Решение № 148 от 27.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 58/2024 г.

Производство по чл.29 ЗОЗ и по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Делото е образувано въз основа на жалба с вх. №20240104144731/04.01.2024г., подадена от „С.Е.И.“ АД, ЕИК ••••, със съдебен адрес гр.София, ул.“••••, офис 1, чрез адв.Д. С. М., срещу ОТКАЗ № 20240103122519 от 03.01.2024г. на Агенция по вписванията /АВ/, Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/, с който на основание чл.28бЗОЗ е отказано вписване на обстоятелства относно особен залог върху вземания на „С.Е.И.“ АД, ЕИК ••••, учреден съгласно залог на акции от 21.12.2023г. между настоящия жалбоподател като залогодател и „Б.П.Ф.К.“ У.А., кооперация, учредена и съществуваща съгласно законите на Нидерландия, регистрирана в Нидерланската търговска палат под № 61187887, като заложен кредитор, във връзка с договор за продажба на акции от 21.12.2023година, предмет на който са акции от капитала на „И.П.С.“ АД, ЕИК ••••. В жалбата се твърди, че постановеният отказ за вписване на договора за особен залог е незаконосъобразен и изложените мотиви за това отказ, а именно, че вземанията по налична ценна книга не могат да бъдат предмет на договор за особен, респ. вписването в ЦРОЗ на подобен залог е нищожно, не могат да бъдат споделени; че за наличните ценни книги са приложими нормите на ЗЗД и ТЗ и при тях залогът изиска предаване на ценната книга, което е несъвместимо с договора за особен залог, който извод, също не може да бъде споделен. В жалбата се излагат правни доводи относно незаконосъобразността на изложените от длъжностното лице мотиви, иска се отмяна и указание към административния орган от страна на съда да се извърши вписване на заявеното обстоятелство. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Пред АВ, ЦРОЗ, е подадено заявление рег.№20240103122519/03.01.2024 година от „С.Е.И.“ АД, ЕИК ••••, с което се иска вписване по партидата на заявителя на договор за залог на акции, сключен на 21.12.2023година между „С.Е.И.“ АД, ЕИК ••••, в качество на залогодател и „Б.П.К.Ф.К.“ У.А., кооперация, учредена и съществуваща съгласно законите на Нидерландия, регистрирана в Нидерланската търговска палат под № 61187887, като заложен кредитор, който се явява обезпечение на договор за продажба на акции от същата дата, по силата на който „Б.П.Ф.К.“ У.А., кооперация, учредена и съществуваща съгласно законите на Нидерландия, регистрирана в Нидерланската търговска палат под № 61187887 купува от „С.Е.И.“ АД, ЕИК •••• притежавани от последния акции от капитала на трето лице. Като заложено имущество в раздел 111 от подаденото заявление е посочено, че такова имущество е: Всякакви и всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя С.Е.И. АД, от „И.П.С.“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК ••••, които „С.Е.И.“ АД има или може да има, в качеството му на собственик на 7, 875 (седем хиляди осемстотин седемдесет и пет) броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „И.П.С.“ АД („Акции“), представени чрез Временно удостоверение № 7/16.11.2015 г. и Временно удостоверение № 15/20.12.2023 г., включително, но не само, вземания от разпределение от дивиденти (парични или непарични), приходи от намаляване на регистрирания капитал на „И.П.С.“ АД, приходи произтичащи от продажба или друг вид прехвърляне на Акции; приходи произтичащи от ликвидационни квоти и обратно изкупуване на Акции; вземания на „С.Е.И.“ АД, възникващи при всякакъв вид преобразуване и промяна на правната форма, съгласно Глава 16 от Търговския закон, които са платени или са платими на основание на притежаването на Акции, и всякакви активи, получени от „С.Е.И.“ АД в качеството му на акционер при разпределение (парични или непарични), които се дължат по или са свързани с Акциите, включително, всички плащания, постъпления, лихва и други права. Размерът на обезпеченото вземане е 1 100 000 евро. Дружеството, в чийто капитал са акциите, обективиращи членственото правоотношение на залогодателя е „И.П.С.“ АД. Към заявлението е представено доказателство за правосубектността на заложния кредитор, който е чуждестранно юридическо лице, както и договор за особен залог, сключен между залогодателя „С.Е.И.“ АД, ЕИК •••• и „Б.П.Ф.К.“ У.А., кооперация, учредена и съществуваща съгласно законите на Нидерландия, регистрирана в Нидерланската търговска палат под № 61187887, като заложен кредитор. От представения договор за залог се установява, че страните са постигнали съгласие предмет на залога да са следните обекти: притежаваните от залогодателя акции – поименни и налични – от капитала на „И.П.С.“ АД и всички права по акциите, които са предмет на търговски залог по смисъла на чл.310 ТЗ и особен залог върху всички и всякакви вземания на залогодателя, обозначени като заложено имущество, като страните са се съгласили, че договорът е с цел и със срок – до пълно погасяване на задължението за заплащане на дължимата цена по договора за продажба на акции, като обезпечава и разноските на заложния кредитор. Предмет на залога по чл.310 ТЗ са притежавани от залогодателя 7 875 броя поименни обикновени акции с право на глас с номера от №117 648 до №118 382 с номинална стойност от 1 лев, издадени от емитента през 2015година, удостоверени с временно удостоверение №7/16.11.2015г. и 7 140 броя обикновени поименни акции с право на глас с номера от № 100 001 до № 107 140, с номинал от 1 лев, издадени през 2023година от емитента и удостоверени с временно удостоверение №15/20.12.2023 година. Към договора са приложения №№1и 2- представящи образеца на джирото за залог на акциите и удостоверение за предаване на временни удостоверения касателно поименините налични акции. Представено е пълномощно, с което залогодателя упълномощава заложния кредитор да го представлява в качеството му на акционер и да преупълномощава трети лица за упражняване на членствени права, произтичащи от акциите, предмет на залога. Представено е съгласие за вписване на договора за залог от 21.12.2023година от представляващия залогодателя, което е с нотариална заверка на подписа, осъществена на 21.12.2023 година под №11880 от помощник нотариус по заместване на нотариус рег.№539 на НК. Представена е декларация по ЗОЗ и ДОПК. При така представените към заявлението документи, преценявайки допустимост и основателност на искането за вписване на особения залог в ЦРОЗ, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ за извърши вписване. Основните мотиви на длъжностното лице са, че при упражняване на своите правомощия и в рамките на предоставената му компетентност, съгласно чл.28, ал.3, т.2 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано. Приема, че заявеният за вписване особен залог е с предмет вземания от „И.П.С.“ АД, които залогодателят „С.Е.И.“ АД има или може да има, в качеството му на собственик на 7 875 бр. обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „И.П.С.“ АД, представени чрез Временно удостоверение № 7/16.11.2015 г. и Временно удостоверение № 15/20.12.2023 г. Приема, че с чл.4 ал.1 т.1-9 ЗОЗ изчерпателно е изброено имуществото, което може да бъде предмет на особен залог по реда на този закон, като в т.3 изрично е посочено, че по реда на ЗОЗ могат да бъдат залагани вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми. По арг. на чл.178, ал.1 ТЗ, поименните акции са винаги налични акции. Следователно вземането по налична ценна книга не може да бъде предмет на договор за особен залог, респ. вписването в ЦРОЗ на подобен залог ще бъде нищожно. За наличните ценни книги се прилагат нормите на ЗЗД и ТЗ, тъй като при тях залогът изисква и предаване на ценната книга, а това е несъвместимо с договора за особен залог, който е без предаване на фактическата власт върху вещта. Отказът е от 03.04.2024 година. Жалбата е постъпила на 04.01.2024 година и се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. По нейната основателност. Основният довод в жалбата е свързан с това, че предмет на залога са както ценните книги- акциите, така и част от правата, които произтичат от членствената връзка на залогодателя с лицето, чийто капитал е формиран частично и с акции, притежавани от залогодателя- такива, които имат имуществено измерение. Това недопустимо смесване на обекта на заложното право е довело до неправилен отказ за вписване на особения залог. Съдът намира, че жалбата се явява основателна. По делото е представен договор за залог, сключен между залогодателя и залогопритежатели, имащ акцесорен харакетер и представляващ обезпечение на вземанията на продавача по договора за продажба на акции, представляващи остатък от уговорената цена на ценните книги в размер на 1 100 000евро. Съгласно чл.2, ал.2 ЗОЗ договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидени случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която е форма, изискуема и при изменение или допълнение на такъв договор за особен залог – аргумент от чл.2, ал.3 ЗОЗ. С разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОЗ се приема, че залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог, което иде да подчертае конститутивния характер на вписването. С разпоредбата на чл.4 са очертани обектите на заложното право, като нормата на чл.4, т.3определя като възможен предмет на залога вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, без изрично да ограничава какви точно вземания могат да бъдат предмет на заложното право. В настоящия случай е видно, че предмет на договора за особен залог са притежаваните от залогодателя акции от капитала на посоченото АД, които видно постигнатото между страните съгласие по чл.1 от договора за залог се регулират от нормите на чл.310 ТЗ, както и вземанията, които произтичат от тези акции и въобще всички настоящия и бъдещи взимания на залогодателя, които по своя характер представляват имуществени права, настоящия и бъдещи, като е достатъчно, за валидността на уговорката да бъдат определени и определяеми. Следователно предмет на заложното право са едно една страна поисемнните ценни книги, които са ценни книги на заповед / именно поради това е налична необходимост от заложното джиро, като способ за прехвърляне на права/заложното право/, но не правата, които са инкорпорирани в акции /това са правата, произтичащи от членствената връзка на залогодателя с „И.П.С.“ АД. В частта на договора за залог, който има за предмет акциите, притежавани от залогодателя договорът за залог има характер на обикновен договор за търговски залог, с неговия реален характер/предаване на заложената ценна книга/, водещ до възможността заложният кредитор да се удовлетвори от пазарната стойност на самата ценна книга /най-близка до балансовата стойност, поради това, че имплицитно се определя и от евентуалните имуществени възможности, които акционерът има в резултат на членстевата си връзка с АД-дивидент, ликвидационна квота и др./. В друга част договорът има характер на договор за особен залог, в чийто предмет са включени всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя и длъжник по договора за продажба на акции. Относно това дали е възможно вземанията на залогодателя, които произтичат от членствена връзка между акционера и АД/поименните налични акции/ да бъдат предмет на договора за особен залог, по виждане на състава отговорът на този въпрос е положителен. Това е така защото се касае за оценими имуществени права, които са определени, респ. определяеми, които са обусловени от други предпоставки-напр. печалба, решение за разпределение на печалбата-при дивидента, останало неразпределено имущество- при ликвидационната квота и тези имуществени права могат да получат своя пазарна оценка. Ето защо тези вземания не следва да се изключват априори от възможността да са предмет на договор за особен залог. При тълкуване на нормата на чл.1 от процесния договор за залог, включващ в себе си и договорът за особен залог, на основание чл.20 ЗЗД, съдът констатира непрецизност при определяне на предметния обхват на заложното право. Изводът на съда се извежда от използваната формулировка при определяне на предмета на договора, защото в чл.1 е направено изрично разграничение по /i/ - с която подточка се очертава предмета на обикновения търговски залог- поименните акции, като именно в тази точка са посочени правата от всякакъв вид, а по подточка / ii/ - всякакви вземания, като от тази формулировка не става ясно дали в тези всакякви вземания попадат и вземанията, произтичащи от акциите. При спазване на изискванията на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, съобразно която разпоредба тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, настоящият състав приема, че смисълът, който страните са вложили при определяне на предмета на заложното право на заложния кредитор по подточка / ii/, е този, който е вложен в осъществените понятийни обозначение в преамбюла на договора, раздел „Дефиниции“, с който са приели, че под „Разпределения“ следва да се разбират всички настоящи и бъдещи вземания, които залогодателят има или може да има като собственик на акциите, включително, но не само произтичащи от разпределения на давиденти, приходи и др., като изброяването е неизчерпателно; под „Вземания“ страните са приели, че следва да се разбира всякакви и всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, произлизащи от или във връзка с разпределенията, включително всички плащания, постъпления, лихва и други права. Следователно, макар и непрецизно определен предметът на договора, в частта на обхвата на заложното право по договора за особен залог, инкорпориран в процесния договор, под вземания, следва да се разбират вземанията на залогодателя, които произтичат, не както непрецизно е посочено от собствеността на акциите, а от членственото му правоотношение, което тези акции, формиращи капитала на посоченото търговско дружество, инкорпорират. Уговорката следва да се пиеме за валидна, тъй като заложното джиро няма транспорната функция, която е присъща на джирото, поради което правата по ценната книга не преминават у джиратаря. Ето защо страните са приели, че правата от имуществен характер, които произтичат от членствената връзка, израза на която е акцията/временното удостоверение, по силата на договора за особен залог следва и могат да бъде предмет на заложното право на кредитора. В този смисъл съдът изцяло споделя тезата на жалбоподателя за възможността теи права, които имат имуществен характер, определени, респ. определяеми и с възможно определима пазарна цена, да бъдат обект на договор за особен залог. Ето защо постановеният отказ на длъжностното лице се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се извърши вписване на залога в ЦРОЗ. При изложеното съдът