Решение № 554 от 7.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 427/2025 г.

Производството е по чл. 258 и следв. От ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5809/17.01.2025год. на „ И., В. и Ко“ ООД срещу Решение № 1664/29.11.2024год., постановено по т.д.№ 702/2024год. на СГС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 446/24.03.2025год., постановено по същото дело /, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ на „ И., В. и Ко“ ООД срещу „Ка.Тех БГ“ ООД за установяване несъществуването на вписано по партидата на ответника в ТР обстоятелство- адреса на управление на дружеството в гр.София, бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при погрешно разпределение на доказателствената тежест, липса на обсъждане и произнасяне по правнорелевантните факти и погрешна интерпретация на твърденията в исковата молба. Сочи се, че в тежест на ответника е да докаже наличието на орган или дейност на управление на процесния адрес. Тези факти били отрицателни и не подлежали на доказване от страна на ищеца, а и не били доказани от ответника.Поддържа се и се излагат съображения, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на иска по чл. 29, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ, че адреса на управление на ответното дружество се помещава в имот, собственост на ищеца и посочването на това обстоятелство е било във връзка с допустимостта на предявения иск. Твърди се, че вписаните по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление не отговарят на дефинираното в чл. 12 от ТЗ значение на понятието „ седалище“ и „ адрес на управление“. Управлението на дружеството никога не се е помещавало на посочения по партидата на дружеството адрес, не е имало служители на този адрес и за опровергаване на тези факти ответното дружество не било ангажирало доказателства. Счита се за неправилен извода на съда, че щом процесния адрес на управление е посочен в учредителния акт на ответното дружество, то той няма как да е невалидно възникнал. Целта на вписания адрес е той да е достоверен и да не въвежда трети лица в заблуждение. Посочва се, че обжалваното решение противоречи и на преобладаващата съдебна практика, постановена по идентични на настоящия иск искове, както и че в него са обсъждани факти и хипотези, които не са относими към предмета на спора. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде уважен. Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание пред въззивния съд страните не са се явили, като въззивникът е подал молба от 15.10.2025год., с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и че не претендира разноски. Апелативен съд-София, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. За да се произнесе по нейната основателност, настоящата инстанция намира следното от фактическа страна: Производството е образувано по искова молба на "И., В. и Ко“ срещу "Ка.Тех Бг“ ООД, с която е предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписаният като седалище и адрес на управление на „ Ка.Тех БГ“ ООД с ЕИК 200406654, а именно: гр.София, бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4 е несъществуващо обстоятелство. Ищецът твърди, че от 2007год. и към настоящия момент е собственик на недвижими имоти, представляващи апартамент № 5 и апартамент 6 и заемащи целия четвърти етаж на сградата на адрес гр.София, бул.“ Христо Ботев“ № 28, който адрес бил вписан по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ като негово седалище и адрес на управление.Посочва, че на този адрес се получава кореспонденция до ответното дружество и се появяват трети лица, които го търсят, което нарушавало правото на собственост на ищеца и ангажирало негови служители да разясняват, че управление на ответното дружество не се помещава в тези имоти. Твърди се, че между ответното дружество и обявеното по партидата му седалище и адрес на управление не е налице никаква връзка, не била налице такава и с ищцовото дружество, чийто адрес на управление също се намира на този адрес.На този адрес нямало реално помещение, съставляващо офис на дружеството, нито канцелария с негови служители. Посочва се, че така вписването на този адрес на управление нарушава принципа на доверие, закрепен в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, както и принципа за истинност на заявените обстоятелства. Седалището и адресът на управление били елементи от статуса на търговското дружество, които го индивидуализирали в търговския оборот. Същите представлявали задължителни реквизити от съдържанието на учредителния акт и подлежали на вписване съгласно чл.115, т.1 от ТЗ, като търговецът бил длъжен да ги посочва в търговската си кореспонденция. Поради тази причина, доколкото било налице противоречие с чл.12, ал.2 от ТЗ било налице обосновано твърдение за несъществуването на вписаното обстоятелство. Бил приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на тези твърдения, ищецът счита, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство – горепосочения адрес на управление на ответното дружество, което следвало да бъде заличено служебно на основание чл. 30, ал.1 от ЗТР. Ответното дружество "Ка.Тех БГ“ ООД не е подало отговор на исковата молба и не е взело участие в производство по делото. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ е процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество " Ка.Тех БГ“ ООД се установява, че „ Ка.Тех БГ“ ООД е вписано в търговския регистър 07.01.2008год. въз основа на заявление вх.№ 2008100713327. Като седалище и адрес на управление на дружеството по партидата му в ТРРЮЛНЦ е вписан: гр.София, п.к. 1000, р-н „ Триадица“, бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4. От извършената по реда на чл. 13, ал.6 от ЗТРЮЛНЦ служебна справка се установява, че по партидата на ищцовото дружество в ТРРЮЛНЦ и въз основа на заявление вх.№ 20081230153831 е вписана промяна в седалището и адреса на управление на ищцовото дружество и за такъв е вписан: гр. София, район „ Триадица“, бул.“ Христо Лотев“ № 28, ет.4./вписвате под № 20090108142914/. От представения нотариален акт № 93, том- 1, рег.№ 6243, дело № 83/2007год., вписан в службата по вписвания –гр.София с вх. peг. № 26376/26.04.2007год., акт № 171, LXIV, дело № 16899 се установява, че ищцовото е собственик на апартамент № 5 и апартамент № 6, находящи се на четвърти етаж в жилищна с административен адрес в гр.София, Столична община- Район „ Триадица“, булевард „ Христо Ботев“ № 28. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, поради следните съображения: Съгласно дефинитивната норма на чл.12 от ТЗ, седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е адресът на нейното управление. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл.115, т.1 от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си кореспонденция (чл.13, ал.1 от ТЗ /. По отношение на тези обстоятелства е приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал.2 от ТЗ). Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено от търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК НА ВКС са разгледани само две хипотези на несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като и в двата случая последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc), при което разликата в действието му е само в това, че в първия случай за периода от вписването до заличаването му вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето решение) няма действие по отношение на членовете на дружеството. Настоящият съдебен състав обаче намира, че цитираният тълкувателен акт не изчерпва хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. III-то ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на закона, ней-сетне - от приемането на решението извън пределите на компетентност на дружествения орган, от когото изхожда (ultra vires). В споменатото тълкувателно решение са разгледани само случаи, при които подлежащото на вписване обстоятелство възниква непосредствено от решението на волеобразуващия орган, независимо от наличието на факти, намиращи се извън него, поради което възникването му е препятствано от липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална компетентност на дружествения орган за приемането му, или от неговото опорочаване поради противоречие на императивни норми на закона. Основен принцип на регистърното производство е този за достоверност на заявените за вписване обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на доверие в търговския регистър, установен в чл.10 от ЗТРЮЛНЦ, който предполага вписване само на обстоятелства, които отговарят на обективната действителност. В този смисъл е и задължението на заявителя по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛЦ да декларира истинността на заявените обстоятелства, която е обусловена не само от наличието на валидно решение на съответния дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят действителното им възникване. Затова от липсата на уредено в закона задължение на регистърния орган да проверява действителното съществуване на заявеното за вписване обстоятелство не може да се черпи аргумент, че то е ирелевантно. Предвид легалната дефиниция на понятието адрес на управление, съдържаща се в нормата на чл.12, ал.2 от ТЗ като такъв на управление на дейността на търговеца, със заявяването му за вписване, той декларира, че ще осъществява управлението на дейността си от този адрес, това е разликата между него и адреса за кореспонденция по смисъла на чл.13, ал.1, изр. 2 от ТЗ, който е само такъв за приемане на съобщения. В случая е важно да се отбележи, че при заявяване вписване на новоучреденото дружество „ Ка.Тех БГ“ ООД, в частност вписване на седалището и адреса на управление на това дружеството, не е подадена от заявителя декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и това се установява при справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че щом за обстоятелството относно адреса на управление на дружеството било взето надлежно решение от органите му и това обстоятелство е било вписано, то същото е и съществуващо. В тази връзка следва и да се има предвид, че този извод противоречи на смисъла и целта на законодателя, залегнали в разпоредбата на чл. 29, ал.1, пр. последно от ЗТРРЮЛНЦ, която урежда всички хипотези на установяване на несъществуване на вписано обстоятелство. Вписването на едно обстоятелство в търговския регистър не означава, че е и съществуващо. Не може съществуването на процесното обстоятелство да зависи от начина и реда на вземане на решение от едно търговското дружество и включването му като част от задължителното съдържание на учредителния й акт, които са послужили като основание за вписване в търговския регистър. Именно с отрицателния установителен иск всяко трето лице ще упражни правото си на защита срещу дружество, което е вписало адрес на управление, в който не се помещава в действителност. Още повече, че не може да съществува нарушено право без право на защита, а още по-малко, съществуването на процесното обстоятелство да се установява само от приемане на решение от едно търговско дружество за адрес на управление и вписване в търговския регистър. В случая, ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на имота, който е вписан в търговския регистър като адрес на управление на " Ка.Тех БГ“ ООД, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, съществуването на обстоятелството, че дружеството фактически се помещава на адреса на управление към датата на приключване на устните състезания, при което са допустими всички доказателствени средства. Ответното търговско дружество обаче не е подало отговор на исковата молба и не е упражнило правото си на защита по предявения иск на ищеца, поради което следва да понесе тежестта от недоказването на правно релевантния факт. Предвид всички гореизложени съображения и след като изначално е липсвало намерение управлението на дейността на ответното дружество да се извършва на този адрес и реално това не е осъществявано, включително и към настоящия момент, следва да се приеме, че процесното вписано обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и фактическо положение. Предвид така изложените съображения, при несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се уважи така предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София