Решение № 1157 от 15.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 848/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 845/14.02.2024г. на СГС, ГО, 23 състав, постановено по гр.д. № 9128/23г. в частта, в която срещу нея е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е порочно поради нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Не са обсъдени отделните критерии и тяхното значение за присъдения размер. Ищецът не е успял да докаже наличието на претърпените от нея неимуществени вреди, които да са в пряка причинно -следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Не са събрани доказателства за наличието на такива, както и за увреда на здравословното състояние ищеца. Действията на прокуратурата във воденото срещу ищеца наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни. Съдът не е съобразил чл.4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на обезщетението не съобразен критериите за справедливост и ППВС №4/1968г. Присъденото на ищеца е в завишен размер. Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди или да намали размера на присъденото обезщетение. М. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М. К. твърди, че от 01.08.2003г. до 30.06.2021г. е работила в Държавна агенция „Разузнаване“. На 09.07.2020г. е задържана незаконно за 24 часа от СДВР. С Постановление от 10.07.2020г. са й повдигнато две обвинения за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода до 6 години: престъпление по чл.321, ал.6 от НК – сговор за извършване на престъпление по чл.357 от НК- разгласяване на класифицирана информация и чл.282 от НК. Второто престъпление е по чл.282, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК- причиняване в съучастие на вреди на държавен орган- председателя на ДАР. Престъпленията са в нейната професионална област и системата за сигурност в службата. Образувано е ДП № 28-СЛ/20г. към ВОП. На 25.06.2020г. е уволнена дисциплинарно, но на 30.06.2021г. е възстановена на работа в ДАР. На същата дата е била повторно освободена поради потвърждаване от ВАС на отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация. С постановление № 1773/22/09.06.2023г. по ДП № 44-СЛ/22г., образувано по отделение материали от ДП № 28-СЛ/2020г. на ВОП досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.199 и чл.243, ал.1 НПК- деянието не е престъпление. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на по чл.2, ал.3, т.3 от ЗОДОВ. Поддържа, че е допуснато грубо нарушение на чл.18 и чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.31 от Конституцията на РБългария. Прокуратурата е злоупотребила с власт. Правото й на справедливо и публично разглеждане на досъдебното производство е нарушено и пренебрегвано за период от три години. Тя е претърпяла неимуществени вреди, тъй като са били накърнени нейните достойнство и чест. Била е разочарована от подмяната на истината и поругаването на правото. Нейно правомерно поведение е окачествено като закононарушение. Изпитвала е стрес, тревожност, безпокойство и нервност. Уронено е доброто й име в обществото, нейния професионален и личен авторитет. Подкопана е вярата й в държавните институции, призвани да пазят правото и реда в държавата. Наказателното производството е довело до сериозен отлив от приятели, които са й били и колеги в ДАР. Много от тях са прекъснали рязко приятелските контакти с нея от страх да се обвържат с бивш служител, вече обвиняем. Като стресов фактор за ищеца е и възможността да бъде възобновено наказателното производство на основание чл.243, ал.10 от НПК. Взетата й е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000лв. и от това е претърпяла имуществени вреди в размер на законната лихва на стойност 752, 79лв. за периода от 20.07.2020г.- датата на внасянето й до 12.01.2022г., когато й е била върната. Между посочените вреди и наказателното производство има причинна връзка. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., в едно със законната лихва върху сумата от 09.06.2023г. до окончателното й изплащане и 752, 79 лв. имуществени вреди за периода от 20.07.2020г. до 12.01.2022г. Претендира разноски. Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство. Отсъстват доказателства Прокуратурата да е извършвала други действия освен правнорегламентираните в НК. Следва да се отчете, че производството срещу ищеца е приключило в досъдебната фаза и в разумен срок. Няма доказателства за установяване на действително търпените от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Липсват данни Прокуратурата да е разгласявала информация от наказателното производство. Искът за неимуществени вреди е недоказан. Претендираното обезщетение е в завишен размер. Претендираните имуществени вреди са пропуснати ползи като съдебната практика сочи на сигурен доход, а не предполагаем, какъвто е в случая. Не е спорно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 28- СЛ/209г. и отделено от него № 44-СЛ/22 по описа на ВОП за престъпления по чл.321, ал.6 от НК – сговор за извършване на престъпление по чл.357 от НК- разгласяване на класифицирана информация. Второто престъпление е по чл.282, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК- причиняване в съучастие на вреди на държавен орган- председателя на ДАР. С постановление от 09.07.2020г. на ВОП е била привлечена като обвиняем за престъпления по чл.321, ал.6 НК и по чл.282, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2от НК. С това постановление й е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размерна 5000лв. Не се спори, че тя е била внесена- вносен документ от 25.07.2020г.- л.50 от делото. Извършени са претърсване, обиск и изземване, за което е съставен протокол от 09.07.2020г. Не е спорно, че на 09.07.2020г. ищецът е била задържана за 24ч. на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. С постановление от 04.12.2020г. на ВОП са й били върнати иззети движими вещи. С постановление от 09.12.2021г. на ВОП е отменена мярката й за отклонение и на 12.01.2022г. е била върната по сметката й внесената гаранция. С влязло в сила постановление № 1773/22/09.06. 2023г. на ВОП е прекратено досъдебно производство № 44-СЛ/22г. срещу ищеца по повдигнатите й обвинения на основание чл.199 и чл.243, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК. По делото е представено решение № 46/17.06.2021г. на ВАС, с което е отменена заповед, с която ищецът е била дисциплинарно уволнение. С решение от 14.09.2021г. на СРС, НК, 4 състав по нахд № 9373/20г. е отменена заповед с рег. № 513зз-187/09.07.2020г. за задържането на ищеца на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Това решение потвърдено с решение № 4133/21.06.2022г. на АССГ. Във връзка с твърденията за медийно отразяване на наказателното производство срещу ищеца са представени писмени доказателства. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Свидетелят е приятелка на ищеца М. К., заявява, че знае за започналото наказателно производство срещу нея. Познават се от 30години. Били са съученици в Английската гимназия в гр. Пловдив. М. К. се е върнала в града за година и половина, където живее и свидетелят. Описва нейното емоционално състояние по време на наказателното производство. Имала е кожни, очни и гинекологични проблеми. Ищецът не е можела да спи, станала е раздразнителна. Загубила е всички контакти в гр. София, тъй като колегите й са се страхували за себе си. Свидетелят и М. К. са се виждали често. В Пловдив ищецът е контактувала с още две приятелки. В гр. София е идвала рядко. Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Счита ги за достоверни и убедителни, защото свидетелят познава ищеца продължително време и има непосредствени наблюдение по отношение на нея през времетраенето на наказателното производство. СГС е уважил изцяло предявения иск за неимуществени вреди и е отхвърлил този за имуществени вреди. В отхвърлителната част решението е влязло в сила. Пред настоящата инстанция са приети нови писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди. За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ- воденото срещу М. К. наказателното производство е било прекратено, защото деянието не е престъпление. Не е спорно, че срещу нея е започнало наказателно преследване като на 10.07.2020г. й е повдигнато обвинение за две извършени престъпления по чл.321, ал.6 и чл.282, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с прекратително постановление на ВОП от 09.06.2023г. За да настъпи стабилитета като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да завърши то с оправдателна присъда. / Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Ищецът, в качеството му на правоимащо лице, не е поискал продължаване на наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда. Поради това следва да се приеме, че постановление, с което е прекратено наказателното производство спрямо него, е стабилизирано. Наказателното производство е проведено за период от 2г. и 11 месеца. За да се ангажира отговорността на прокуратурата не е необходимо да има повдигнато обвинение на лицето, срещу което е образувано и водено наказателно/ досъдебно производство, което е прекратено поради липса на престъпление, за да се приеме, че е ангажирана наказателната му отговорност. То е било незаконосъобразно и може да породи негативни последствия за лицето, което е разследвано. / Р № 431/11.04.2016г. по гр.д. № 2329/15г., IV г.о на ВКС, Р № 300/22.10.2015г. по гр.д. № 527/15г., IV г.о. на ВКС/. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „ Парична гаранция“, както мярка за процесуална принуда -забрана да напуска страната. С постановление от 09.12.2021г. на ВОП- София и двете са отменени. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно производство, включително и инстанционния контрол на присъдата, решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на ЕСПЧ наказателното производство започва от момента, от когато лицето е било съществено засегнато от действия, предприети от държавните органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление. Общата продължителност по наказателния включва и досъдебното производство, а в някои случаи и предварителната проверка. От събраните доказателства се установява, че това е моментът на задържането на ищеца за 24 ч. на 09.07.2020г. В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е отразило негативно на М. К. и нейната личност. Според разпитания свидетел, след повдигането на обвинението, тя се е върнала да живее в гр. Пловдив, където се е виждала със свидетеля Панчева и още две приятелки. Колегите й са започнали да я отбягват и е преустановила контактите си с тях. Наказателното преследване е влияело на настроението й. Била е раздразнителна. То е продължило почти 3 години, което е изключително дълъг срок, в който изводът за несъставомерност на извършеното от ищеца в качеството й на служител на ДАР е можело да се направи значително по- рано. През този период незаконосъобразното поддържане на обвинението от страна на прокуратурата е продължило и срещу К. са извършвани процесулно- следствени действия. От гласните доказателства се установява, че развилото се наказателно производство се е отразило в поведенчески план на ищеца- не е можела да спи, тежко го е преживявала, била е нервна. Имала е здравословни проблеми. Във връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение тя е била уволнена дисциплинарно. Съдът приема, че нормална последица за всеки индивид, срещу който е повдигнато обвинение за извършено престъпление, е да изпитва негативни емоции, свързани със стрес, страх от осъждане и от самата наказателна репресия. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобрази както продължителността на наказателното производство- почти 3 години, взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция “ и мярката за процесуална принуда „ Забрана за напускане на пределите на РБългария“ както и тежестта на престъпленията, в които ищецът е била обвинена по смисъла на чл.93 от НК, а именно за две тежки престъпления. От съществено значение за определяне на обезщетението е и обстоятелството, че те са свързани със службата на ищеца, а именно в качеството й на служител- главен юрисконсулт към Дирекция „Правно- нормативна дейност“ в ДА „Разузнаване“. Това е длъжност в държавно учреждение, свързано с интересите на страната, нейната сигурност, на обществото и с правовия ред и предпоставя по- голям обществен интерес към наказателното производство. Ищецът е имала достъп до класифицирана информация, което прави извършваната от нея служебна дейност важна и значима за интересите на страната. Медийното отразяване, независимо от това дали, прокуратурата е оповестявала информация за хода на разследването, е неизбежно. Но именно поради заеманата длъжност и повишения интерес, вредите, които търпи един такъв човешки индивид са в значително по- висока степен. Наказателното производство засяга неговият живот като личност, но и обществения му престиж в професионално отношение. Разследването влияе на формиране на общественото мнение спрямо обвинения. Очакванията и изискванията към дейността на М. К. в областта на сигурността на държавата са свързани с по- големи изисквания за почтеност и спазване на законите. Били са поставени под съмнение нейните професионални качества, уронено е било името й като професионалист. Във връзка с качеството й на обвиняем е прекратено служебното й правоотношение. Това също е довело до негативни емоционални изживявания у ищеца, доколкото е освободена от работа поради воденото срещу нея незаконно наказателно производство. Изложеното обосновава по- висок интензитет на негативните емоции и отражение в неимуществената сфера по отношение на такива личности, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от професионалната им сфера. Спрямо М. К. е взета мярка за процесуална принуда – забрана да напуска страната, по чл.68 от НПК, което допълнително е ограничило правата й до момента на отмяната й. Съдът като съобрази всичко това, ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените и доказани в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 26 000 лв. При определянето му съдът съобрази икономическата конюктура в страната, а именно минималната работна заплата за 2023г., когато е настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е 780 лв. или 33 минимални работни заплати за страната. Обезщетението съответства както на доказаните в процеса неимуществени вреди, но така също и на стандарта на живот в страна. Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част. По разноските. За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на въззивника. На М. К. не се дължат такива за САС, тъй като няма направени. На основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. на адв. Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2730лв. Воден от горното, съдът