Решение № 24214 от 14.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3763/2025 г.

Административен съд - София-град14.07.2025 г.докладчик Слава Гьошева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 593/13.02.2025 г., постановено по НАХД № 456/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109-ти състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по постъпила касационна жалба от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез юрк. Гьорчев, срещу Решение № 593 от 13.02.2025 г. на Софийски районен съд /СРС/, НО, 109-ти състав по НАХД №456/2025 г., с което е отменено наказателно постановление № Р-10- 285 от 11.12.2024 г., издадено от зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на дружеството „Интеркапитал Маркетс“ АД с ЕИК: е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Закона за пазарите и финансовите инструменти /ЗПФИ/. Касаторът Комисията за финансов надзор счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че от разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПФИ е видно, че извършването на сделките трябва да има системен характер, а не инцидентен такъв, като в тази връзка е посочено, че процесният трансфер е предхождан от десетки други трансфери, упоменати в НП. Сочи се още, че са установени общо над 80 трансфера, напълно идентични един с друг, като се отличават единствено по размера на трансферираните средства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди изцяло издаденото НП № Р-10-285/11.12.2024 г. на изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. Претендират се разноски. Ответникът – Инвестиционен посредник /ИП/ „Интеркапитал Маркетс” АД в писмен отговор, чрез адв. Б. Т.- САК, оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли подадената касационна жалба и да бъде потвърдено решението на СРС. Не претендира разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и прави искане за отмяна на решението на СРС. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, X-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал 1, изр. 2 от ЗАНН и при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал 1, изр. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият състав, като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му. Въз основа на събраните доказателства, СРС е възприел следната фактическа обстановка: С Решение № 39-ИП от 19.02.2023 г. на КФН на дружеството „ИП „Интеркапитал Маркетс“ АД е издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник /ИП/, както и за извършване на дейност в чужбина. „ИП „Интеркапитал Маркетс“ АД („Посредникът“, „ИКМ“) е инвестиционен посредник /ИП/, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1, т.2 от ЗКФН. С Решение № 119-ИП от 14.02.2006 г. на КФМ, на ИКМ е издаден лиценз за осъществяване на дейност като посредник, включващ инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ и допълнителни услуги по чл. 6, ал. 3от ЗПФИ- инвестиционни услуги и дейности: а) приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти (по смисъла па чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ); изпълнение на нареждания за сметка на клиенти (по смисъла на чл. 6, ал. 2. т. 2 от ЗПФИ); -управление па портфейл (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни съвети (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ); и предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка (пласиране на финансови инструменти), (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 7 от ЗПФИ); б) допълнителни услуги - съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗПФИ); предоставяне на заеми на инвеститори за извършване от тях па сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че посредникът, който предоставя заема, участва в сделката (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗПФИ); съвети на предприятия относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и съвети и услуги, свързани с преобразуване и придобиване на предприятия (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗПФИ); предоставяне па услуги, свързани с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги (по смисъла на чл. 6, aл. 3, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 5 от ЗПФИ); и услуги, свързани с поемане на емисии финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗПФИ). Била открита проверка на жалбоподателя въз основа на Заповед на заместник- председателя на КФН, в хода на която ИП е представил извлечение от поддържания клиентски регистър, както и справка в която се съдържат данни относно договори за заем на парични средства, страни по които са клиенти на ИКМ, а изплащането на предоставените назаем парични средства е осъществявано с участието на Посредника. В хода на проверката било установено, че ИКМ е извършил трансфер на парични средства на 12.03.2024 г. като е прехвърлил сума в размер на 50 350 евро от партидата на „Интеркапитал“ ЕООД с кл. № 0003 по партидата на Н. В. М. с кл. № 0002. От ИКМ били снети обяснения, по отношение на данните на заемодател и заемател, размер на уговорения заем, дата на договор за заем, дата на превеждане на заетата сума и размер на превода, видими от приложените операции справката. Искани били и обяснения от представляващите ИКМ, от които да е видно действията на ИКМ в коя хипотеза на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗПФИ попадат, като в отговор на искането, представляващите ИКМ са заявили, че посочените трансфери на парични средства попадат в обхвата на допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗПФИ- съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителка дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения. Установено е, че справката съдържа общо 180 броя операции с парични средства, които предвид обясненията на Посредника, обосновават общо 90 трансфера на парични средства от сметка на даден клиент при Посредника към сметка на друг клиент при ИКМ на основание договор за заем между двамата клиенти на Посредника. Въз основа установените от регулаторния орган констатации е съставен АУАН № Р-06-198/17.06.2024г., а въз основа на акта е съставено НП № Р-10-285/11.12.2024 г. При тази фактическа обстановка, за да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е събрал необходимите гласни и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. СРС е приел, че при съставянето на АУАН и оспореното НП не са допуснати процесуални нарушения, като същите са изготвени от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържание. За да отмени издаденото НП, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ инвестиционните посредници, с изключение на банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите предвидени в закона, като за да бъде една сделка определена „по занятие“, тя следва да се извършва системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход. В тази връзка е приетото за установено извършването само на една такава сделка, доколкото не са събрани други доказателства, както и не се съдържа информация в наказателното постановление за останалите сделки, за които е констатирано, че фигурират в представените справки с основание „договор за заем“. Прието е още, че освен за подробно описаната сделка в НП, не се съдържат данни за останалите сделки, от които да се направи извод, че не се касае за предоставяне на заеми на инвеститори за извършвани от тях на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие, че посредникът, който предоставя заема, участва в сделката (чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗПФИ). Предвид което не е счетено за доказано по несъмнен начин извършването на сделки по занятие, за които ИП няма издаден лиценз и за които е предвидена възможност да бъдат извършвани по закон. Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на АССГ констатира, че ясно е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е осъществено, като са посочени и аргументите за ангажиране на адмонистративно-наказателната отговорност на ИП. Няма спор между страните относно естеството на извършваната от дружеството дейност, осъществените сделки, описания период от време и мястото на осъществяването им. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ: "Инвестиционните посредници с изключение на банките – инвестиционни посредници, не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон." Жалбоподателят имал издаден лиценз от КФН за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник, включващ инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ и допълнителни услуги по чл. 6, ал. 3 от ЗПФИ. От доказателствата по делото се установява, че ИП на 12.03.2024 г., съгласно нареждане на „Интеркапитал“ ЕООД с кл. номер 0003 е превел сумата в размер на 50 350 евро от неговата партида към партидата на Н. В. М. с кл. номер 0002 като основанието е сключен договор за заем. Няма спор и че ИП е осъществил в периода от месец октомври 2021 г. до месец септември 2023 г. трансфер на парични средства, като всичките трансфери са във връзка със сключени договори за заем на парични средства между съответни двама клиенти на ИП. В случая тези сделки не са включени и дейността на ИП и излизат извън рамките на лиценза, който му е бил предоставен, тъй като не е извършил управление на парични средства по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФИ. Поради изложеното правилно е констатирано, че действията на ИП по трансфериране на парични средства от партидата на един клиент към партидата на друг клиент не са свързани със сделка с финансови инструменти или с тяхното съхранение, администриране или попечителска дейност и е налице трансфер на парични средства, т.е отделна търговска сделка м/у търговци. Наред с това съдът констатира, че в административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неяснота на административното обвинение. В обстоятелствената част на АУАН и в тази на НП и двата органа са описали за осъществени общо 180 сделки от страна на ИП, т.е трансфер на парични средства- 90 броя, от партидата на един клиент към партидата на друг клиент на жалбоподателя, осъществени в периода от м. октомври 2021 г. до месец септември 2023 г., като всичките трансфери са поради сключени договори за заем на парични средства между съответни двама клиенти на ИП. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е всяко противоправно деяние, което може да бъде действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е налице неяснота на повдигнатото административно обвинение, тъй като е констатирано осъществяване на деяния за дълъг период от време, обусловило дефинирането на дейността на ИП "по занятие", без да са детерминирани съответните деяния, при ангажиране отговорността на жалбоподателя за едно административно нарушение. Предвид спецификатата на нарушението- един трансфер, който се предхожда от множество подобни трансфери, обусловящи квалификацията по чл. 9 от ЗПФИ, е следвало да бъдат посочени елементите на реализираните множество трансфери като множество еднотипни деяния, включени в съвкупността- конкретните волеизявления, съответния клиент на ИП и съответното нареждане за прехвърляне на конкретни парични средства от ИП. Посочените пропуски касаят съществени признаци от състава на нарушението- датите на извършване и обстоятелствата относно всеки един трансфер на парични средства, предпоставка за дефинирането на дейността на ИП по занятие. По тези съображения настоящият състав приема, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможност да разбере параметрите на повдигнатото му административно обвинение и съответно да ангажира адекватно защитата си. Посоченото нарушение не може да бъде отстранено от съда и е основание за отмяна на НП. С оглед изхода на производството право на разноски има ответника по жалбата, но доколкото липсва отправено искане в този смисъл, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – София-град, X-ти касационен състав

Цитирани разпоредби

28