Решение № 34076 от 17.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 206б, ал. 7 от ЗМ. Образувано е по жалба на „ХАРД КАРС“ ЕООД, [ЕИК], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 4, офис 404 срещу решение № Р-220/28.04.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2/18.04.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Пловдив“, с което са наложени обезпечителни марки запор на собствените на длъжника „ЕКСКТРИЙМ СИСТЕМС“ ЕООД, [ЕИК] моторни превозни средства, както следва: „БМВ 530Е ХДРАЙВ“, рама № WBAJA9I57JB034274, рег. № 402М725, „АУДИ С5 АВАНТ“, рама № WAUF2AFC4DN144426, рег. № 404М431, „МЕРЦЕДЕС ГЛ550 4 МАТИК“, рама № 4JGDF7DE3FA446642, рег. № 405М617, „ФОРД ФИЕСТА“, рама № 3FADP4BJ6BM201756, рег. № 408М205. Жалбоподателят оспорва решение № Р-220/28.04.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“ като неправилно, тъй като не било взето предвид, че към датата на издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2/18.04.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Пловдив“, запорираните четири МПС му били прехвърлени и предадени от длъжника „ЕКСКТРИЙМ СИСТЕМС“ ЕООД, [ЕИК], както следва: „БМВ 530Е ХДРАЙВ“, рама № WBAJA9I57JB034274, рег. № 402М725 – с фактура № 3112/28.01.2022 г., „АУДИ С5 АВАНТ“, рама № WAUF2AFC4DN144426, рег. № 404М431 – с фактура № 3126/30.01.2022 г., „МЕРЦЕДЕС ГЛ550 4 МАТИК“, рама № 4JGDF7DE3FA446642, рег. № 405М617 – с фактура 3125/30.01.2022 г., „ФОРД ФИЕСТА“, рама № 3FADP4BJ6BM201756, рег. № 408М205 – с фактура № 06.12.2022 г. Следователно, запорите били насочени към имущество на трето лице, което било незаконно и което трето лице имало право на жалба по реда на чл. 206б, ал. 7 от ЗМ. Безспорно по делото е, че жалбата не се подава в 7-дневния срока по чл. 206б, ал. 2 във вр. ал. 7 от ЗМ /жалбата е подадена около 2 г. след издаване на постановлението, като не се релевират доводи за късно узнаване/, поради което жалбоподателят моли за прогласяване нищожността на постановлението, което съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК може да се направи и без ограничение във времето. Твърди некомпетентност на издалия административния акт орган, неспазване на установената форма и липса на задължителни законови реквизити. Твърди съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Моли обявяване нищожността на оспореното постановление. Претендира деловодни разноски. Ответникът Директора на Агенция „Митници“ оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. СГП не се представлява. Жалбата е подадена в срока по 206б, ал. 4 във вр. ал. 7 от ЗМ от активно легитимирано лице, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че с решение № Р-220/28.04.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“ е отхвърлена жалбата на жалбоподателя срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2/18.04.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Пловдив“, с което са наложени обезпечителни марки запор на собствените на длъжника „ЕКСКТРИЙМ СИСТЕМС“ ЕООД, [ЕИК] моторни превозни средства, както следва: „БМВ 530Е ХДРАЙВ“, рама № WBAJA9I57JB034274, рег. № 402М725, „АУДИ С5 АВАНТ“, рама № WAUF2AFC4DN144426, рег. № 404М431, „МЕРЦЕДЕС ГЛ550 4 МАТИК“, рама № 4JGDF7DE3FA446642, рег. № 405М617, „ФОРД ФИЕСТА“, рама № 3FADP4BJ6BM201756, рег. № 408М205. От изложеното следва изводът, че постановлението е издадено в процедура по чл. 206а от ЗМ и във формата и от органа по чл. 206б, ал. 1 от ЗМ. В този смисъл постановлението не страда от пороци на формата и компетентността, които да обуславят нищожност. Основното възражение на жалбоподателя за нищожност е твърдението, че към датата на налагане на запорите, запорираните 4 МПС не са били собствени на длъжника, а негови. Настоящият състав намира, че това е довод за незаконосъобразност на акта, доколкото се отнася до правилното установяване на факти, а не до неизпълнение на правна норма, но за пълнота на изложението ще изложи съображения и по този довод. Безспорно е по делото, че към датата на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2/18.04.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Пловдив“, запорираните четири МПС са били регистрирани като собствени на длъжника „ЕКСКТРИЙМ СИСТЕМС“ ЕООД, [ЕИК]. Безспорно е, че тези 4-ри МПС са предадени от длъжника „ЕКСКТРИЙМ СИСТЕМС“ ЕООД, [ЕИК] на жалбоподателя, който ги е заплатил, както следва: „БМВ 530Е ХДРАЙВ“, рама № WBAJA9I57JB034274, рег. № 402М725 – с фактура № 3112/28.01.2022 г., „АУДИ С5 АВАНТ“, рама № WAUF2AFC4DN144426, рег. № 404М431 – с фактура № 3126/30.01.2022 г., „МЕРЦЕДЕС ГЛ550 4 МАТИК“, рама № 4JGDF7DE3FA446642, рег. № 405М617 – с фактура 3125/30.01.2022 г., „ФОРД ФИЕСТА“, рама № 3FADP4BJ6BM201756, рег. № 408М205 – с фактура № 06.12.2022 г. При тези данни, основателно е възражението на ответника, че само фактурирането на плащане и предаването на регистрирани МПС-та не е достатъчно да обоснове вещно правен ефект – преминаване на собственост от продавача към купувача. Това е така, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, която изисква специална форма за валидност на продажбата и постановява, че при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. По делото не се установиха изключенията по цитираната норма, а именно: Изречение първо не се прилага за: 1. излезлите от употреба превозни средства; 2. моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната; 3. моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната. Следователно, запорите не са били насочени към имущество на трето лице. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът приема, че жалбата следва да се отхвърли. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната администрация следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. Въз основа на гореизложеното, съдът