РЕШЕНИЕ

№ 366

гр. П., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100637 по описа за 2024 година Предявени са установителни искове по реда на чл.124 от ГПК.

Постъпила е искова молба от община Белово, с адрес гр. Белово, област П., ул. „Орфей" №4А, с ЕИК 000351558, представлявана от кмета на общината С. С. С., срещу ЧСИ М. Г. Н.-А., с рег.№••• в регистъра на КЧСИ и адрес гр.П. ••• и „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД, с ЕИК 202246344, в която са изложени обстоятелства, касаещи извършени принудителни действия от посоченото ЧСИ, по отношение на ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр.Белово - извършен опис и предстояща продажба, по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.

Изложени са съображения, преди образуване на изпълнителното производство за това, че на 12.07.2023 г., около три месеца преди края на последния си мандат като кмет на Община Белово, Костадин Г. Варев и управителката на „Еколес 83" ЕООД - Стоянка И.ова Димитрова, сключили и второ споразумение, относно съществуващ договор АРД-23/01.03.2019 г. за обществен превоз.С това споразумение относно заплащане на задължения, възникнали по повод изпълнение на услугата обществен превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми на Община Белово, приели двете страни за безспорно установено, че е налице задължение на Община Белово към „ЕКОЛЕС 83" ЕООД по същия договор АРД-23/01.03.2019 г., за периода месец януари 2023 г. - месец юни 2023 г., за извършваните договорени услуги от изпълнителя, като за този период дължащата му се сума била в общ размер на 230 159, 62 лв. В това второ споразумение, като основание за възникването на задълженията - в размер на 230 159, 62 лв., били посочени издадени проформа фактури - 6 броя.

Ищецът твърди, че такива задължения на Община Белово към „Еколес 83“ ЕООД, като признатите от предишния кмет на община Белово -Костадин Г. Варев, по двете споразумения не били съществували.

Твърди се, че въз основа на двете нотариално заверени споразумения „Еколес 83“ ЕООД по реда на чл.417 от ГПК се бил снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителни листа.След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по частно гр. дело № 3464/2022 г. по описа на PC-П., за сумата 681 185, 04 лв., с договор за цесия „Еколес 83" ЕООД било прехвърлило това вземане на дружеството ответник - „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД, с ЕИК 202246344.

Сочи се, че било образувано срещу Община Белово изпълнително дело № 474/2022 г. по описа на ЧСИ М. А., peг. № ••• в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС-П., което обуславяло нейната пасивна легитимация. По това изпълнително дело били предприети изпълнителни действия срещу Община Белово извършени публични продани в резултат на което най-ценните общински имоти се разграбвали пред очите на обществото.

Изложени са съображения, че ЧСИ М. А. насочила изпълнителните действия върху общински имот, който е публична общинска собственост - поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ••• по КККР на гр. Белово, с площ от 25681 кв.м. Въпреки публичния характер на собствеността на процесния поземлен имот, определящ несеквестируемостта на същия, ЧСИ М. А. наложила възбрана върху този имот по изп. дело № 122/2023 г. по описа на същия ЧСИ, а на 17.09.2024 г. извършила и опис на имота.

Твърди се, че с Решение на Общински съвет - Белово № 132 от 25.04.2024 г., бил определен публичен характер на собствеността на ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр. Белово и издаден Акт за публична общинска собственост на имота - № 7381, вписан в СВп-П. с вх. peг. № 4219/07.06.2024г., акт № 149, том 14, дело № 1327/07.06.2024 г. Заради това, че процесният имот се намирал на главен път І-8 /Пловдив- П.- Белово-София/, и заради близостта му до централната част на гр. Белово, този имот десетки години бил предпочитано място за разходки и отдих на жителите на общината, както и на пътуващите по главния път, той бил с отреждане -„озеленяване", като след влизането в сила на последния регулационен план на гр. Белово /одобрен със Заповед № 485/28.03.1979 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Белово/, не са били извършвани промени в границите, площта, и в отреждането на този имот – „за озеленяване“.

Изложени са съображения, че в имота се намирал и паметника на Крум Велков - известна личност от гр. Белово, поради неговото значение за общината, през 2024 година в имота се извършили облагородителни мероприятия в изпълнение на Договор за „Изграждане на туристическа инфраструктура около паметник на Крум Велков", финансиран по Административен договор № BG••• г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.- 2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за развитие на селските райони.

Ищецът твърди, че незаконните изпълнителни действия произтичали от не признаване на правото му на собственост върху имота, а именно неговият характер на публичен общинска собственост, което го правел несеквестируем.

Във връзка с изложеното е оформен петитум, съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено: 1. несъществуването на право на принудително изпълнение на „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД с ЕИК 202246344 - като взискател по изп. дело № ••••, върху ПИ с идентификатор •••, поради обстоятелството, че е публична общинска собственост на Община Белово и 2. липсата на компетентност /на правомощия/ по отношение на втория ответник ЧСИ М. Н. - А., peг. №••• в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-П., да извършва принудително изпълнение по изп. дело №•••• върху ПИ с идентификатор •••2.••, защото този имот е публична общинска собственост на Община Белово, обл. П.. /уточнено в молба с вх.№513/14.01.2025г./ В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЧСИ М. Г. Н.-А. с който се оспорва изцяло предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан по следните съображения:

Сочи се, че акта за публична общинска собственост е бил съставен едва на 30.05.2024 г., т.е. към датата на насочване на принудителното изпълнение имотът все още е имал частен характер, поради което се оспорва изцяло твърдението, че ЧСИ А. била извършила незаконно изпълнително действие. Изложени са съображения, че след образуване на изпълнителното дело възбрана върху имота е била вписана в службата по вписванията на 17.04.2024 г. към която дата е видно, че имотът имал частен характер и не съществували пречки изпълнението да бъде насочено върху него. Възбраната по реда на чл.449, ал. 9 от ГПК, имала за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. Поради това действие взискателя и присъединените кредитори по чл. 456 от ГПК ще мога да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания, респ. последващи правни действия по промяна статута на имота. Развити са доводи че съгласно чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС публична собственост били имотите които са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл.6, ал.1 изисквала при отпадане на съответното предназначение на имотите те да бъдат определени за частна общинска собственост от общинския съвет.В отговора е взето становище, че недвижимият имот дали представлява публична или частна общинска собственост следва да се разреши с оглед предназначението му, както и въз основа на взетите решения на месната власт относно статута.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ“ ЕООД. Направено е възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.

Сочи се, че за да бъде налице правен интерес за ищеца, то той следва да притежава самостоятелно право, на което търси защита чрез отричане на субективно материално право, което е застрашено поради оспорване от страна на ответниците. От исковата молба ставало ясно, че искът е насочен срещу едно процесуално право, а именно правото на принудително изпълнение. Твърди се още, че предмет на установителни искове могат да бъдат само спорни материални права и правоотношения, но не и спорове относно съществуването или не на процесуални права. Цитира се съдебна практика. Твърди се че търсената защита в случая имала за цел възпрепятстване на изпълнението върху недвижимия имот, като ищецът се позовавал на института на несеквестируемостта. Макар и ищецът да е твърдял, че взискателят и съд. изпълнител по висящо изпълнително дело се противопоставят на неговите права, то в действителност ищецът в качеството си на длъжник в изпълнителния процес оспорвал изпълнението и се противопоставял на действията на съд. изпълнител, твърдейки че те са незаконосъобразни, като такова оспорване било предвидено в чл.435 от ГПК, което вече било упражнено от ищеца и имало влязло в сила решение.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Възразява се срещу твърдението на ищецът, че поземлен имот с идентификатор № •••2.•• представлявал публична общинска собственост. Твърди се, че за същият имало акт №47617 за частна общинска собственост от 11.09.2013 г., вписан в служба по вписванията от 09.04.2014 г., поради което статута на имота позволявал успешно да се насочи принудително изпълнение както е било поискано.

Твърди се, че факта, че на 25.04.2024 г. общ. Белово е взела решение за промяна на характера на собствеността от частна в публична общинска собственост не изваждало вещта от гражданския оборот и тези действия били непротивопоставими на взискателя – чл.452 ал.2 от ГПК.

Прави се възражение срещу твърдението на ищеца да са налице незаконосъобразни изпълнителни действия по изпълнително дело №122 по описа за 2023 г. на ЧСИ М. А.. Твърди се, че имота не представлявал несеквестируемо имущество.

Моли се съдът да постанови с акт с който да прекрати производството като недопустимо, алтернативно да се отхвърли иска като неоснователен.

Претендират се сторените разноски.

Пазарджишкият Окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмените отговори на ответниците, както и доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са родово и местно подсъдни на Окръжен съд - П.. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права (на оригинерно основание или по реституция), ако отрече правата на ответника. При липса на правен интерес производството се прекратява, като съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Исковете са допустими, което е безспорно в отношенията между страните, а и предвид постановеното определение №397/4.12.2024г. по в.ч.гр.д.536/24г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –отрицателен установителен иск с който ищецът цели да докаже несъществуването на право на принудително изпълнение на „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД с ЕИК 202246344 - като взискател по изп. дело № ••••, върху ПИ с идентификато𠹕••, поради обстоятелството, че имота има характер на публична общинска собственост на Община Белово.

При отрицателния установителен иск за несъществуване на определено право съдът е длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните състезания, без да се ограничава до обсъждане единствено на наведените от ищеца „основания“ на неговото несъществуване.

Силата на пресъдено нещо при отрицателните установителни искове също има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и при другите искови претенции.

Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания (разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Тази особеност на силата на пресъдено нещо при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове.

От представеното искане за вписване на възбрана направено от ЧСИ М. А. се установява, че към датата -17.04.2024 година на която вече е бил посочен като способ за принудително изпълнение чрез публична продан процесния недвижим имот, е била наложена възбраната върху него по цитираното вече изп.дело №122/23 година по описа на ЧСИ М. А.. От акт за частна общинска собственост №4717 съставен на 11.09.2013г. и вписан в Службата по вписванията на 9.04.2014 година, се установява, че е било прието за процесният имот с идентификатор •••2.••, че представлява „частна“ общинска собственост.

В т.3 от акта „описание на имота“- е записано: трайно предназначение на територията- „урбанизирана“, а в „начин на трайно ползване“ - за друг вид застрояване.

От административната преписка и приетата СТЕ се установява, че поземленият имот никога не е губил характера си на публична собственост и отреждането – „за озеленяване“, тъй като през цялото време е бил парк, в който в отделни периоди от време след 1991 година е имало заведения, има поставен паметник на лице значимо за историята на град Белово –Крум Велков и винаги се е използвал за отдих от жителите предвид огромните дървета на голяма възраст и лицето му към главен път.Такова е било предназначението му записано в действащия план на гр.Белово от 1979 година.

От приетата СТЕ се установява, че по сега действащия и единствен кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.Белово, одобрен със Заповед № 485/1979г. за ПИ с № •• е отреден УПИ - VIII - •• - „За озеленяване" в кв.56 с урегулирана площ и приложена регулация от 25 681 м.кв.

От заключението се установява, че е бил издаден акт № 4617 за частна общинска собственост от 11.09.2013г., с основание чл.2, ал.1 от ЗОС за процесния имот с идентификатор •••, с площ от 25555м.кв., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за друг вид застрояване.

За тази процедурата обаче, съдът приема, че са липсвали условията и предпоставките п о чл. 6, ал. 1 от ЗОС за промяна на собствеността, тъй като записването в плана от 1979 година генерално е определял характера на имота като – „публичен“, респ. публична общинска собственост.

Тъй като не е била извършена надлежна процедура за съставяне на акт за публична общинска собственост на какъвто процесният имот е отговарял към 2013 година се е пристъпило направо към съставяне на акт за частна собственост с погрешно вписано предназначение.

Затова и не е била провеждана процедурата за преминаването му от публична в частна, тъй като имотът не е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал 2 от ЗОС. А видно от представените доказателствата и приетата СТЕ не са били извършвани предхождащите нормативно определени процедури по ЗУТ.

Така издаденият акт за частна общинска собственост №4717 съставен на 11.09.2013г. е бил незаконосъобразен и не съответстващ на плана на града от 1979 година, който е единственият кадастрален и регулационен план на гр.Белово.По предходният план от 1904 година, процесният имот не е попадал в обхвата на населеното място/ което се установява от заключението от допуснатата СТЕ/.

В действащият план от 1979 година имотът е отразен – „за озеленяване“, което е безспорно установено.

Това е довело и до решението на Общински съвет - Белово № 132 от 25.04.2024г., с което е приета промяна на характера на собствеността от „частна общинска“ в „публична“ такава за процесния ПИ с идентификатор 03 592.502.••, поради несъответствие между КККР на гр.Белово и регулационния план, в който ПИ е отразен с НТП - за друг вид застрояване, а не както е отреден в плана - „за озеленяване”.

Издаден е акт № 7381 за публична общинска собственост от 30.05.2024г., с основание чл.60, ал.1 от ЗОС, въз основа на Решение на Общински съвет - Белово № 132 от 25. 04. 2024г. за процесният ПИ с идентификатор •••, с площ от 25 681 м.кв., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за друг вид озеленени площи.

От експертизата приета по делото се установява още, че със Заповед № 487 от 21.06.2024г. на кмет на Община Белово е прието да се отпише от актовете книги АЧОС № 4617 от 11.09.2013г. за процесният имот с трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за друг вид застрояване.

От заключението на вещо лице Б.Г. се установява, че конкретното предназначение на процесният имот е „за озеленени площи”, съгласно нормата посочено в чл.4, ал.7, т.4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.

В открито съдебно заседание проведено на 30.04.2025г., вещото лице пояснява, че след като е бил издаден актът за частна общинска собственост през 2013 година е било констатирано, че има различия в акта за частна общинска собственост и в предназначението на поземления имот.Посочва, че в плана съобразно сигнатурата, имотът е отразен с червен цвят, което означава, че е за обществено, публично ползване, а частните имоти се отразяват съответно в „син цвят“.Това означавало, че издаденият акт е бил с грешка и именно това е довело до издаване на новият акт с който имотът е определен като публична общинска собственост.

От разпита на свидетелите които са последователни и взаимно допълващи се и съдът изцяло кредитира /като единият от тях –адв.В.Н. бивш кмет на гр.Белово през периода 1999г.-2005 година/ се установява, че винаги там е било парк Крум Велков, на името на общественик, с разположени огромни дървета, част от които в момента били изрязани заради започнал проект.

Всички свидетели установяват, че този имот никога не е имал друго предназначение, освен парк. Цялата площ от 20 и няколко декара била ситуирана около паметника на Крум Велков и това му давал естественото предназначение за почивка. Установява се, че спирали много коли през годините, когато нямало магистрала и основния трафик минавал от там към гр.София. Имотът никога не бил имал друго предназначение освен парк, а в задната част горичката до 90-те години имало сърнички, което било много интересно особено за децата. Установяват и двамата свидетели/Св.Варева разпитана в о.с.з. на 11.06.2025г./, че в градска среда да съществува толкова голям парк със сърнички било голяма рядкост.

Свид. Н. установява още, че по време на мандата му като кмет, не е имало такава административна процедура или производство, което да доведе до промяна на предназначението на имота. Имотът е на главен път и това пораждало доста интереси, като през годините на мандата му се свързвали с него и искали да направят гумаджийници, бензиностанция и др., но предвид предвиждането на плана на града, че той е парк, свидетелят установява, че отказвал на всички хора каквато и да е инициатива да бъде внесена в Общински съвет за иницииране на производство за смяна на предназначението.

След анализ на всички доказателства тук е мястото да се посочи, че няма колебания в практиката на съдилищата и ВАС, че при всички положения се изисква първоначално изменение в действащия ПУП - процедура, която, макар и самостоятелна, предпоставя промяната в статута на имота и че законосъобразността на решението на общинския съвет по чл. 6 от ЗОС е предпоставена от извършена преди това промяна в реална в предназначението на имота. Иначе казано, това обуславя наличието на задължителната предпоставка по чл. 6 от ЗОС, а именно загубване на предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 8 ЗУТ, защото иначе ОбС няма компетентността да приема тези решения. /В този смисъл е постоянната практика на ВАС - така напр. Решение № 12775 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 8012/2016 г., Решение № 14670 от 05.12.2014 г. по адм. д. № 4329/2014 г. и решение № 1982 от 12.02.2009 г. по адм. д. № 4311/2008 г., трите на ІІІ отд. на ВАС./ Това прави решението на общинският съвет от 2013 година изцяло недействително, тъй като е било базирано на грешно записване.

Както бе описано и констатирано от съда по-горе възбраната е била наложена от ЧСИ М. А. на 17.04.2024 година, а към този момент видно от представената и приета преписка, вече се е било състояло и е било взето първоначалното решение на Обс Белово №71/28.03.2024г., но след заповед на областния управител, с което е върнато това решението за ново обсъждане и задължително оповестяване на интернет страниците на община Белово и ОбС Белово е довело до „забавяне“ в административната процедурата и до постановяване на решение №132/25.04.2024 година, с което в т.2 е променен характера на процесния имот ПИ с идентификатор ••• с площ от 25555 кв.м., от „частна“ общинска в „публична“ общинска собственост.

При конкуренция на извършените правни действия, както е посочил проц.представител на ответника адв. Г., възбраната е била вписана на 17.04.2024г., едва след публичното оповестяване на взетото решение от ОбС Белово №71/28.03.2024 година, с което в съответствие с действащият план е променен статута на процесният имот.

Съдът е очертал спорното правоотношение, а именно към момента на пристъпване към принудително изпълнение имотът бил ли е със статут – „публична общинска собственост“, на който въпрос, съобразно изложеното по-горе следва да се отговори положително.Налице е бил абсолютно незаконосъобразно съставен акт за частна собственост през 2013 година, и към момента на налагане на възбраната е имало публично оповестено решение на ОбС Белово за отмяна на този акт, чрез вземане на решение за промяна на статута в „публична собственост“ в съответствие с регулационния план на гр.Белово от 1979 година и реалното предназначение на имота за което държи сметка ЗОС.

При това положение първият предявен отрицателен установителен иск от „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД за несъществуването на право на принудително изпълнение в полза на кредитора „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД с ЕИК 202246344 - като взискател по изп. дело № ••••, върху ПИ с идентификатор •••, поради обстоятелството, че е публична общинска собственост на Община Белово се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на втория отрицателен установителен иск спрямо ЧСИ М. А., съдът намира същият за неоснователен.

Процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес обхващат 1) наличието на изпълнително основание и на изпълнителен лист като процесуални условия за допустимост на изпълнителния процес; 2) точно изпълнение на задълженията на органа на принудителното изпълнение; 3) законосъобразно упражняване на неговите процесуални правомощия (предприемане на изпълнителните действия при наличността на предписаните от закона условия по предписаните от закона ред и форми и с определеното от закона тяхно съдържание).

В правомощията на ЧСИ е за прибегне до посоченият способ за принудително изпълнение посочен от взискателя, първият ответник - „СИ ФИНАНСИ ИМОТИ" ЕООД.Към момента на посочване на способа и изпращане на съобщение за вписване на възбраната -17.04.2024г. имотът по регистър не е бил несеквестируем.

В правната доктрина (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, Сиела Норма АД, София, 2020. стр. 82) се приема, „че задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права има за свои адресати участващите в граждански процес лица и техните представители. То се отнася до всички процесуални действия на тези лица по всички производства. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Когато се касае за право на иск, изпълнение или обезпечение, убеждението за наличността на процесуалните условия на това право обхваща и убеждение за наличността на нуждаещото се от защита материално право. Злоупотребява с процесуалното си право лицето, което го упражнява, макар да знае, че то не съществува, или пък че не съществува материалното право, чиято защита се търси. Тогава е налице недобросъвестност. Сочи се, че не е налице злоупотреба с право, когато се предявява неоснователен иск или искане за принудително изпълнение, ако страната смята, че е носител на предявеното материално право. Приема се, че е налице злоупотреба с право, когато взискателят търси принудително изпълнение, макар да знае, че няма вземане, използвайки формално наличното изпълнително основание.“ Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува.

В конкретния случай, ако правото на първия ответник бъде отречено от съда поради това, че към приключване на устните състезания е установен характера на имота като „публичен“, респ. несеквестируем и след влизане в сила на съд.решение, едва тогава искът срещу ЧСИ, би бил основателен.

На този етап заявената претенция се явява неоснователна.

По разноските.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищецът община Белово се полагат разноски.

От ответника ЧСИ М. А. не е поискано присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78 ал.3 от ГПК.

Ищецът община Белово е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски: адв. хонорар – общ размер 11677.80 лева, депозит за вещо лице -350 лева, ДТ в размер на 1967 лева, ДТ за вписване на ИМ в размер на 197 лева и ДТ за частна жалба- 15 лева или общ размер от 14206.80 лева.

Тъй като е уважена само едната претенция, а исковете са самостоятелно, то следва да бъдат присъдени половината от разноските в размер на 7103.40 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,