Решение № 12139 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от П. Я. П., [ЕГН], срещу Заповед № 4581з-1415/31.05.2024 г. на Ректора на Академията на МВР [населено място], с която на осн. чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР на младши експерт П. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година с предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. С жалбата са наведени възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че липсват доказателства П. да е извършил вмененото му нарушение. Твърди се, че не става ясно защо дисциплинарно-наказващият орган кредитира единствено показанията на Г. Х., предвид изминалия период от време – от 05.12.2023 г. до 08.03.2024 год. Сочи, че е налице противоречие между показанията на Г. Х. и С. Т., а Г. Х., С. Н. и Г. Н. са били посъветвани и насочени какви действия да предприемат от инспектор М. П., с който П. бил в конфликтни отношения. Твърди се, че дисциплинарно-наказващият орган не е направил преценка на събраните доказателства - кои от тях кредитира и кои не. Излага съображения, че при определяне размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно-наказващият орган не е отчел цялостното поведение на държавния служител, както и фактът, че не му било налагано нито едно наказание. Допълнително излага, че не са посочени обстоятелства относно дата, време и място на извършване на нарушението, което представлявало нарушение на чл.146, т.2 от АПК, а отделно нарушавало правото му защита. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя по пълномощие адв. Т.. Ответникът – Ректорът на Академия на МВР [населено място], чрез упълномощения процесуален представител гл. юрисконсулт Л. И. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. В депозиран писмен отговор са изложени доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган – ръководител на структура, какъвто е Ректорът на Академията на МВР, при спазване на изискуемите от закона административнопроизводствени правила, при спазване на изискуемата писмена форма, като е мотивирана с подробно изложение на фактически и правни основания. Твърди, че видно от Справка с рег. №5782р-2692/19.04.2024 год., при назначената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР проверяващата комисия е извършила пълно, всестранно и обективно изследване на данните по случая, като е събрала обширен доказателствен материал, включително по възраженията и исканията на П.. Доказателствата били изследвани, като комисията е направила заключение за дисциплинарната отговорност на служителя въз основа на преценка както на преките, така и на косвените доказателства, включително съобразявайки и твърденията на П.. С представен списък на разноските, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240, 00 лв., а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят П. Я. П. заема длъжността младши инструктор /стрелкова и тактическа подготовка/ в секция „Специална полицейска подготовка“ към Център за специализация и подготовка – [населено място] при Академията на МВР, считано от 27.03.2018 г., видно от Справка с рег. № 4851р-5568/27.03.2024 г. /л. 105 от адм. преписка/. В докладна записка УРИ № 5782р-1592/08.03.2024 г. /л. 102 от адм. преписка/, Г. Г. Х. /Н./ – стажант в ІІ УГ е описала конкретни случаи, при които поведението на младши инструктор П. П. е било „непристойно“ спрямо нея, поради което стажантката се е почувствала „обидена и унижена“. В докладна записка УРИ № 5782р-1591/08.03.2024 г. /л. 101 от адм. преписка/, С. Г. Н. – стажант в ІІ УГ е описала конкретни случаи, при които поведението на младши инструктор П. П. е било „непристойно“ спрямо нея, поради което стажантката се е почувствала „обидена и засегната относно тона, с който П. е разговарял“ с нея. Въз основа на докладна записка УРИ № 5782р-1591/08.03.2024 г. и докладна записка УРИ № 5782р-1592/08.03.2024 г. е издадена Заповед № 4581з-720/14.03.2024 г. /л.14-15 от адм. преписка/ на Ректора на Академията на МВР, с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка срещу П. Я. П., относно наличието на предварителни данни за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващи дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“. Със същата заповед е назначен дисциплинарно-разследващ орган с цел установяване наличието на извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Определен е едномесечен срок за приключване на дисциплинарното производство /л. 14-15 от адм. преписка/. Направено е Предложение рег. №5782р-2261/04.04.2024 г. /л.16 от адм. преписка/ от Комисията, срокът за приключване на дисциплинарното производство да бъде удължен до 26.04.2024 год. Със Заповед №4581з-941/08.04.2024 г. на Ректора на Академията на МВР [населено място] /л.17 от адм. преписка/, срокът за извършване на проверката е удължен до 26.04.2024 г. На 25.03.2024 г. /л.19 от адм. преписка/, П. Я. П. се е запознал със заповедта за образуваната срещу него проверка, като е получил копие от посочените в Протокол рег. №5782р-1931/25.03.2024 г. материали. С покана рег. №5782р-2437/10.04.2024 г. /л.43-45 от адм. преписка/ на Председателя на проверяващата комисия, П. е поканен да даде писмени обяснения относно извършваната проверка, изразяващи се в отговор на поставените въпроси. Същата е получена на 10.04.2024 г. лично от адресата. От събраните в хода на проверката доказателства – документи свързани със служебната дейност на служителите, сведения и обяснения от служители и стажанти на Академията на МВР, справки и други материали, резултатите от извършената проверка дисциплинарно- разследващият орган обективира в Обобщена справка с рег. № 5782р-2692/19.04.2024 год. При проведеното разследване е прието, че на 05.12.2023 г. чрез действия – бъркане с едната ръка под яката на униформата на стажант Г. Г. Х., хващане и извършване на масажиращи движения в областта на врата и раменете, отправяне на предложение за съвместна разходка, покана за предоставяне на личния телефонен номер на Г. Х. и заявявайки: „Ти защо се притесни? Аз още никого не съм изял. Добре си помисли, не се знаеш в кой момент до кого можеш да опреш. Аз много те харесвам като жена!“, П. е допуснал поведение спрямо друг служител на МВР, което дисциплинарно-разследващият орган определил като тормоз от психически и сексуален характер, с което причинил на стажант Г. Х. психическа болка, уплах и страдание, в това число изреченото било възприето като заплаха в частта „Добре си помисли, не знаеш в кой момент до кого можеш да опреш“. Направен е от дисциплинарно-разследващият орган извод, че с извършеното мл. експерт П. е нарушил правилата за етично поведение в МВР, установени в чл.13, б.“м“ и чл.67 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда наказание „порицание“ – чл.200, ал.1, т.12, във вр. чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Справката е издадена след събиране в хода на разследвано на писмени сведения от Г. Г. Х., С. Г. Н., М. Р. П., С. Т. Т., Д. Б. А., Г. А. Н., С. Й. С., П. Д. П., М. Г. Д., А. Л. С., П. Х. П., А. Х. И., М. А. И., А. М. А., М. Д. Г., М. Г. И., К. Х. Х., П. Т. П., И. И. И., М. М. В., П. М. Г., И. В. И.. На 19.04.2024 г. с Покана рег. № 5782р-2722 от 19.04.2024 г. /л.46 от адм. преписка/, дисциплинарно-разследващият орган предоставя на разследваното лице издадената справка. Същата е връчена на 19.04.2024 г. лично на младши инструктор П.. Последният се е запознал със съдържанието на поканата на 19.04.2024 г. С покана за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения рег. № 5782р-2730/22.04.2024 г. / л.226 от адм. преписка/, П. е поканен в срок до 24 часа да депозира допълнителни писмени обяснения или възражения относно отразените в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание. Същата е връчена на адресата на 22.04.2024 г., за което той собственоръчно се е разписал. На 23.04.2024 г. /л.233 от адм. преписка/ П. е дал обяснение, че всичко е породено от възникнал конфликт между него и М. И. с М. П., който е преподавател в ЦСПП Варна. Изложил е доводи, че подадените докладни записки са идентични като съдържание и стилистика, като сочи че не е имало уведомяване на прекия ръководител, а уведомен бил именно М. П., което представлявало нарушение на подзаконовата нормативна база и длъжностните характеристики. Изложени са подробни данни за възникналия с М. П. конфликт, за което бил уведомен Зам.-директора на ЦСПП. Пояснил е, че имал чисто професионални отношения със стажантите, както и с жените сред тях. Отрича напълно описаните от Г. Х. и С. Н. действия, като сочи, че не е имал никакви лични отношения с тях извън професионалните такива. Преди да наложи предложеното наказание, дисциплинарно- наказващият орган е предоставил с покана рег. № 4581р-8054/9.05.2024 г. възможност на младши инструктор П. в срок от 24 часа от връчването на поканата да даде писмени обяснения или възражения. Същата е връчена на адресата на 09.05.2024 г. От П. е било депозирано обяснение УРИ № 5782р-2987/10.05.2024 год., в което изложил, че не е извършил въпросните деяния. Поискал е от дисциплинарно-наказващия орган да бъде разпитано лицето К. Г. С. – стажант от ІІІ УГ в ЦСПП [населено място], който е бил в наряд за времето от 14.00 ч. до 22.00 ч. Пояснява, че същият бил посочен от С. Н. като свидетел. Възприемайки изцяло фактическата обстановка изложена в справката, дисциплинарно- наказващият орган издава обжалваната в настоящото производство заповед, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Направен е извод, че П. е нарушил етичните правила за етично поведение в МВР разписани в чл. 13, б. „м“ и в чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Заповедта е връчена на П. на 03.06.2024 г., след което на 17.06.2024 г. той подава жалба чрез Ректора на Академията на МВР [населено място] до Административен съд – Варна, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство. В съдебното производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели са разпитани лицата Г. Г. Х. /Н. / и С. Г. Н.. Свидетелката Г. Н. дава показания, че когато е започнала обучението си в Академията на МВР е било предложено да пише купони, което я освобождавало от наряд. Била е студентка и трябвало да ходи за изпити. Посочва, че първоначално са пишели в стаята на командирите или поне така се е водило, били са няколко момичета, които се съгласявали да пишат купони. По време на изпитната сесия през м. декември 2023 г., отговорника Д. се обадил, че трябва да отиде да пише купони, при което е отишла сама в стаята заедно с П. П., който няколко пъти я питал дали иска кафе, при което тя отказала. П. я питал дали познава града, предложил да го покаже и да я разходи. При отправените предложения, П. хванал Г. Х. / Н./ за врата и бръкнал отдолу под яката, като казал да си помисли добре, както и че няма нищо лошо в това да излязат и че в даден момент може да опре до него евентуално, ако не се съгласи. При тези думи, Х. си дописала купона и станала, а П. я попитал „притесни ли се“, ощипал я по бузата като й казал „ама ти май наистина се притесни“, „ти май повече няма да дойдеш“. Х. отговорила, че няма нужда и изляза от стаята. Вечерта тя споделила с приятеля си за случката, като решила, че повече няма да ходи сама да пише купони, а само с останалите момичета. Заявява, че един следобед е получила съобщение от непознат за нея номер, че трябва да отиде да си допише купона. Слязла с друго момиче за да не е сама, при което в стаята бил П. П.. На 05.03.2024 г. вечерта, нейна колежка от Академията казала, че трябва да отиде да остави написаните вече купони на г-н П.. Тя попитала, „Защо аз трябва да ги оставя? Защо след като са в стая, в която всеки може да влезе?“, при което получила отговор „Така ми казаха. Ти да отидеш да ги оставиш“. Заявява, че я притеснило това пипане и настояване, че трябва да излезе с П. и ако не се съгласи, че това ще й попречи на обучението. Посочва, че не познава никого от Академията, кой какъв е, и по какъв начин би могъл да попречи на обучението й. Когато отишла да носи купоните до стаята на П., с нея отишла С. Н., която впоследствие й е споделила за преживени подобни случки с П.. Така двете преценили, че трябва да съобщят за случилото се с тях. Х. заявява, че се е почувствала обидена, унизена и притеснена за обучението си. Поискала да прекъсне обучението си, което обаче щяло да й коства много средства – 12 000 или 14 000 лв. Посочва, че има деца, семейство, поради което трябва да ги лиши от тези средства. Не знае каква длъжност е заемал П., но също не е знаела дали няма да й преподава. Свидетелката С. Г. Н. дава показания, че е споделила с Г. Х. за своя проблем с П., а именно, че няма желан интерес от нейна страна. Заявява, че по едно и също време са провели обучението си със свидетелката Г. Н.. Сочи, че П. навлиза малко повече в личното й пространство, като си е позволявал да я щипе по бузата, да я хваща за рамото. Свидетелката не си спомня кога е бил проведен разговора, но пояснява, че Г. е споделила това, когато е поискала да отиде с нея да занесе купоните в канцеларията на П.. С. я попитала защо иска да отиде някой с нея, след което Г. е споделила, че се притеснява да отиде сама, изпитвала дискомфорт и притеснение. С. Н. посочва, че П. е имал видим интерес към нея, извън служебен такъв, от което тя се е почувствала неприятно. Към нея той се отнасял със закачлив тон, скъсяване на дистанцията, което тя не желаела и не е давала повод за подобно поведение. Чувствала се обидно и неприятно от това негово отношение. Свидетелката заявява, че имала притеснения относно това, че не знае П. какво може да й направи, дали ще й попречи да завърши обучението си. С. е споделила с Г., че това не може да продължава, след което Г. е поискала съвет от нейния приятел, който е бил обучаващ се в Академията, и са подали всяка самостоятелно докладна за случая. При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваната заповед е връчена лично на мл. инструктор П. на 03.06.2024 г., видно от съдържанието на последната страница от заповедта, а жалбата е подадена чрез Ректора на Академията на МВР [населено място] до административния съд на 17.06.2024 г. Жалбата е подадена от адресат на оспорения акт и е налице правен интерес от съдебно оспорване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършване на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168 от АПК, се констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган – ръководител на структурата, какъвто е Ректорът на Академията на МВР, по арг. от чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Същата отговаря на специалните изисквания за форма, регламентирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Неоснователни са твърденията в жалбата, че не е посочена дата и място на извършване на нарушението – в оспорената заповед много ясно е посочено, че на 05.12.2023 г. П. е извършил посоченото в заповедта деяние. Обжалваната заповед е издадена при спазване на относимите административнопроизводствени правила. Събрани и обсъдени са всички дадени от свидетелите сведения, т.е. няма непълнота на доказателствата. Обжалваната заповед е издадена при спазване на установените преклузивни срокове. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага в срок не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на посочената правна норма е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В разглеждания случай, материалите по дисциплинарното производството са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган с предоставянето на издадената на 19.04.2024 г. обобщена справка, като при издаването на обжалваната заповед на 31.05.2024 г. е спазен регламентирания двумесечен срок. Според чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая това условие безспорно е изпълнено – с покана peг. № 4581р-8054/09.05.2024 г. на Ректора на Академията на МВР, връчена на П. на 09.05.2024 г. в 16: 00 часа, на същият е предоставен срок от 24 часа от връчване на поканата да представи в деловодството на Академията на МВР писмени обяснения или възражения, адресирани до Ректора на Академията на МВР. Изрично е указано, че ако в посочения срок служителят не представи писмените си обяснения, това ще бъде считано за неизпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, по зависещи от него причини. На жалбоподателя е била предоставена възможността да се запознае с всички актове свързани с провежданото дисциплинарно производство, като са му предоставени копия на всички материали приобщени по време на проверката. Обясненията му са били обсъдени както от ДРО в обобщената справка, с която преписката е изпратена по компетентност, така и от самия дисциплинарно-наказващ орган в оспорената заповед. В този смисъл правото на жалбоподателя за лично участие в производството е упражнено в степен даваща му възможност адекватно и пълноценно да упражни правото си на защита. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение се явява неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 67 от ЕКПДСМВР, в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. По арг. от чл. 13, б. "м" от ЕКПДСМВР, тормозът е всяко деяние "спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание“. Поради липсата на правна уредба на понятието сексуален тормоз в ЗМВР, по аналогия следва да се приложи ЗЗДискр. По смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр „сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения засягащи лицето. Събраните по делото доказателства, установят описаните в обжалваната заповед действия на П. състоящи се в приближаване до Г. Х., поставяне на ръката му върху врата й, бръкване под яката на униформата и извършване на няколко масажиращи движения върху врата и рамената. Потвърдени са и думите му „Ти защо се притесни? Аз още никого не съм изял. Добре си помисли – не знаеш в кой момент до кого можеш да опреш. Аз много те харесвам като жена“, както и предложението му за разходка и искането Г. Х. да си даде телефонния номер. Така извършените от П. на 05.12.2023 г. действия правилно са квалифицирани като причиняващи на Г. Х. психическо страдание, което с оглед постоянството в поведението му спрямо нея е прераснало в сексуален и психически тормоз, с което те осъществяват състава на чл.13, б. “м“ и чл.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Последното се потвърждава от установения факт, че тези действия на П. не са били извършени със съгласието на Г. Х., т.е. те са извършени против волята й. Нарушението е умишлено извършено и правилно е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. В нормата на т.13, б. “м“ изрично е посочено какви са проявите на "тормоз на работното място" и това са деяния спрямо колеги, с които деяния се причинява физическа и/или психическа болка; колегите се поставят под заплаха; на колегите се причинява уплах и/или страдание. В тази връзка, следва да се посочи, че за нуждите на настоящето производство под „тормоз“ може да се разбира и легалното определение, съдържащо се в чл. 12А, §3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 723/2004 на Съвета от 22 от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за работата на служителите на Европейските общности, а именно, че под „тормоз“ се разбира всяко невъздържано поведение, което е продължително, повтарящо се или систематично и се изявява чрез преднамерени постъпки, думи, действия, жестове и писма, които накърняват човешката личност, достойнството или физическата или психическа чистота на човека. Правилно и при спазване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ответникът е определил и максимален размер на наказанието за срок от една година, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Този максимален срок на наказанието е оправдан спрямо очевидния дефицит на морални задръжки при П., който несъмнено препятства нормалното развитие на обучителния процес – изключително укоримо и недопустимо е поведение като неговото, на преднамерено създаване у стажанта Г. Х. на впечатлението, че успешния изход от нейното обучение зависи от съгласието й на интимни отношения с него. От друга страна, нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване представлява поведение, което без съмнение уронва престижа на службата – с поведението си П. е допринесъл за изграждането на негативен облик на представляваната институция пред обучаващите се стажанти / подобно поведение е проявено не само спрямо Г. Х., но и спрямо Ст. Н. /. Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, съответно ЦСПП Варна, строго йерархичната структура на устройство на системата на МВР, както и завишените морални критерии към дейността на служителите на МВР, разписани като правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължават служителите на МВР в по-висока степен от останалите граждани да дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение, поради което фактът, че на П. в продължение на 21 г. не му е било налагано нито едно наказание, не обосновава мотиви за по-леко дисциплинарно наказание или налагане на такова за по-кратък срок. С оглед на гореизложеното, освен издадена от компетентен орган, при спазване на формата и процедурата, съдът приема, че оспорената Заповед № 4581з-1415/31.05.2024 г. е издадена при правилно приложение на материалния закон и в пълно съответствие с целта на закона. При така обоснованата липса на всички регламентирани в чл.146 от АПК основания за оспорване, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са претендирани с приложеният на л.67 от делото списък на разноските – съгласно чл.24, пр. І от Наредбата за заплащането на правната помощ, такова следва да се присъди в размер на 150, 00 лв. Предвид изложеното, съдът