Решение № 204 от 29.10.2009 г. на Районен съд - Балчик по дело № 1/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2 9.1 0.200 9 г. гр. Б. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Балчишкият Районен Съд граждански състав на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав: Председател: ЦОНКО И. Членове: Съдебни заседатели: секретар Р.С. прокурор като разгледа докладваното от съдия И. гр.дело № 1 по описа за 2008год. и за да се произнесе взе предвид следното: Ищеца „Е.ОН Б.М.” АД със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”Д.” №2, представлявано от А.С. С. и А.Р.Т., чрез процесуалния си представител адв.Н.Г. ••• претендира на основание чл.108 от ЗС, че е собственик по отношение ответника на недвижими имоти находящи се в к. к.”А.”, общ.Б., а именно: 1. трафопост 11 "К.", находящ се съгласно акта до хотел К., в имот с планоснимачен номер 10 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП81кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1969 г., при съседи: изток, З., север и юг - имот пл.№10 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху81 кв.м.; 2. трафопост 9 "К.", находящ се съгласно акта до Б. „З.", в имот с планоснимачен номер 25 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 171 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1968 г., при съседи: изток - имот пл.№24, З. - имот пл.№25, север - Б. „З."в имот пл.№24 и юг -имот пл.№25 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 171 кв.м.; 3. трафопост 7 "Б.", находящ се съгласно акта до хотел Б., в имот с планоснимачен номер 79 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 56 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1971 г., при съседи: изток - хотел Б. в имот пл.№79, З. - имот пл.№9511, север - имот пл.№79 и юг -хотел Б. в имот пл.№79 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 56 кв.м.; 4. трафопост 10 "З.", находящ се съгласно акта до хотел З., в имот с планоснимачен номер 35 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 136 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1969 г., при съседи: изток - хотел З. в имот пл.№35, З. - имот пл.№35, север - имот пл.№ 35 и юг -хотел З. в имот пл.№35 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 136 кв.м.; 5. трафопост 14 "Г.", находящ се съгласно акта до ресторант Г., в имот с планоснимачен номер 114 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 113 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1969 г., при съседи: изток - р-нт Г., З. - имот пл.№114, север - имот пл.№9505 и юг - р-нт Г. в имот пл.№114 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 113 кв.м.; 6. трафопост 3 "Г.", находящ се съгласно акта до хотел Г., в имот с планоснимачен номер 74 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 103 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1970 г., при съседи: изток - руски ресторант в имот пл.№74, З. - хотел Г. в имот пл.№73, север - имот пл.№74 и юг - имот пл.№74 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 103 кв.м.; 7. трафопост 2 "Б.", находящ се съгласно акта до Б.а в имот с планоснимачен номер 58 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 51 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1969 г., при съседи: изток - Б.а в имот пл.№58, З. - имот пл.№58, север - Б.а в имот пл.№58 и юг - имот пл.№58 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 51 кв.м.; 8. трафопост 13 "С.К.", находящ се съгласно акта в имот с планоснимачен номер 129 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 230 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1971 г., при съседи: при съседи: изток, З., север и юг - имот пл.№129 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 230 кв.м.; 9. трафопост 12 "Ф. Ф.", находящ се съгласно акта в имот с планоснимачен номер 39 по кадастрален план на к. к.А., с ЗП 100 кв.м., състоящ се от 1 етаж, масивна конструкция, строен през 1971 г., при съседи: при съседи: изток, З., север и юг - имот пл.№39 по КП на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 100 кв.м.; 10. трафопост "С.Б.", находящ се съгласно акта в стопанската база на к. к.А., а съгласно скица в в ПИ 53120.507.268 по кадастралната карта на с. О., общ. Б., обл. Д., с ЗП 45 кв.м., състоящ се от 1етаж, масивна конструкция, строен през 1965 г., при съседи: при съседи: изток-С.Б. на к. к.А., З. - С.Б. на к. к.А., север сграда „П." в С.Б. на к. к.А. и юг - сграда „С. Л." в С.Б. на к. к.А., ведно и с право на строеж върху 45 кв.м. Не претендира собственост върху земята върху която са изградени трафопостовете. М оли съдът да постанови решение с което да осъдите ответното дружество да му предаде владението на гореописаните недвижими имота. Моли да бъдат обезсилени нотариалните актове за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №74, т.1, рег.№313, дело №70 от 2002 г. в частта относно трафопост „К.", н. акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №47, т.1, рег.№1019, дело №237 от 2002 г., в частта относно трафопост „К.", н. акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №42, т.П, рег.№1014, дело №232 от 2002 г., в частта относно трафопост „З.", н акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №169, т.Ш, рег.№2247, дело №546 от 2002 г., изцяло, относно трафопост „Л.М.", идентичен с претендирания трафопост „Б.", н.акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №161, т.Ш, рег.№2239, дело №538 от 2002 г., изцяло, относно трафопост „Г.", всички на нотариус О. О., с район на действие района на Балчишкият районен съд. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски. Ответника „А.” АД със седалище и адрес на управление к. к.”А.”, общ.Б., представлявано от изп.директор К.В.С, чрез процесуалните си представители адв.Св.С. ••• и Г.Н. от АК-Д. оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Моли съдът да приеме, че не ищеца а ответника е собственик на процесните трафопостове, като се отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото. Съдът, като се запозна с представените доказателства, становищата на страните прие за установено следното: Исковата молба изхожда от процесуално легитимирано лице с правен интерес срещу ответник, който също е процесуално легитимирано лице, годно да отговаря по предявения иск. Не се оспори между страните процесуалната им легитимация, а се оспорва помежду им кой е собственик на процесните трафопостове, като имоти построени върху територия собственост на к. к.”А.”, общ.Б.. Страните в подкрепа на своите твърдения и желанието си да доказват кой е прав и кой не в процеса представиха голям обем от писмени доказателства, които в по-голямата си част взаимно си оспориха като неотносими към спора, което се възприема и от съда. Съдът счита за съществени неоспорените и приети експертизи, от които извежда съответните правни изводи досежно твърденията на ищеца и ответника. Според счетоводната експертиза процесните трафопостове са строени поетапно при изграждането на к. к.”А.” от 1968г. чрез финансиране от Комитета по туризъм/ТК Б. А./. Вещото лице посочва, че в счетоводството на „А.” АД липсват документи доказващи момента на зачисляване в счетоводните регистри на трафопостовете като самостоятелни обекти. В тази връзка е и несъстоятелно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, като се имат предвид нотариалните му актове за собственост върху процесните трафопостове по писмени доказателства от 2002г. Вещите лица по комплексната техническа експертиза безспорно установяват, че строителните разрешения и протоколи за строителна линия на процесните трафопостове са издадени на името на Комитета по туризъм. Освен ответника, като потребител, който се захранва от трафопостовете има и други потребители, като ВиК-пречиствателна станция, която се захранва от трафопост на х-л „Г.”, РУ на МВР-А. се захранва от трафопост х-л”К.” и „Х.К.” се захранва от трансфопост х-л „К.”. В експертизата което не се спори е, че к. к.”А. представлява един цял имот, като за трафопостовете не са оформяни парцели. Според Наредбата за сервитутите на енергийните обекти експертизата посочва, че част от трафопостовете са самостоятелни обекти, а други неразделна част от прилепените към тях сгради. В разглеждания случай същественият въпрос, от който зависи решаването на спора е дали при приватизацията на „А.” ЕАД със 100% държавно участие купувачът „А.” АД е могъл да придобие собствеността на включени те в активите му трафопост ове. Съдът е при ма, че е съществувала законна пречка за приватизиране на трафопостовете като част от електропреносната мрежа съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г., отм. ДВ бр.64/1999 г. Това становище е в съгласие с практиката на ВКС, който многократно се е произнасял в смисъл, че договорът за приватизация на такива обекти е без предмет и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД не произвежда правно действие. ВКС е приел, че придобиването на трафопост по приватизационен договор е било изключено по силата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) при действието на чл. 2, ал. 1 ЗЕ (отм.). С оглед на изложеното същественият материалноправен въпрос за собствеността на процесни те трафопост ове следва да бъде разрешен в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 2 от ЗЕ (отм.) и чл. 17а ЗППДОП (отм.). В отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, който е действал през процесния период, се съдържат ясни правила, уреждащи отношенията между енергийните предприятия от една страна и от друга - собствениците на недвижими имоти, върху които са разположени енергийни обекти. Тези правила не се нуждаят от тълкуване, по тях има установена съдебна практика. Със ЗЕЕЕ са създадени предпоставки за това държавната собственост върху енергийните обекти, установена с чл. 2, ал. 1 от предшестващия Закон за електростопанството от 1975 г. (отм.), да премине в собственост на енергийните предприятия. Съгласно § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 2001 г., при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се снабдява повече от един потребител. Идеята е енергийните обекти да останат в собственост на енергийните предприятия, на които са били предоставени и чиято собственост са станали по реда на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), какъвто е и настоящия случай. От друга страна в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 1999 г. е предвидена възможност за енергийните предприятия да изкупят по пазарни цени енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна и разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон са собственост на потребители. По силата на закона са създадени и сервитутни зони в полза на енергийните предприятия - чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./. Те представляват ограничени вещни права върху чужди имоти. С тях действително се ограничават правата на собствениците на служещите имоти, но това ограничение е в рамките на закона. Що се отнася до реда и начина на определяне размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на различните видове енергийни обекти, тези въпроси са регламентирани в действащата Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и не е нужно съдът да се произнася по тези въпроси по повод конкретния правен спор. Претенцията на ищеца следва да бъде уважена и за присъждането на съдебно-деловодните разноски. С оглед изложеното Балчишкият районен съд