Решение № 15567 от 15.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 25110/2022 г.

Софийски районен съд15.08.2025 г.докладчик АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ”ТЕСДО”ЕООД, ЕИК: ••• град София, бул. „••• против „Ф”ЕООД, ЕИК: ••• гр.София, ж.к. •••• със съдебен адрес: град София, район „Изгрев”, ж.к. •••, ет.6, Адвокатско дружество „П.М. и партньори”, чрез адв. П. Ц., обективно съединени частични осъдителни искове по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца части от вземания за връщане на дадено без основание, прехвърлени на ищцовото дружество по силата на Договори за вземания от финансови институции с физически лица– кредитополучатели по договори за потребителски кредити с ответника, както следва: 1) 500 лв (петстотин лева), представляващи част от 3 870 лв, платени без основание от кредиполучателя А.М.П., ЕГН: •••••••••• през периода от 23.03.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 2) 1 200 лв (хиляди и двеста лева), представляващи част от 2 515, 20 лв, платени без основание от кредиполучателя Д.Г.П., ЕГН: •••••••••• през периода от 08.06.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 3) 8 521, 24 лв (осем хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляващи част от 23 824, 72 лв, платени без основание от кредиполучателя М.И.П, ЕГН: •••••••••• през периода от 25.06.2018г. до 19.01.2022г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 19.01.2022г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето- кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 4) 1 361, 59 лв (хиляда триста шестдесет и един лева и петдесет и девет стотинки), представляващи част от 2 135, 81 лв, платени без основание от кредиполучателя А.Д.Д., ЕГН: •••••••••• през периода от 17.07.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 14.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 5) 2 529 лв (две хиляди петстотин двадесет и девет лева), представляващи част от 4 158 лв, платени без основание от кредиполучателя Т.А.Ш., ЕГН: •••••••••• през периода от 28.07.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 14.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето- кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 6) 1 334 лв (хиляда триста тридесет и четири лева), представляващи част от 2 239, 34 лв, платени без основание от кредиполучателя Т.В.М., ЕГН: •••••••••• през периода от 20.06.2017г. до 28.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 28.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 7) 500 лв (петстотин лева), представляващи част от 5 685, 41 лв, платени без основание от кредиполучателя Р.И.С, ЕГН: •••••••••• през периода от 23.03.2017г. до 21.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 8) 1 997, 31 лв (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки), представляващи част от 6 682, 54 лв, платени без основание от кредиполучателя С.Б.Д., ЕГН: •••••••••• през периода от 23.03.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 14.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 9) 4 692, 85 лв (четири хиляди шестстотин деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи част от 9 933 лв, платени без основание от кредиполучателя С.В.М., ЕГН: •••••••••• през периода от 23.03.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 10) 2 925 лв (две хиляди деветстотин двадесет и пет лева), представляващи част от 14 018 лв, платени без основание от кредиполучателя Н.Г.С., ЕГН: •••••••••• през периода от 17.05.2017г. до 21.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 11) 540, 38 лв (петстотин и четиридесет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи част от 2 592, 82 лв, платени без основание от кредиполучателя Светослав Георгиев Русев, ЕГН: •••••••••• през периода от 01.04.2019г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане; 12) 2 455, 36 лв (две хиляди четиристотин петдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляващи част от 3 850 лв, платени без основание от кредиполучателя Р.Р.Б., ЕГН: •••••••••• през периода от 03.12.2019г. до 08.11.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 08.11.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане, и 13) 1 107, 81 лв (хиляда сто и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляващи част от 1 612, 50 лв, платени без основание от кредиполучателя М.А.А., ЕГН: •••••••••• през периода от 02.05.2019г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити между това лице и ответното дружество като кредитодател, изброени в Договор за вземания от финансови институции от 14.09.2021г., с който тези вземания са прехвърлени от лицето-кредитополучател на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. ОСЪЖДА ”ТЕСДО”ЕООД, ЕИК: ••• град София, бул. „••• ДА ЗАПЛАТИ на „Ф”ЕООД, ЕИК: ••• гр.София, ж.к. •••• със съдебен адрес: град София, район „Изгрев”, ж.к. •••, ет.6, Адвокатско дружество „П.М. и партньори”, чрез адв. П. Ц., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 7 900 лв ( седем хиляди и деветстотин лева), представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело– платените депозит за съдебно- счетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259, ал.1 ГПК във връзка с чл.7, ал.2 ГПК). Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

производството по делото не следва да се прекратява, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска. При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Това означава, че тъй като не е доказано прехвърлянето на вземания от първоначалните кредитори – посочените в исковата молба тринадесет физически лица на ищеца, е безпредметно да се установява дали за тези физически лица са съществували вземания по договорите за потребителски кредити с ответника. Доколкото по делото не е доказана активната материално-правна легитимация на ищеца, предявените от него чатични осъдителни искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Независимо от гореизложеното следва да се посочи СЛЕДНОТО: ПЪРВО: Ищцовото дружество е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР на ЗЗП, който по занятие като част от основната си търговска дейност придобива чрез договори за цесии потребителски права – вземания на физически лица- потребители против други търговци- кредитодатели (ответника в конкретния случай), произтичащи от потребителски кредитни договори, и упражнява тези потребителски права вместо потребителите за своя сметка, без да заплаща на потребителите-цеденти целия размер на прехвърлените вземания и ограничавайки упражняването на редица други техни основни потребителски права, като например правото на достъп до съдебно решаване на потребителския спор и правото на сключване на нови потребителски договори, възлагайки им същите несъразмерни санкционни задължения за неустойки и обезщетения като търговците по договорите за потребителски кредити, от които произтичат прехвърлените потребителски вземания, което осъществява законовоустановения състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 ЗЗП, тъй като „противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност” и „променя поведението на потребителите”, а според чл.68в ЗЗП нелоялните търговски практики са ЗАБРАНЕНИ изрично. Това също обуславя нищожност на договорите за цесии, сключвани от ищеца с физически лица- потребители, каквито са процесните договори. ВТОРО: Потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП (каквито са цедентите по процесните договори за цесии-б.с.) не може да прехвърли потребителските си вземания, възникнали на основание потребителска защита по ЗЗП и ЗПК, на търговец по смисъла на §13, т.2 ДР на ЗЗП, без да получи незабавно и изцяло стойността на прехвърленото имуществено потребителско вземане, защото обратното (както е в разглеждания случай- б.с.) означава накърняване и дерогиране на потребителската защита и НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ на търговеца – цесионер за сметка на физическото лице- потребител, което се лишава изцяло или отчасти от потребителското вземане, прехвърлено в патримониума на търговеца, без да получи еквивалентна нарсрещна престация. Недопустимо е безвъзмездно прехвърляне на потребителско вземане от потребител на търговец (както е на практика в конкретния случай), защото това означава дерогиране на потребителската защита на цедента. Потребителските права се предоставят на физическото лице- потребител с оглед неговите особености, посочени в закона, с цел да му осигурят защита в качеството му на икономически по-слабата страна по договорното правоотношение с търговеца. Според правната доктрина вземанията, които са възникнали с оглед особености на техния титуляр, са НЕПРЕХВЪРЛЯЕМИ по своето естество и не могат да бъдат предмет на договор за цесия според изричната разпоредба на чл.99, ал.1, предл.3 ЗЗД. Това е самостоятелно основание за нищожност на договорите за цесия, сключвани от ищеца с физически лица-потребители, какъвито са и процесните договори. ТРЕТО: Недопустимо е търговец по §13, т.2 ЗЗП (ищецът) да упражнява чужди потребителски права срещу друг търговец по §13, т.2 ЗЗП (ответникът), позовавайки се на нарушена потребителска защита по договори за потребителски кредити на физически лица- потребители, цеденти по договори за цесия, които сами по себе си съдържат неравноправни клаузи, нарушаващи потребителските права на същите физически лица – потребители. Казано опростено: Ищецът като търговец претендира защита на потребителските права на физически лица по кредитните им договори с друг търговец - ответника, след като е сключил със същите тези лица също толкова неравноправни потребителски договори за цесии. Това е както правно, така и житейски недопустимо. Поради посочените причини предявените частиччни осъдителни искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските по делото: На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като исковете се отхвърлят. На основание чл.78, ал.3 ГПК ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото дело, представляващи платените депозит за съдебно-счетоводната експертиза (700 лв) и адвокатско възнаграждение за исковете по настоящото дело ( 7 200 лв по представените фактура № 10587/21.07.2022г. и заверено извлечение от банкова сметка от 26.03.2025г. ) Предявеното от ищеца възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар (чл.78, ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско възнаграждение ( 7 200 лв с ДДС ) е съизмеримо с минимума по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства на правната и на фактическата сложност на исковете, както и на сбора от цените им, формиращ материалния интерес по делото (29 664, 54 лв според посоченото в писмената молба от 28.04.2025г. на ищеца). За съда не съществува задължение винаги при възражение по чл.78, ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36, ал.2, изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78, ал.5 ГПК и не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме това, означава да се наложи практика, според която адвокатският хонорар трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на изричната разпоредба на чл.36, ал.2, изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД. Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на делото, отразена в размера на исковете, в техния предмет и др. В конкретния случай това не е налице. Отделно следва да се отбележи, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело– 16.07.2025г. Наредба № 1 /2004г. на ВАдвС не е задължителна за съда. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ

Цитирани разпоредби

78