Решение № 5510 от 20.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13680/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. К. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 36/18.04.2023 г. издадено от началника на сектор Охранителна полиция в 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 218б, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на издаден АУАН, непълна правна квалификация по чл. 218б от НК и липса на пълно и ясно описание на нарушението. Отделно от това се твърди да липсват доказателства в подкрепа на извода за извършено нарушение от жалбоподателя. Жалбоподателят настоява, че той не е осъзнал, че не е заплатил горивото на бензиностанцията, тъй като е посочил на касиера на коя колонка е заредил и е платил с банкова карта, без да разбере, че са му начислени само други закупени стоки. Допълва, че незабавно след като му е било съобщено, че сумата не е заплатена, той е посетил бензиностанцията и я е заплатил. Поради всичко изложено се претендира отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателят А., редовно призован, не се явява. В последното съдебно заседание не се явява и неговият упълномощен процесуален представител – адв. В.. Административнонаказващият орган – началник сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт •••, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 20.01.2023 г. жалбоподателят А. А. управлявал лек автомобил марка „•••“ с рег. № •••. Около 12: 10 часа той посетил бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр. София, бул. Братя Бъкстон № 76 и там заредил в автомобила неустановено по вид и количество гориво на стойност 100 лева. той отишъл на касата на обекта и заплатил единствено закупени от него стоки от магазина на стойност 9.27 лева, но не и горивото на стойност 100 лева. след заплащане на покупките, жалбоподателят А. напуснал бензиностанцията с управлявания от него автомобил. Малко по-късно от служители в обекта било установено, че горивото на съответната бензинколонка не е заплатено и се наложило да се отчете плащане в брой на сумата, за да се освободи колонката за следващото зареждане. В този момент управител на обекта била св. С. О., която изчакала до следващия ден дали клиентът няма да се върне, за да си заплати горивото. Но това не се случило и на следващия ден тя подала жалба в 06 РУ СДВР, като приложила и данни за управлявания от жалбоподателя автомобил. От проведените ОИМ била установена самоличността на жалбоподателя, като полицейски служител от 06 РУ СДВР се свързал с него по телефона и на 30.01.2023 г. А. заплатил сумата от 100 лева на дружеството, стопанисващо бензиностанцията, за което му била издадена и разписка от св. О.. Жалбоподателят същият ден се явил в сградата на 06 РУ СДВР, където представил касов бон за заплатената сума, както и сведение. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на постановление от 16.03.2023 г. на прокурор при СРП, с което е отказано да се образува наказателно производство, като е прието, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 НК, което е с ниска степен на обществена опасност, поради което следва да се приложи чл. 218б НК. Затова и прокурорът е постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката да се изпратят на началника на 06 РУ СДВР за преценка относно налагането на административно наказание на А.. Въз основа на това постановление е издадено обжалваното НП на 18.04.2023 г. от началника на сектор Охранителна полиция в 06 РУ СДВР срещу жалбоподателя А. А. за нарушение на чл. 194, ал.3, вр. чл. 218б НК. НП е връчено на жалбоподателя на 21.09.2023 г., който е депозирал жалбата срещу него на 28.09.2023 г. в 06 РУ СДВР. Видно от приложената по делото справка от СДВР, жалбоподателят А. не е регистриран в масивите на МВР, включително и за налагани наказания по чл. 218б от НК, освен настоящото, а според приложената справка за съдимост към датата на деянието той не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С. О., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по делото. Макар св. О. да не си спомня конкретно за случая, тя потвърждава, че е сигнализирала 06 РУ СДВР, като разяснява и начина на работа на служителите в бензиностанцията. Съдът преди всичко се довери на представените писмени доказателства, които потвърждават показанията на свидетелката и установяват зареждането на горивото от жалбоподателя, след което същият не го е заплатил. Възстановяването на инкриминираните вреди 10 дни след деянието се установява от надлежната разписка. Чрез това съдът намира за доказано и авторството на деянието. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че НП е издадено в предвидените в ЗАНН давностни срокове, от компетентно лице /съгласно т. 2.9 от Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. и Заповед № 8121к-11330/29.07.2019 г., но при допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че липсата на АУАН представлява съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, пр. 2 ЗАНН изрично предвижда, че административнонаказателно производство се образува без АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. Именно такъв е и настоящият случай. Съдът обаче констатира, че в издаденото НП липсва ясно описание на нарушението, като не са описани всички съставомерни признаци по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК. От текста на НП може да се извлече, че се касае за случай на зареждане на гориво на стойност 100 лева, което не е заплатено от жалбоподателя. Но за да отговаря на реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в случая следва да е описано умишленото отнемане на конкретна движима вещ от владението на определено лице, с намерение за противозаконното й присвояване, като с оглед привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 НК следва да се посочи, че става въпрос за маловажен случай. Но в процесното НП на първо място не се твърди жалбоподателят да е отнел вещ, а единствено да не е заплатил стойността на гориво, което по-скоро се отнася до облигационните му отношения с продавача на вещта /горивото/. На следващо място не е индивидуализирана и вещта, предмет на кражбата, като единствено е посочена стойността на горивото, но не и неговото конкретно количество и вид. А в случая предмет на престъплението /нарушението/ е именно горивото като движима вещ, а не неговата стойност. На трето място, не е посочен досегашния владелец на вещта и нейният собственик, като единствено може да се предполага дали това е св. Огородчик като управител на обекта или друго материалноотговорно лице. А липсва и посочване на търговското дружество, стопанисващо бензиностанцията, което се явява собственик на вещите. В НП липсва и твърдение за прекъсване на владението на досегашния владелец и установяване на владение от страна на жалбоподателя, което да е извършено умишлено. А престъплението кражба, съответно и нарушението по чл. 218б НК се извършва единствено при умишлена форма на вината. В този смисъл наказващият орган е бил длъжен да събере доказателства и да изложи мотиви защо не приема за достоверно твърдението на жалбоподателя, че той е посочил на касиера на коя колонка е заредил, но сумата за горивото не му е таксувана и той не е разбрал това, плащайки с банкова карта. Липсва и посочване, че кражбата е в маловажен случай, както и останалите предпоставки за приложение на чл. 218б, ал. 1 от НК, свързани с размера на вредата и възстановяването или заместването на предмета на престъплението. Не са изложени и каквито и да е мотиви относно обстоятелствата по чл. 218б, ал. 2 НК, свързани с липсата на предходни деяния, извършени от извършителя и чистото му съдебно минало. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на административното нарушение е задължителен съществен реквизит на НП, като следва да съдържа не само време и място на деянието, а и точно описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, като е задължително да се посочат всички съставомерни признаци на това деяние, включително и от субективна страна. Административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована от административнонаказващия орган с непълни, неточни или неясни констатации относно елементите от състава на административното нарушение. В обстоятелствената част на НП не е посочена установената от прокурора или от анализа на всички доказателства фактическа обстановка. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е от категорията на съществените процесуални нарушения и е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено затруднява правото на наказаното лице да разбере за какво е санкционирано. Допълнително, съдът намира за основателни и възраженията в жалбата, свързани с липса на пълна и точна правна квалификация на нарушението. В НП е посочено единствено, че то е по чл. 218б от НК. Но тази разпоредба съдържа две алинеи с по няколко хипотези и като взе предвид, че в ал. 2 са въведени ограниченията в приложното поле на разпоредбата, нарушението е следвало да се квалифицира по чл. 218б, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 194, ал.3, вр. ал. 1 НК. Това представлява допълнително процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на жалбоподателя. Съдът се солидаризира и с доводите на жалбоподателя относно липсата на изложени каквито и да е мотиви относно индивидуализацията на наложеното му административно наказание в максималния предвиден от закона размер. Но поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения, съдът не счита за нужно да излага мотиви относно размера на наложеното на А. наказание. Воден от всичко изложено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Доколкото процесуалният представител на жалбоподателя не е претендирал разноски и не е представил доказателства за плащането на такива, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Мотивиран от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът