Решение № 3759 от 10.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2678/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. Г., с ЕГН: •••••••••• и съдебен адрес: гр. София-1000, ул. ••••••• чрез адв.Ж. Ж., срещу Д. Л. Д., с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. София, район Изгрев, ул. „••••••• и В. Л. Д., с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. София, район Изгрев, ул. „••••••• с която е предявен иск с правно основание чл.26 СК, с който се иска да бъде обявено за недействително спрямо ищеца действието на разпореждане на ответника със семейното жилище, негова лична собственост, извършено с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №22, том I. Рег.№1497, дело 19 от 2021г., с вх. рeг. № 55689 от 05.08.2021г Акт № 132. том CXXXV, дело 43342/2021г., сключен на 05.08.2021г., пред нот. В. М.а, по силата на който Д. Л. Д., с ЕГН: ••••••••••, дарява на сестра си В. Л. Д., с ЕГН: ••••••••••, следния свой недвижим имот с идентификатор: 68134.803.3975.1.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД- 18- 95/18.12.2015г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 91.49 кв.м. съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №15-701741-29.06.2021г. издадена от СГКК- гр. София, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район „Изгрев, ул. „••••••• който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.803.3975.1, предназначение: жилищна сграда — многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.3975, предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1. прилежащи части 1.8523 % (16.46 кв.м.) идеални части от общите части на сградата.

Ищецът твърди, че е съпруга на ответника, считано от 09.04.2020г., когато с ответника са сключили граждански брак. Твърди, че процесният апартамент е семейното жилище на съпрузите. Твърди, че страните имат родено през време на брака дете Г.Д. Л., с ЕГН: ••••••••••, роден на 22.11.2021г. в гр. София. Твърди се, че съпрузите са във фактическа раздяла, като е налице образувано бракоразводно дело. Твърди, че процесното разпореждането е извършено без съгласието на ищцата, с единствената цел да й бъде попречено да получи ползването на семейното жилище, каквато претенция е заявила в бракоразводното производство.

В становище, находящо се на стр.90 от делото, ищецът Д. е признала, че „ответникът Д. притежава множество недвижими имоти, срещу които ищецът няма никакви претенции. Причината за настоящето дело е, че процесният имот е семейно жилище, а страните имат общо дете, за чието бъдеще следва да се погрижи ищецът…“ В законоустановения срок ответникът Д. Л. Д. е подал отговор, с който е завил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че за да бъде уважен иска по чл.26 от СК е необходимо съпрузите и/или всеки един от тях на първо място да не притежава друго жилище. В конкретния случай ответникът Д. притежава в изключителна собственост шест други жилищни имоти, които е изброил в отговора. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесното жилището, съставлява „семейно жилище” по смисъла на пар.1 от ДР на СК. Твърди, че жилището, находящо се в гр.Ябланица, ул.’’••••••• е „семейното жилище” на Д. и Г. Д.и.

В законоустановения срок ответникът В. Л. Д. е подал отговор, с който е завил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че процесният апартамент и е дарен от брат и, в изпълнение на семейна договорка с родителите на ответниците, а именно: вилата в с. Рибарица, ул.”•••••••, със застроена площ от 107 кв.м. и мястото от 1180 кв.м. да останат за Д. Д. /намира се в близост до гр.Ябланица, където той живее/, а Д. Д. се задължава да осигури жилище на сестра си в гр.София.Именно поради това Д. Д. е дарил на сестра си процесния апартамент. Ответникът Д. твърди, че брат и разполага и с други жилищни имоти, които е изброил подробно.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Съгласно постоянната съдебна практика с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването е било "семейно", вече не е "семейно" и правата на другия дотогавашен съпруг по отношение на това жилище се погасяват. Затова дотогавашният съпруг няма правен интерес от предявения иск по чл. 26 СК. В съдебно заседание на СГС от 08.06.2023г. страните са заявили, че към момента на устните състезания няма постановено решение по бракоразводното дело, поради което е налице правен интерес за ищеца от настоящето дело.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, предложение първо от СК действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

Съгласно т. 2 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д..V 5/2013г. ОСГТК на ВКС сделката на разпореждане със семейното жилище-личната собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга-несобственик. Разпоредителната сделка със семейното жилище - лична собственост на съпруга-прехвърлител поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг (ищцата), ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд за него. В мотивите на същото решение е прието, че упражняването на това право на съпруга не е ограничено със срок.

В процесния случай не се спори по делото относно следните факти:

-че процесното жилище, находящо се на адрес: гр. София, район Изгрев, ул. „••••••• е било индивидуална собственост на ответника Д. Л. Д., тъй като е придобито преди сключване на брака -че на 09.04.2020г. ищецът Г. П. Г. и ответникът Д. Л. Д. са сключили граждански брак.

-че ищецът Г. П. Г. и ответникът Д. Л. Д. имат родено през време на брака дете Г.Д. Л., с ЕГН: ••••••••••, роден на 22.11.2021г. в гр. София.

-че съпрузите са във фактическа раздяла, като е налице висящо бракоразводно дело -че в хода на бракоразводното производство ответникът Д. Л. Д. е дарил на сестра си В. Л. Д. процесния апартамент с Нотариален акт от 05.08.2021г.

-че ответникът Д. Л. Д. притежава правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Еднофамилна жилищна сграда в гр.Ябланица, бул.”••••••• с площ от 100 кв.м, на 2 етажа./семейното жилище на страните/ 2.Апартамент в гр.Ботевград, ул.”••••••• с площ от 108.890 кв.м., заедно с таван 1 и мазе № 5.

3.Два броя еднофамилни жилищни сграда в с.••••••• ••••••• всяка от тях с площ от 67 кв.м. 4.Двутетажна еднофамилна жилищна сграда в с.Малиново, ул.”••••••• с площ от 65 кв.м. и едноетажна жилищна сграда в с.Малиново, ул.”••••••• с площ от 20 кв.м. 5.Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., находяща се на ул.”Единство” и Едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 81 кв.м. в с.Брестница, ул.”••••••• 6.Жилищна сграда в с.Рибарица, ул.”••••••• със застроена площ от 107 кв.м., на 2 етажа, предназначение -жилищна сграда, годна за постоянно обитаване.

Видно от заключението по СТЕ на в.л.Й. П., неоспорено от страните, гореизброените имоти са в много добро или отлично състояние; захранени са с ток, вода и локално отопление. Нямат нужда от ремонт и могат да се ползват целогодишно по предназначение, а именно за жилищни нужди.

Спорните по делото въпроси са, че процесният апартамент е семейното жилище на съпрузите, както и че са налице останалите предпоставки на разпоредбата на чл.26 СК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 141 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2021 г., III г. о., ГК, разпоредбата на чл. 26 от СК предвижда, че е необходимо съгласие с разпореждането със семейно жилище, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Смисълът на нормата е, че няма нужда от съгласие, ако жилищните нужди на семейството са задоволени посредством собственост върху други жилища, които не са предмет на разпореждането. Това означава, че не е необходимо другото жилище, което остава да е обща собственост на двамата съпрузи или е индивидуална собственост на някои от тях. Достатъчна е и съсобственост върху жилище, която е годна да задоволи нуждите на семейството.

В процесния случай е видно, че след разпореждането с процесното жилище ответникът Д. притежава правото на изключителна собственост върху още шест жилищни имота, които биха могли да задоволяват жилищните нужди на семейството. Поради това и само на това основание искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че ищецът не доказа чрез пълно и главно доказване, че процесният апартамент, находящ се на адрес: гр. София, район Изгрев, ул. „••••••• представлява семейното жилище на страните.

Съгласно § 1ДР към СК "Семейно жилище" е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца”. Съгласно Решение № 404 /10.01.2012 г. по гр.д. 1720/2010 год. на III ГО меродавно за определяне на жилището като семейно е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието.Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата.

По делото са разпитани две групи свидетели- първата, посочени от ищеца /П.С.Б. и И.Б. П./, подкрепят неговата теза, че процесният апартамент е семейно жилище на съпрузите. Втората, посочени от ответниците /В.И.Н. и М.П.М./, подкрепят твърдението, че от сключване на брака им на 09.04.2020г. до фактическата им раздяла на 05.03.2021г. семейното жилище на съпрузите е било в гр.Ябланица, ул.’’•••••••.

Съдът кредитира показанията на втората група свидетели, посочени от ответниците, тъй като същите са логически, последователни и си кореспондират с останалите доказателства по делото. Освен това същите свидетели са непосредствени съседи на имота и показаха добра осведоменост за семейния живот на съпрузите.

Показанията на свидетелите, посочени от ищеца, са откъслечни, непоследователни, касаещи изолирани факти и обстоятелства.

Ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установил в процеса на доказване всички правнорелевантни факти, при чието проявление възниква предявеното спорно материално право.

Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника Д. Л. Д. сумата от 5162, 00лв. за направени по делото разноски, от които сумата от 4362 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 800лв.за експертиза.

Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника В. Л. Д. сумата от 4362 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът