Мотиви към Решение № 311 от 19.1.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7264/2022 г.

производство по делото. Защитникът на обвиняемия пледира, че обвинението е недоказано. В този смисъл е изложено, че с оглед цитираната практика на ВКС двамата обвиняеми са нямали качеството на длъжностно лице по смисъла на НК, доколкото не им е възложено пазене или управление на чуждо имущество. С оглед на изложеното, от съда се иска да оправдае двамата обвиняеми по повдигнатото им обвинение за извършени престъпления от общ характер. Двамата обвиняеми поддържат казаното от техния защитник, като няма какво да добавят. В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият Б. Н. иска да бъде оправдан. В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият В. Й. също иска да бъде оправдан. Софийски районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Б. С. Н. е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи в „Т“ ООД като продавач-консултант, неосъждан, живущ в гр. София, бб. "" №, с ЕГН •••••••••• Обвиняемият В. Й. Й. е роден на •••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи в „"П.С.Г."“ ООД като охранител, неосъждан, живущ в гр. София, кв "", ул. №, с ЕГН •••••••••• Свидетелят Д.П. (G.P.) бил студент, като на 25.10.2020 г. заедно със свои приятели – св. Н.Б. (N.B.) и други пет лица, неустановени по делото, посетили заведение бар „Петък“, находящо се в гр. София, ул. „Гурко“ № 21. Около 02.50 часа, св. П. отишъл до бара на второто ниво на заведението, за да си поръчка питие, като поискал да заплати с карта, които и направил. Взел си питието и се отдалечил от бара, когато св. А.П., барман в заведението, му казала, че посттерминалът за плащане не е отчел, че сумата по сметката е платена. Св. П. й казал, че той е получил съобщение за извършено плащане. Между двамата възникнал спор по отношение на извършеното плащане, като в спора се намесил и св. В.Д., също барман в заведението, който видял от мястото, където стоял, че св. П. замахва да удари св. П. и затова се намесил, като изблъскал П. в тялото. Св. Д. слязъл на долното ниво и извикал св. Л.Х. – охранител в заведението. Свидетелите Д. и Х. отново се качили на второто ниво на бара, където св. П. и св. П. продължавали да спорят, като св. Д. и св. П. се хванали за дрехите. След това свидетелите Д. и Х. свалили св. П. на долното ниво на заведението, държейки го за мишниците. Св. П. бил изкаран пред заведението, като отвън провел разговор с управителя на същото – св. П.К.П., за да изяснят ситуацията. Св. Б. спорела отвън относно случая със св. П., като св. П. се насочил към тях. В този момент отвън пред заведението били друга част от охранителите на последното – обвиняемите Б. Н. и В. Й., служители на фирма „"П.С.Г."“ ООД, която осъществявала охрана на заведение бар „Петък“. Обвиняемите Н. и Й. избутали св. П. на земята и всеки един от тях започнал да му нанася удари с крака в областта на тялото и главата. След това лицата влезли отново вътре в заведението, а св. Б. се обадила на тел. 112, като на място дошли екипи на ЦСМП-София и полицията. На св. П. бил извършен преглед от екипа на ЦСМП-София, като бил издаден фиш за преглед, в който били констатирани видимите травми на последния, след което пострадалият бил освободен. На 26.10.2020 г. св. П. посетил кабинет в КСМД, където бил прегледан, като били констатирани причинените на последния телесни увреждания вследствие на нанесения му побой от двамата обвиняеми. От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. Д.П. са причинени следните травматични увреждания: счупване на носни кости с оток и кръвонасядане на носната пирамида и клепачите на двете очи; кръвонасядане в областта на дясната скула на лицето; отчупване на коронката на първи горен ляв зъб; кръвонасядане по предната повърхност на шията; охлузване на дясното коляно, които телесни увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на двамата обвиняеми, в качеството им на охранители, е възложено опазване на чуждо имущество в юридическото лице, като по време на причиняване на горепосочената телесна повреда на св. П., са били на работа и са изпълнявали непосредствено служебните си задължения. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и приобщените по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите Д.П. (л. 14, л. 16 и л. 31-32 от ДП), Н.Б. (л. 21 от ДП), А.А. П. (л. 22 от ДП), П.К.П. (л. 23-24 от ДП), В.С. Д. (л. 25 от ДП), В.И.Г. (л. 26 от ДП), Л.Т. Х. (л. 28 от ДП), Г.А.Г. (л. 30 от ДП), Станислав Василев С. (л. 155 от ДП) и Ангел Петров И. (л. 156 от ДП); рентгенова снимка (л. 20 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 36-37 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 38-39 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 40-41 от ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване; протокол за доброволно предаване (л. 76 от ДП); справка от „"П.С.Г."“ ООД (л. 79-93 от ДП), медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л. 95-100 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 103 от ДП); Трудов договор № 291/12.02.2020 г., Трудов договор № 279/13.01.2020 г., длъжностни характеристики на двамата обвиняемия; график за дежурство на бар „Петък“ за месец октомври 2020 г.; Договор за охрана на обект бар „Петък“ от 19.05.2016 г.; заключението на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 52-65 от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 71 от ДП) и справки за съдимост на двамата обвиняеми. При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на наказателното производство на основание на разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК, отчитайки спецификата на наказателното производство по Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен състав намира, че обвинението е безспорно доказано. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по безспорен начин установяват възприетата от съда фактическа обстановка, която кореспондира с изложената такава в постановлението по чл. 375 НПК. Основен доказателствен източник се явяват показанията на пострадалото лице – св. Д.П.. В същите свидетелят е категоричен, че след възникналия спор на инкриминираната дата и място със св. А.П. относно заплащане на поръчана напитка в заведението, последният е бил изведен пред процесното заведение, където без причина е бил съборен на земята от охранители на заведението, които го ритали с крака в областта на главата и тялото. Следва да се посочи, че показанията на св. П. са последователни, логични и пълни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същевременно, св. П. е заявил идентични обстоятелства и при разпита му пред съдия по реда на чл. 223 НПК, като е потвърдил, че е бил изблъскан и съборен на земята, след което е бил ритан от четири лица, които го ритали в тялото и главата. В показанията си пред съдия в хода на досъдебното производство св. П. заявява, че само две от лицата, които са го ритали на земята са били охранители и на дрехите им пишело „Секюрити“. Същевременно, от приложените на л. 38-39 и л. 40-41 от ДП протоколи за разпознаване е видно, че св. Д.П. по категоричен начин е разпознал двамата обвиняеми като лицата, които са били охранители от заведението и които са го съборили на земята, след което са му нанасяли ритници в областта на тялото и главата. Показанията на св. П. напълно кореспондират със заключението на изготвената по делото видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза, от което се установява, че на записите от камерите за видеонаблюдение в процесното заведение се вижда как три лица са свалили на земята мъж, когото бият, като две от лицата са именно двамата обвиняеми. Показанията на св. П. кореспондират и с показанията на част от останалите свидетели по делото – Н.Б., А.П., С.С. и А.А.. Св. Б., макар да не е видяла самото нанасяне на ударите на пострадалия, е възприела състоянието на последния непосредствено след нанесения му побой, като описва видимите наранявания по тялото и лицето му. По идентичен начин полицейските служители С. и И., посетили впоследствие по подадения сигнал процесното заведение, са категорични, че на място св. П. им е споделил, че е бил ударен от охранители, като имал счупен зъб. Показанията на св. А.П., барман в заведението, са информативни относно първоначално възникналия спор между нея и пострадалия във връзка със заплащане на поръчана напитка в заведението. Въпреки, че последната не е видяла нанесения побой на св. П., св. П. заявява, че впоследствие е разбрала, че охранителите от заведението са удряли пострадалия. Съдът не кредитира показанията на св. П.К.П. – управител на процесното заведение, доколкото в по-голямата си част същите са изолирани и не кореспондират с останалите гласни доказателства по делото. В този смисъл заявеното от последния, че св. П. е повалил с юмрук една от оградите на обекта, след което е ударил единия от охранителите и всички се сборичкали, се оборва по категоричен начин от показанията на свидетелите П. и Б., както и от заключението на приетата по делото видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза, от която се установява, че единствено охранителите в обекта са проявили агресия по отношение на св. П.. Показанията на останалите свидетели В.Д., В.Г., Л.Х. и Г.Г., всички охранители или служители на „Бар Петък“ ЕООД, са неинформативни относно главния факт на доказване по делото, доколкото последните не са възприели случилото се пред заведението, в частност нанесените удари от обвиняемите на пострадалото лице. Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от което се установява видът и механогенезата на получаване на телесните увреждания на пострадалия П.. Следва да бъдат кредитирани и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, доколкото съдът ги намира за относими към предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че обвиняемите Б. С. Н. и В. Й. Й. са осъществили от обективна и субективна страна състава на вмененото им престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. От обективна страна по безспорен начин се установи, че на 25.10.2020 г. пред входа на „КбП“, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 21, двамата обвиняеми са нанесли удари с крака в главата и тялото, както и са изблъскали с ръце, пострадалия Д.П. (G.P.), в резултат на което са му причинили счупване на носни кости с оток и кръвонасядане на носната пирамида и клепачите на двете очи; кръвонасядане в областта на дясната скула на лицето; отчупване на коронката на първи горен ляв зъб; кръвонасядане по предната повърхност на шията; охлузване на дясното коляно. Посочените телесни увреждания са довели до реализиране на медико- биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което представлявала лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Инкриминираното престъпление е осъществено от двамата обвиняеми при съучастие във формата на съизвършителство. По безспорен начин се доказа, че всеки един от обвиняемите е нанасял удари с ритници по тялото и главата на св. П., след като е бил изблъскан на земята, които са довели до причинените му телесни увреждания, описани по-горе. В този смисъл и двамата обвиняеми са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние. Съгласно константната съдебна практика съизвършителите следва да носят наказателна отговорност за причиненото увреждане, без значение кой конкретен удар или действие са допринесли за настъпването му (в този смисъл са Решение № 219 от 01.12.2017 г. по н.д. № 713/2017 г. по описа на ВКС, II н.о.; Решение № 366 от 15.01.2015 г. по н.д. № 1272/2014 г. по описа на ВКС, III н.о.; Решение № 89 от 08.03.2013 г. по н.д. № 48/2013 г. по описа на ВКС, III н.о.). Следва да се отбележи и че предвид интензивността и едновременността на нанасянето на ударите от двамата обвиняеми по тялото и главата на пострадалия, е обективно невъзможно да се установи с кой точно удар са причинени констатираните впоследствие телесни повреди на пострадалия. Съдът счита, че е осъществен и квалифициращият признак на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, а именно леката телесна повреда да е нанесена от длъжностно лице (охранител) по време на изпълнение на службата му. Основното възражение на обвиняемите и техния защитник е относно наличието на посочения квалифициращ признак, доколкото се оспорва двамата обвиняеми да са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, „б“ НК. Дистанцирайки се от законовата фикция на чл. 65 ЗЧОД, неприложима в наказателния процес, в случая съдът се солидаризира със становището на защитника, че във всеки конкретен случай следва да се установи дали при осъществяване на инкриминираното деяние на дееца е възложено изпълнението на дейности, свързани с пазене и управление на повереното му имущество (в този смисъл Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. по описа на ВКС, II н.о.). В конкретния случай обаче съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че на двамата обвиняеми е било възложено пазенето на повереното им имуществото в бар „Петък“. На първо място, по силата на трудов договор № 291/12.02.2020 й. (по отношение на обв. Й.) и трудов договор № 279/13.01.2020 г. (по отношение на обв. Н.), двамата обвиняеми са назначени на длъжността „охранител“ към фирма „"П.С.Г."“ ООД със задължения, изчерпателно посочени в длъжностните им характеристики. В т. II.2 от същите недвусмислено е посочено, че всеки от обвиняемите носи материална отговорност във връзка с опазването на повереното му имущество и имуществото в охранявания обект, като едно основните задължения на обвиняемите по длъжностна характеристика е да проверява състоянието на обектите за липси в обзавеждането и оборудването. Нещо повече, съгласно приложения по делото договор за охрана на обект бар „Петък“ от 19.05.2016 г. между „Бар Петък“ ООД и „"П.С.Г."“ ООД, на дружеството, осъществяващо частна охранителна дейност, чийто служители са двамата обвиняеми, е възложено осигуряване не само на пропускателния режим в обекта, но и физическата охрана на последния, заедно със съоръженията и имуществото в него (чл. 1 от договора). Тоест, в настоящия случай на двамата обвиняеми е било възложено да пазят повереното им имуществото, собственост на „Бар Петък“ ООД, поради което и са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. Същевременно, от утвърден „План за дежурства“ за месец октомври 2020 г. е видно, че двамата обвиняеми са били назначени нощна смяна към инкриминираната дата, поради което са осъществили деянието при изпълнение на службата им по охрана на клуб бар „Петък“. С оглед на това съдът счита, че инкриминираното деяние е осъществено от всеки един от обвиняемите при наличие на квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че всеки един от обвиняемите е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Престъплението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл от всеки един от обвиняемите и при наличие на общност на умисъла между тях. На първо място, всеки един от обвиняемите е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Съдебната практика и правната доктрина са последователни и относно обстоятелството, че за умисъла при телесните повреди е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца, който в интелектуален аспект съзнава обществената опасност на извършеното и предвижда най-общо два или повече възможни вредоносни резултата, като във волеви аспект иска или допуска настъпването, на който и да е от тях. При това положение е видно, че не се изисква деецът да предвижда точно определен вид телесна повреда, а възможното причиняване на различни вредоносни резултати, които авторът на престъплението цели да причини или допуска настъпването им. В конкретния случай по безспорен начин се установи, че двамата обвиняеми са нанесели множество удари с крака по тялото и главата на пострадалия, като очевидно са искали да причинят неопределена по вид телесна повреда, поради което са действали с алтернативен пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда. Този извод на съда се обуславя от интензивността и броя на ударите на обвиняемите спрямо св. П.. На следващо място, освен наличието на алтернативен пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда е налице и общност на умисъла между двамата обвиняеми, доколкото всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер и последиците на своето деяние, но същевременно с това е съзнавал и общественоопасното поведение на другия обвиняем при осъществяване на изпълнителното деяние и съвместното причиняване на преследвания с него престъпен резултат. С оглед на това двамата обвиняеми са осъществили престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и от субективна страна. ПО НАКАЗАНИЕТО: Предвид чистото съдебно минало на всеки един от обвиняемите, предвидения размер на наказанието за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК („лишаване от свобода” за срок до 3 години), липсата на настъпили имуществени вреди, в случая се явява приложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, поради което двамата обвиняеми следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Същевременно не са налице посочените в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК рестриктивни хипотези, ограничаващи приложението на чл. 78а НК. С оглед на това, в случая са налице всички предпоставки за освобождаване на обв. Н. и обв. Й. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. При индивидуализацията на административното наказание по чл. 78а, ал. 1 НК съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено трудовата ангажираност на обвиняемите, доколкото има данни, че последните работят и към настоящия момент. Следва да се отбележи, че чистото съдебно минало на обвиняемите не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като представлява предпоставка за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. Същевременно, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът на нанасяне на няколко еднакви по вид леки телесни повреди на пострадалото лице (в този смисъл т. 18 от Постановление № 3 от 1979 г. на Пленума на ВС). С оглед на гореизложеното, съдът счита, че административното наказание по отношение на всеки един от обвиняемите следва да се индивидуализира между неговия минимален и среден размер, като на двамата обвиняеми следва да се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Така определените административни наказания са от естество да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК и най-вече да доведат до поправянето и превъзпитанието на двамата обвиняеми. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки един от обвиняемите следва да заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР, сумата от по 116.82 лева, представляваща половината от направените в хода на досъдебното производство разноски за експертиза (233.64 лева за видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза). На основание чл. 190, ал. 2 НПК всеки един от обвиняемите следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от по 5 лева, представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист в полза на СДВР. Така мотивиран, съдът постанови решението си. Районен съдия: