъпления – предмет на обвинението и съпричастността на подсъдимия към тях. Самият той се признава за извършител на деянията. Пред първоинстанционния съд подс. Ч. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и тези, че е влизал двукратно в къщата на сем. И.и, като при първото си посещение е използвал намерения ключ, за да отвори входната врата на къщата, а при второто си посещение счупил стъкло на прозорец на първия етаж от къщата и през него успял да проникне вътре. Признал също, че при първото си посещение е взел дамската чанта на свид. И. с намиращата се в нея дебитна карта на свид. И. и паричната сума от 200 лева, както и друга парична сума от 200 лева, намерена в холната секция и още една дебитна карта на свид. И., а при второто си посещение в къщата взел оттам паричната сума от 830 лева в банкноти и паричната сума от 250 лева в монети с различен номинал. Подсъдимият признал още, че е използвал валидната чужда дебитна карта, индивидуализирана в обвинителния акт, без съгласието на нейния притежател, както и извършените с нея успешни и неуспешни трансакции, размерите на изтеглените суми, конкретните АТМ- устройства, чрез които е използвал чуждата банкова карта. Изразил е ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за фактите, съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в досъдебното производство доказателствени материали и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК.

Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено доказано еднолично участие на подсъдимия в разгледаните посегателства, защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и поименно посочени по-горе свидетели, депозирани в досъдебната фаза и приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК, документите, приложени като писмени доказателства и доказателствени средства и най- вече протокола за оглед на местопроизшествие и протокола за претърсване и изземване, наличните по делото дебитни карти-веществени доказателства, заключението на дактилоскопната експертиза и това на счетоводната, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично, че подс. Ч. е извършил коментираните деяния.

Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, поименно посочени по-горе, които са последователни, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основават двете обвинения и които очертават престъпните деяния на подсъдимия. Между приобщените по делото гласни доказателства – само свидетелски показания от досъдебното производство, тъй като обв. Ч. двукратно е отказал да даде обяснения, и останалите доказателства и доказателствени средства – писмени и веществени, липсват съществени противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето, мястото и механизма на отнемане на вещите, техния вид, стойност и принадлежност, конкретните платежни инструменти, техния титуляр и липсата на дадено от последния съгласие за ползването на банковите карти от подсъдимия, извършените от същия операции с чуждата карта и изтеглените чрез нея парични суми, поради което съдът законосъобразно е кредитирал устните доказателства. Не са налице доказателства, които да отрекат двукратното влизане на подсъдимия в процесната къща в дните на отнемане на парите и вещите. Липсват доказателства, които да установят, че някое друго лице, освен подсъдимия, е ползвало на инкриминираната дата процесната дебитна карта. Самият подсъдим признава, че е автор на разгледаните посегателства. Макар и в мотивите си към присъдата съдът да не е изложил подробни съображения относно съдържанието на свидетелските показания като гласни доказателствени източници, все пак им е дал своята оценка за достоверност, което му е позволило да ги постави в основата на формираните изводи по фактите и на осъдителния съдебен акт. Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първоинстанционния досежно валидността, последователността, логичността и достоверността на гласните доказателствени средства, а следва да утвърди нейната правилност.

Основно място в доказателствения анализ на съдилищата заема коментарът на заключението на назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза по Протокол №158 от 12.08.2021г. /т.1, л.53 - 58 от ДП/. Въззивният съд, както и първият, прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. Същото е изготвено от високо квалифициран експерт в областта на дактилоскопията – П. С., в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещото лице е отговорило изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите относно авторството на разследваната кражба. При извършеното сравнително - идентификационно изследване на дактилоскопна следа №3, намерена и иззета от счупеното стъкло на взломения прозорец на процесната къща, вещото лице установило, че посочената следа напълно съвпада с отпечатък от показалец на дясната ръка на лицето М. И. Ч.. Двете инстанции се довериха изцяло на обсъденото заключение на дактилоскопната експертиза. Установеното чрез него релевантно за спора обстоятелство – автора на кражбата – е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно признато от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло неоспореното заключение на счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице МИ. Д.. Според заключението стойността на процесната дамска чанта възлиза на сумата 24 лева, а общият размер на отнетите от дома на сем. И.и пари възлиза на сумата 1480 лева / 200 лв. + 200 лв. + 830 лв. + 250 лв./.

Обсъждайки приложения по делото като писмено доказателствено средство протокол за оглед на местопроизшествие в процесната къща на сем. И.и, въззивната инстанция го намери за валиден. Той е бил подписан от всички присъстващи лица на следственото действие без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действието, както и относно направените при него констатации, описани и фотографирани предмети и иззети дактилоскопни следи. Предвид съставянето му в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу него, съдебните инстанции прецениха коментираното процесуално-следствено действие за законосъобразно извършено, а отразените в него обстоятелства – като обективни и достоверни.

Въззивният съд анализира и цени приложения протокол за претърсване и изземване, който е годно писмено доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти, като самите процесуалноследствени действия – претърсване и изземване - са били извършени в съответствие с изискванията на чл.159 – чл.163 от НПК. По време на претърсването в недвижим имот, представляващ дворно място с едноетажна къща, находящ се на ул. „Райна Княгиня“ №29 в село Кукорево, обл. Ямбол, собственост на родителите на подс. Ч. и обитаван и от подсъдимия, били открити и иззети предметите, подробно описани в съставения за следственото действие протокол, както и по-горе в настоящото решение, в това число 1 бр. карта пластика на банка „УниКредит Булбанк“ АД - „Мастер кард“с № 5169766222075832, издадена на името на И. И., валидна до месец декември 2022г., 1 бр. карта пластика на „УниКредит Булбанк“ АД - „Виза кард“ с № 4402556222074996, издадена на името на И. И., валидна до м. ноември 2022г., и 1 бр. трансакционна бележка на „УниКредит Булбанк“АД - клон Ямбол от устройство №А5400285, трансакция № 626665/628166 с дата 23.04.2021г., час 14: 18ч., разполагаема наличност в картата 3 659.40 лева, карта № 5……….5832 от дебитна карта „Мастер кард“. Претърсването на имота и изземването на вещите са били извършени в условията на неотложност, които по-горе бяха подробно обосновани, като на следващия ден – 14.07.2021г. прокурорът е внесъл в съответния първоинстанционен съд искане за одобрение на протокола, спазвайки изискуемия от чл.161 ал.2 от НПК 24-часов срок, а с определение №156 от 14.07.2021г. по НЧД №737/2021г. на Районен съд – Ямбол протоколът за изземване е бил надлежно одобрен от съдия. Въпросният протокол за претърсване и изземване е бил подписан от всички присъстващи на следствените действия без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действията, както и относно направените при него констатации и иззетите вещи.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

Справката за съдимост на подс. Ч. установява, че същият е осъден по две наказателни дела за четири различни умишлени престъпления от общ характер, съответно по чл.343в, ал.2 от НК, по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.346, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, за които са му наложени три наказания лишаване от свобода с различни размери и едно наказание пробация. Справката установява още, че с влязло в сила съдебно определение, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на подс. Ч. за всичките извършени от него четири престъпления е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено за изпитателен срок от три години, считано от 22.06.2019г.

Документът „информация за банкова сметка за периода 19.05.2021г. – 12.07.2021г.“ на И. Д. И. /т.1, л.15-16 от ДП/ установява извършените с процесната дебитна карта трансакции на 19.05.2021г., размерите на изтеглените парични суми при всяка отделна трансакция и наличната по банковата сметка сума към 12.07.2021г. – 49, 51 лева.

Формуляр за рекламация /т.1, л.17-20 от ДП/, удостоверява, че на 12.07.2021г. И. Д. И. е оспорил пред УниКредит Булбанк извършените на 19.05.2021г. с неговата дебитна карта трансакции, респективно изтеглените чрез използването на картата парични суми.

Писмо-отговор изх. №ИЗХ-001-52871/13.09.2021г. на Райфайзенбанк ЕАД /т.2, л.26 от ДП/ установява, че процесното АТМ – устройство №А0909803, с адрес гр. Ямбол, бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“ е монтирано на външна локация и не е оборудвано с видеонаблюдение, собственост на Райфайзенбанк ЕАД.

Писмо-отговор изх. №ИЗХ-001-58178/11.10.2021г. на Райфайзенбанк ЕАД с приложена към него справка за извършени трансакции на И. Д. И. за дата 19.05.2021г. от АТМ устройство №А0908803, разположено на бензиностанция „ОМВ“, бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“, Ямбол /т.2, л.28-29 от ДП/, установяват, че на 19.05.2021г. на посочените в справката часове посредством индивидуализираното АТМ устройство чрез процесната дебитна карта са били извършени трансакции, при които са били изтеглени упоменатите в справката парични суми.

Писмо-отговор от Първа инвестиционна банка от 11.03.2022г. /т.2, л.36 от ДП/ установява, че местонахождението на АТМ-устройство AFIB8606 е в гр. Ямбол, кв. „Диана“ 52 /магазин за дрехи/, но банката не разполага със снимков материал за инкриминирания период.

Писмо-отговор от Първа инвестиционна банка от 31.03.2022г. /т.2, л.39 от ДП/ удостоверява, че на 19.05.2021г. с процесната дебитна карта на И. Д. И. са били извършени изрично посочените три трансакции – справка баланс и два пъти успешно теглене от банкомат AFIB8606 в гр. Ямбол, кв. „Диана“ 52, Магазин за дрехи.

Писмо-отговор от УниКредит Булбанк от 02.02.2022г. /т.2, л.41 от ДП/ установява, че оспорените суми с процесната дебитна карта на И. Д. И. не са възстановени от страна на банката.

Писмо-отговор от „ОМВ България“ ООД от 27.01.2022г. /т.2, л.43 от ДП/ установява, че на бензиностанция ОМВ 1038 – Ямбол, адрес бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“, няма записи от охранителни камери за периода от 22.00 часа до 22.20 часа на 19.05.2021г., тъй като такива камери не са налични на обекта.

Епикриза от 31.03.2018г. на И. К. Ч., баща на подсъдимия, установява заболяване с диагноза хепатоспленомегалия, портална хипертония, асцит.

Трудов договор №489 от 20.01.2022г. установява, че от 21.01.2022г. А. М. Ч.а, майка на подсъдимия, работи в „Странджата БГ“ ЕООД – Ямбол като мияч на съдове с месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.

Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като веществени доказателства по делото. Веществените доказателства – 1 бр. карта пластика на банка „УниКредит Булбанк“ АД - „Мастер кард“с № 5169766222075832 и 1 бр. карта пластика на „УниКредит Булбанк“ АД - „Виза кард“ с № 4402556222074996 удостоверяват, че картите са издадени името на И. Д. И., като първата е валидна до месец декември 2022г., а втората е валидна до м. ноември 2022г. Вещественото доказателство 1 бр. трансакционна бележка на „УниКредит Булбанк“АД - клон Ямбол от устройство №А5400285 удостоверява трансакция № 626665/628166 с дата 23.04.2021г., час 14: 18ч., и разполагаема наличност в картата 3 659.40 лева, карта № 5……….5832 от дебитна карта „Мастер кард“. Всички предмети - веществени доказателства по делото, продължават да се пазят и допринасят за изясняване на относимата фактология по спора.

Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени в два фотоалбума - към протокол за оглед на местопроизшествие и към протокола за претърсване и изземване, тъй като снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист – технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. Въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да допуска и събира допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт и да приема нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, както е указано в т.8.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният – подс. Ч. с деянието си, описано в пункт първи на обвинителния акт, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, защото в условията на повторност, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, той е отнел от владението на свидетелите Р. Н. И. и И. Д. И. без тяхно съгласие движими вещи – дамска кожена чанта на стойност 24 лева, както и парична сума в размер на 1480 лева, всичко на обща стойност 1504 лева, с намерението противозаконно да ги присвои.

Посочените пари и вещ – предмет на посегателство са били чужда собственост, тъй като са принадлежали не на подсъдимия, а на свидетелите Р. Н. И. и И. Д. И., което обстоятелство ясно е било съзнавано от подс. Ч.. Налице е бил и другият обективен елемент от състава на престъплението кражба – отнемането на вещите от владението на другиго. Същото било осъществено от подсъдимия чрез вземането от процесната къща на посочените двама свидетели на дамската чанта с намиращите се в нея дебитни карти и на пари в размер на 1480 лева и поставянето им в свое владение. Реализиран е бил престъпният акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила вследствие на осъщественото от подсъдимия деяние, с което и престъплението кражба било довършено. Налице е бил също и другият признак от състава на кражбата – липсата на съгласие от страна на собствениците на вещта и парите – предмет на посегателство за отнемането им. Безспорно установено е, че собствениците на процесните пари и вещ, свидетелите Р. Н. И. и И. Д. И., не са дали и по никакъв начин не са изразили съгласие за предаване на същите във владението на подсъдимия.

Освен коментираните обективни признаци на описаното деяние, както правилно е счел първостепенният съд, в случая са били налице и субективните елементи на разгледаното престъпление кражба – пряк умисъл и присвоително намерение. Подс. Ч. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е имал желанието тези последици да се проявят в действителност. Общоприето е в правната доктрина и в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му. В казуса подс. Ч. е извършил поредица от взаимно свързани и логически последователни действия, които по-горе бяха подробно описани и които са обективен израз на формираната в съзнанието му ясна представа, че процесните пари и вещи не са негови, че те не му се следват на никакво законно основание, че той прекъсва упражняваната от пострадалите собственици - свидетелите Р. Н. И. и И. Д. И. фактическа власт върху парите и вещите и установява своя фактическа власт върху тях противно на волята на притежателите им.

Правилен е изводът на първата инстанция, че у подс. Ч. е било налично специфичното за присвоителните престъпления намерение – за противозаконно присвояване на предмета на посегателство. Този субективен елемент е намерил своя обективен израз в поведението на подсъдимия, който двукратно е напускал местопроизшествието, прибирайки и отнасяйки със себе си намерените в къщата чужди пари и чуждата дамска чанта с намиращите се в нея вещи. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството дали и как по-късно са били похарчени отнетите пари.

Законосъобразно и обосновано е становището съда на относно наличието на квалифициращия елемент „чрез разрушаване на преграда, здраво направена на защита на имот”, регламентиран в чл.195, ал.1, т.3 от НК. За да извърши посегателството над част от чуждите пари в размер на 1080 лева, подсъдимият е счупил стъклото на прозорец на първия етаж на процесната къща, обитавана от собствениците Р. и И. И.и, като въпросното стъкло представлява преграда, здраво направена за защита на имот по смисъла на цитираната разпоредба.

Законосъобразен е също изводът на първата инстанция, че подс. Ч. е осъществил коментираната кражба в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, защото към периода на извършването й – мес. май – мес. юли 2021г. той е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен срок, считано от 22.06.2019г., който срок не е изтекъл към инкриминирания период.

Законосъобразно и обосновано е решението на съда, че подсъдимият е извършил настоящата кражба като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото в рамките на по-малко от два месеца двукратно е прониквал в една и съща къща с явното намерение да открие и присвои пари и други ценни вещи и след като успявал да стори това, ги отнасял със себе си, лишавайки собствениците им от правото да се разпореждат с тях. В унисон с чл.26, ал.3 от НК цялата усложнена престъпна деятелност е характеризирана по по-тежко наказуемия състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК, независимо, че само при второто деяние е бил осъществен взлом, тъй като именно при това деяние е била отнета по-голямата част от предмета на посегателство – паричната сума от 1080 лева, поради което и същото се явява приоритетно за квалификацията на цялостната престъпна дейност, съставляваща кражба.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, дават основание на въззивната инстанция да прецени като законосъобразен и да се присъедини към формирания от първата инстанция правен извод, че подсъдимият с описаното в пункт 2 на обвинителния акт деяние е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 19.05.2021г. от 22.06 часа до 22.25 часа е използвал платежен инструмент - банкова дебитна карта - „Мастер кард“ с № 5169766222075832, издадена от УниКредит Булбанк“ АД и данни от нея - ПИН код, без съгласието на титуляра й И. Д. И., като изтеглил парични суми в общ размер на 3610 лева и деянието не съставлява по - тежко престъпление.

Несъмнено установено е по делото, че на посочената дата подсъдимият е използвал платежен инструмент - банкова дебитна карта с №5169766222075832, издадена от УниКредит Булбанк“ АД и данни от нея - ПИН код, без съгласието на титуляра й И. Д. И., като е реализирал общо осем успешни отделни транзакции /тегления/, чрез които е изтеглил чрез ATM устройство №А0909803 и АТМ - устройство № AFIB 8606 от банковата сметка на титуляра общо сумата 3610 лева. Извършил две успешни трансакции – справка-баланс чрез АТМ - устройство №А0909803, намиращо се бензиностанция ОМВ - Ямбол на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“ и чрез АТМ – устройство № AFIB, намиращо се в обект на магазин за дрехи, находящ се в кв. „Диана“ 52. Извършил с дебитната карта и две неуспешни трансакции поради надвишаване на лимита.

„Използването” на платежния инструмент – дебитна карта като фактическо действие се изразява в поставянето на картата в терминално устройство / банкомат /, набиране на пин кода на картата и тегленето на парични суми от устройството. В казуса се е случило именно това - подс. Ч. е поставил в два банкомата отнетата преди това от титуляра И. Д. И. дебитна карта, издадена от УниКредит Булбанк“ АД с цитирания по-горе номер, въвел преписания преди това пин код и изтеглил парични суми. Осъществил успешно тези действия осем пъти и изтеглил от два различни банкомата общо сумата 3610 лева.

Верен е изводът на съда, че процесната дебитна карта представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК, защото същата е веществено средство, позволяващо във връзка с друго средство, а именно посредством АТМ – устройство и въведен ПИН – код, прехвърлянето на пари, респ. получаването им в брой.

Правилно е заключението на съда, че ползването на процесната дебитна карта от подсъдимия се е осъществило без съгласието на титуляра й И. Д. И.. Подсъдимият е използвал дебитната карта, след като неправомерно я е отнел от дома на пострадалите заедно с дамската чанта на свид. И.. Наред с коментираните обективни признаци на деянието, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният елемент на разгледаното престъпление – пряк умисъл. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. Ч., с оглед на неговата възраст, житейски и социален опит, физическо и психично развитие, напълно е съзнавал, че извършва нещо непозволено от закона, като при знание за отнемането на процесната чужда дебитна карта, я използва и посредством нея, без съгласието на титуляри й, изтегля пари от неговата банкова сметка. Той е бил съвсем наясно за неправомерността на своята постъпка. Проследените в хронология и извършени от него действия са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл.

Въззивната инстанция се присъедини към правилното решение на контролираната такава, според което 12-те деяния, описани по-горе и в присъдата, притежават всички изискуеми от закона характеристики за квалифицирането им като едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, защото за един съвсем кратък период от време – на 19.05.2021г., от 22.06 часа до 22.25 часа, т. е. за 19 минути, при една и съща обстановка, със съзнание за липса на съгласие у титуляра на процесната дебитна карта, подсъдимият е изтеглил при използването й от АТМ - устройства процесните парични суми, като поотделно е осъществил състава на едно и също престъпление – това по чл.249, ал.1 от НК и всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд намери, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.195, ал.1, т.3 и т.7, чл.194, ал.1, чл.249, ал.1, чл.26, ал.1, чл.11, ал.2, предл.1, чл.28, ал.1 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за разгледаните престъпления с цитираните правни характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакването за несправедливост на присъдата, още повече, че в самата жалба и в хода на съдебните прения във въззивното производство подсъдимият и неговият защитник акцентират именно на този недостатък на съдебния акт и молят за намаляване на наложените наказания. Апелативният съд намери, че и двете наложени наказания, съответно две години лишаване от свобода за кражбата и три години лишаване от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, постановени в условията на съкратено съдебно следствие, не са явно несправедливи.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в случая при индивидуализацията на наказанията лишаване от свобода първата инстанция е съблюдавала приложимите за казуса разпоредби на чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, чл.249, ал.1 от НК, нормите на чл.36 и чл.54 от НК, както и тази на чл.58а от НК, към която препраща чл.373, ал.2 от НПК. Съгласно последния цитиран законов текст, обосновано приемайки, че спрямо подсъдимия не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да изискват налагане на наказания в хипотезата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК, първоинстанционният съд правилно е определил наказания при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Налице е обаче самопризнание на подсъдимия относно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Поради това и в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК, съдът законосъобразно е определил на извършителя за всяко от двете деяния наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимите за казуса законови текстове – чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК в параметрите от една до десет години и чл.249, ал.1от НК – в параметрите от две до осем години.

Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, първостепенният съд обосновано е приел, че степента на обществена опасност на всяко от разгледаните престъпления е висока. За да направи този извод досежно кражбата, правилно е отчел времето и мястото на осъществяване на престъплението, конкретния механизъм на отнемане на вещите и парите и тяхната обща стойност. Подсъдимият е извършил кражбата чрез две отделни деяния в тъмната част на денонощието, за да изключи всякаква възможност действията му да бъдат забелязани от други хора, действал е дръзко и безцеремонно, използвайки отсъствието на стопаните от къщата, като първия път е използвал намерения ключ за входната врата на къщата, а втория път е счупил стъкло на прозорец на първия етаж от къщата, като първия път е отнел дамска чанта с намиращите се в нея дебитни карти и пари на стойност 400 лева, а втория път - пари на стойност 1080 лева, т. е. общата отнета сума от 1504 лева надвишава двукратно минималната работна заплата от 650 лева към инкриминирания период.

За да приеме висока степен на обществена опасност и на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, първата инстанция е правилно е съобразила изключително краткото време на извършване на престъплението, броя на осъществените деяния, включени в състава на това продължавано престъпление, начина на придобиване на фактическа власт върху платежния инструмент, размера на изтеглените суми. В рамките само на деветнадесет минути подсъдимият е реализирал общо дванадесет трансакции с откраднатата преди това от него дебитна карта, като с осем успешни трансакции от две АТМ – устройства изтеглил неправомерно парични суми в общ размер на 3610 лева, същите надвишават повече от пет пъти минималната за страната работна заплата за 2021г.

Индивидуализирайки наложените наказания, първоинстанционният съд е направил обективна и точна преценка, че степента на обществена опасност на подсъдимия е също висока и се определя като такава с оглед проявената от него престъпна упоритост при осъществяване на двете престъпления, липсата на положителен резултат за неговото поправяне от наложените условно наказания лишаване от свобода, както и с оглед, причините, наложили прекратяване на престъпната му деятелност. Неправомерното ползване на чуждата дебитна карта е било преустановено не по волята на подсъдимия, а поради изчерпаната почти изцяло парична наличност по банковата сметка на титуляра на дебитната карта. Установено било проникването в процесната къща от стопаните й и в същия ден бил разкрит подсъдимия като извършител на двете деяния. Особено показателен за високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и за неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че в хода на изпитателен срок за определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода той е извършил настоящите престъпления. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че минимално по размер наказание за разгледаните деяния няма да поправи и превъзпита дееца.

При индивидуализацията на наказанията трябва да се вземат предвид подбудите и причините за извършване на престъпленията, които според въззивния съд се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от него неприкосновеността на чуждата собственост, стремежа му да се обогати по бърз и лесен начин, утвърждаващите се у него престъпни наклонности.

Разисквайки наказанията, първата инстанция правилно е съобразила като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия – на 24 навършени години към инкриминирания период, трудовата му ангажираност до задържането му през мес. август 2023г., изразеното искрено съжаление за стореното и заявената готовност да възстанови щетите, причинени на пострадалите. Специално следва да се отбележи, че ангажиментите на подсъдимия към родителите му, предвид заболяването на баща му и ниските трудови доходи на майка му, не следва да се ценят с особено значение и да обосноват минимални по размер наказания, както претендира защитникът, защото липсват данни подсъдимият да проявява загриженост към близките си хора, включително да е използвал неправомерно придобитите пари за удовлетворяване нуждите на родителите си.

Правилно съдът не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство направеното от подсъдимия волеизявление по реда на чл.372, ал.1 вр. чл.371, т.2 от НПК, с което признал фактите по обвинителния акт, тъй като тези самопризнания са били преценени и съобразени като необходимо условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Повторното отчитане на самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е недопустимо, защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание и престъпление по чл.35, ал.3 от НК. Нещо повече, въззивната инстанция намира, че направените от подсъдимия пред съда признания са съвсем формални и изказани с единствената цел да постигне налагане на занижени наказания и в никакъв случай не представляват израз на собствена негативна оценка на поведението му и на искрено разкаяние за извършеното.

Не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство твърдяното от защитника съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина. Вярно е, че съдебната практика приема, че ако самопризнанието е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още на досъдебното производство, това признание може да се третира като смекчаващо обстоятелство и да обоснове допълнително занижаване на наказанието. В настоящия случай обаче това не е така. Видно от материалите на досъдебното производство и най-вече от протоколите за разпит на обв. Ч. от 08.07.2022г. /т.2, л.100 - 101 от ДП/ и от 08.08.2022г. /т.2, л.114 – 115 от ДП/ се установява, че той е отказал да даде обяснения. Депозирал е показания в качеството си на свидетел едва на 01.12.2021г., т. е. близо шест месеца след извършване на деянията, като е съобщил твърдения, с които частично признал престъпната си деятелност. През изминалия шестмесечен период са били разпитани всички свидетели, извършени били оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, събрани били необходимите банкови и други документи, изготвено било заключение на дактилоскопна експертиза, които процесуално-следствени действия са допринесли своевременно за разкриване на обективната истина по делото и в много по-голяма степен от показанията на свидетеля М. Ч.. На този свой разпит /т.2, л.18-20 от ДП/ свид. Ч. е признал авторството си само относно по- леко наказуемото престъпление - това по чл.249, ал.1 от НК, но е отрекъл да е извършил взломната кражба, която е по-тежко наказуемо деяние. Очевиден е стремежът му да изказва твърдения, с които да облекчи наказателно- правното си положение, като обори обвинението за по-тежкото престъпление. При тези несъмнени данни, не може да се приеме, че самопризнанията на подсъдимия своевременно и съществено са спомогнали за разкриване на престъпленията на досъдебното производство, поради което не налагат занижаване на наказателната репресия.

Прецизирайки наложените наказания, първоинстанционният съд не е пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, обременено с предходно осъждане за умишлени престъпления от общ характер, но единствено при определяне наказанието за престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Предвид регламента на чл.56 от НК въпросното осъждане не може да се цени като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието за кражбата, тъй като обосновава правната й характеристика като такава извършена в условията на повторност. В обсъжданата категория обстоятелства съдът правилно е включил проявената от подсъдимия престъпна упоритост при осъществяване на деянията, както и извършването им в изпитателния срок на предходно условно осъждане. От обхвата на утежняващите обстоятелства следва да се изключи наличието на други висящи срещу подсъдимия наказателни производства, тъй като изходът на същите понастоящем е неизвестен и не може със сигурност да се приеме, че подсъдимият е автор на престъпленията – предмет на разследване по въпросните наказателни дела. В кръга на отегчаващите вината обстоятелства, обуславящи завишаване на наложените наказания, не могат да се отнесат непризнаването на вината и недаването на обяснения, тъй като конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон, поради което посочените факти не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното му положение.

Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към разбирането на първата, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по неговото прилагане, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая налагане на наказание съгласно изискванията на чл.58а, ал.4 от НК, препращащ към чл.55 от НК, ако последният е по-благоприятен за дееца в сравнение с чл.58а, ал.1 от НК. Извършените от подсъдимия престъпления не изискват налагане на наказание, което да е по-ниско от осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, съответно по- ниско от една година и четири месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, каквито размери биха се постигнали в хипотезата на определяне на санкциите при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и за каквито претендира защитникът. Подобни наказания ще бъдат несъразмерно леки, несъответни на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективни за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това ще се окажат несправедливи, а налагането им ще бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия като автор на тежки умишлени престъпления. По тези съображения въззивният състав намери за правилно решението на първоинстанционния съд за определяне на наказанията лишаване от свобода според предписанията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК.

Отчитайки всички факти, значими за наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаната кражба следва да се определи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер, който е значително под средния предвиден в приложимата материалноправна норма на чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, а именно три години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.249, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер, който гравитира към средния предвиден в посочената разпоредба – четири години и шест месеца лишаване от свобода.

В съответствие със задължителните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК и математически правилно съдът е намалил определените наказания лишаване от свобода с една трета, като след редукцията е наложил на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, както и наказание от три години лишаване от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Този метод за определяне на наказанията в случая се налага поради разглеждане на спора по особената процедура на съкратеното съдебно следствие, регламентирана в Глава 27 от НПК и по-конкретно по реда на чл.371, т.2 от НПК. А в такава хипотеза, ако самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство и съдът постанови осъдителна присъда, по повод определяне на наказанието чл.373, ал.2 от НПК изрично препраща към чл.58а от НК. С оглед на това, въззивният състав прие, че наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода с посочените по-горе размери са правилно определени, съответни са на регламентите на цитираните законови норми и не са явно несправедливи. Те ще способстват за поправителното въздействие спрямо подсъдимия и ще ограничат максимално вероятността в бъдеще да извърши други противообществени прояви. Допълнително смекчаване на определените наказания, без обуславящи ги фактори, би било израз на необоснована снизходителност, не би довело до адекватна реализация на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК и би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и в обществото.

Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и спазвайки служебното начало в наказателния процес, въззивната инстанция обсъди наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 1000 лева за престъплението по чл.249, ал.1 от НК и установи, че в тази му част съдебният акт е законосъобразен и справедлив. Приложимата за казуса разпоредба на чл.249, ал.1 от НК регламентира като кумулативно наказание наред с лишаването от свобода и глоба до двойния размер на получената сума. В съответствие с тази правна норма първостепенният съд е наложил на подсъдимия за посоченото престъпление и наказание глоба от 1000 лева, която е значително, повече от седем пъти, по-ниска от максималния възможен размер в случая – 7220 лева. Размерът на така наложеното наказание е съобразен със степента на обществена опасност на конкретното престъпление и на неговия автор, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, коментирани по-горе, с имущественото положение на подсъдимия, поради което е справедливо. Предвид на това, въззивният съд счита, че не следва да коригира размера на въпросната глоба, нито да отменя нейното постановяване, което в случая е задължително, предвид определянето на основното наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, а не в хипотезата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, позволяваща преценка на съда по чл.55, ал.3 от НК за неналагане на по-лекото наказание.

В заключение и като намери наложените наказания за съобразени с целите на специалната и генералната превенция и за справедливи, въззивната инстанция прие, че не са налице предпоставките на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на проверяваната присъда чрез занижаване на техните размери.

Законосъобразна е проверяваната присъда и в частта й, с която на подсъдимия е определено общо наказание за двете престъпления. По този въпрос следва да се отбележи, че деянията, извършени от подсъдимия, които са предмет на разглеждане по настоящото наказателно дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си, съгласно чл.23, ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни престъпления - по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК и по чл.249, ал.1 от НК, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това следва, че първата инстанция правилно е преценила, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за отделните престъпления. Съобразявайки цитираната разпоредба, с обжалваната присъда съдът правилно определил на подсъдимия общо наказание за извършените от него две престъпления – предмет на разглеждане по това наказателно дело, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което е по-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода, предвид техните размери.

В пълно съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК, първоинстанционният съд е присъединил към определеното на подсъдимия общо наказание три години лишаване от свобода наказанието глоба в размер от 1000 лева, наложено му за престъплението по чл.249, ал.1 от НК.

Правилна и законосъобразна е първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, определено подс. Ч. като общо наказание по ЧНД №586/2019г. на Районен съд – Ямбол. В казуса са изпълнени предписанията на посочения законов текст, който регламентира, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В случая с определение от 06.06.2019 г., влязло в сила на 22.06.2019г., по ЧНД № 586/2019г. на Ямболския районен съд на подс. Ч., на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, е определено общо наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от 22.06.2019г. Този изпитателен срок щеше да изтече на 22.06.2022г., но не е бил изтекъл към периода на извършване на разгледаните престъпления – 19.05.2021г. – 12.07.2021г. Поради това, че по време на изпитателния срок са били извършени сегашните деяния, които са от общ характер и умишлени и за които на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода, задължително е на основание чл.68 ал.1 от НК да се активира коментираното отложено наказание от една година лишаване от свобода. При това в казуса за съда не е съществувала възможност за преценка дали да приведе в изпълнение въпросното наказание лишаване от свобода или да не стори това, каквато възможност е предвидена в чл.68, ал.2 от НК при непредпазливо престъпление, тъй като настоящите престъпления с установените правни квалификации, извършени в изпитателния срок на условното осъждане, са умишлени. Освен това, следва да се съобрази обстоятелството, че наложеното условно наказание на подсъдимия не е допринесло за неговото поправяне, не е оказало спрямо него очаквания предупредителен и възпиращ ефект. С оглед на тези съображения и при пълно съблюдаване на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК първата инстанция правилно е постановила подсъдимият да изтърпи ефективно отложеното наказание от една година лишаване от свобода по предходното му осъждане, като е определила първоначален строг режим за изпълнение на това наказание.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, постановил определеното общо наказание от три години лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим, тъй като наказанието се налага за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, по което отложеното наказание лишаване от свобода се активира на основание чл.68, ал.1 от НК и сборът на двете наказания надвишава две години. С оглед на това и като отчел, че подс. Ч. е личност с относително висока степен на обществена опасност, предвид извършените от него две тежки умишлени престъпления в изпитателния срок на предходно осъждане, което обстоятелство изключва положителна преценка за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът обосновано намерил за законосъобразен именно първоначалния строг режим за изтърпяване на настоящото общо наказание лишаване от свобода.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК въззивният съд следва да приспадне от срока на наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е с взета спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 16.08.2023г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Първоинстанционната присъда не е обжалвана в гражданската й част.

Въззивният съд, съблюдавайки служебното начало в наказателния процес, осъществи необходимата въззивна проверка и прецени, че в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Р. И. и И. И. общо сумата 1504 лева, както и сумата 3610 лева на гражданския ищец И. И., е законосъобразна и обоснована Верен е изводът на съда, че в случая са налице условията на чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия като деликвент да възмезди гражданските ищци за имуществените вреди, които те са претърпели вследствие отнетите им пари и вещи, както и ищецът И. за вредите от неправомерното използване на дебитната му карта, които вреди са последица от извършените престъпления по чл.195, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1 от НК, макар и същите да не са съставомерен елемент на второто посочено деяние. Доказаността на всяко от деликтните правоотношения обуславя основателността на предявените от Р. И. и И. И. граждански искове за заплащане на обезщетения в размер на сумите съответно 1504 лева общо за двамата и 3610 лева за втория за причинените им с деянията материални щети.

За да определи в случая обезщетенията за имуществени вреди, причинени от престъпните посегателства и изразяващи се в стойността на отнетите пари и вещи, а за пострадалия И. и в неправомерно изтеглените чрез инкриминираната банкова карта парична сума, съдът е обсъдил безспорно установените и релевантни за гражданскоправния спор факти и обстоятелства. Напълно обосновани и подкрепени изцяло от събрания доказателствен материал са фактическите му констатации, че подсъдимият Ч. е отнел от владението на съпрузите Р. И. и И. И. техни пари и вещи в общ размер на сумата 1504 лева, без тяхно съгласие и с намерението да ги присвои, и наред с това е използвал процесната дебитна карта без съгласието на нейния титуляр И. И. и е изтеглил неправомерно от банковата му сметка сумата 3610 лева, като по този начин им е причинил имуществени вреди, които е длъжен да възстанови. С оглед на това, съдът правилно е осъдил деликвента Ч. да репарира щетите, които е нанесъл на гражданските ищци с престъплението кражба – общо за 1504 лева и 3610 лева на ищеца И. с престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Тези размери на присъдените обезщетения за обезвреда съответстват на доказаните по обвиненията за двете посочени престъпления вреди, поради което съдът правилно е уважил претенциите изцяло.

Правилно съдът е определил началния момент, от който подсъдимият дължи законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за имуществени вреди – датата, на която същите са били причинени, а именно: 12.07.2021г. за обезщетението за кражбата, тъй като на тази дата е приключило продължаваното престъпление и са настъпили щетите, и 19.05.2021г. за обезщетението за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, когато същото е било извършено и е настъпила щетата за ищеца И.. Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаните престъпления М. Ч. да заплати на гражданските ищци Р. И. и И. И. направените от тях разноски по делото, възлизащи общо на сумата 500 лева, както и сумата 446, 57 лева по сметка на ОД на МВР – Ямбол, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Правилно подсъдимият е осъден да заплати сумата 204, 56 лева, представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения за вреди, от чието внасяне гражданските ищци са освободени.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло. Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд