Решение № 170 от 23.1.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1973/2018 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Л.Н.А., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, депозирана чрез адвокат Б., против отказ на Главния архитект на Община „Родопи“ да презавери строително разрешение № 111 от 05.04.2007г. издадено от Главния архитект на Община „Родопи“, обективиран в писмо с изх. № 9412-360 # 19 от 13.06.2018г. В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания отказ на Главния архитект на Община „Родопи“, обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от 13.06.2018г. Твърди се, че административният акт е издаден без да е спазено правилото на чл. 35 от АПК и без да се изяснят всички факти и обстоятелства по случая. Не е съобразено обстоятелството, че А. е подал няколко молби за презаверяване на Разрешението за строеж /РС/: вх. № 94-11-07/02.05.2011г; с вх. № 94-11-07/30.12.2011г; с вх. №94-10-01/20.03.2012г, с вх. № 94-12-360/20.03.2012г. Твърди се, че с подаване на молбите за презаверяване на разрешенията за строеж срокът на тяхното действие, се счита за прекъснат и не е изтекъл към момента, тъй като към 2016г се предприети действия от страна на А. във връзка с молбите за презаверка на издадените разрешения. Според жалбоподателя издаденият акт е нищожен, тъй като е издаден от Директор на дирекция при Община „Родопи“, а не от главния архитект. Към жалбата е приложена молба от Л. А. с вх. № 94-10-01/20.03.2012г /два броя/; с вх. № 9412-360#8/30.12.2016г. също писмо до заместник-кмета на Община „Родопи“ с вх. № 94-11-07/02.05.2011г; писмо от Л. А. до Заместник-кмета на общината с вх. № 94-11-07/30.12.2011г. Иска се обявяване на нищожността на оспорения административен акт, респективно отмяната му като незаконосъобразен. Представят се подробни писмени съображения. Претендират се разноските по делото. Ответникът – Главен архитект на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й както и разноските по делото. В съдебно заседание излага подробни съображения относно зоконосъобразността на оспорения акт. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването. Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя, чрез пълномощника му, на 14.06.2018г, което се установи от известие за доставяне /л.13 по делото/, а жалбата е входирана в деловодството на Административен съд-Пловдив на 28.06.2018г. /л. 3 по делото/. Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК Съдът намира следното от фактическа страна: Съдът установи, че административното производство е образувано във връзка със заявление с вх. № 9412-360/05.02.2018г., депозирано до кмета на община „Родопи“ от Л. А., чрез пълномощник, с което се иска да бъде презаверено строително разрешение № 519/28.12.2006г. за жилищна сграда и магазин за фуражни смески в УПИ III-282, кв. 9 по плана на с. Цалапица, община „Родопи“ и строително разрешение №111 от 05.04.2007г. за строеж на ограда в УПИ III-282, кв. 9 по плана на с. Цалапица. Съдът установи, че Разрешение за строеж /РС/ № 11 от 05.04.2007г е издадено от Главния архитект на Община „Родопи4 за строеж за ограда в УПИ III-282, кв. 9 по плана на с. Цалапица, съгласно одобрен проект както следва7 плътна ограда с височина до 2.20м към: а/ УПИ № II-282; б/УПИ № I V -282; УПИ № ХVI-276 кв.9, с. Цалапица-дължина 119.50м.; ажурна ограда към уличната регулационна линия-плътна част-0.60м, ажурна част -1.60м-дължина- 4л.м. Строителното разрешение е издадено на основание чл. 48, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.7; чл. 147, ал.1, т.7, ал.2; чл. 148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ. Издадено е на името на Г.С.К.. На гърба на РС /л. 15-гръб/ на основание чл. 62 ал.2 от АПК вр. с чл. 148, ал.4 от ЗУТ е поправена допусната фактическа грешка като Разрешение за строеж № 111/05.04.2007г. следва да се чете като издадено на Л.Н.А.. Съдът установи също, че РС № 111 от 05.04.2007г е презаверено от Главния архитект на Община „Родопи - арх. Н.на 12.01.2011г. /л. 15-гръб/. Съгласно чл. 153 ал.2 от ЗУТ / в редакцията - ДВ, бр. 87 от 2010г.) Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Това се установява писмено от органа, който го е издал. Съгласно чл.153, ал.3 от ЗУТ / в цитираната редакция/ строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал.2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие. Явно, че срокът е бил спазен и РС № 111 от 05.04.2007г е било презаверено като по тези обстоятелства не се навеждат оплаквания от жалбоподателя и не се коментират. Твърди се, че с молби от с вх. № 94-10-01/20.03.2012г; с вх. № 9412-360#8/30.12.2016г. е поискана презаверка на РС, но няма данни по делото, че жалбоподателят е обжалвал мълчалив отказ/и/ на Главния архитект на Община „Родопи“, а и жалбоподателят не твърди да е оспорил мълчалив отказ. При това положение следва да се проследи дали към датата, когато е изтекъл петгодишният срок / изтекъл на 13.01.2016г/ е депозирано искане за презаверяване на РС в едногодишния срок, съгласно чл. 153, ал.3 от ЗУТ / в редакцията-ДВ, бр. 101 от 2015 г./, съгласно която строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие. Няма данни, че в едногодишния срок жалбоподателят е поискал презаверка на РС. Молбата с вх. № 9412-360 # 30.12.2016г. /л.6 по делото/ не може да се приеме като искане за презаверяване на РС, тъй като с нея се търси отговор на молби съответно от 2011г, 2012г, а както вече се коментира по-горе, няма данни за оспорен мълчалив отказ на компетентния административен орган. Молбата с искане за презаверка на строителните разрешения е с вх. №9412-360 # 9/05.02.2018г /л. 52 по делото/. А съгласно действащата правна норма на чл. 153 ал.2, т.2 от ЗУТ /изм., ДВ - бр. 13 от 2017 г/ Разрешението за строеж губи правно действие, когато: в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Жалбоподателят не ангажира доказателства, а и не твърди, че в продължение на 5 години от започване на строителството е завършен грубият строеж, включително покривът. Съгласно чл. 153, ал.4 от ЗУТ ( в редакцията- ДВ, бр. 13 от 2017 г.) презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението. Целта на устройствения закон е строителството да бъде извършвано в разумни срокове, предвид което в чл. 153, ал. 2, т.1 и т.2 ЗУТ са предвидени 3-годишен срок за започване на строежа и 5-годишен за извършване на строежа до етап "груб строеж", вкл. покрива на сградата. Правната последица от изтичане на тези срокове е, че разрешението за строеж губи правното си действие. С разпоредбата на ал. 4 е предвидена правна възможност строежът да бъде осъществен след презаверяване на разрешението в тримесечен срок. Така предвидената възможност за продължаване на строежа, налага извода, че принципно този строеж не може да се счита законосъобразно извършван след изтичане на 3- или 5-годишния срок. Тази възможност е обвързана с презаверяване разрешението за строеж по заявление на възложителя в определен срок. Правната последица от пропускане на този срок е, че одобреният проект губи правното си действие. Пропускането на сроковете по чл. 153, ал. 2 ЗУТ води до отричане правното действие, както на разрешението за строеж, така и на одобрения инвестиционен проект. Загубата на правно действие на строителните книжа следва да се счита приравнена на изначална липса на такива книжа. От молба с вх. № 24167/27.12.2018г, депозирана от процесуалния представител на ответника, /л. 74/ се установи, че други молби, освен с № 94-10-01/20.03.2012г с искане на презаверка на СР № 111/05.04.2007г. и с вх. № 9412-360/05.02.2018г., няма открити в деловодната система на Община „Родопи“. Жалбоподателят не представя доказателства за срочност на искането за презаверка, в изпълнение на чл. 153 ал.4 от ЗУТ. Каквито и доказателства да са представени по други дела, водени от жалбоподателя пред Пловдивския административен съд са ирелевантни за правния спор, тъй като не са представени в настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 153, ал.5 от ЗУТ /в редакцията - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа. Презаверяването на разрешението е административна услуга, която се извършва еднократно чрез вписване върху всички екземпляри на издаденото разрешение за строеж. При това положение законосъобразно административният орган е приел, че РС № 111/05.04.2007г не може да бъде презаверено, тъй като е изгубило правно действие. Следва да се посочи, че по аргумент от чл. 153, ал. 2 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ, строеж, който в продължение на 5 години от влизането в сила на разрешението за строеж не е завършен на фаза "груб строеж", е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Относно компетентността на административния орган, издал оспорения акт: в хода на съдебното производство се представиха следните писмени доказателства от процесуалния представител на ответника: Заповед № 926 от 31.10.2000г., от която се установи, че А.Н.е назначен на длъжността директор и главен архитект на Община „Родопи“, считано от 01.11.2000г. От Служебна бележка с изх. №1017/25.10.2018г. /л. 46/ се установи, че А.Д.Н.работи в общината от 01.05.2001г на длъжност директор на дирекция „Специализирана администрация“ и Главен архитект и към настоящия момент. Посочва се, че на 13.06.2018г. арх. Н.не е бил в платен годишен отпуск, болничен или в командировка. Изпълнявал е функциите на Главен архитект на Община „Родопи“. Оспореният административен акт, обективиран в писмо с изх. № 9412-360#19 от 13.06.2018г, е издаден от А.Н.в качеството му на Главен архитект на община „Родопи“, а това, че заема длъжността Директор на Дирекция “Специализирана администрация“ с нищо не променя и не ограничава материалната му и териториална компетентност. Нищожни са актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и да е нормативно основание, т. е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма, или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. В случая актът е издаден в необходимата писмена форма и е мотивиран, съдържа фактически и правни основания. Налага се изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в необходимата писмена форма и не нарушава основни правни принципи. Съдът намира, че атакуваният административен акт е законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни. Процесуалният представител на ответника своевременно е претендирал разноски по делото, които се установиха в размер на 600 лв./шестстотин лева/, изплатено адвокатско възнаграждение, видно от Служебна бележка № 1121/04.12.2018г на Вр. ИД Кмет на Община «Родопи» и преводно нареждане /л. 64/ и договор за правна защита и съдействие от 24.08.2018г /л. 36-гръб/, която сума се дължи от жалбоподателя. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 143 ал.3 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав