Решение № 4795 от 14.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9094/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК. Образувано е по жалба на "Софийска вода“ АД, ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. “••••••• III” №••••••• Бизнес Център Интерпред ••••••• – длъжник по изпълнително дело № 20238510401019 на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд против приетите за събиране разноски по изпълнителното дело и отказ за отмяната им, обективиран в Уведомление с изх. № 29473/03.05.2023 г. и приетите със същия акт за събиране разноски в размер на 12 лв с ДДС - начислена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на обжалваното Уведомление. В жалбата е посочено, че се поддържа подадената на 03.04.2023 г. жалба против приетите от ЧСИ разноски по изпълнителното дело общо в размер на 375.42 лв. и се оспорва приетата за събиране от ЧСИ такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на уведомление от 03.05.2023 г., с което ЧСИ отказва да отмени приетите за събиране разноски и приема за събиране такса по т.4 от ТТРЗЧСИ. Поддържа се в жалбата /л. 20 от изп. дело/, че длъжникът „Софийска вода“ АД не е давал повод за образуване на изпълнителното дело, с поведението си е направил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора „Ф.С.Е.М.“ ЕООД за принудително изпълнение, поради което разноски не следва да му се възлагат на основание чл. 78, ал.2 ГПК. Наведени са доводи, че още преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпратил покана до кредитора от 16.12.2022 г., с която заявява готовност доброволно да плати задължението си и го кани да посочи банкова сметка, по която сумата да бъде преведена. Поканата е изпратена на адреса на управление на дружеството – кредитор в гр. Хасково, вписан в ТР, но се е върнала като неполучена с отбелязване, че къщата е заключена, фирмата не е открита и няма никакви индикации за нея. Поддържа се и че поведението на взискателя в изпълнителното производство съставлява злоупотреба с право, в нарушение на принципа по чл. 3 от ГПК, доколкото незабавно след като е бил уведомен за извършената цесия длъжникът е направил всичко възможно да удовлетвори кредитора доброволно, кредиторът е свързано лице с множество други фирми, също кредитори по цедирани вземания против „Софийска вода“ АД, регистрирани на един адрес, представляващ заключена къща, без индикации за фирмите, което доказвало, че взискателят не защитава свой легитимен интерес, а съзнателно уврежда интереса на лицето, чийто кредитор е станал посредством цедираното вземане. В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал възражение /л. 28 от изп. дело/, с което моли жалбата да се остави без уважение. Възразява, че непредоставянето на банкова сметка не обосновава кредиторова забава. Сочи се, че дружеството не разполага с банкова сметка и не е длъжно да има такава. Излага, че нормата на чл. 95 ЗЗД урежда случаите, в които кредиторът изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, когато дължимата престация е парична, както е в случая, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването и, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация но начина, указан в нормата на чл. 97, ал.1 ЗЗД. Цитирани са разпоредби на ЗЗД и съдебни решения по въпросите за приложението на чл. 95 от ЗЗД, в които се приема, че непредставянето на банкова сметка от кредитора не съставлява кредиторова забава, тъй като за длъжникът съществуват и други начини да изпълни – чрез откриване на нарочна банкова сметка на името на кредитора, чрез пощенски запис, в брой и т.н. Оспорва да е налице злоупотреба с права. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 400 лв. В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е посочено, че по молба на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, чрез адв. М.Л.Л. и с Изпълнителен лист, издаден на 28.03.2022 г. от СРС на основание Решение по гр.д. № 5360 от 2021 г. е образувано изпълнително дело № 20238510401019 срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. ПДИ е връчена на 23.03.2023 г., а жалба е постъпила на 03.04.2023 г. На 03.05.2023 г. с Уведомление с изх. № 29473/03.05.2023 г. ЧСИ е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело и е приел за събиране сумата от 12 лв. с ДДС, представляваща начислена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на Уведомлението. Н 10.05.2023 г. уведомлението е връчено на длъжника на електронната му поща. На 19.05.2023 г. е депозирана жалба от дслъжника против отказа да се отменят разноските и приетите за събиране още 12 лв. с ДДС такса за изготвяне и връчване на Уведомлението. Оспорват се доводите в жалбите, като се сочи, че таксата по т. 4 от Тарифата е дължима, доколкото връчването на книжа на електронната поща се приравнява на изпращяне по пощата по см. на т.4. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното: Изпълнително дело № 20238510401019 на ЧСИ М.П., per. № 851 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 22.03.2023 г. от „Ф.С.Е.М.“ ЕООД въз основа на издаден Изпълнителен лист от 28.03.2022 г. на СРС на основание Решение по гр.д. № 5360 от 2021 г., по силата на който длъжникът "Софийска вода“ АД е осъден да заплати на адв. К.И.Б. от САК със съдебен адрес гр.София, ул. •••••••, сумата от 360 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Към молбата е приложен договор за цесия от 07.12.2022 г., по силата на който К.И.Б. прехвърля вземането си на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД. С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. Представено е уведомително писмо, изпратено по телепоща до длъжника "Софийска вода“ АД, с които той е уведомен за извършената цесия. В уведомителното писмо не е посочена банкова сметка, нито какъвто и да е друг начин на изпълнение на задължението към новия кредитор. С молбата са представени платежни нареждания за платена такса за издаване на изпълнителния лист в размер на 5 лв. и банкова комисионна в размер на 0.91 лв. С молбата е представена и друга молба от същата дата за предприемане на други изпълнителни действия – запор на банковите сметки на длъжника. На 22.03.2023 г. ЧСИ е изготвил Сметка № 0000280599, с която е начислил такси по изпълнението в размер на 66 лв. с ДДС. В същия ден - на 22.03.2023 г. ЧСИ П. е издал Постановление за разноски, с което е приел разноски по изпълнението, както следва: такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 164.51 лв. /по т.1, т.3, т.5, т.9, т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ/, адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 200 лв. и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в полза на взискателя в размер на 10.91 лв. – общо 375.42 лв. С Покана за доброволно изпълнение изх. № 20070/22.03.2023 г. длъжникът "Софийска вода“ АД е поканен в двуседмичен срок от получаването да заплати задълженията си по изпълнителното дело в размер на присъдената сума от 360 лв., и разноски по изпълнителното дело – 200 лв. адвокатско възнаграждение, 10.91 лв. разноски и 164.51 лв. такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 23.03.2023 г Междувременно е наложен запор на банковата сметка на длъжника в ОББ АД със Запорно съобщение изх. № 20072/22.03.2023 г. На 03.04.2023 г. длъжникът е депозирал жалба, адресирана до СГС, против начислените разноски в размер на 375.42 лв. Към жалбата са приложени покана до управителя на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, с която "Софийска вода“ АД изразява готовност да плати задължението си и моли за посочване на банкова сметка за тази цел. Видно от представената разписка, поканата е изпратена на адреса на управление на взискателя в гр. Хасково, ул. ••••••• и е върната на 22.12.2022 г. заедно с още 13 недоставени пратки поради това, че фирмата не е открита, като на адреса има заключена къща, без индикации за фирми. С резолюция от 03.04.2023 г., поставена саморъчно върху разпечатка от електронна поща на л. 19 от делото, ЧСИ П. е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело и е приел за събиране т.4 от ТТРЗЧСИ. На 03.05.2023 г. е изготвено нарочно Уведомление за това, с изх. № 29473/03.05.2023 г., връчено на електронната поща на 9длъжника на 10.05.2023 г. На 19.05.2023 г. длъжникът е подал втора жалба, наречена „Допълнителна жалба“, с която поддържа подадената предходна жалба срещу разноските и оспорва начислената нова такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомлението. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима. Видно е, че се касае до редовно подадена жалба против разноските, обективирани в Постановлението от 22.03.2023 г. и за които длъжникът е уведомен с получаване на ПДИ, по която жалба ЧСИ сам се е произнесъл с отказ да отмени разноските, срещу който акт е подадена също в срок жалба от длъжника. Разгледана по същество жалбата е основателна. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Разпоредбата е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски. Също част от общите правила е разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От представените със жалбата писмени доказателства се установява, че длъжникът - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на вписания в Търговския регистър към Агенция по вписванията адрес на управление, с която го е поканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. Това обстоятелство установява манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес на управление и не е предоставил необходимата информация, за да се постигне доброволно погасяване на задължението на длъжника му - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. Посочването на банкова сметка или друг начин на изпълнение е част от задължението на кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението /арг. чл. 95 ЗЗД/. В случая с нито едно от изпратените от кредитора уведомления до длъжника не е посочена банкова сметка или друг начин за изпълнение на паричното задължение. Едновременно с това на вписаният в ТР адрес на управление е установено, че кредиторът не поддържа канцелария. Поради това по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото на по-късен етап поведение на взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото водещият му интерес от доброволно плащане на присъденото в негова полза парично вземане е бил пренебрегнат, защото обективно е могъл при създадените от длъжника предпоставки да получи изпълнение, но вместо това е пристъпил към непредизвикано привеждане на издадения в негова полза изпълнителен лист, образувайки изпълнително дело срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. При това положение макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Образуването на изпълнителен процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване. Обратен извод би означавало да се признаят последиците от упражнени в нарушение на чл. 3 ГПК процесуални права. Неоснователни са възраженията на взискателя, с оглед конкретната фактическа обстановка, че длъжникът е следвало да предприеме допълнителни действия по влагане на дължимата по изпълнителния лист сума по банкова сметка, която да открие в полза на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, тъй като дружеството няма банкова сметка и не е длъжно да има такава, тъй като в случая цялостното поведение на кредитора сочи за злоупотреба с права. На съда е служебно известно, по повод разглеждани частни жалби срещу действия на ЧСИ, за наличието на множество изпълнителни производства от дружества със същия вписан адрес на управление, образувани срещу „Софийска вода“ АД, които е невъзможно да бъдат открити, с цел доброволно изпълнение на задълженията от длъжника, след като вземането им е било цедирано от адвокатите В.В.Т. и съответно К.И.Б., при идентична обстановка. В случая, с предприетите действия преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е направил необходимото да заплати дълга си, което всъщност е и единственото възможно, с оглед липсата на посочени от адвокатите, в чиято полза са издадени изпълнителните листове, начини на плащане, и при съобразяване, че с оглед характера на дружеството–длъжник на обществен доставчик с огромно икономическо и социално значение няма необходимост от принуждаването му да прави ненужни допълнителни разноски за плащане на дълга си, който така или иначе е изразил готовност да плати, но вместо това кредиторът с бездействието си е възпрепятствал доброволното уреждане на задължението като не сочи начин на плащане и не се намира/няма офис на вписания в Търговския регистър адрес на управление, където следва да получава адресираната до него кореспонденция, съотв. не е представил необходимата информация, с цел даване на възможност на длъжника доброволно да погаси задължението си, респ. да получи своевременно изпълнение, без необходимост от образуване на изпълнителен процес за сумата от 360 лева и при вече манифестирано желание за изпълнение. Тези действия доказват недобросъвестно поведение на кредитора, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника да изпълни доброволно дълга си в размер на 360 лева и съответно да не бъдат генерирани допълнително неоправдани разноски. С оглед гореизложеното се налага извод, че с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на изпълнително дело срещу него по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки че не е платил до образуване на изпълнителното дело и независимо от предприетите изпълнителни действия. Напротив, образуването на изпълнителен процес е вследствие от недобросъвестното поведение на взискателя, поради което направените по делото разноски и такси следва да останат в негова тежест. Обратен извод би означавал да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл.3 от ГПК. С оглед на изложените съображения жалбата следва да бъде уважена като основателна, обжалваният отказ следва да бъде отменен, а постановлението за разноските, с което ЧСИ П. е приел за събиране от длъжника на такси и разноски в общ размер на 375.42 лв., както и приетата за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ следва да се отменят. По разноските: Разноски в това производство не подлежат на присъждане. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд