Решение № 259 от 9.10.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба на „Булпорт Логистика“ АД, чрез адв. Е. Д.а срещу решение № 314 от 11.07.2024 г. по търг. дело № 314/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърден Отказ № 20240527181902-3/31.05.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление № 20240527181902 / 27.05.2024г., с който е отказано вписване по партидата на дружеството „Булпорт Логистика“ АД, ЕИК 200421706, в АВ - ТРРЮЛНЦ на декларирани по реда на Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ данни посочени в поле 550 „Действителни собственици“. В жалбата се извеждат съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, с която е потвърден откъза на длъжностното лице по вписванията. Смята, че в случая следва да се отчете особения статут на заявителя „Булпорт Логистика“ АД, като дъщерно дружество на публичното дружество „Индустриален Холдинг България“ АД, както и въведеното с разпоредбата на § 2, ал. 1 т. 1 ЗМИП изрично освобождаване на публичните дружества от задължението за обявяване на действителен собственик според ЗМИП. Основното възражение на жалбоподателя е, че след като оповестяването на информация за действителния собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, съгласно изключението по § 2, ал. 1 т. 1 ЗМИП, то по отношение на неговото дъщерно дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като действителен собственик. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и даване на указания за вписване по партидата на „Булпорт Логистика“ АД на обстоятелства в поле 550 „Действителни собственици“. Подаден е и писмен отговор на въззивна жалба от страна на Агенция по вписванията чрез юрисконсулт Н. Б., в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Иска се жалбата да се остави без уважение и се отправя претенция за присъждане на разноски в производството. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения: Производството пред длъжностното лице по вписванията е образувано по заявление Б7 с вх.№ 20240527181902/27.05.2024г. за вписване по партидата на жалбоподателя на обстоятелства по чл. 63 ал.1 и ал.4 ЗМИП, а именно: 1/ В група „Действителни собственици", с единствено поле No 550, е заявено за вписване юридическо лице -"Индустриален Холдинг България" АД, ЕИК 121631219, като е пояснено, че дружеството е публично такова и по отношение на него е приложимо предвидено изключение в § 2 ал.1 т.1 от ДР на ЗМИП по отношение на деклариране на действителния собственик; 2/ В група „Юридически лица или други правни образувания, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол" са заявени са вписване обстоятелства по полета: - поле 537, юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол - "Индустриален Холдинг България" АД и – поле 5371 „Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол", както и по поле 538 „ Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол" – Д.А.Ж. с посочени идентификационни данни. След дадени указания и представени списъци на акционерите се установява, че „Булпорт Логистика“ АД се контролира пряко от „Индустриален Холдинг България“ АД. Видно от вписванията по партида на „Индустриален Холдинг България“ АД, този търговец е публично дружество според чл. 110 ЗППЦК. С необжалваната част от първоинстанционното решение е отменен отказа на длъжностното лице по вписванията, като е било разпоредено вписване на заявените обстоятелства посочени в група „Юридически лица или други правни образувания, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол“ по полета 537 и 5371, и с това указание на практика е осигурено вписване на обстоятелства по партида на заявителя, които той е посочил в заявлението си, а именно, че той пряко се контролира от публично дружество, каквото е „Индустриален Холдинг България“ АД. Предмет на настоящия контрол е останалата част от заявлението, в което е искано конкретно оповестяване на „действителен собственик“, е заявено с единственото поле № 550 от процесното заявление. Легално определение на понятието "действителен собственик", употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849 (транспонирана чрез ЗМИП, така чл. 1 ЗМИП). Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни, е винаги физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица, от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик-физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества (чл. 145 - чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 ЗПФИ). От цитираните приложими норми на ЗМИП се извежда категоричен извод, че на вписване подлежат действителните собственици, само и единствено ако те са физически лица, които в крайна сметка притежават или контролират съответното търговско дружество. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, в която е регламентирано какъв по вид субект се заявява като действителен собственик тогава, когато липсва физическо лице, което да има качеството на такъв при прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено, че това отново е само физическо лице, което обаче изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Така направеният извод следва и при съобразяване на това какви данни относно лицата, които са действителни собственици, е предвидено да бъдат вписани в съответния регистър съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство, единен граждански номер и дата на раждане на действителния собственик. Тези данни представляват индивидуализиращи такива само за една категория правни субекти и това са физическите лица. Следователно като действителен собственик на едно търговско дружество, което е учредено на територията на Република България, може да бъде вписано само физическо лице, но не и което и да било юридическо лице. Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в търговския регистър конкретно физическо лице – акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик (в поле 550). Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, обстоятелствата по група "Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол", където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя. Такова тълкуване съответства в пълна степен както на европейското и националното законодателство, така и като цяло на целите на европейската политика, насочена към предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, намерили израз в Директива (ЕС) 2015/849, тъй като регистрацията, достъпът и редът за разкриване на информация относно собствеността на съответното публично дружество са гарантирани със специален закон. По изложените съображения и предвид, че контрол от публичното дружество вече е оповестен, липсва интерес от вписване по партидата на контролираното дружество на конкретно физическо лице акционер, като негов действителен собственик в поле 550 от заявлението по образец. В този смисъл е наложилата се практика (Решение № 116 от 17.06.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 153/2020 г., Решение № 82 от 27.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 407/2021 г.). С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението на Окръжен съд - Варна за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него оставена без уважание. В настоящото производство с оглед охранителния му характер не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., II т.о., определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. 1603/2021 г. на I т.о., определение № 157/11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ТК на ВКС/. По изложените съображения, съдът