РЕШЕНИЕ

№ 22903

София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 9 състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА При секретар АНЖЕЛА САВОВА като разгледа докладваното от съдия КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА административно дело № 20257010704830 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото административно производство е по реда на чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Л. от [населено място] срещу Решение № ПО—41/24.04.2025 година на Директор ТД на НАП- София.

Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на издаденото Решение. Твърди се, че не е доказано по никакъв начин наличието на обезпечителна нужда, липсва основание за налагане на обезпечителните мерки, не е доказано по никакъв начин изборът на наложеното обезпечение, а същото възпрепятства дейността на лицето, още повече, че наложеното обезпечение надхвърля многократно обезпечителната нужда. Наред с това се сочи, че при спиране на ревизията съдебната практика е категорична, че не следва да продължава необосновано запориране на имуществото на лицето. Иска се отмяна на решението и се претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят- А. Л. редовно и своевременно призован, не се явява. Жалбата му на заявените основания се поддържа от адвокат И. редовно упълномощена, която заявява претенция за присъждане на разноски. Съображения относно основателността на жалбата развива и в представената по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата-Директор ТД на НАП- [населено място], редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Кръпчанска редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съображения относно неоснователността на жалбата развива и в представената по делото писмена защита.

Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

Със Заповед № 3304/14.10.2024 година на Изпълнителен директор на НАП Х. Б. М. е временно преназначен на длъжността- Директор ТД на НАП- София за срок не по- дълъг от 4 години считано от 15.10.2024 година.

Със ЗВР от 04.03.2025 година е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за установяване на Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и е определен срок за завършване на ревизията – до два месеца считано от датата на връчване на ЗВР.

Със Заповед за спиране на ревизията от 03.04.2025 година на Началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- София е спряно производството по извършаване на ревизия на жалбоподателя считано от 03.04.2025 година до 03.07.2025 година.

На 10.04.2025 година въз основа на Искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки на орган по приходите без дата С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх.№ С-250022-023-0001040 за обезпечаване на предполагаемо публично вземане в размер на 1269 188, 22 лева, в това число главница в размер на - 1 008 766, 80 лева и лихва в размер на 260 421, 42 лева към 31.03.2025 година са наложени – запор върху налични и постъпващи суми в една търговска банка за сума в размер 769 133, 22 лева и и запор върху притежаваните от лицето ценни книги – дялове частта от капитала на ЮЛ, съответстващи на притежаваните дялове от ФЛ- 5 броя с номинална стойност на един брой -10 лева с издател „ Айм Естейт“ ООД, дялове – частта от капитала на ЮЛ, съответстваща на притежаваните дялове - 500 005 броя с номинална стойност 1 лев с издател „ Аеровиста Инженеринг“ ООД на обща стойност 500 005 лева.

Постановлението е връчено на жалбоподателя на 14.04.2025 година.

На 17.04.2025 година жалбоподателят депозирал жалба до Директор ТД на НАП-София срещу издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, а последният с Решение №ПО-41/24.04.2025 година отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 29.04.2025 година.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд-София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.197, ал.2 ДОПК от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Обжалваното Решение №ПО—41/24.04.2025 година е акт, подлежащ на съдебен контрол и при преценката законосъобразността му съдът следва да провери актът, издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално- правните разпоредби на ДОПК.

Решението е издадено от компетентен орган-това е Директор на ТД НАП-[населено място]- град, на когото изрично по силата на чл.197 от ДОПК е предоставено правото да разглежда жалби срещу действията на публичен изпълнител по издадени Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Наред с това между страните няма спор, а от приложените по делото доказателства се установява, че лицето Х. М. към датата на издаване на решението е заемал длъжността Директор ТД на НАП-София. Наред с това, на Териториален директор на ТД на НАП-София изрично по силата на чл.266 от ДОПК е предоставено правото да разглежда жалби срещу действията на публичен изпълнител при ТД на НАП-София- град.

Решението е издадено в писмена форма с означение на фактическото и правното основание за издавеното му. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа фактическо и правно основание за издаването му, защото в самото решение ясно и недвусмислено са посочени както фактическите основания, така и съответното правно основание.

При издаването му Директор ТД на НАП- София- град е спазил процесуално- правните разпоредби на ДОПК, но е нарушил материално- правните.

Правната регламентация на налагането на предварителни обезпечителни мерки се съдържа в чл.121 от ДОПК, според която в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице. Съдът проверява наличието на условията по ал. 1 за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията по ал. 3 и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Ако уважи искането, съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на ревизионното производство. Определението не подлежи на обжалване. Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.

От своя страна в чл. 197 от ДОПК е посочено, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. По аргумент от нормата на алинея трета съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната. Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.

Съгласно чл.121, ал.5 ДОК при проверката, съдът следва да прецени наличието на условията за налагане на предварителни обезпечителни мерки- дали са наложени с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни и изпълнението на изискванията за невъзпрепятстване на дейността на лицето, спрямо което се налагат.

От приложените писмени доказателства е видно, че предварителните обезпечителни мерки- Запор върху сметките на длъжника в 1 търговска банка са наложени без какво и да е основание. Искането на органа по приходите, е немотивирано и в същото е посочено, че събирането на предполагаемия размер на задължението ще се затрудни, само от факта, че ревизираният данъчен субект е следвало да декларира доходи от дялове. В Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки също няма изложени твърдения на публичния изпълнител за затруднено събиране на предполагаемото вземане. Тези мотиви не могат да обусловят мотивираност на искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки- запор върху банкови сметки на длъжника и запор върху ценни книги/ които са различни от дялове, защото по делото не се съдържат никакви доказателства за това, че с поведението си ревизираният субект ще затрудни събирането на предполагаемото публично вземане или пък, че са налице данни за укрити факти и обстоятелства. Налагането на този вид обезпечителни мерки, без да са налице основанията за налагането им, се явяват неподходящи и не съответстват на обезпечителната нужда. При липсата на доказателства за основанието на налагането им, съдът е невъзможност да установи дали същите са подходящи, съответстват на обезпечителната нужда и дали с така наложените обезпечителни марки не се спира извършваната от ревизираното лице дейност.

Правната регламентация на запор върху ценни книжа, се съдържа в разпоредбата на чл. 203, ал.1 от ДОПК-налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол. При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации публичният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. От своя страна, запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор и Запорът по ал. 3 и 4 има действие от момента на връчването на запорното съобщение. По силата на чл.206, ал.6 от ДОПК, Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на публичния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции, а от получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на публичния изпълнителя страна, съгласно чл.203, ал.8 от ДОПК запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

Дружественият дял по смисъла на чл. 127 от Търговския закон като част от имуществото (или цялото имущество при ЕООД) не може да бъде предмет на обезпечение по чл. 203, ал. 8 от ДОПК. Дяловете на длъжника не са негови, a притежаващите ги съдружници не отговарят за дължимите от дружеството задължения. При използване на израза "притежавани от длъжника дялове" законът съобразява именно дяловете, които самото ЕOOД би имало само при хипотезата, когато то участва като съдружник в други търговски дружества, а предмет на обезпечение може да бъде дяловата вноска на едно юрдическо лице в друго. Имeннo тoзи cлyчaй визиpa ДOΠK, кoгaтo регламентира възможността зa зaпopиpaнe нa дялoвe нa тъpгoвcĸи дpyжecтвa. Следва да се съобрази и обстоятелството, че кaпитaлът ce oтpaзявa в пacивa нa cчeтoвoдния бaлaнc съобразно Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети. Toвa e тaĸa, зaщoтo тoй пpeдcтaвлявa зaдължeниe нa дpyжecтвoтo ĸъм cъдpyжницитe. Cлeдoвaтeлнo след като е пacив ĸaпитaлът oт cчeтoвoднa глeднa тoчĸa e нeлиĸвидeн и нeизиcĸyeм и нe мoжe дa cлyжи зa yдoвлeтвopявaнe нa взиcĸaтeли, paзлични oт yчpeдитeлитe. Невъзможно е да се пocтaнoви oбeзпeчитeлнa мяpĸa въpxy eдин пacив, т.e. въpxy зaдължeниe. Tъpгoвcĸият зaĸoн нe пpeдвиждa мexaнизъм, пo ĸoйтo eднo дpyжecтвo мoжe дa бъдe без ĸaпитaл. To caмoтo, ĸaтo юpидичecĸo лицe нямa пpaвo дa ce paзпopeди c нeгo, зaщoтo дялoвитe внocĸи в ĸaпитaлa ca coбcтвeнocт нa дpyги лицa - cъдpyжницитe. Следва да се направи и paзгpaничeниe мeждy имyщecтвo и ĸaпитaл. Дoĸaтo имyщecтвoтo e динaмичeн ĸoмплeĸc, пpeдcтaвлявaщ cъвĸyпнocттa oт пapичнo oцeнимитe пpaвa и зaдължeния, чиитo титyляp e дpyжecтвoтo, тo ĸaпитaлът e цифpoвo изpaзeнa ĸoнcтaнтнa вeличинa /cтoйнocт/ и ce cъcтoи oт дялoвитe внocĸи нa cъдpyжницитe. Дpyжecтвoтo oтгoвapя зa cвoитe зaдължeния cъc имyщecтвoтo, a нe c ĸaпитaлa cи. Caмo aĸo пpитeжaвa дялoви yчacтия в дpyги дружества, тo тeзи дялoвe вeчe ca чacт oт имyщecтвoтo мy и нa oбщo ocнoвaниe мoгaт дa бъдaт зaпopиpaни и впocлeдcтвиe пpинyдитeлнo ocpeбpeни, и да послужат като обезпечение.

Наред с това, в Постановлението няма нито един извод на публичния изпълнител, който да доведе до извод, че ще се затрудни събирането на предполагаемото публично вземане, като публичният изпълнител е преписал дословно искането на органите по приходите за налагане на ПНОМ, без да изложи свои твърдения за това в какво се изразява затруднението или евентуалното затруднение при събиране на задължението. Механичното налагане на предварителни обезпечителни мерки, както и липсата на доказателства за вписване на наложения запор – посочен в Постановлението като запор върху ценни книги, а всъщност е наложен запор върху дялове- представлява капитал на търговско дружество, води до извод, че Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е незаконосъобразно, което не е отменено от страна на Директор ТД на НАП- София и предпоставя отмяна на Решението и отмяна на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10 лева- внесена държавна такса. Жалбоподателят е представляван от адвоката, но в представеното пълномощно липсва договорено възнаграждение. Наред с това, извършеният превод на сумата от 2476, 34 лева е от името на наредител „ Флай 2 Скай“ ЕАД/ който именно е заплатил посочената сума, а не жалбоподателят, при което няма как същият да е заплатил посочената сума. По тези съображения съдът на обсъжда доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 ДОПК и чл.268 ДОПК Административен съд София- град