РЕШЕНИЕ

№ 835

гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900374 по описа за 2023 година Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП от Сдружение „М.“ с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „••••“ № ••••, против „Б.“ ЕООД с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „••••, ЗИТ, ет.4 за сумата от 24 660 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България от 31.05.2017 г. за периода първо тримесечие на календарната 2020 г., равняващо се на разликата между общо дължимото възнаграждение в размер на 67 246.08 лв. с ДДС и платеното такова в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.02.2023 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 214 ГПК е прието увеличение на размера на предявения иск на сумата от 32 628.07 лв. с ДДС.

В исковата молба се твърди, че „М.“ е сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, вписано е в регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава Удостоверение за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) № У- 62/05.09.2014 г. и Удостоверение № 62-00-0152/27.10.2021 г. на Министерство на културата. Ответникът „Б.“ ЕООД е универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД и е предприятие, осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и свързани с тях литературни произведения, включени в тези програми.

Твърди се, че на 31.05.2017 г. между страните е сключен договор, по силата на който сдружение „М.“ е отстъпило на ответника, в качеството му на ползвател по смисъла на ЗАПСП, неизключителното право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа - по жичен и/или безжичен път на територията на Република България едновременно с излъчването и/или предаването на телевизионните програми, от които тези произведения са част, изцяло и в непроменен вид. Срещу така отстъпените права ответното дружество се е задължило да заплаща на „М.“ за всеки отчетен период, който е тримесечен, възнаграждение за авторски права, чийто размер се определя въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в Раздел II на Тарифата на сдружение „М.“ размери, последната представляваща приложение към Заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на Министъра на културата и утвърдена с нея, и с която се изменя предходна Заповед № РД 09- 639/05.08.2014 г. Твърди се, че съгласно договора точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на предоставен от ответника отчет /отчетна карта/, съдържаща телевизионен пакет с брой програми и се изчислява въз основа на декларираните от същия брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, като се умножават по размера на възнаграждението, предвидено за точно този пакет в Раздел II на Тарифата като твърда сума, и така получаната месечна стойност се умножава по броя на месеците, включени в съответния отчетен период. За целта, съгласно чл. 4, ал.2 от договора ползвателят се задължава да представя на „М.“ информационна карта по образец, съдържаща справка за радио и телевизионните програми, включени в отделните телевизионни пакети по Раздел II на Тарифата; общия брой абонати за съответния отчетен период и съотношението на тези абонати по пакети. Съгласно дефинициите в договора между страните, определящи съдържанието на използваните понятия, „телевизионен пакет“ включва „от-до“ брой радио – и/или телевизионни програми, предлагани от ползвателя на крайния потребител.

Твърди се, че за първо тримесечие на 2020 г. ответникът е представил отчетна карта, съгласно която за този период има 662 431 абоната, като на 593 687 предлага Икономичен пакет от 40 програми, чиято единична стойност е 0.03 лв. за пакет на абонат или общо дължимата сума е в размер на 53 431.83 лв. без ДДС; на 56 707 абоната предлага Стандартен пакет от 41 до 80 програми, чиято единична стойност е 0.04 лв. за пакет на абонат или общо дължимата сума е в размер на 6 804.84 лв. без ДДС и на 12 037 абоната предлага Премиум пакет от 81 до 120 програми, чиято единична стойност за пакет на абонат е 0.05 лв. или общо дължимата сума е в размер на 1 805.55 лв. без ДДС. Така ответникът заплатил за първото тримесечие на 2020 г. възнаграждение за декларираните абонати, ползващи съответните пакети, в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, след приспадане на уговорените 35% браншова отстъпка и 12% индивидуална отстъпка, уговорена в чл. 3 от договора.

Ищецът твърди, че установил, че от началото на 2017 г. предлаганите от „Б.“ ЕООД пакети на крайни абонати съдържат значително повече брой програми във всеки пакет, каквато информация била налична в Общите условия на ответното дружество, на електронната му страница, както и в рекламни материали. Видно от тази информация, то изобщо не предлага пакет до 40 програми, пакет „Старт“ съдържа 100 програми, следователно съответства на пакет от 81 до 120 програми съгласно Тарифата, с единична цена на пакета за абонат 0.05 лв., пакет „Стандартен съдържа 100 програми, следователно съответства на пакет от 81 до 120 програми съгласно Тарифата, с единична цена на пакета за абонат 0.05 лв., пакет „Премиум“ съдържа 170 програми, следователно съответства на пакет над 120 програми съгласно Тарифата с единична цена на пакета за абонат 0.06 лв. и пакет „Фюжън“ съдържа над 172 програми, следователно съответства на пакет над 120 програми съгласно Тарифата с единична цена на пакета за абонат 0.06 лв. Справка на интернет страницата на СЕМ сочела, че ответникът предоставял на аудиторията си 303 телевизионни и радио програми, а по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. притежава пазарен дял за този вид услуга от 36, 3 %, което било невъзможно, ако той предлага, както е декларирал, основно потребление на икономичен пакет до 40 програми.

Ищецът твърди, че в резултат на декларирането от ответника на неточна и неактуална информация, в противовес с договореното от страните, последният е заплатил по-малко от дължимото възнаграждение за първото тримесечие на 2020 г. Сочи, че отчетът е следвало да съдържа информация, че 593 687 абонати ползват пакет до 100 програми, при което се дължат по 0.05 лв. на брой и за три месеца дължимото възнаграждение е 89 053.05 лв. без ДДС; че 56 707 абонати ползват пакет до 129 програми, при което се дължат по 0.06 лв. на брой и за три месеца дължимото възнаграждение е 10 207.26 лв. без ДДС; че 12 037 абонати ползват пакет от 172 програми, при което се дължат по 0.06 лв. на брой и за три месеца дължимото възнаграждение е 2 166.66 лв. без ДДС. В този случай общо дължимото възнаграждение за първото тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 67 246.08 лв. с ДДС след приспадане на 35% браншова отстъпка и 15% индивидуална отстъпка поради по- високата стойност на възнаграждението, съгласно чл. 3 от договора и Раздел III от Тарифата, като разликата между така определеното възнаграждение и платеното такова от ответника възлиза на сумата от 24 660.30 лв. с ДДС.

Ищецът сочи и че извънсъдебните опити спорът да бъде разрешен били напразни, като в отговор на негово писмо изх. № 108-956/21.05.2020 г. ответникът тълкувал превратно постигнатата договореност и отказал да заплати дължимата разлика.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът е подал писмен такъв. Не оспорва сключването на договор с ищеца с изложеното в исковата молба съдържание, че по силата на договора е представил отчетна карта за първото тримесечие на 2020 г., съдържаща посочената информация, вкл. че има 662 431 абоната, въз основа на която е определено дължимото възнаграждение и същото е платено от ответника. Не се оспорва и че с писмо с вх. № ЛЛР-1434-01-114/24.02.2020 г. „Б.“ ЕООД е декларирало пред СЕМ 303 телевизионни и радиопрограми.

Оспорват се твърденията, че ответникът е декларирал неточна и невярна информация; че отчетът е следвало да съдържа информация, че 593 687 абонати ползват до 100 програми, 56 707 абонати ползват пакет до 129 програми и 12 037 абонати ползват пакет от 172 програми, както и че е заплатил по-малко от дължимото възнаграждение, поради което било налице договорно неизпълнение от негова страна.

Възразява се, че съобразно клаузите на сключения договор, чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗАПСП, Тарифата на ищеца, чл. 91, ал.5 от ЗАПСП, Директива 93/83/ЕИО на Съвета, европейското законодателство, практиката на съда на ЕС и съдържанието на сключените между „Б.“ ЕООД и телевизионните организации договори, възнаграждение се дължи само за програми, които са обект на вторичен пренос – препредаване, а не за всички програми на оператора, в това число и тези, които са обект на първичен пренос - предаване. Излага доводи и съображения за разликата между предаване и препредаване на телевизионни програми и включените в тях музикални и свързаните с тях произведения, като поддържа, че първичен е преносът, кагато 1/ се осъществява по електронна съобщителна мрежа на радио или телевизионната организация, създала програмата или 2/ първоначално се осъществява по електронна съобщителна мрежа на друга организация и това е единственият начин, по който се достига до крайния потребител. Във всички останали случаи е налице хипотезата на вторичен пренос – препредаване и с оглед договореното между страните, възнаграждение се дължи само за програмите, които се препредават във всеки един от телевизионните пакети, които „Б.“ ЕООД предлага на пазара. Сочи, че част от програмите, включени в съответните пакети са обект на предаване, за което между него и съответната телевизионна организация е сключен договор, в които договори телевизионните организации са декларирали, че са уредили правата си с правоносителите, от което следвало, че телевизионните организации са получили от правоносителите разрешение по чл. 21, ал.1 от ЗАПСП да излъчват произведенията самостоятелно или чрез друга организация, в случая „Б.“, поради което отделно възнаграждение от „Б.“ не следва да се дължи. Такова се дължи от излъчващите организации – телевизиите, а не от оператора.

Възразява и че не се дължи възнаграждение и за включените в пакетите телевизионни програми с различна разделителна способност – HD версиите на програмите, доколкото различните версии на програмите включват едно и също съдържание, като разликата е само в разделителната способност и качеството на предаване и не се касае до отделен, самостоятелен обект на авторски права, различен от програмата в SD формат. Освен това всички телевизионни организации, които предоставят програми в двата формата изрично са посочили това в договорите си и едновременно с това са декларирали, че са уредили правата си с правоносителите на произведенията, включени в програмите. Поради това поддържа, че не се дължи отделно възнаграждение за програмите, разпространявани в SD и HD формат, тъй като по силата на чл. 91, ал.5 от ЗАПСП разрешението, дадено от телевизионните организации за този вид използване се смята, че включва и разрешението за използване на произведенията, включени в програмата.

Възразява и че не се дължи възнаграждение и за програмите със спортен и информационен профил, доколкото тези програми не касаят произведения, включени в Устава на М., конкретно в чл. 3, ал.1 от Устава. Поддържа се, че М. има право на възнаграждение в случаите на 1/ предаване, за което възнаграждението се дължи от телевизионните организации и 2/ в случаите, в които е налице препредаване – възнаграждение, което се дължи от платформените оператори, но само в случаите, в които в програмите са включени произведения от тези, посочени в Устава на М., каквито в спортните и информационните програми не са включени.

В обобщение се възразява, че възнаграждение по сключения между страните договор се дължи само за включените в пакетите програми, които ответникът препредава по електронната си съобщителна мрежа и в които са включени музикални произведения, но не и за тези, които са обект на пряко предаване, програмите, които са с отстъпени права за препредаване на телевизионните организации, както и програмите, в които не се включват музикални произведения, поради което ответникът е декларирал пред ищеца точна информация и е заплатил дължимото за процесния период възнаграждение.

Възразява се и че действително „Б.“ ЕООД е декларирало пред СЕМ 303 телевизионни и радио програми, за които е придобило права за разпространение, независимо дали се предават или препредават, като и една част от програмите не са включени в нито един от предлаганите от ответника пакети.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба. Не се оспорват доводите на ответника относно разликата в понятията предаване и препредаване. Не се оспорва е че действително предметът на процесния договор са програми, които се препредават, но спорът между страните е как следва да бъде определено възнаграждението за това, т.е. как се определя единичната цена на дължимото възнаграждение, която впоследствие се умножава по броя абонати за съответния период. Твърдението на ищеца е, че размерът на възнаграждението следва да се определя по ставка в тарифата, която зависи от броя на всички програми в предлаган пакет, а не само от препредаваните. Поддържа се, че волята на страните по договора е ясна и тя не предвижда селекция на програми от ползвателя в рамките на един пакет. Принципът на определяне на възнаграждението на база общия брой на програмите във всеки пакет е описан в договора, както и в Методиката и Икономическата обосновка, на база на които предложението за размер на възнагражденията и начинът на тяхното определяне е одобрен от министъра на културата съгласно чл. 94р от ЗАПСП. Размерът на дължимите възнаграждения и механизмът на определянето им е резултат на рамкова договореност от 10.07.2014 г. между представителната организация на ползвателите БАККО и сдружение „М.“, която е намерила отражение и в сключения индивидуален договор с ответника, член на тази организация.

Оспорва се твърдението, че правоносителите са дали разрешение на ТВ организации за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмите, но дори това да е така, то не се отразявало на факта на препредаването. Възразява се, че представените от ответника договори с телевизионни организации имат за предмет отстъпването на сродното право, което телевизията има върху своята програма съгласно чл. 91 от ЗАПСП, но те нямат за предмет отстъпването на авторски права върху произведения съгласно чл. 18 от ЗАПСП, защото тези права не са предоставени от правоносителите на телевизиите. Във всички договори било посочено, че съответната телевизия отстъпва на Б. правото да разпространява конкретната програма, но понятие „разпространение“ в ЗАПСП нямало. Освен това договорите са непротивопоставими на ищеца, доколкото той не е страна по тях, поради което и декларативното изявление, че се отстъпват и права върху произведенията, включени в програмата, не освобождава ответника от отговорност.

Твърди се, че телевизиите нямат отстъпени права на препредаване на музикални произведения, включени в техните програми. Поддържа се, че за пряко въвежданите програми възнаграждение не се събира, за препредаваните чуждестранни програми възнаграждение се дължи и няма практика на СЕС, че такова не се дължи, тъй като правата са предварително уредени. За спортните, информационни и др. програми възнаграждение също се дължи, доколкото и в тях музикално съдържание присъства като фонова музика, музика в реклами, шапки на предавания или кашове.

В срока по чл. 373 ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

Оспорва твърдението на ищеца, че в подаваната информационна карта следва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет, като излага доводи, че за определяне на дължимото възнаграждение в телевизионния пакет следва да бъдат включени само програмите, които се препредават. Оспорва се твърдението на ищеца, че ЗАПСП не използва понятието „разпространение“ на произведение, като се сочи, че то е използвано напр. в чл. 1 от ЗАПСП. Изложени са допълнително доводи и е цитирана съдебна практика в подкрепа на становището на ответника, че телевизионните организации имат отстъпено право да преотстъпват другиму получените от авторите права, както и имат отстъпено право на препредаване на произведенията.

По делото са събрани писмени доказателства. Приети са заключения на съдебно- счетоводна (ССчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че ищцовото СНЦ „М.“ е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и образувано на основание чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, вписано е в регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава Удостоверение за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) № У- 62/05.09.2014 г. и Удостоверение № 62-00-0152/27.10.2021 г. на Министерство на културата. Не се спори и относно обстоятелствата, че ответното „Б.“ ЕООД е универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД и е предприятие, осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и свързани с тях литературни произведения, включени в тези програми.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът и ответникът са страни по материално-правно отношение, уредено в Договор № № 15-276-2017 от 31.05.2017 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България (Договора), сключен в съответствие с подписано на 10.07.2014 г. рамково споразумение между „М.“ и Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), чийто член е ответника, представляващо неразделна част от Договора във вид на Приложение № 1 към него, по силата на който „М.”, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 от ЗАПСП отстъпва на“Б.“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ответника „Б.“ ЕООД, в качеството му на ползвател, неизключителното право да препредава на територията на Република България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид.

Съгласно клаузата на чл. 2 от договора, срещу предоставеното по чл. 1 право на използване ползвателят се задължава да заплаща на „М.“ на отчетен период авторски възнаграждения, определени на база телевизионен пакет съгласно Раздел II от Тарифа (Правила) на М. за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, представляваща съгласно т.2 от Раздел „Дефиниции“ Приложение № 2 към Договора (Тарифата), и изчислени както следва: брой абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като общият размер на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период се изчислява като сбор от дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на крайните потребители през отчетния период. Уговорено е, че дължимото съгласно Тарифата възнаграждение е без ДДС и върху него следва да се начисли такъв данък. В чл. 3 от Договора са посочени съответните приложими при определяне на крайното възнаграждение браншова и индивидуална отстъпки. Съгласно уговореното в чл. 4 от договора, с цел определяне размера на дължимото от ползвателя възнаграждение, е предвидено негово задължение до 15-то число на първия месец от календарното тримесечие да предоставя на „М.“ информационна карта по образец, представляващ Приложение № 3 към договора, която съдържа: а/ справка за радио-и/или телевизионните програми, включени в отделните телевизионни пакети по Раздел II от Тарифата, предлагани през отчетния период от ползвателя на крайните потребители и б/ общия брой абонати на ползвателя за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати в отделните телевизионни пакети по Раздел II от Тарифата, като данните следва да са актуални към 1-во число на първия месец от тримесечието.

Видно от представеното Рамково споразумение от 10.07.2014 г., сключено между СНЦ „М.“ и БАККО, в качеството му на представителна организация на ползвателите по см. на чл. 40е, ал.5 от ЗАПСП, в Раздел II, т.5 е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „М.“ за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти, имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифа (Правила) на „М.“ – Приложение № 1 към споразумението. Между страните не се спори, че приложимата към договора между тях Тарифа (именована Правила)за определяне на дължимите възнаграждение съответства на одобрения с рамковото споразумение проект, както и че е утвърдена със Заповед № РД 09-639/05.08.2014 г. на заместник-министър на културата и изменена със Заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на Министъра на културата (представени като доказателства по делото).

Видно от Правилата за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване (Тарифа), възнагражденията се дължат на всяко тримесечие, като до 15-то число на първия месец от съответния тримесечен период предприятието, сключило индивидуален договор с „М.“ представя на последното информационна карта по образец, която съдържа: а/ справка за радио- или телевизионните програми, предлагани от предприятието на крайните потребители (абонати) и б/ общия брой абонати на съответното предприятие за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати в отделните пакети съгласно таблицата по Раздел II. Единичната цена на възнагражденията, определена в таблицата по Раздел II на Правилата е както следва: при телевизионен пакет с брой програми до 40, цената на пакет/абонат на месец е 0, 03 лв., при пакет от 41 до 80 броя програми – 0, 04 лв., при пакет от 81 до 120 броя програми – 0, 05 лв. и при пакет с над 120 програми – 0, 06 лв.

Видно от Приложение № 2 (в чл.4, ал.1 от Договора посочено като Приложение № 3), Информационната карта следва да съдържа попълнени данни за използваните електронни съобщителни мрежи като вид и територия, общ брой абонати, брой абонати по съответните пакети съгласно тарифата и списък на програмите по пакети.

Между страните не се спори, че за процесния период – първо тримесечие на календарната 2020 г. ответното „Б.“ ЕООД е подало информационна карта, в която е посочило, че на 56 707 абонати е предоставило пакет „Стандартен“, който включва 71 броя програми, 12 037 абонати ползват пакет „Премиум“, включващ 101 програми, и 593 687 абонати ползват пакет „Икономичен“, включващ 36 броя програми. Въз основа на така подадената информация „М. е начислил съобразно предвидените в Тарифата единични цени за съответните пакети възнаграждение в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, за което е издал Фактура № 7000003662/21.01.2020 г. на стойност 42 585.78 лв. Не се спори и че сумата е платена от ответното „Б.“ ЕООД.

С отговора на исковата молба ответникът е представил под формата на Приложение 1 списък на програмите, които са обект на пряко предаване от „Б.“ ЕООД и едновременно с това са предоставени на ответника с вече уредени авторски права; под формата на Приложение 2 списък на чуждестранните програми, които „Б.“ ЕООД препредава, но за тях не дължи възнаграждение, тъй като са с уредени авторски права и за тях е налице изключението по чл. 21, ал.2 ЗАПСП; под формата на Приложение 3 списък на програмите, които не съдържат музикални произведения и свързаните с тях литературни произведения, за които програми ответникът възразява, че не са обхванати от сключения между страните договор и за тях възнаграждение не се дължи.

По искане на ответника по делото са събрани преписи от договорите, сключени между „М.“ и телевизионните организации, предаващи български и чуждестранни програми, посочени от ответника в приложение към отговора на исковата молба. От ответника са представени и договорите, сключени между него и телевизионните организации, за разпространение на телевизионни програми.

Видно от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, след като е установило въз основа на подадена от ответното дружество информация броя на абонатите му към 01.01.2020 г. (към която дата следва да са актуални подаваните от „Б.“ ЕООД данни съгласно клаузата на 4, ал.1, изр. последно от Договора), всеки абонат какъв тв пакет ползва и съответно – всеки тв пакет какъв брой програми предлага, и след прилагане на уговорените в Договора браншова отстъпка и индивидуална отстъпка за обем съгласно Раздел II от Тарифата, вещото лице дава заключение, че към 01.01.2020 г. броя на абонатите на ответното дружество е 670 968, като 45 650 броя абонати ползват пакет „Старт“, съдържащ 86 броя програми, 198 667 броя абонати ползват пакет „Стандарт“, съдържащ 116 броя програми и 426 651 броя абонати ползват пакет „Премиум“, съдържащ 147 броя програми. Съобразно така констатираното и приложимата Тарифа, вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото от ответника възнаграждение за първото тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 113 444.73 лв. без ДДС. След прилагане на браншовата отстъпка от 35%, дължимата сума е 73 739.07 лв., а след приспадане на индивидуална отстъпка по Раздел III от Тарифата, дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 62 678.21 лв. без ДДС. При отчитане на платеното от ответника „Б.“ ЕООД възнаграждение от 42 585.78 лв., неплатеният остатък възлиза на сумата от 32 628.07 лв.

По делото е прието и заключение по допусната по искане на ответника съдебно- техническа експертиза със задача вещото лице да даде заключение по въпросите по какъв начин всяка една от програмите, които ответникът твърди да са обект на пряко предаване, достигат до широката публика – чрез кабел, сателит или цифрово ефирно разпространение; кога широката публика има достъп до сигнала на тези програми; притежава ли съответният телевизионен оператор собствена електронна съобщителна мрежа; какъв брои програми съдържа всеки пакет по сключените с абонатите на ответника договори; кои от програмите, обект на пряко предаване, достигат до зрителите чрез повече от един технически способ – както чрез платформен оператор, така и чрез наземно ефирно излъчване; предлагал ли е в процесния период някой от другите оператори – „А1 България“ ЕАД и „Виваком България ЕАД“ – телевизионен пакет, който да съдържа до 40 програми.

Видно от заключението, телевизионния сигнал се предава от телевизионните организации до крайния потребител по различни начини, включително едновременно чрез кабел посредством оператор на обществени електронни съобщителни услуги (Б.), чрез сателит и чрез цифрово ефирно разпространение.

Вещото лице посочва, че при проверка в офиса на ответното дружество е установил, че в базата електронни данни на „Б.“ ЕООД не се съдържа информация за минал период (т.е. за процесния първо тримесечие на 2020 г. ) за това какъв брои програми съдържа всеки пакет по сключените с абонатите на ответника договори. Поради това вещото лице е проверило три броя еднотипни договора с абонати, въз основа на които в таблици е посочило какви програми като вид и брой включва всеки от предоставените телевизионни пакети, при различните видове приемници – DTH с SD приемник, DTH с HD приемник и IPTV приемник.

При изслушването си в открито съдебно заседание (на 19.04.2024 г. ) вещото лице потвърждава, че от „Б.“ ЕООД не са му предоставили информация с твърдения, че не се съхранява за минал период, относно сключените с всеки абонат договори, респективно – за какъв брой програми е сключен всеки индивидуален договор, за периода първо тримесечие на 2020 г., поради което не може да се извърши обективна проверка за този минал период.

При така установеното, се налагат следните правни изводи: По така предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на която за последния е възникнало задължение да плати възнаграждение в посочения размер, както и пълно и точно изпълнение на поетите с договора задължения.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му, вкл. тези, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото по чл. 374, вр. чл. 146 ГПК съдът е приел без възражения от страните за безспорни между тях и поради това ненуждаещи се от доказване в процеса следните обстоятелства: Сключен между страните на 31.05.2017 г. договор, по силата на който сдружението-ищец е отстъпило на ответника, в качеството му на ползвател по смисъла на ЗАПСП, неизключителното право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа - по жичен и/или безжичен път на територията на Република България едновременно с излъчването и/или предаването на телевизионните програми, от които тези произведения са част, изцяло и в непроменен вид, срещу уговорено в договора възнаграждение, което се изчислява въз основа на декларираните от ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, като се умножават по размера на възнаграждението, предвидено за точно този пакет в Раздел II на Тарифата на ищеца като твърда сума, и така получената месечна стойност се умножава по броя на месеците, включени в съответния отчетен период; че възнаграждението е дължимо на тримесечен период; че за процесния период - първото тримесечие на 2020 г. ответникът, въз основа на декларираните от него данни е платил възнаграждение в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, след приспадане на уговорените отстъпки; че за процесния период ответникът е декларирал пред СЕМ 303 телевизионни и радиопрограми, които предоставя на аудиторията си; че за процесния период ответникът „Б.“ ЕООД има 662 431 абоната. Страните не спорят и относно обстоятелството, че по силата на сключения договор ищецът е отстъпил на ответника правото да препредава на територията на РБ музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и относно значението на понятията предаване и препредаване.

Спорът е съсредоточен върху въпросите каква е действителната обща воля на страните относно начина, по който се определя размерът на дължимото възнаграждение за отстъпеното по силата на договора между тях право на препредаване, и дали в съответния телевизионен пакет, съобразно броя на програмите в който се определя в тарифата и съответната единична цена, следва да бъдат включени програмите, които 1/ не се препредават, а се предават от платформения оператор, 2/ чуждестранните програми, 3/ програмите в HD формат и 4/ програмите със спортен и информационен профил.

От събраните по делото доказателства се установява материалната обвързаност на страните от сключения между тях на 31.05.2017 г. Договор № № 15-276-2017 за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, който договор съобразно чл.20а от ЗЗД е задължителен за тях относно параметрите, които урежда и регулира.

Не се спори, че Договорът, вследствие мълчаливото съгласие на страните е продължавал действието си за всяка следваща календарна година и в процесния период той, ведно с приложенията, неразделна негова част, е уреждал правоотношенията им във връзка с предоставеното на „Б.“ ЕООД неизключително право на препредаване по електронната му съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, част от съдържанието на съответните програми.

Не се оспорва и че ищцовото сдружение е изпълнило произтичащите от Договора свои задължения да предостави на ответника в процесния период уговорените права.

С оглед на това за ответника е възникнало задължението да заплати уговореното в Договора възнаграждение.

Относно начина на определяне на дължимото от „Б.“ ЕООД в качеството му на ползвател възнаграждение:

Видно от клаузите на чл. 2 и чл. 4 от Договора, възнаграждението за предоставеното от ищеца неизключително право на препредаване се определя по начин, ред, и при единични цени, изрично уговорени от страните с подписването на договора. Те, от своя страна, са в съответствие със сключеното между организацията за колективно управление на права Сдружение „М.“ и браншовата асоциация БАККО, член на която е и платформеният оператор „Б.“ ЕООД, споразумение от 10.07.2014г. В съответствие са и с одобрената с това споразумение и утвърдена от Министъра на културата с цитираната заповед Тарифа за размерите на събираните от Сдружение „М.“ възнаграждения за препредаване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения и аранжименти.

Така, съобразно уговорките в договора между страните, размерът на дължимото за тримесечния отчетен период възнаграждение за авторски права се изчислява като сбор от аритметичните произведения на броя абонати, ползващи съответен пакет от брой програми, посочени в таблицата в Раздел II от Тарифата, и посочената в същата таблица единична цена за съответния пакет, като сборът се умножава по три.

Нито в Договора, нито в приложенията към него или в рамковото споразумение с браншовата организация, е предвидено право или задължение на страните за целите на определяне на окончателната цена за съответния период, от броя на предоставените на абонатите радио или телевизионни програми по съответния договорен с тях пакет да се изключват някакъв вид програми, включително програми, които се предават пряко (а не се препредават от платформения оператор), дублиращи програми, различаващи се само по качеството на сигнала, чуждестранните програми и програмите със спортен и информационен профил. База за определяне на възнаграждението е пълният брой програми, включени в съответния предоставен на абоната телевизионен пакет.

Не следва обратен извод и при тълкуване общата воля на страните при сключването на договора и постигането на конкретните уговорки. Клаузите за определяне размера на дължимото възнаграждение за авторски права следва да се тълкуват съобразно действителната обща воля на страните, изводима във връзка с другите уговорки в договора, в смисъла, който произтича от целия договор и с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, съгласно чл. 20 от ЗЗД. Съгласно Раздел II на приложимата в отношенията между страните Тарифа (Правила), представляваща неразделна част от Договора, възнаграждението се определя въз основа на посочена единична цена на пакет. Съгласно дефиницията на „телевизионен пакет“ в договора, телевизионен пакет по смисъла на Раздел II от Тарифа (Правила) включва от-до брой радио- и/или телевизионни програми, предлагани заедно от ползвателя на крайния потребител с обща цена, независимо дали тези програми се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги. Същата дефиниция се съдържа и в Тарифата. Видно от образеца на Информационната карта, която ответникът следва да подава за нуждите на определяне на дължимото възнаграждение, тя съдържа единствено полета за попълване на данни за общия брой абонати през отчетния период и брой абонати, ползващи пакети от съответно до 40 програми, от 41 до 80 програми, от 81 до 120 програми и над 120 програми, както и списък на програмите по пакети. Видно пък от представената Методика за изготвяне на предложение за правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения свързани с музика и литературни произведение, предложените нива на възнаграждения са структурирани на база две обективни характеристики на услугата „достъп до ТВ и радиопрограми на дребно“: брой абонати, ползващи услугата, и брой ТВ програми, включени в абонамента на потребителя, като броят на абонатите показва размера на пазарния дял на оператора, а броят на програмите, получавани от всеки негов абонат, измерва относителната тежест на ползването на музикални и свързани с тях литературни произведения при препредаването, които са основен обект на уреждане с Тарифата. И от обсъденото по-горе Споразумение от 10.07.2014 между „М.“ и БАККО се установява, че е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „М.“, в качеството му на организация за колективно управление на права, за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжимент, както и отделни изходни компоненти, имащи отношения към изчисляване на тези възнаграждения, да бъде във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифата (приложение №1 към споразумението)/. При анализа на тези уговорки се налага извод, че при постигането на съгласието между страните, въз основа на сключеното браншово споразумение, приетата и утвърдена Тарифа, както и на методиката за определяне на възнаграждението, те са приели възнаграждението за отстъпените с договора от 31.05.20217 г права да се определя на база всички радио- и/или телевизионни програми, предлагани от „Б.“ ЕАД на неговите абонати, които са включени в отделните телевизионни пакети, защото преследваната цел е операторът да заплати възнаграждение за ползваните от него чрез препредаването авторски права съответно на пазарния му дял в бранша и съответно на предоставяната от него услуга към крайните потребители.

При така постигнатите между страните уговорки по чл.2 и чл. 4 от Договора от 31.05.2017 г., за ответника не съществува възможност да включва в отчетите само онези програми – част от предоставените на абонатите пакети, за които счита, че са обект на препредаване и включват музикални произведения или литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, и да изключва от общия брой програми тези, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане, тези с еднакво с други съдържание, но с различно качество на сигнала, тези, за които съответната телевизионна организация му е отстъпила права за препредаване или за които тя е заплатила възнаграждение за авторски права директно на ищцовото сдружение, както и програмите със спортен или новинарски профил. Този извод произтича и от факта, че препредаване на произведения, обект на авторскоправна закрила, има и при прякото излъчване на радио и/или телевизионна програма (програмата е нещо различно от произведението по смисъла на ЗАПСП), а договорът между страните има за предмет отстъпване право на препредаване на произведения, а не на препредаване на телевизионни програми, поради което проведеното и поддържано от ответника разграничение между препредаване и предаване на телевизионни програми е неприложимо към определянето на възнаграждението за авторски права по процесния договор. Възражението на ответника, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите, следва да се изключат програмите, при които разликата е само в разделителната способност на картината, но не и в съдържанието, също е неоснователно. По делото се установява, че в различните пакети са включени програми както с " HD" качество, така и такива в "SD" вариант. След като в "пакетите" са включени програми доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи и възнаграждение и за двата вида доставки, макар че се касае за програма с едно и също съдържание. Програмите с различна разделителна способност, макар да са с еднакво съдържание, достигат до различни потребители, като е възможно напр. някои от тях да гледат само съответната програма в HD формат, т.е. на тях платформения оператор препредава произведенията чрез този гледан формат, а на останалите потребители – чрез другия гледан от тях формат. Т.е. платформения оператор осъществява препредаване на включените в програмата произведения и чрез двете програми с различна разделителна способност. Съгласно сключения между страните договор възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, а безспорно такова се осъществява и при програми с едно и също съдържание, но различна разделителна способност, разбирано като извършване на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория, каквато е легалната дефиниция по §1, т.17 ЗРТ. Точно поради тези причини и самият ответник е включил в съответните пакети програми, доставяни и в двата варианта на сигнала, като по този начин е получавал по-голямо възнаграждение за по-големия брой програми, включени в пакета.

На последно място – ответникът, чиято е доказателствената тежест във връзка с възраженията му, не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си, че посочените от него спортни и новинарски програми не носят съдържание, свързано с музика. Телевизионната програма е нещо различно от използваните в нея произведения, обект на авторскоправна закрила, както се каза по-горе. Тя е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът (съгласно §1, т.3 ЗТР). Затова макар програмата на отделни канали като спортни, информационни/новинарски, детски и други да не е с пряка насоченост към препредаване на музикални и свързаните с тях литературни произведения, това не изключва използването на такива произведения като елемент от програмата (заставки, реклами, излъчване на състезания по спортове, практикуващи се с музикален съпровод и др.), за което използване следва да бъдат уредени и съответните авторски права.

С оглед на изложеното съдът намира, че дължимото от ответника по силата на процесния договор възнаграждение следва да се определя съобразно уговорения в чл. 2 алгоритъм, на база общия брой програми, включени в съответния телевизионен пакет, предоставен за ползване на всеки абонат.

Следователно, за точното изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора от 31.05.2017 г., ответникът е следвало да предостави на ищеца справка за всички радио- и телевизионни програми, включени в отделните телевизионни пакети по Раздел II на Тарифата, заедно с общия брой абонати за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати по пакети.

Установява се от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на вещото лице по ССчЕ и изричното признание на ответника на факта, че е изключил от общия брой програми по пакети различни програми по свое усмотрение, че за първото тримесечие на 2020 г. ответникът не е изпълнил точно задължението си по чл. 4 от Договора.

Относно размера на дължимото възнаграждение за първото тримесечие на 2020 От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че към 01.01.2020 г. броя на абонатите на ответното дружество е 670 968, като 45 650 броя абонати ползват пакет „Старт“, съдържащ 86 броя програми, 198 667 броя абонати ползват пакет „Стандарт“, съдържащ 116 броя програми и 426 651 броя абонати ползват пакет „Премиум“, съдържащ 147 броя програми. Съобразно така констатираното и приложимата Тарифа, и след приспадане на браншовата отстъпка от 35% и на индивидуална отстъпка по Раздел III от Тарифата, дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 62 678.21 лв. без ДДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно. Макар по делото да е прието за безспорно обстоятелството, че декларираният от ответника в подадения отчет общ брой абонати е 662 431 абонати, установеният от вещото лице въз основа на подадени му данни от ответника по-голям брой абонати следва да се вземе предвид от съда като установен по делото факт, по който ответникът не е възразил и от който не черпи изгодни за себе си правни последици. Възражението му, че вещото лице не е отчело предоставените му от ответника данни за включени в съответния пакет различен брой програми в зависимост от това дали услугата се получава чрез сателит или през интернет, съдът приема за неоснователно. Дори действително по сключени договори за един и същи пакет абонатите да ползват различен брой програми в зависимост от способа на получаване на услугата, ответникът не е установил броя на абонатите, получаващи пакета чрез сателит и броя на абонатите, получаващи пакета чрез интернет. Тези факти, като такива, от който ответникът черпи изгодни за себе си правни последици, подлежат на пълно и главно доказване от него, каквото не е проведено по делото. Дори напротив – видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в базата електронни данни на „Б.“ ЕООД не се съдържа информация за първото тримесечие на 2020 г. за това какъв брои програми съдържа всеки пакет по сключените с абонатите на ответника договори.

С оглед на изложеното съдът приема, че дължимата от ответника сума за възнаграждение за предоставените му по силата на процесния договор права за първото тримесечие на 2020 г. е в размер на 62 678.21 лв. без ДДС или 75 213.85 лв. с ДДС. Той е платил сума в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, поради което неплатеният остатък възлиза на сумата от 32 628.07 лв. с ДДС. Следователно искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид акцесорния и характер, основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 22.02.2023 г. до окончателното плащане.

По разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът слредва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството, възлизащи на сумата от 5 641.48 лв. и включващи платената държавна такса от 1 305.48 лв., платените депозити за вещи лица в размер на 1 200 лв. и платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 136 лв. с ДДС.

Мотивиран от изложеното съдът