РЕШЕНИЕ

№ 83

гр. Дряново, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100141 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на “ЗАД Армеец“ АД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление •••, представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В., чрез пълномощник юрисконсулт Г. В., против Д. П. А. от •••, се излага, че на 03.11.2017 г. в 16: 15 ч. в •••, Д. П. А. предизвикала ПТП, като управлявайки лек автомобил ••• с peг. № •••, при потегляне на заден ход, вследствие на невнимание, удря правилно паркиран автомобил марка •••, peг. № ••• и му причинява материални щети. Инцидентът бил документиран с Протокол /доклад/ за пътнотранспортно произшествие с материални щети № 313000-029742-17/2 от 03.11.2017 г., съставен от полицейски комисар, Полицейски патрул •••. Съгласно Потокола /доклад/ за ПТП мястото на произшествието е 59755 •••. Причинените щети на автомобила •••, peг. № ••• били в задната му лява част, на стойност около 1000 евро. ПТП-то станало в присъствието на свидетел, а деянието било противоправно, тъй като Д. А. напуснала местопроизшествието веднага след инцидента. В доклада за ПТП били описани нарушенията, които същата извършила съобразно относимото немско законодателство. Докладът съдържал скица и снимки от пътния инцидент.

С присъда, постановена на 14.03.2018 г. от Районния съд в Арнсберг, Д. А. била наказана с глоба и забрана за управление на моторни превозни средства от всякакъв вид за срок от 2 месеца за престъпление по § 142, Abs 1 от Германския наказателен ко д е к с Strafgesetzbuch (StGB) - неразрешено отдалечаване от мястото на престъплението, за което се предвижда лишаване от свобода до три години или глоба съгласно § 141 StGB.

Към датата на инцидента „ЗАД Армеец“ АД осигурявало застрахователно покритие на Д. П. А. (с фамилия Златева към датата на сключване на застрахователния договор), като водач на лек автомобил марка ••• peг. № ••• по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" със застрахователна полица № BG/11/ 116003009743/24.11.2016 г. с период на действие 20.12.2016 г. - 19.12.2017 г. Собственикът на увредения автомобил ••• с peг. № ••• предявил претенции за определяне и изплащане на обезщетения за имуществени вреди и пропуснати ползи пред InterEurope AG /„ИнтерЮръп“/, в качеството му на представител по смисъла на чл. 503 от КЗ на ищцовото дружество за уреждане на щети по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за настъпили застрахователни събития на територията на Федерална република Германия. Претенциите за имуществени вреди и пропуснати ползи, включвали отстраняване на вреди по автомобила, разходи за ремонт, разходи за юридическа защита и ликвидационни разходи, в това число и технически експертизи. Във връзка с гореизложеното, в ЗАД „Армеец" АД била образувана щета № 100 181001 015091, съдържаща претенцията за увредения от пътния инцидент автомобил •••, per. № •••.

С писмо изх. № Л-3448/20.04.2018 г., получено на 24.04.2018 г., ищецът поканил ответницата, в качеството й на водач на лек автомобил ••• peг. № •••, писмено да разясни случая с пътния инцидент и да приложи съответните документи, свързани със застрахователното събитие, като ответницата не отговорила.

Претенциите били разгледани от представителя на ЗАД „Армеец“ АД в Германия - InterEurope AG и след приключване на ликвидационния процес, обезщетенията за имуществени вреди били определени и платени от същия. ЗАД „Армеец“ платило на представителя InterEurope AG с общ банков превод от 20.09.2018 г., придружен с опис на щетите, между които и процесната щета, за която била платена сума в размер на 1 486, 26 евро. Видно от извлечение за извършено банково плащане /платежен документ за международен банков превод/ от 08.07.2017 г., представителят изплатил на собственика на увредения автомобил марка ••• с peг. № •••0 обезщетение в размер на 1257, 76 евро, включващо следните разходи: 1063, 26 евро - разходи за ремонт на автомобила, 169, 50 евро - адвокатски разноски и 25, 00 евро - ликвидационни разноски. Плащането от страна на ЗАД „Армеец“ към представителя „ИнтерЮръп“ в размер на 1486, 26 евро включвало следните разходи: 1063, 26 евро - разходи за ремонт на автомобила; 169, 50 евро - адвокатски разноски; 25, 00 евро - др. ликвидационни разноски; 28, 50 евро - разходи за техническа експертиза и 200, 00 евро -посредническа такса на представителя „ИнтерЮръп. За това плащане посредникът издал Фактура № 005410-1803/10.07.2018 г. за сумата от 1286, 26 евро и Фактура № 003614- 1803/17.05.2018 г. за сумата от 200, 00 евро.

Въз основа на доклада по щетата от 17.07.2018 г. сумата от 1486, 26 евро била изплатена от ищеца с платежно нареждане от 20.09.2018 г. С регресна покана изх. № Л-7672/26.10.2018 г., получена от ответника на 05.11.2018 г. и с напомнителни регресни покани с изх. № Л-1587/22.02.2019 г. и № Л- 4054/28.05.2019 г., ищецът поканил ответницата Д. А. доброволно да възстанови изплатената от застрахователя сума в размер на 1486, 26 евро по сметка на ЗАД „Армеец“ АД в евро или левовата й равностойност в размер на 2906, 87 лв. по сметка на ЗАД „Армеец“ в лева, като задължението не било платено.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носел виновният водач.

По ч. гр. дело № 28/2023 г. на Районен съд – Дряново в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата Д. П. А., ЕГН ••••••••••, за сумата от 1486, 26 евро - главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреден от ПТП лек автомобил марка •••, с peг. № •••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 452, 89 евро - мораторна лихва за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението. След указания на съда е предявен настоящият иск.

Направено е искане да се признае за установено спрямо ответника Д. П. А., ЕГН ••••••••••, че дължи на „ЗАД Армеец" АД сумата от 1486, 26 евро - главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10018100101509, в резултат на настъпилото на 03.11.2017 г. ПТП, описано в исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 452, 89 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни и недоказани. В тази връзка се излага, че не са представени доказателства за наличието на една от предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, а именно идването на органите за контрол на движението по пътищата да е било задължително. Не била цитирана съответната императивна разпоредба на действащия закон във Федерална република Германия, изискваща задължителното идване на органите за контрол на движението по пътищата на мястото, на което е възникнало ПТП с участието на ответницата, нито са представени доказателства за действащото германско право относно този казус. От мотивите на представената присъда, издадена от Районен съд – Арнсберг, ставало ясно, че подсъдимата Д. А. дължи единствено да не се отдалечава от мястото на произшествието, съгласно § 142 от германския наказателен кодекс /StGB/, като това поведение се налагало с единствената цел ответницата „да улесни установяването на необходимите заключения“. Това изясняване би могло да стане между собствениците на двете превозни средства със споразумителен протокол, каквато била практиката в България при липса на пострадали хора, както е в случая. Не били представени доказателства относно това дали дружеството “Интер Юръп“ АГ - Германия действително било представител по смисъла на чл. 503 от Кодекса за застраховането на ищцовото дружество, както и че ищецът действително е заплатил исковата сума на това дружество. Представените 3 бр. извлечения от банкови плащания с дата 08.07.2018 г., касаели плащания към двама получатели, различни от посочения за техен представител в Германия. Представеният опис с попълнена дата 20.09.2018 г. по никакъв начин не можел да бъде свързан с платежното нареждане за международен банков превод, респ. не са представени доказателства кои задължения са платени с него.

Прави се възражение, че вземането е погасено по давност, на основание чл. 378, ал. 6 от КЗ с аргумент, че от момента на твърдяното плащане на третото лице от страна на представителя на ищеца на 08.07.2017 г., до датата на внасянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 26.09.2022 г. били изминали повече от 5 години и през този период не са настъпили юридически факти, водещи до прекъсването или спирането на давността.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения Протокол /доклад/ за пътнотранспортно произшествие с материални шети № 313000-029742-17/2 от 03.11.2017 г. на немски език и в превод на български език, се установява, че на 03.11.2017 г. в 16, 15 часа, в •••, е настъпило ПТП. Посочени са двама участници в произшествието. Участник 1 - Д. А., като водач на лек автомобил ••• с рег. № ••• и Участник 2 - Х. М. В., като водач на лек автомобил марка ••• с рег. № •••, който е бил паркиран (без водач). Като предполагаемо протичане на произшествието е посочено, че движейки се на заден ход, участник 1 се удря със задната част на автомобила си в задната лява част на паркирания автомобил •••, след което се отдалечава от мястото на произшествието без разрешение.

От приложената по делото Присъда от 14 март 2018 г. на Районен съд Арнсберг, на немски език и в превод на български език, се установява, че ответницата е призната за виновна, за това че на 03.11.2017 г., като участник в пътнотранспортно произшествие, неразрешено се е отдалечила от мястото на произшествието - престъпление по §142, ал. 1, 44 от Наказателния кодекс на Германия (StGB), за което е осъдена на глоба от 40 дневни ставки всяка от по 30, 00 евро и е й забранено за срок от 2 месеца да управлява моторни превозни средства от всякакъв вид по обществените пътища.

Не е спорно между страните и се установява от представените доказателства, че к ъ м 03.11.2017 г. за лекия автомобил марка ••• с peг. № •••, собственост на ответницата, е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със застраховател „ЗАД Армеец" АД - Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" № BG/11/116003009743/24.11.2016 г. със срок на действие от 20.12.2016 г. до 19.12.2017 г. От приобщените като писмени доказателства по делото документи на немски език, придружени с превод на български език е видно, че собственикът на лек автомобил марка ••• с рег. № •••, се е обърнал с претенция към InterEurope AG - представител на ищеца за уреждане на щети в Германия, съгласно представеното споразумение от 2014 г. Образувана е щета № SVP242519, по която е извършена калкулация на нанесените щети по лекия автомобил, както и всички необходими разходи за уреждане на щетата.

Във връзка с претенцията в „ЗАД Армеец" АД е образувана щета № 100181001015091. С писмо изх. № Л-3448 от 20.04.2018 г., получено на 24.04.2018 г. от майката на ответницата, последната е поканена писмено да разясни случая и да приложи съответните документи, свързани със застрахователното събитие, като отговор не е постъпил.

Видно от извлечение за извършено банково плащане /платежен документ за международен банков превод/ от 08.07.2018 г. представителят е изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 1286, 26 евро, включващо: 1063, 26 евро разходи за ремонт на автомобила, 169, 50 евро адвокатски разноски; 25, 00 евро ликвидационни разноски и 28, 50 евро разходи за техническа експертиза.

От представената по делото кореспонденция и Доклад по щета № 10018100101509/17.07.2018 г., се установява, че по представени и издадени от InterEurope AG фактура № 005410-1803/10.07.2018 г. за сумата от 1286, 26 евро – изплатено обезщетение и фактура № 003614-1803/17.05.2018 г. за сумата от 200 евро - посредническа такса на представителя, ищецът е одобрил изплащане на InterEurope Germany на сумата от 1486, 26 евро, включваща 1063, 26 евро - разходи за ремонт на автомобила; 169, 50 евро - адвокатски разноски; 25 евро - др. ликвидационни разноски; 28, 50 евро - разходи за техническа експертиза и 200 евро - посредническа такса на представителя.

С платежно нареждане за извършен банков превод в чуждестранна валута от 20.09.2018 г., представено по делото ведно с опис от същата дата, е видно, че ищецът е наредил плащане по сметка на InterEurope Germany на сумата от 75729, 50 евро по общо 14 щети, като в платежно нареждане, като основание за плащане е посочено, че се плаща по опис. В описа /списък с плащания по фактури на InterEurope AG/ под № 8 е отразена процесната щета № 10018100101509, издадените от InterEurope AG фактури № 005410-1803 и № 003614-1803, по които се превеждат 1486, 26 EUR.

От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като правилно и обосновано, се установява следния механизъм на протичане на процесното ПТП: На 03.11.2017 г., около 16, 15 часа, лек автомобил марка ••• с рег. № •••, собственост на А. В., е бил паркиран в зоната на края на •••, в •••. Към този момент от дясно и отзад на автомобил ••• потегля на заден ход лек автомобил марка ••• рег. № •••, управляван от Д. П. А.. А. се движи с автомобила на заден ход по дъговидна траектория с отклоняване на задната част на ляво, при което при завиване на около 90° удря паркирания автомобил •••. Ударьт се осъществява между задна лява ъглово странична част и джанта задна лява гума на автомобил •••, в задна лява ъглова част на автомобил •••. Начинът на движение на автомобил ••• и увреждането на облицовката на задната броня на автомобил •••, определят като възможна скорост на движение на автомобила ••• при удара в рамките на 10 - 15 km/h.

Според вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по лекия автомобил ••• с рег. № •••. Сравняването на видимото увреждане на автомобил ••• на представения снимков материал и описа на вложените при ремонта части, определя увреждането на основните части, като облицовка задна броня, рефлектор задна броня и държач за паркинг асистент. Уврежданията са в зоната на задна лява ъглова част на автомобил ••• и са възникнали при удар от задна лява ъглово странична част и джанта задна лява гума на автомобил •••, при движението на последния на заден ход. С оглед на това нанесените имуществени щети на автомобил ••• са в пряка причинно-следствена връзка с установения механизъм на протеклото ПТП.

При ремонта на автомобил ••• са вложени като нови следните части и детайли: рефлектор задна броня ляв; комплект свързващи части за монтаж на броня; облицовка задна броня; четири броя държачи за сензорите за заден ход; държач за паркинг асистент; двукомпонентно лепило; апликатор и др. Вложените резервни части с указана цена, са представени с оригинални каталожни номера, като след извършени проверки, указаната цена може да се счита като достоверна пазарна цена към датата на произшествието. Общата стойност на тези части е 404, 16 евро. Общо разходи за труд по демонтаж и монтаж 249, 90 евро. Разходи за материали и труд за боядисване 409, 20 евро. Общо разходите за ремонт на нанесените щети са на стойност 1063, 26 евро без ДДС или 1265, 28 евро с ДДС.

С регресна покана № Л-7672/26.10.2018 г., получена лично от ответницата на 05.11.2018 г., същата е поканена доброволно да възстанови изплатената от застрахователя сума в размер на 1486, 26 евро или левовата й равностойност в размер на 2906, 87 лв.

По ч. гр. дело № 28/ 2023 г. по описа на ДРС, в полза на „ЗАД Армеец" АД против ответницата Д. П. А. е издадена заповед № 7/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1486, 26 EUR – главница, представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 452, 89 EUR – мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., както и 175, 86 лв. – разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указания на съда е предявен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявени искове с правно правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ, или по друга неотложна причина.

За да се уважи предявеният регресен иск е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и застрахованото лице към датата на събитието, осъществен деликт от застрахованото лице, което не е изпълнило задължението си да остане на мястото на произшествието преди идването на контролните органи, когато оставането му е задължително по закон и платено застрахователно обезщетение на увреденото при произшествието лице.

Безспорно по делото се установи, че към 03.11.2017 г. за лек автомобил марка ••• с peг. № •••, собственост на ответницата, е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” към „ЗАД Армеец" АД със срок на действие от 20.12.2016 г. до 19.12.2017 г. От представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената автотехническа експертиза категорично се установява, че на 03.11.2017 г. в 16, 15 часа, в •••, ответницата, като водач на лек автомобил марка ••• peг. № •••, е причинила ПТП, като при извършване на маневра движение на заден ход е блъснала паркирания лек автомобил марка ••• с рег. № •••, собственост на А. В., при което са причинени материални щети.

След удара ответницата е напуснала местопроизшествието без да изчака компетентните органи, което е престъпление по §142, ал. 1, 44 от Наказателния кодекс на Германия (StGB), видно от приложената по делото Присъда от 14 март 2018 г. на Районен съд Арнсберг, с която ответницата е призната за виновна, за това, че на 03.11.2017 г., като участник в пътнотранспортно произшествие, неразрешено се е отдалечила от мястото на произшествието, без преди да улесни установяването на необходимите заключения.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че не е установено дали напускането на ПТП от ответницата е осъществено при наличието на задължение на органите за контрол на движение по пътищата да посетят местопроизшествието Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който е участник в пътно-транспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Ако няма съгласие, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно чл. 125, ал. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

В конкретния случай в изготвения протокол за ПТП и в мотивите на цитираната по-горе присъда е посочено, че след удара ответницата е слязла от автомобила си, огледала лекия автомобил ••• и нанесените щети, след което се върнала в колата и потеглила от мястото на инцидента. Напускането на мястото на ПТП е довело до невъзможност за контакт с другия участник, при който да се постигне съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието установяване на вредите от него. Липсата на двустранен констативен протокол за ПТП и напускането на местопроизшествието от водача непосредствено след причиняването на щетите, следва да се приравни на хипотезата на разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, поради което е налице хипотеза на задължително посещение на органите на МВР, съгласно чл. 125, ал. 7 от ЗДвП, което обуславя и възникването на регресната отговорност на виновния водач по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

Стойността на разходите, необходими за възстановяване на лекия автомобил •••, съответстват изцяло на стойностите, посочени от вещото лице и не се оспорват и от ответната страна.

По претенция на собственика на увредения лек автомобил при InterEurope AG - представител на ищеца, по смисъла на чл. 503 КЗ за уреждане на щети в Германия, съгласно представеното споразумение от 2014 г., е образувана щета № SVP242519, по която е извършена калкулация на нанесените щети по лекия автомобил, както и всички необходими разходи за уреждане на щетата и са издадени фактура № 005410- 1803/10.07.2018 г. и фактура № 003614-1803/17.05.2018 г. на обща стойност 1486, 26 евро, включващи платеното обезщетение и разноски по уреждане на претенцията. С платежно нареждане от 20.09.2018 г., ищецът е заплатил на InterEurope AG сумата от 1486, 26 евро съобразно представените фактури.

Неоснователно е възражението, че представеният опис от 20.09.2018 г. по никакъв начин не можел да бъде свързан с платежното нареждане. Както беше посочено и по-горе, в платежното нареждане за сумата от 75729, 50 евро, като основание за плащане е посочено, че се плаща по опис. В представения опис - списък с плащания по фактури на InterEurope AG под № 8 е отразена процесната щета № 10018100101509 и фактури № 005410-1803 и № 003614-1803, издадени от InterEurope AG, по които се превеждат 1486, 26 EUR.

Неоснователно се явява и направеното от особения представител на ответника възражение за погасяване на вземането по давност.

Въпросът за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 131/07.10.2011 г. по т.д. № 806/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 70/23.06.2011 г. по т.д. № 624/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 144/26.01.2010 г. по т.д. № 532/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., в които е прието, че за регресните искове на застрахователя се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя.

В случая плащането от застрахователя е извършено на 20.09.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратено по пощата на 06.02.2023 г. и е депозирано в PC Дряново на 07.02.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което петгодишният давностен срок не е изтекъл и възражението от страна на особения представител на ответника е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за сумата от 1486, 26 евро - заплатено застрахователно обезщетение е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Досежно иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. Застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата. В конкретния случай това е сторено с регресна покана № Л-7672/26.10.2018 г., получена лично от ответницата на 05.11.2018 г. В случая се претендира мораторна лихва за забава в размер от 452, 89 евро за период от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., поради което претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изложеното по-горе, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 7/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 28/2023 г. по описа на ДРС, а именно: 1486, 26 EUR – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 03.11.2017 г. в ••• ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 452, 89 EUR – мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. Относно разноските:

В исковото производство ищецът е сторил деловодни разноски в общ размер от 1567, 31 лв., включващи: 76, 00 лв. - внесена държавна такса, 400 лв. - депозит за вещо лице, 991, 31 лв. - депозит за особен представител на ответника и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 175, 86 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1567, 31 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 175, 86 лв. – разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Водим от горното, съдът