Решение № 541 от 6.4.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 4620/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Гедеон" ООД, ЕИК 205522157, представлявано от О. В., в качеството му на управител, против Наказателно постановление № ЗППР-00079/10.01.2022г. на К. Д. Р. - член на Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 676 от 23.12.2021г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството са наложени административни наказания „имуществена санкция“ както следва: По т. 1 - 500 /петстотин/ лева на основание чл. 204, вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЗП. По т. 2 – 500 /петстотин/ лева на основание чл. 204, вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЗП По т. 3 – 500 /петстотин/ лева на основание чл. 204, вр. с чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП По т. 4 - 500 /петстотин/ лева на основание чл. 225в, вр. чл. 181н, ал. ал.2 вр. ал.1 от ЗЗП По т. 5 - 500 /петстотин/ лева на основание чл. 225в, вр. чл. 181н, ал. ал.4 от ЗЗП. С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител. Комисия за защита на потребителите - гр.София, редовно призована, не се явява и не се представлява. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По повод постъпила в КЗП гр.София жалба от потребител св. С. Т. Т., на длъжност "главен експерт" в КЗП, извършил проверка на интернет страницата на въззивното дружество. Същата била отворена и било установено, че през нея се предлагат стоки за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние, регламентиран в Глава IV, Раздел I от ЗЗП. Св. Т. отворил страницата на сайта и установил, че през нея „ГЕДЕОН 7" ЕООД предлага стоки за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние. В хода на проверката се установило, че в сайта липсва информация, която търговеца е длъжен да предостави на потребителите преди сключване на договор от разстояние. Установило се, че преди да обвърже потребителя с договор за продажба от разстояние, търговецът не е предоставил по ясен и разбираем начин информация относно името/наименованието на търговеца, което е нарушение на чл.47, ал.1, т.3 от ЗЗП. Търговецът не е предоставил на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхватна дейност попада, и за органите на АРС, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен да използва, с което нарушава чл. 181н, ал. 2 вр.ал. 1 от ЗЗП. Търговецът, който сключва договори за онлайн продажба в рамките на Европейския съюз не е поставил на интернет страницата си електронна връзка или платформа за онлайн решаване на спорове, която да е лесно достъпна за потребителите, с което нарушава чл. 181н, ал. 4 от ЗЗП. Също така не е посочил информацията по чл. 47 ал.1 т.3 от ЗЗП, седалище и адрес на управление. Не е напомнил на потребителят за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката по договора, с което е нарушил чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП. С оглед на гореизложеното св. Т. приел, че извършител на посочените по-горе нарушения е въззивното дружество, както и че нарушенията са извършени на 15.07.2021г. в гр.Варна. С писмо на КЗП с изх. № Ц - 03 - 4790/22.07.2021 год., управителят на „ГЕДЕОН 7“ЕООД бил уведомен за констатираните нарушения и е поканен да се яви в КЗП на 04.08.2021г. за съставяне и връчване на АУАН. Поканата била получена на 23.07.2021 год. от управителя на дружеството. Същият не се е явил лично или чрез пълномощник, поради което бил съставен АУАН на осн. ч. 40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват. Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелите, дадени в с.з., както и от писмените материали по преписката- АУАН, КП, разпечатка на хартиен носител на секции от интернет сайта на http: //smartbabywatch.eu/, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства. След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №676/23.12.2021г. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката Заповед № 169ЧР/05.11.2018 год.. АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: По пункт 1 и пункт 2 от Наказателното постановление: Съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.47 ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗП предвиждат, че преди потребителя да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да му предостави по ясен и разбираем начин информация за седалището и адреса на управление на търговеца, неговия телефонен номер, както и адреса на електронната му поща и интернет страницата, ако има такава, за да може потребителя да установи контакт бързо и да общува ефективно с търговеца. Когато е приложимо се посочва името/ наименованието на търговеца, седалището и адресът на управление, от чието име действа той. От писмените доказателства по делото, а именно направените разпечатки от проверявания интернет сайт, заверени за вярност, е видно, че в раздел „Общи условия“ не са посочени нужните данни. При съпоставка между изискуемата по смисъла на чл.47 ал.1 т.3 от ЗЗП информация и тази, описана в Общите условия на сайта, е видно, че действително липсва такава относно седалището и адреса на управление на търговеца. В чл.12 ал.1 и ал.2 от Търговския закон е посочено, че седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а адресът е адресът на управление на дейността му. В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че на сайта е липсвала именно описаната по-горе информация. Поради това съдът намира, че в гореописаните пунктове нарушение е извършено. Правилно на „Гедеон" ООД е наложено наказание на основание чл.204 от ЗЗП. Именно в тази норма е предвидено, че за неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл.47 ал.1 от ЗЗП, на юридическите лица се налага имуществена санкция. В случая наказващият орган е взел предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН и правилно е наложил на дружеството санкция в минималния предвиден от закона размер от 500 /петстотин/ лв. Поради това съдът намира, че наказателното постановление в пункт 1 и 2 е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Като не предоставил информация, напомняща за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, търговецът е нарушил чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП. Предлагането в интернет по същността си е оферта до неограничен кръг купувачи. Достатъчно е да има оферта за продажба за да се приеме, че е започнал процесът по сключване на сделка, поради което не е необходимо наличието на конкретен купувач. В случая информацията по чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП не е била на разположение на потребителите при отправеното от сайта предложение за сключване на договор. Нещо повече, съгласно чл.49 от ЗЗП при договори от разстояние (какъвто е процесния случай) търговецът предоставя информацията по чл.47, ал.1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Правилно е наложено наказание по чл. 204 от ЗЗП. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че в процесния сайт не е била публикувана и информация относно адреса на интернет страницата на органите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попада търговецът. Липсата на информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попада, и за органите на АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват, като информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС е нарушение на чл. 181 н, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно ал.2 на същия член информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца. Съдът не споделя становището на въззивната страна, че възведената правна квалификация в АУАН и НП а именно нарушение на разпоредбите на чл. 181н, ал. ал.2 вр. ал.1 от ЗЗП въвеждала в заблуждение наказания субект. Никога не е било спорно в съдебната практика и правната теория, че обвиненото лице се защитава срещу предявеното му фактическо обвинение не срещу неговата правна квалификация. От описаното в АУАН и НП е безспорно ясно какво нарушение е допуснал наказания субект и тава е че търговецът не е предоставил на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхватна дейност попада, и за органите на АРС, към които е поел ангажимент да участва или е длъжен да използва. Нарушението е описано по ясен и недвусмислен начин и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания субект. Липсата на електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа ОРС), която да е лесно достъпна за потребителите, при сключване на договори за онлайн продажба, е нарушение на чл. 181 н, ал. 4 от ЗЗП и като не е осигурило такава на интернет страницата си наказаното дружество е допуснало нарушение на визирания законов текст. При индивидуализацията на административното наказание за извършеното от въззивното дружество нарушение по чл. 47, ал. 1 ЗЗП законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 204 ЗЗП налагане на имуществена санкция в размер от 300 /триста/ до 2 000 /две хиляди/ лева, а за нарушенията по чл. 181н, ал. 2 вр. ал.1 и ал. 4 ЗЗП в разпоредбата на чл. 225в ЗЗП - имуществена санкция от 500 /петстотин/ до 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки отделен случай. В конкретния случай административно наказващият орган е наложил за всяко едно от трите административни нарушения съответно по точки 3, т.4 и т.5 от НП санкциия в минимално предвидения размер от 500 /петстотин/ лева. Предвид факта, че трите нарушения са извършени от юридическо лице, което носи обективна, безвиновна административно наказателна отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на извършените нарушения. Целта е в максимална степен защита на потребителите на посочените услуги. Това е заложено и в Договора за създаване на Европейската общност (задължителен за Република България и приложим за нея съгласно препращащата норма на чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори) – чл. 153, т. 1 (консолидирана версия), съгласно който с цел подкрепа интересите на потребителите и осигуряването на високо равнище на защита на потребителите, Общността съдейства за закрила на здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите, както и за развитието на тяхното право на информация, просвета и самоорганизиране с цел защита на техните интереси. Политиката за защита на потребителите се определя като хоризонтална такава, която следва да се взема под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на общността – чл. 153, т. 2 от Договора за създаване на Европейската общност (консолидирана версия). Че политиката за защита на потребителите е особено важна следва и от възможността националните законодателства на държавите-членки на Европейския съюз да въвеждат по-стриктни защитни мерки за защита на потребителите – чл. 153, т. 5 от Договора за създаване на Европейската общност. Касателно наложената санкция, съдът не намери основание за ревизиране на размера й, тъй като е определена в пределния минимум. При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът намира, че извършените от дружеството административни нарушения не представляват маловажен случай на съответния вид нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за административни нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, в конкретния случай се касае до непредставяне на съществена информация на потребителите, сключващи договори за покупко- продажба от разстояние и по интернет, във връзка с правото им да защитят интересите си при евентуално възникване на спор. С оглед на това е видно, че обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и чл. 181н ЗЗЗП са били засегнати в една значителна степен, което от своя страна изключва "маловажността" на т р и т е нарушения. Обстоятелството, че процесните 5 бр. административни нарушения се явяват първи такива за дружеството-жалбоподател /доколкото информация в обратния смисъл по преписката липсва/, не рефлектира върху обществената опасност на извършените нарушения. С предлагането за продажба на стоки без предоставяне на потребителите на услугата на процесната информация преди сключване на договор от разстояние, са били засегнати съществено обществените отношения, гарантиращи информираността на потребителите, което е и едно от основните права на потребителите. Следва да се отбележи, че в случая не е предоставена информация на потребителите относно няколко отделни обстоятелства – информация относно правото на отказ на потребителя, както и предоставяне на информация относно адреса на интернет страницата на органите за АРС и електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове, и др. с което правата на потребителите са били засегнати, респ. застрашени от увреждане. Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършените от въззивника административни нарушения не покриват характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът