Решение № 857 от 24.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 11 от 21.03.2025 г. издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на Н. М. Д. в качеството й на •••• в РКЦ на ЦСМП Пловдив на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание глоба в размер на 1500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбите на Раздел VI: „Дейности по комуникация: т. 1.1.2.1. от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6. ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззивамата страна – Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. оспорва жалбата като неоснователна. По същество моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически и правни изводи касателно мененото административно нарушение:

На основание Заповед № РД-13-1169/27.11.2024 г. на зам.- изпълнителния директор на ИАМН, е извършена извънредна проверка на ЦСМП - Пловдив, във връзка с постъпил сигнал с вх. № 96-00-869/01.11.2024 г., подаден от г-жа Н.Т.Ч., в който същата съобщила за отказ на ЦСМП - Пловдив да изпрати екип на място за детето й П.С.К., на 9 год., което било с многократно повръщане, разстройство и температура (с придружаващи заболявания тромбоцитоиения и анемия).

Проверката била извършена на място в лечебното заведение на базата на предоставена от лечебното заведение документация, включително и писмо от дирекция „Национална система 112“, районен център 112 - Пловдив, с приложен аудио запис (СД) за постъпило на 19.09.2024 г. повикване за П.С.К.. От прослушване на получения аудиозапис е установено, че на 19.09.2024 г. в 22: 59: 13 ч. е прието повикване от тел. номер ••••, с продължителност на аудиозаписа 01: 43 минути, за дете на 9 г„ което от един час е с повръщане и разстройство. По време на разговора с оператора от ЕЕН 112 е осигурена конферентна връзка с дежурния диспечер от ЦСМП - Пловдив.

След задаване на въпроси, дежурният диспечер /м. с. Н. Д./ насочва подаващия сигнала /майката/ да отидат в Детско спешно, както следва:

Оператор 112: „Център 112, слушам Ви“ Тел. номер ••••: „Здравейте, от с. Рогош, обл. Пловдивска се обаждам, имам дете на 9 годинки, което от 1 час не спира да повръща и е с разстройство“ Оператор 112: „Слушам Ви, вие как се казвате? Вашето име само да ми кажете?“ Тел. ••••: „Н.Ч.“ Оператор 112: „Момент“ /Оператор 112 осъществява конферентна връзка с дежурен ЦСМП - Пловдив/ „От Рогош се обаждат“ Спешна помощ: „Слушам Ви от Спешна помощ“ Тел. ••••: „Здравейте, значи имам дете на 9 години, което е с чревен вирус, от 1 час не спира да повръща и да дриска. Дала съм.../не се чува/и Лопедиум не подействаха“ Спешна помощ: „Значи, най-добре е да го хванете и да го закарате в Пловдив в Детско спешно, това е на Васил Априлов, старата държавна болница" Тел. ••••: „Знам я къде е детско спешно, но понеже детето не е добре, точно затова се обаждам в Спешна помощ, защото не й е добре да пътува “ Спешна помощ: , , Вижте сега, може да пътува, защо да не може да пътува. Рогош не е далече от Пловдив “ Тел. ••••: „Ами защото не може да спре да повръща и няма кой да ме закара!“ Спешна помощ: „Госпожоо, децата се обслужват в Детско спешно, ние нямаме детски лекар, нямаме детски лекарства, затова децата ги насочваме" Тел. ••••: „Значи ми отказвате Спешна помощ, така ли?“ Спешна помощ: „Децата ги насочваме към Детско спешно. Насочена сте!“ В случая е поискано оказване на спешна медицинска помощ за дете.

Медицинската сестра не е преценила естеството и спешността на повикването.

Проведеното телефонно интервю с набиране на входяща информация, ог дежурната медицинска сестра в РКЦ ЦСМП - Пловдив е непълно, не са зададени основните ключови въпроси, както и в пълен обем въпросите при повикване за болно дете (М 18 „Болно дете”), съгласно Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ, утвърдени със Заповед № РД-01-339/12.10.2016 г. на Министъра на здравеопазването. Отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.

Не е извършен телекомуникационен триаж и не е определена триажната категория, съгласно разпоредбата на т. 9.1.2. от Глава Втора, Раздел II на Раздел II па Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която: „Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на теле‐ фонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“.

Установено е, че от представените графици за нощното дежурство на 19.09.2024 г. и по информация от лечебното заведение, повикването е прието от •••• Н. М. Д. - •••• в РКЦ на ЦСП - Пловдив.

В качеството си на завеждащ работна смяна (ЗРС) в ЦСМП е била д-р Е.Я., която съгласно предоставено Становище не е запозната: „...Установих, че има пропуски при първото обаждане относно оплакванията на детето и е насочено към ДСО...Установих, че в конкретния случай има пропуски от страна и на двамата мед. специалисти, водили разговорите и проявена небрежност. Моята намеса липсва поради непоискана помощ от тяхна страна...“.

Н. М. Д. е назначена с Трудов договор № РД-10-7/ 09.02.2023 г. и Допълнително споразумение към него № РД-11-36/10.08.2023 г. на длъжността - ••••, за неопределено време.

В Длъжностна характеристика за длъжността „Медицинска сестра в ЦСМП“, утвърдена от д-р И.С., директор на ЦСМП - Пловдив, връчена на медицинска сестра Н. М. Д. на 16.11.2023 г. срещу подпис, в т. 3 са посочени следните основни функции и задължения:

• да приема и обработва случаи подадени от ЕЕППС 112 или РКЦ; - да осъществява конферентна връзка с ЕЕНПС 112; - да възлага изпълнението на случаи на оперативните екипи до 1 минута след обработка на повикването и не допуска нарушение на трудовата дисциплина от страна на екипите, и за пропуски уведомява РКЦ...“.

В чл. 15, т. 12б от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в ЦСМП - Пловдив, утвърден от Директора е записано: „Медицинските специалисти в РКЦ изпълняват следните основни задачи: 1. приемат, регистрират и обработват с помощта на автоматизираната информационно- комуникационна система повикванията, постъпили от територията на обслужвания от центъра район, и подадената информация от екипите; 2. преценяват естеството и спешността на повикването под координацията и контрола на завеждащия смяна, използвайки утвърдени протоколи за телекомуникационен триаж...“.

Проведеното телефонно интервю от Н. М. Д., дежурна •••• в РКЦ на ЦСМП - Пловдив на 19.09.2024 г. при подаден сигнал за дете с повръщане и разстройство от 1 час е непълно, не са зададени ключови въпроси за набиране на входяща информация, съгласно „Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ“.

На база гореизложеното, администрацията приела, че жалбоподателката Д., в качеството й на •••• в РКЦ на ЦСМП - Пловдив, не е извършила телекомуникационен триаж, с което е нарушила разпоредбите на Раздел VI: „Дейности по комуникация: т. 1.1.2.1. телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип“ от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6. ал. 1 от Закона за лечебните заведения: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването“.

Прието е, че нарушението е извършено от •••• Н. М. Д. на 19.09.2024 г., в Център за спешна медицинска помощ - Пловдив. Същото е установено на 06.12.2024 г. при приключване на извършената проверка и е първо по ред.

Така, въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателката, на основание чл. 116б, ал. 1 от ЗЛЗ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на посочените в Раздел VI, т. 1.1.2.1 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.

Гореописаната и приета от администрацията и съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното производство, както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя С. която в съдебно заседание потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свид. С., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.

Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на приобщеното по делото веществено доказателство /представено с писмо вх. № 46656/ 24.04.2025 г. по описа на РС - Пловдив/, а именно диск съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони за позвънявания на тел. 112. Съдържанието на приетите и записани повиквания на спешния телефон не са оспорени от страните – нещо повече, жалбоподоталеката потвърди, че именно тя е служитеялт приел връзката от името на ЦСМП – Пловдив. Не подлежи на съмнение, че данните, почерпени от оглед на ВД, представляват доказателство, че на въпросната дата са извършени позвънявания до ЕЕН 112 от Ч., които са били приети от жалбоподателката. В съдържателен план е налице пълно препокриване на заявеното от Ч. при сигнализиране на ИА „МН“ и съдържанието на записите. Ето защо съдът третира коментирания доказателствен източник като годен такъв и базира фактическите си изводи въз основа на него.

В обобщение съдът намира, че фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени и не са спорни между страните, в т. ч. обстоятелството, ч е жалбоподателката е провела непълно телефонно интервю при подаден сигнал за дете с повръщане и разстройство от 1 час, тъй като не е задала ключови въпроси за набиране на входяща информация, съгласно „Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове и при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Правилно са посочени нарушените законови норми и е налице пълно единство между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателката след като същата е била редовно уведомена с писмо с обратна разписка за датата, часа и мястото на явяването й за съставяне на АУАН. Впоследствие АУАН е редовно връчен лично на жалбоподателката на 13.02.2025 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Въз основа на законовата делегация е издадена и Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна помощ“ (Наредбата), като в нея са разписани специфичните изисквания към лечебните заведения и медицинските специалисти, осъществяващи спешна медицинска помощ на пациентите.

Съгласно чл. 35, ал. 3, т. 1 от ЗЛЗ устройството, дейността и структурата на центровете за спешна медицинска помощ, като лечебни заведения по аргумент от чл. 10, т. 1 от ЗЛЗ, се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването. На основание визираната норма е издаден от министъра на здравеопазването Правилник за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, съгласно който центровете за спешна медицинска помощ са лечебни заведения с непрекъснат денонощен режим на работа.

Според т. 9.1.2 от Глава II, Раздел II на Наредбата е регламентирано, че Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ.

Според т. 1.1.2.1. Координационната централа в ЦСМП извършва следните дейности по комуникация в изпълнение на диспечерската си функция: телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип;

Според чл. 15, т. 12б от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в ЦСМП - Пловдив, утвърден от Директора „Медицинските специалисти в РКЦ изпълняват следните основни задачи: 1. приемат, регистрират и обработват с помощта на автоматизираната информационно- комуникационна система повикванията, постъпили от територията на обслужвания от центъра район, и подадената информация от екипите; 2. преценяват естеството и спешността на повикването под координацията и контрола на завеждащия смяна, използвайки утвърдени протоколи за телекомуникационен триаж...“.

Същите задължения са вменени и в длъжностната характеристика на жалбоподателката.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката, в качеството си на •••• в РКЦ на ЦСМП - Пловдив, не е извършила телекомуникационен триаж, с което е нарушила разпоредбите на Раздел VI: „Дейности по комуникация: т. 1.1.2.1. телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип“ от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6. ал. 1 от Закона за лечебните заведения: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването“.

Прегледа на проведеното телефонно интервю с набиране на входяща информация, ог дежурната медицинска сестра в РКЦ ЦСМП - Пловдив е непълно, тъй като не са зададени основните ключови въпроси, както и в пълен обем въпросите при повикване за болно дете (М 18 „Болно дете”), съгласно Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ, утвърдени със Заповед № РД-01-339/12.10.2016 г. на Министъра на здравеопазването. Отговорите и информацията от телефонното интервю безспорно са били основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.

Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес, чрез който се разпределят, сортират пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт. Медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория и се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.

В т. 9 от Глава II, раздел II от Наредбата е уредено, че в обхвата на специалността "Спешна медицина", осъществявана в извънболнични условия, се изпълняват и прилагат следните етапи на медицинския триаж: телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж, дисперсен транспортен триаж. Според т. 9. 1. от Глава II, раздел II от Наредбата телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва от диспечерски екип в районна координационна централа на ЦСМП при осигуряване на съответните технически условия за осъществяване на дейността, като отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж. Съгласно т. 9. 2. от Глава II, раздел II от Наредбата приоритетният екипен триаж е изходящ и се извършва от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП. Приоритетният екипен триаж включва следните задължителни елементи: определяне на спешен мобилен екип за поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна категория в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка – определя се най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по възможност най-компетентният за изпълнение на повикването мобилен екип; предаване и възлагане на повикването от диспечерския екип на съответния реагиращ екип; предаване от диспечерския екип към реагиращия екип на информацията за инцидента по стандартен базов модел; потвърждение и съгласие за поемане на повикването от спешния мобилен екип.

С оглед всичко горепосочено, съдът е изцяло солидарен със становището на администрацията относно това, че жалбоподателката не епреценила естеството и спешността на повикването, като е необходимо да се подчертае, че за съда е невъзможно да убегне арогатността в поведението на жалбоподателката по време на провеждане на процесното телефонно интервю. Посоченото е ясна индикация не само за това, че същата не е изпълнила вменените й служебни задължения, а и за това, че в случая се касае за грубо погазване правата на пациента.

На следващо място, съдът намира, че правилно е определена санкционната норма и на жалбоподателката законосъобразно е наложено наказание "глоба" в предвидения от законодателя минимален размер от 1500 лв. Съгласно 116б, ал. 1 от ЗЛЗ, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в лечебно заведение по чл. 10, се наказва с глоба от 1500 лв. до 3000 лв. Доколкото глобата е определена в законовия минимум, не е налице възможност за нейното намаляване. Наложеното на жалбоподателката административно наказание не се явява непропорционално на тежестта на извършеното нарушение, като възраженията в обратна насока не се споделят. Същото е съобразено с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и в най-пълна степен ще спомогне да се изпълнят целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Все в тази връзка следва да се отбележи, че неправилно жалбоподателката релевира възражение да е санкционирана два пъти за едно и също. Тава е така, тъй като соченото от нея наказание от Директора на ЦСМП Пловдив е вследствие на проведена прозедура по реда разписан в КТ, като е прието да е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ за което й е наложено наказание „Забележка“. Очевидно е, че в случая няма нарушение на принципа не бис ин идем, тъй като реализирането на административно наказателната отговорност е допустимо наред с дисциплинарната такава.

Несподелимо е и възражението на жалбоподателката, че не е изпълнила вменените и задължения при провеждане на телефонното интервю, тъй като разполагала с ограничено време за разговори и при по – продължителен разговор получавала забележка. Посоченото възражение е меко казано несъстоятелно. Същото като съдържание беди недоумение, доколкото видно от приетите по делото доказателства и неоспорената от жалбоподателката фактическа обстановка се установява, че същата изобщо не е положила дори минимални усилия да събере данни за реалното състояние на детето. Все в тази насока, недоумение буди и посоченото във въззивната жалба, че „пропускът“ на жалбоподателката в тази връзка не бил толкова сериозен, тъй като състоянието на детето не било животозастрашаващо. Очевидно е, че реализирането на административно наказателна отговорност спрямо Д., както и на дисциплинарна такава не е спомогнало за преосмисляне на не просто немърливото й изпълнение на служебни задължения. Поради това и случаят не не може да се третира на плоскостта на чл. 28 ЗАНН.

Маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. За да се приеме, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по - ниска обществена опасност от обичайните такива. Задълженията на служителите в стационарния диспечерски екип към РКЦ към ЦСМП са от изключително значение за опазване живота и здравето на пациентите. Бе з провждането на задължителните елементи на телефонното интервю се препятства възможността за компетентното определяне на състоянието на пациента и триажната му категория, което на практика представлява отказ от спешна медицинска помощ. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По вещественото доказателство:

Що се касае до вещественото доказателство – 1 брой компакт диск, на л.

16 от съдебното дело, същия следва да остане по делото до изтичане срока на неговото съхранение.

По разноските: При този изход на правния спор, на основание 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай същата своевременно е направила искане за присъждане на разноски за възнаграждение на служител с юридическо образование, който я представлява в процеса.

Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в тежест на въззивника следва да се възложи сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за процесуално представителство на въззиваемата страна по делото от служител с юридическо образование.

По аргумент от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна агенция "Медицински надзор", гр. София, която е юридическо лице на бюджетна издръжка (чл. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински надзор").

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът