Решение № 2902 от 25.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 6868/2021 г.

Производството е образувано по искова молба от Р. В. О. срещу Агенция „П.и.“ (АПИ) за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 67 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане от ответника на 27.11.2016 г. и 18 000 лева обезщетение за имуществени вреди, от които 15 000 лева цена на погиналия л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № ••••, с прекратена регистрация на 08.12.2016 г. и 2 999 лева за извършени разходи за лечение. Ищцата Р. В. О. твърди в подадената от нея искова молба, че на 27.11.2016 г. самокатастрофирала с управлявания от нея автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № •••• в насип на изхода на Северна скоростна тангента (ССТ) в района на кв. „Левски – Г“ до бл. 32. За наличието на ремонтни работи липсвала пътна сигнализация. Неизпълнението на задължението на служители при АПИ във връзка с поддръжката и безопасността на пътищата довело до вреди за пострадалата Р. О.. В резултат на произшествието ищцата получила силни болки в кръста и разкъсно-контузна рана на ляво коляно. Наложило се извършване на оперативна интервенция за поставяне на импланти, за което О. заплатила 2 999 лева. Претендира обезщетение и за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на автомобила поради пълната му деформация, довела до неговата неизползваемост. На 08.12.2016 г. л.а. „Ауди“, модел „А3“ бил дерегистриран в КАТ. О. търпяла болки и страдания, а инцидентът се отразил и на психическото й състояние. Неимуществените вреди оценява на 67 000 лева. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ е подал отговор на исковата молба, в който оспорва съдебно предявените претенции. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който управлявала МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗП За уважаване на предявените срещу ответника Агенция „П.и.“ искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗП в тежест на ищцата е да докаже фактите, указани в определението за проект на доклад по делото от 13.10.2021 г.: претърпените вреди от деликт, изразяващ се в бездействие на служители при ответника, които не са извършили действия по обезопасяване на уличната мрежа, причинна връзка между уврежданията, получени от ищцата и бездействието и обстоятелствата, обосноваващи определяне на справедлив размер на обезщетението за заплащане на неимуществени вреди. На 17.02.2014 г. между Агенция „П.и.“ и консорциум „ХПВС-ССТ“ е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за проектиране и строителство на обект: Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+540. Видно от съдържанието на този договор, приложен по ДП ЗМ № 513 ЗМТ№ 11557/2016 г. по описа на сектор „РТП“ – отдел „Разследване“ – СДВР, както и от писмо на председателя на УС на АПИ изх. № 04-04-17/20.06.2017 г. (л. 137, том I), към договора е включено и строителството на пътен възел „Източна тангента – бъдеща комуникационна връзка“. Установява се от приетото по делото разрешение за ползване № СГ-09- 1617/26.09.2016 г., че е разрешено от ДНСК ползването на строеж „Северна скоростна тангента (ССТ) от км 0+000 до км 16+540 участък от км 2+600 до км 5+687“, пътен възел „Източна тангента – бъдеща комуникационна връзка“, тип „Пътна детелина“ на км 10+703, пътен възел „Чепинско шосе“, тип „Диамант“ на км 9+170. Възложител на строежа е Агенция „П.и.“. В доклад от 21.02.2017 г. на и.д. директор дирекция ИПОПРРПТСЕС инж. Т. Бояджиева е посочено, че изграждането на транспортните връзки към ССТ не е ангажимент на АПИ, но е предложено възлагане на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ да преустанови достъпа между ССТ и кв. „Левски – Г“ (през пътен възел „Източна тангента“) посредством физическо преграждане и монтиране на необходимата сигнализация. След издаване на разрешение за ползване ССТ свързва АМ „Хемус“ с АМ „Струма“ и с АМ „Европа“. Част от ССТ е пътния възел „Източна тангента“, където е настъпило процесното ПТП. До изграждането на Източната тангента като бъдеща комуникационна връзка и съответно на пътния възел с кв. „Левски – Г“ задължение на собственика на основното направление ССТ е да поддържа тази пътна връзка, по аргумент от нормата на чл. 49, ал. 2 от ЗП. По смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържане на пътя е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Задължение на ответника в настоящото производство е да обозначи ограничението за движение по недоизградената комуникационна връзка при Източна тангента. От заключението на авто-техническата част от приетата по делото експертиза се установява, че изграждането на пътното платно в участъка от отбивката от ССТ към Източна тангента – кв. „Левски – Г“ не е приключило, а асфалтовият път свършва в земен насип, в близост до който е разположен елемент „Ню Джърси“. Вещото лице е описало механизма на ПТП, което е настъпило в резултат на отклонение от ССТ към „Чепинско шосе“. О. е видяла указателната табела за с. Чепинци и при отбивката е завила надясно, тъй като не е имало поставени забранителни знаци В1, В2 или Ж13, които да забраняват движение по връзката към кв. „Левски – Г“. По време на ПТП знаци и мантинели, които да указват невъзможността за ползване на пътя, не е имало поставени. АПИ е нарушила задълженията си по чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП да организира и осъществява защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. В обхвата на пътните принадлежности попадат пътните знаци, пътната маркировка, предпазните огради, направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението (§ 1, т. 3 от ДР на ЗП). На 03.10.2016 г. от началник отдел „Пътна полиция“ до председателя на УС на АПИ е адресиран сигнал за повредена и липсваща знакова сигнализация по одобрени екзекутиви, която позволява неправилно движение на МПС-та от и към ССТ в районите на пътен възел „Източна тангента“ и пътен възел „Илиянци“. Следва да се отбележи също, че в писмо на инж. Д. А., председател на УС на АПИ изх. № 07-00-20/23.01.2017 г. се съдържа признание, че с физически преграждания на изпълнителя на СМР по време на строителството е ограничаван достъпа до Източна тангента, които са били отстранявани. Предложеното разрешение е изграждането на пътната инфраструктура, а не преграждането и ограничаването на достъпа до изградената част от тази инфраструктура. Следователно, след издаване на разрешението за строеж на 26.09.2016 г. са възникнали нередности във връзка с пътната сигнализация във връзка с отклонението от ССТ към Източна тангента. Неправомерното премахване на пътни знаци е било преодолимо чрез позициониране на трайно закрепени пътни принадлежности, които да обозначават наличие на път без изход. Това е задължение на стопанина на пътя ССТ, от който се отклонява пътния възел към недоизградената П.и. – АПИ. Ответникът като юридическо лице осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища чрез лица, на които е възложила изпълнението. Тяхното бездействие в случая е довело до неизпълнение на задължението на ответника по чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за вредите, настъпили при процесното ПТП на 27.11.2016 г. Установява се от фотоалбума към протокола за оглед по досъдебното производство, както и от заключението на доц. д-р А. А., че едно от причините за създаване на опасността и настъпването на процесния инцидент е неправилната организация на движението със завършена проектна пътна сигнализация в зоната на изградения пътен възел с несъществуващ път за с. Чепинци - Източна тангента. Според вещото лице, не са били взети сериозни и надеждни мерки, за да не допусне движещите се по ССТ превозни средства да се отклонят и да навлязат във връзките на детелината. С черно тиксо за били зачеркнати табелите за направленията към София и Чепинци. Този метод обаче се е оказал ненадежден, тъй като самите табели са били поставени нависоко, а при липса на локално осветление при пълна тъмнина и в условията на мъгла, тиксото не се различава. Липсата на надлежно обозначаване чрез подходящи пътни принадлежности е провокирало отклоняване от ССТ към кв. „Левски – Г“, където частично асфалтиран път спира в земен насип, в който управляваният от ищцата автомобил се е ударил. След кратък летеж и придобита ротация около надлъжната си ос, автомобилът се е завъртял на един цял оборот и се е спрял, легнал на лявата си страна. В причинна връзка с произшествието са претърпените от Р. О. телесни увреждания. Въз основа на медицинската документация по делото и извършен на 08.09.2022 г. личен преглед на пострадалата вещите лица са дали заключение, че непосредствено след произшествието на 27.11.2016 г. Р. О. е била приета за лечение. От направените изследвания се установило счупване на тялото на Л2 (втори поясен прешлен) с изпъкване към гръбначно-мозъчния канал и счупване на левия напречен израстък на прешлена. Това причинило на ищцата трайно затруднение в движенията на снагата за период, по-дълъг от 30 дни. В експертизата е обяснен механизмът на получаване на счупванията: при удара на предната част на автомобила в земния насип е настъпила внезапна флексия с неколкократна ротация в поясния отдел при обръщането на автомобила. Гръдно-поясното съчленение от единадесети граден до втори поясен прешлен е преходна зона между гръдния и поясния отдел. В гръдния отдел центърът на тежестта се поставя отпред на гръбначния стълб и позволява компресионните сили да се предават отпред на тялото. Лордозата в поясния отдел премества центъра на тежестта задно. Полученото флексионно- ротационно натоварване по оста на гръбначния стълб е довело до „взривен тип“ счупване. На следващия ден – 28.11.2016 г. е извършено оперативно лечение за фиксиране на фрактурите. На 02.12.2016 г. О. е била изписана с подобрение, в стабилно соматично и неврологично състояние, като е предписан прием на медикаменти и носене на имобилизационен корсет в продължение на два месеца. След изписването е била проведена и рехабилитация със седемдневен престой. Възстановителният период при този тип увреда е една година, през което време са образува костен калус и се възстановява здравината на прешленото тяло. При проведения през 2022 г. преглед е установено пълно възстановяване на тялото на втори поясен прешлен. При травмата е настъпило разкъсване и нараняване на мускулатурата, допълнително наранена и от оперативното лечение. Фиброзните изменения в процеса на зарастване се сочат и като причина за промяната на функциите на мускулатурата в гръдно- поясния отдел. Това обяснява и оплакванията на О. от тежест и болка при по- продължително заемане на изправена позиция и навеждане на тялото напред. Преди инцидента О. носела екипировка с тегло, което след 27.11.2016 г. състоянието на гръбначния й стълб не позволявало. На Р. О. са били издадени два болнични листа – за периода 27.11.2016 г. – 01.01.2017 г. и от 02.01.2017 г. до 31.01.2017 г. Свидетелят С.П., колега на Р. О., разказва, че двете работят в ГД „Национална полиция“. До 27.11.2016 г. Р. работела в ГД „Специализирани полицейски сили“. Слез инцидента обаче униформата й тежала и това наложи да се премести в друга дирекция. На новото работно място длъжността й била по-скоро административна и изисквала продължително заемане на седнало положение, а това също й причинявало болка. В дните след инцидента О. споделяла със свидетеля, че се чувства непълноценна у дома и на работа. Показанията на свидетеля П. съдът кредитира като съответни на дадените от вещите лица обяснения за болките, които ищцата изпитва и към момента. Причина за тях са увредите в поясния отдел на гръбначния стълб и получените при ПТП на 27.11.2016 г. травми. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като дължи да съобрази характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др. При така събраните по делото доказателства съдът приема, че получените при ПТП на 27.11.2016 г. травма на поясния отдел на гръбначния стълб и счупване на левия напречен израстък на прешлена са променили трайно качеството на живот на ищцата в личен и в професионален план. За повече от два месеца тя е била нетрудоспособна, а след връщането й на работа се е оказала неспособна да изпълнява длъжността си в специализирано звено на СДВР, поради което е продължила работата си в друга дирекция. На 27 години Р. О. се е чувствала непълноценна като жена и служител. Телесните увреди са се отразили на самочувствието й и на психическото й равновесие. Пълното й възстановяване не е настъпило, а травмите са оставили трайни последици за здравословното й състояние. При тези данни по делото, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 30 000 лева. Този размер е обусловен и от конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 27.11.2016 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите. Изцяло основателна е претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение – заплащане на импланти, в размер на 2 999 лева. Разходът се установява от фактура № 0000307578/28.11.2016 г. и фискален бон за заплащане на сумата от 2 999 лева. Съгласно оперативен протокол № 658 имплантите са поставени при оперативната интервенция на 28.11.2016 г. В констативен протокол за ПТП № К-1115 е отбелязано, че е настъпила цялостна деформация на купето и на 08.12.2016 г. регистрацията на автомобила е прекратена. Към 27.11.2016 г. средната пазарна цена на л.а. „Ауди“, модел „А3“ е 3 510 лева. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото производство. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го – ответникът в настоящото производство – Агенция „П.и.“. Възражението се изразява в нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В изготвената по делото експертиза вещото лице доц. д-р А. А. е посочил, че причина за настъпване за произшествието е и поведението на водача Р. О.. В съдебното заседание на 07.10.2022 г. е уточнено, че след задействане на спирачките скоростта е намалена до около 50 км/ч към момента на удара. Това означава, че избраната от ищцата скорост не е била съобразена с условията на пълна тъмнина и гъста мъгла. Насипът се е оказал неочаквано и непредвидимо препятствие, но в случая безопасната скорост на мокра пътна настилка и при ограничена видимост е била 44 км/ч. Управлението на автомобила над тази скорост не е позволило на водача да спре, с оглед възникналата опасност за движението. С поведението си Р. О. е нарушила задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Настъпването на вредоносните последици се дължи и на избраното от Р. О. поведение на пътя. Това обосновава извод за необходимост претендираните от ищцата обезщетения да бъдат намалени. Приносът на ищцата в настъпване на произшествието съдът определя на 1/5. Окончателно определените и дължими на ищцата обезщетения са в размер на 24 000 лева за неимуществените вреди и 5 207.20 лева – за имуществените. При този изход на спора, всяка от страните има право на разноски. Ответникът е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата на адв. В. А. по договор за правна помощ от 05.04.2021 г. в размер на 4 000 лева. Като съобрази минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., вида и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът не споделя направеното от ответника възражение. Хонорарът от 4 000 лева съответства на обема и характера на оказаната правна помощ и защита на Р. О.. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищцата се дължат 2 697.39 лева разноски. Ответникът Агенция „П.и.“ е заявил искане за заплащане на разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото ответникът е заплатил 450 лева за комплексна експертиз Предвид вида и размера на предявените искове и извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 540 лева. Съразмерно на отхвърлената част от съдебно предявените претенции, на ответника се дължат разноски в размер на 649.82 лева. Така мотивиран, съдът