Решение № 583 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 528/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „НИПАЛ ГРУП“-ООД - ищец в първата инстанция против решение №408 от 17.03.2025 г. на СГС, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д.№ 116/2024 год., с което е отхвърлен предявения от „НИПАЛ ГРУП“-ООД против „Кемира“-ООД положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване наличието на вземане на дружеството към „Кемира“- ООД/Н/ в размер на 300 лева, заплатени на 27.07.2023г. по банкова сметка на ТД на НАП-София град с правно основание „частично плащане без правен интерес на главница по Ревизионен акт № Р-22221019002727-001 от 02.01.2020г., явяващи се частично заплатено парично задължение, без наличие на грешка, без правен интерес, нито при изпълнение на нравствен дълг, а с намерение да встъпи като кредитор на „Кемира“-ООД/Н/ по т.д.№1500/2020г. на СГС, ТО, VI-10 състав. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че са неотносими към настоящия казус мотивите на СГС относно невъзможността да се реализира фактическия състав на законовата суброгация. Защото в никой момент дружеството не е претендирало, че се стреми към ефекта на законовата суброгация. За осъществяване на суброгацията по чл.180 ДОПК e необходимо да бъде дадено съгласие на длъжника с достоверна дата. Такава декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа на управителя на „Кемира“-ООД /Н/ е представена по т.д. №894/22г. на СГС, решението по което е допуснато до касационно обжалване, но обективираното в декларацията съгласие се отнася само и единствено до платеца „ЕМКО“-ООД. Твърди, че неправилно СГС приема, че трето лице може да погасява чужд публичен дълг само по реда на чл.180 и сл. от ДОПК. Тази специална регламентация не изключвала общата възможност трето лице по своя инициатива и без наличие на правен интерес и намерение за суброгиране да погаси публичен дълг /частично или изцяло/. В тази хипотеза интересът на фиска е защитен и удовлетворен, а в патримониума на платеца възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване. Пряката цел на извършеното плащане е частично да бъде удовлетворен фиска, а косвената цел – да се включи като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Кемира“-ООД /Н/.И двете цели в случая са постигнати. Твърди, че с оглед извършеното погасяване на чуждо публично задължение, в правната сфера на „НИПАЛ ГРУП“-ООД е възникнало кондикционно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Това вземане е ново, доколкото е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност и не е платено на падежа /чл.639, ал.1 ТЗ/, поради което подлежи на предявяване по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, като за него синдикът е длъжен да състави допълнителен списък. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска, признавайки съществуването на предявеното от ищеца вземане спрямо длъжника „Кемира“-ООД /Н/. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „КЕМИРА“-ООД, в който излага подробни съображения за основателност на въззивната жалба, като моли съда да я уважи. Подробни доводи са развити в отговора. Конституираният в производството синдик на несъстоятелното дружество не е депозирал отговор. Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното: Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона. От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от „Нипал Груп“ ООД за установяване наличието на вземане на дружеството срещу „Кемира“ ООД /н/ в размер на 300 лв. Ищецът „Нипал Груп“ ООД твърди, че заплатило публични задължения на несъстоятелния длъжник. Твърди, че на 27.07.2023 г. управителят на „Нипал груп“ ООД чрез преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета внесъл сумата от 300 лв. по банкова сметка на ТД на НАП-София-град с правно основание „частично плащане без правен интерес на главница по Ревизионен акт № Р- 22221019002727-091-001/02.01.2020 г.“, за частично погасяване на публично задължение на „Кемира“ ООД /н/. Сочи, че „Нипал груп“ ООД е заплатило частично чуждо парично задължение, без наличие на грешка, без правен интерес, нито при изпълнение на нравствен дълг, а с намерение да встъпи като кредитор на „Кемира“ /н/ по т.д. №1500/2020 г. по описа на СГС, TO VI-10, въз основа на нововъзникнало кондикционно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. С молба за предявяване на вземанията от 03.08.2023г. ищецът е предявил вземането си по т.д. №1500/2020 г. на СГС за изравняване на неоснователно обогатяване в размер на 300 лв., възникнало на 27.07.2023 г. На 20.10.2023 г. по партидата на „Кемира“ ООД /н/ е обявен Списък на неприетите вземания от постоянния синдик на дружеството, който съдържа само предявеното на 03.08.2023 г. вземане от „Нипал груп“ ООД. С възражение от 25.10.2023 г. ищецът е оспорил включването на предявеното вземане като неприето. С Определение №260030/05.01.2024г. на СГС, ТО VI-10 състав по т.д. № 1500/2020г., публикувано в ТР на 08.01.2024г. е оставено без уважение направеното възражение срещу изготвения от синдика на „Кемира“ ООД /н/ Списък на неприетите вземания. Според ищеца вземането спада към категорията на „нови вземания“, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Синдикът - В. И. Г. не е подал отговор. Ответникът „Кемира“ ООД /н/ в писмения си отговор счита предявения иск за основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Твърди, че от приложеното към исковата молба платежно нареждане се установява, че ищецът е погасил частично със сумата от 300 лв. публично задължение на „Кемира“ ООД /н/ към НАП. Сочи, че в резултат на извършеното плащане в действителност възниква вземане от ответника. Отхвърлянето на възражението от съда по несъстоятелността пораждало правния му интерес за предявяване на настоящия установителен иск. На основание чл.694, ал.4 ГПК като страна в производството е бил конституиран синдика на „Кемира“ ООД (н) В. Г.. В о.с.з. е изложил становище за неоснователност на исковете, тъй като с молбата за предявяване на вземания не била представена декларация по чл.180 ДОПК от „Кемира“ ООД (н), като такава била представена едва с депозиране на възражението. Това представлявало изменение на основанието на предявените вземания, извършено след изтичане на срока по чл.688 ТЗ, което било недопустимо. Общата норма на чл.74 ЗЗД не била приложима при изпълнението на публични задължения, за които се прилагал ДОПК, който уреждал изрично случаите на наличие на правен интерес, а никоя от предвидените хипотези към предявяване на вземанията не била налице. Съдът е приел иска за процесуално допустим, с оглед предпоставките по чл.694 ТЗ - предявен е в преклузивния срок по ал.6 от кредитор, при наличие на депозирано от него възражение срещу списъка на неприети вземания, оставено без уважение от съда по несъстоятелността. По същество е приет за неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че дори задължението (публично или не) да е било валидно погасено, това не би породило отделно, самостоятелно вземане, възникнало към момента на плащането в хода на производството по несъстоятелност, тъй като това е само способ за встъпване във вече предявени права. Приел е също, че в случая не е налице и валидно погашение, реализирано в хода на принудителното изпълнение. С оглед твърдението на кредитора, че заплатеното от него задължение на длъжника е с публичен характер, то по отношение на възникването и погасяването на вземания с такъв характер е налице специална регламентация в ДОПК, изключваща общите правила на ЗЗД, вкл.чл.73, чл.74 от ЗЗД. Според съда нормата на чл.180 от ДОПК регламентира всички хипотези на валидно погасяване на публични задължения, извършени от трети лица, а те като последствие водят до встъпването в правата на публичния взискател срещу задълженото лице до размера претенцията му (ал.2), както и по отношение на обезпеченията (ал.1). В съответствие с ал.1 задължението изисква установяването му с влязъл в сила акт, което в настоящия случай не е налице, към което условие следва да се насложат останалите предпоставки. Затова съдът е направил извод, че публичното задължение на длъжника не е валидно погасено от ищеца, съответно процесното вземане не е възникнало. Когато не е налице валидно погашение на чужд дълг, липсва имуществено разместване в полза на длъжника. Следователно не може да е налице нито встъпване в права, нито до неоснователно обогатяване на длъжника, като реституционното правоотношение е между платилия и получилия плащането. Затова с обжалваното решение иска е отхвърлен като неоснователен. Видно от позицията на страните в производството, страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, единствено спорни са породените от тях правни последици. С оглед установените по безспорен начин факти, поддържани от ищеца, би могло да се разсъждава по въпроса дали при частичното погасяване на публично задължение на несъстоятелния длъжник ищецът се е суброгирал в правата на кредитора НАП, дори такова твърдение да не е поддържано от него. Отговорът на този въпрос обаче е отрицателен. И това е така, защото нормата на чл.180 от ДОПК, озаглавена „Изпълнение на публични задължения от трети лица“, е специална по отношение на разпоредбите на чл.74 и чл.73 ЗЗД. Тя регламентира изчерпателно всички хипотези, при които трето лице може валидно да погаси чужди публични задължения. Последицата от това е встъпване на третото лице в правата на публичния взискател срещу задълженото лице до размера на претенцията му (ал.2), както и по отношение на обезпеченията (ал.1). Извън посочените хипотези изпълнението на чуждо публично задължение не е валидно извършено. В случая ищецът не твърди да се е суброгирал в правата на кредитора НАП, а също така не са налице и предпоставките за това, тъй като от една страна Ревизионния акт от 02.01.2020 г. не е влязъл в сила, както изисква чл.180, ал.1, а от друга страна липсва дадено съгласие на длъжника с достоверна дата – чл.180, ал.1, т.1 ДОПК. Затова в конкретния случай суброгация в правата на кредитора е немислима. Неоснователни са доводите на ищеца, поддържани във въззивната жалба, че специалната регламентация не изключвала общата възможност трето лице по своя инициатива и без наличие на правен интерес и намерение за суброгиране да погаси публичен дълг /частично или изцяло/. В тази хипотеза интересът на фиска бил защитен и удовлетворен, а в патримониума на платеца възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване. Всяко погасяване от трето лице на чужд публичен дълг извън хипотезите на чл.180 ДОПК е невалидно извършено плащане и в конкретния случай това не дава основание на това лице да бъде включено от синдика в списъка с приети вземания, тъй като вземането вече е прието и включено в списъка, с друг негов титуляр – друг кредитор. Списъкът с приети вземания е одобрен от съда, обявен в ТР и влязъл в сила и единствено във фазата на разпределение на осребреното имущество синдикът може и следва да съобрази евентуално прехвърлено вземане след одобряването на списъка, като разпредели съответната сума на новия кредитор, като приспадне съответната част от вземането на предходния кредитор с прието вземане. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че всяко трето лице може без правен интерес да погаси изцяло или частично чужд публичен дълг, би се стигнало до колизия с нормата на чл.190, ал.1 ДОПК, която е императивна и повелява, че публичните вземания са непрехвърлими. Ако трето лице изпълни чуждо публично задължение извън хипотезите на чл.180 ДОПК, на практика би се стигнало до тази последица – публичното вземане да бъде прехвърлено върху нов кредитор, което е недопустимо. Жалбоподателят-ищец твърди, че с оглед извършеното погасяване на чуждо публично задължение, в правната сфера на „НИПАЛ ГРУП“-ООД е възникнало кондикционно вземане за изравняване на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Това вземане е ново, доколкото е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност и не е платено на падежа /чл.639, ал.1 ТЗ/, поради което подлежи на предявяване по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, като за него синдикът е длъжен да състави допълнителен списък. Съдът намира, че в случая не е налице и хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, както се твърди от ищеца. Според тази законова разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск е субсидиарен, т.е. допустим е само тогава, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. В случая не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска – липсва имуществено разместване в правната сфера на ищца и ответника – липсва обогатяване на ответното дружество за сметка на обедняване на ищца, дори да се приеме, че е налице обедняване на кредитора – същият е превел посочената сума от 300 лева в полза на НАП, лишил се е от тази сума. Ответното дружество- длъжник обаче не се е обогатило – неговото задължение не е погасено и е останало непроменено. Променен е само кредиторът. От представеното платежно нареждане от 27.07.2023 г. не се установява, че сметката на длъжника „Кемира“ ООД /н/ е заверена с внесената сума от 300 лева. Платежното нареждане единствено удостоверява плащане към фиска, без основание, както изрично е посочено в него. Не се установява, че НАП е отнесъл получената от „Нипал груп“ ООД сума за погасяване задълженията на „Кемира“ ООД /н/. А това означава, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал факта реално длъжникът да се е обогатил с платената сума, тъй като е намаляло публичното му задължение. Следва да се отчете и факта, че вземането на държавата чрез НАП по посочения Ревизионен акт от 02.01.2020 г. е прието в хипотезата на чл.725 ТЗ – под отлагателно условие, тъй като ревизионният акт не е влязъл в сила. Затова не може да се приеме за доказано, че извършеното плащане е имало погасителен ефект. А оттук да е налице имуществено разместване в хипотезата на чл.59 ЗЗД. С оглед изложеното, предявеният установителен иск по чл.694 ТЗ е неоснователен. Не е налице вземане за ищеца, което да бъде включено от синдика в списъка с приети вземания на длъжника „Кемира“ ООД /н/. Като е стигнал до този краен извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд