Решение № 1196 от 21.6.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 194/2024 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК. С решение № 29 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 350/2023 г., Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 378 от 12.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Троян, в качеството на лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № 4351/20.09.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. първо от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно. Със същото решение е осъден М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Троян, да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч, сумата от 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Недоволен от така постановеното решение е останал М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Троян, който чрез адв. Ц. от ЛАК, в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС с твърдение за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се сочи и касационно основание „необоснованост“ на решението, което е касационно основание по чл. 109, т. 3 от АПК, но не и по приложимия чл. 348 от НПК. Сочи се, решението на РС не съответства на приетата фактическа обстановка. Отделно се сочи, че необосновано съдът от една страна, е приел заключението по допуснатата СТЕ, а от друга страна, е изложил мотиви, че експертизата е непрофесионална, неясна и без категорични отговори. Отделно РС е изложил мотиви, че едва след изготвяне на експертизата се е установило, че вещото лице К. С. се намира в професионални и приятелски отношения с наказания жалбоподател М. Т.. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено обжалваното пред РС наказателно постановление. Касаторът претендира и разноски за процесуално представителство. В съдебно заседание касаторът не се явява, а се представлява от адв. Ц., който поддържа касационната жалба, като претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч - се представлява от юрк. С. Т., която в съдебно заседание и в писмен отговор по касационната жалба излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на РС. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила, като сочи, че правилно РС е приел, че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, а нарушението е безспорно доказано. Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Жалбата е неоснователна. С Наказателно постановление № 378 от 12.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Троян, в качеството на лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № 4351/20.09.2011 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. първо от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че административното нарушение е доказано. Районният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано. Районният съд е приел СТЕ, но не е кредитирал изцяло изводите на вещото лице, като е изложил нарочни мотиви, че експертизата е непрофесионална, неясна и без категорични отговори. Отделно РС е изложил мотиви, че едва след изготвяне на експертизата се е установило, че вещото лице К. С. се намира в професионални и приятелски отношения с наказания жалбоподател М. Т.. Районният съд е изложил и нарочни мотиви защо е приел заключението по допуснатата СТЕ: „тъй като счита, че фактическата обстановка по твърдяното нарушение е изяснена и не е необходимо изготвянето на допълнително такова“. Право на районният съд е да кредитира или не заключението на вещото лице, като в случая съдът е изложил мотиви защо прима заключението на вещото лице, но не го кредитира изцяло. Поради това касационната инстанция намира, че липсва допуснато процесуално нарушение, като районният съд е разпитал общо четирима свидетели, събрал е достатъчно писмени доказателства, като правилно е приел, че административното нарушение е доказано от всички събрани писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност. Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация. Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретния случай правилно е прието от РС, че М. Т. е субект на административното нарушение. Районният съд е изложил и подобни мотиви защо намира правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които също се споделят от касационната инстанция и към които касационната инстанция следва да препрати. Районният със е изложил и мотиви защо липсва маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН, които се споделят и от касационната инстанция. В допълнение следва да се посочи, че е ирелавантно дали касаторът М. Т. е присъствал при извършването на административното нарушение. Настоящата инстанция споделя и тези мотиви на районния съд, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което намира, че решението на РС е достатъчно мотивирано и липсва съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал 3, т. 2 от НПК. В допълнение от страна на касотора нито пред РС, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които да опровергават или разколебават писмените и гласни доказателства, които правилно районният съд е кредитирал, видно от които е доказано извършеното административно нарушение. Ето защо изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление е законосъобразен, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна. При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Т. е осъществила в пълна степен процесуално представителство – явявала се е в насроченото о.с.з., депозирала е възражение по касационната жалба, ангажирал е становище по същество. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч, [улица], сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Н. основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд