Решение № 2766 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 540/2025 г.

Производството е по реда на чл. 32 ал.8 от Закона за развитие на академичния състав в Република България вр. с чл. 21 ал.1 и ал.2 от същия закон и чл.145 от АПК, образувано по жалбата на П. К. П. против Решение от 20.03.2025г на Комисията за допускане до участие в конкурс за „Главен асистент“ по професионално направление 4.2 Химически науки / Физикохимия/ в СУ „Климент Охридски“, обявен в ДВ бр.5 от 17.01.2025г, за недопускане до участие в конкурса на доктор П. П., обективирано в протокол от заседание на Комисията от 20.03.2025г. За резултата от процедурата по допускане доктор П. е уведомен на 24.03.2025г, но без указания за правото на бъде обжалвано решението на Комисията в 14-дневен срок пред АС Стара Загора, поради което приложение следва да намерят правилата за удължаване на сроковете до 2м, а в случая жалбата е подадена на 28.03.2025г, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че материалния закон е приложен неправилно и не е допуснат до участие в конкурса поради не представяне на документи, които Законът за развитие на академичния състав на Република България не изисква – приложение към дипломата за висше образование, както и два документа, от които единият е издаден като електронен документ, достъпен на линк и това свидетелството за съдимост, а другият може да се представи и на по-късен етап. Свидетелството за съдимост не би могло да установи спазване на изискванията за заемане на академичната длъжност главен асистент, защото сред тях отсъства условието за чисто съдебно минало, макар и жалбоподателят да не е осъждан. Притежаването на документ, удостоверяващ правото му на воден спасител доказва неговото здравословно състояние, защото се подновява всяка година след съответните прегледи за физическа годност и здраве. Счита, че недопускането му до участие в конкурса не се основава на доводи за съответствие с минималните изисквания по чл.18 от ЗРАСРБ, които той е изпълнил. От съда се иска отмяна на Решението от 20.03.2025г на Комисията по допускане до участие в конкурса. Ответника Комисията по допускане до участие в конкурс за „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки / Физикохимия/, обявен в ДВ бр.5/17.01.2025г/, определена със Заповед №РД 38-83/17.02.2025г на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ с председател Декана на факултета по „Химия и фармация“ се представлява от редовно упълномощен адвокат и иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че представянето на липсващите документи – приложение към дипломата за висше образование, медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, удостоверяващо липса на наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия“, Справка по образец за изпълнение на минималните национални изисквания за съответната научна област и допълнителните изисквания на СУ „Св Климент Охридски“ са формално условие за допускане до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“. Комисията проверява дали са представени и при отсъствие на някой от тях, или на всички е длъжна да вземе решение за недопускане на кандидата до участие в конкурсната процедура. Заявява се и възражение за недопустимост на жалбата, поради неяснота на предмета и петитума. Претендират се разноските по делото. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима. Правото на жалба се поражда от факта на издаване на административен акт, който засяга права, свободи, законни интереси или създава задължения за правните субекти – правен интерес за лицето, носител на засегнатите права. След възникването му правото на жалба се упражнява в преклузивен срок като всяко процесуално право, а да се иска от съда да образува съдебно производство и да постанови решение за отмяна на административен акт е публично потестативно процесуално право. За редовността на неговото упражняване е достатъчно да се посочи личността на жалбоподателя, административния акт и искането до съд. Тези три условия са изпълнени, видно от съдържанието на жалбата. Конкретните пороци на акта не са задължително условие за редовност, защото съдът не е обвързан от тях, а дължи проверка за съответствие с всички изисквания за неговата валидност и законосъобразност. Жалбоподателят ясно е посочил в жалбата си, че иска от съда да бъде постановено решение, по силата на което да бъде отменено не допускането му до участие в конкурс за заемане на длъжност главен асистент по професионално направление 4.2 „Химически науки“ във факултета по Химия и Фармация на СУ „Св Климент Охридски“. Вписано е в жалбата, поради което не е нужно тя да съдържа преписване на съдържанието на уведомлението за резултатите от проверката за допустимост, че жалбоподателят е подал документи за участие и в трите конкурса за заемане на академични длъжности в същия факултет на СУ, като на 24.03.2025г е получил три протокола от проведени заседания на комисии по допустимост и три уведомления за не допускане до трите конкурса, които е приложил. За настоящия състав на АС Стара Загора волята на жалбоподателя е ясна – предмет на жалбата е отказът на Комисията по допускане до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ във факултет по „ Химия и Фармация“ на СУ „Св. Климент Охридски“ като се иска неговата отмяна. Правото на жалба е възникнало с вземане на неблагоприятното за жалбоподателя решение, на което той е адресат и е упражнено в рамките на преклузивния срок, редовно. Следователно възраженията за наличие на основание за прекратяване на съдебното производство са недопустими. Правото е упражнено редовно, от лице с пряк, личен и непосредствен правен интерес. Разгледана по същество жалбата е основателна, защото конкурсът за заемане на академична длъжност „главен асистент“, в което и да е висше учебно заведение/научна организация, се провежда от научно жури и не допустимо определянето на нарочна комисия, която да проверява допустимостта на кандидатите. Главното, което не е съобразено, е че допускането до конкурс изисква преценка за съответствие с минималните национални изисквания по чл.2б ал.2 и ал.3 от ЗРАСРБ – достатъчно е само да се посочи началото на текста на втора алинея, а именно: наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права.“ Допустимостта има своето съдържание в чл.21 от ЗРАСРБ: До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл. 2б, ал. 5. Решението дали кандидатът отговаря на изискванията за допустимост се взема от научното жури, съгласно чл.20 вр. чл.21 ал.2 от ЗРАСРБ. Допустимостта не е формално условие да се представят документите по чл.19 от същия закон, а е обусловена от заключенията, които следват от представените доказателства за съответствие с минималните национални и тези на висшето училище изисквания. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ не е съобразил императивното правило на чл.20 от ЗРАСРБ и неговия смисъл за провеждане на конкурса от научно жури, чиято първа задача е в 14-дневен инструктивен срок от конституирането му, а то се извършва в срок до два месеца от обявяване на конкурса, да извърши преценката по чл.21 от ЗРАСРБ за всеки кандидат. Тезата, че тази преценка трябва да се извърши само за онези кандидати, които са представили документите по чл.19 от ЗРАСРБ не намира опора в закона, защото изрично е посочено в чл. 21 от него, че недопустимостта е несъответствие с минималните национални изисквания по чл.2б ал.2 и 3 и с тези на конкретното висше училище, които са в синхрон със закона. Следователно не може да се приеме за правно вярно, че е допустимо да се определи Комисия, която да извърши техническа работа по проверка за пълнота на приложенията към заявлението за участие съобразно чл.19 от Закона и да вземе решение вместо научното жури, че кандидата не отговаря на условията на чл.21 за допускане до участие в конкурса. Допустимостта е съответствие с минималните национални изисквания и тези, поставени от висшето училище и тя се проверява по-специално от съдържанието на документите по чл.19 т. 1, т.6, т.7. При липсата на тези документи, както и когато от съдържанието им не се установява съответствие с изискванията, се стига до един и същи резултат – не допускане на кандидата до участие, което означава, че законът е осигурил равенство на всички кандидати. Прилагането на всички документи по чл.19 от Закона не осигурява допускане до конкурса по аргумент от чл.21 от същия закон, поради съдържанието на условията за заемане на длъжността „главен асистент“, което обуславя законодателното разрешение за възлагане на научното жури да провери за тяхното спазване. Изложеното за съдържанието на правните норми, съдържащи се в чл.19 и сл. от Закона обяснява и защо е нищожно Решението от 20.03.2025г на Комисията по допускане до участие в конкурс за „главен асистент“ по професионално направление 4.2 „Химически науки /Физикохимия/, обявен в ДВ бр.5 от 17.01.2025г, факултет по Химия и Фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. При този изход от спора не се следва присъждане на разноски в полза на юридическото лице СУ „Св. Климент Охридски“, представлявано от органа – Комисията по допускане до участие, издала нищожното решение за недопускане на доктор П. до участие в конкурс за „главен асистент“. Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора