Решение № 1 от 6.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 211/2023 г.

производството по чл. 74 ТЗ да бъде спряно до приключване на производството по чл. 124, ал. 1 ГПК, ако са предявени в отделни производства. Съгласно горните разяснения съдът следва да разгледа и се произнесе по главния иск за обявяване на нищожност на решенията на ОСС от 26.10.2023г. Съдът приема, че взетите от ОСС проведено на 26.10.2023г.решения са нищожни.Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от ТЗ нищожни са решенията на органите на дружеството, в т.ч.и на общото събрание на съдружниците, когато са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда и в този случай всеки един от съдружниците може и то винаги да се позове на нищожността и да иска от съда да я прогласи. Наред с това нищожност на решенията на ОСС според приетото в ТР е налице и в случаите, при които дадено решение не е взето от ОСС, но е отразено като съществуващо в протокола на събранието, в протоколната книга на дружеството или пък е вписано в търговския регистър. Нищожност според ТР ще е налице и ако същото е извън пределите на компетентност на ОСС определена от закона и учредителния акт. Именно последната хипотеза е налице в настоящия казус. Общото събрание на 26.10.2023г.е свикано и проведено единствено в присъствието на изключения вече съдружник и управител К. Н..Въпреки, че решението по чл.137 т.2, т.4 от ТЗ подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ, то в отношенията между дружеството и изключения съдружник същото има незабавно действие.При това положение, след изключването си като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, К. Н. не е имал правомощие да свиква и провежда общо събрание и да взема решения, свързани с управлението на дружеството.В този смисъл взетите решения може да се определят като такива приети извън компетентността на общото събрание, тъй като същото се явява нелегитимно.Без значение е и не променя горния решаващ извод на съда факта, че К. Н. е инициирал производство пред ПОС по т.д.№160/2023г.за отмяна на решенията за изключването му.Дори и решението по това дело да беше позитивно за него, то има действие занапред, т.е. в периода между 19.08.2023г.и влизането в сила на съдебното решение за отмяна на решението за изключването на Н., същият не е легитимиран като съдружник и управител с произтичащите от това членствени и управителни права, включително да свиква и провежда общо събрание. Налице е и другото релевирано от ищеца при условията на чл.137 ал.5 от ТЗ самостоятелно основание за нищожност на решението по т.1-за изключването му като съдружник, взето в нарушение на изискването на чл.137 ал.4 от ТЗ.Разпоредбата на чл.137 ал.4 от ТЗ изисква за решението на ОСС за изключване на съдружник да се състави протокол с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно.Санкцията при нарушения на това императивно законово изискване е ясно разписана в разпоредбата на чл.137 ал.5 от ТЗ, а именно нищожност на решението. Разпоредбата на чл.137 ал.4 от ТЗ предвижда и възможност тази форма да не бъде спазена, но това е единствено в случай, че в устава на дружеството е предвидено друго.В настоящия случай това условие не е налице.В чл.21 ал.4 от Дружествения договор не е предвидено друго разрешение- предвидената форма за решението за изключване е писмена с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. С оглед основателността на главния иск съдът не следва да разглежда евентуалните искове за отмяна на решенията като незаконосъобразни. С оглед изхода на делото основателно се явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 3700, 00лв.съгласно приложения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Водим от горното, съдът