Решение № 1388 от 21.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 309/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „П. – Ц. А.“, с [ЕИК], представляван от физическото лице – търговец Ц. А. А., подадена чрез адв. Б. Б. от АК – Благоевград, срещу решение № 30/20.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 402/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № БАЖ – 011 от 12.09.2022 г. на Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара – Югозападна България” /РОНП – ЮЗБ/ в Главна дирекция „Надзор на пазара” /ГДНП/ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на РС за процесуална законосъобразност на НП. Твърди се в тази връзка, че фактическото описание на процесните нарушения не съответства на правната им квалификация. Направено е възражение и за неправилно приложение на санкционните разпоредби. Сочи се още, че АУАН е съставен и връчен в нарушение на закона. Твърди се, че в АУАН и НП липсва ясно и конкретно фактическо описание на нарушенията. Отделно от горното са изложени аргументи, че санкционираният търговец не е субект на визираните в НП нормативни задължения, а оттам и за несъствамореност на вменените му деяния. Твърди се, че по отношение на същите следва да бъде приложен институтът по чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител – законен или упълномощен такъв. Касационната жалба се поддържа с депозирана по делото писмена молба от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Югозападна България към ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, административният съд е задължен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В изпълнение на тези си задължения, макар и да липсва конкретно възражение в тази насока, Административен съд - Благоевград намира, че обжалваното решение е недопустимо. Видно от доказателствата по делото, производството пред Районен съд – Гоце Делчев е образувано по жалба на ЕТ „П.– Ц. А.“, с [ЕИК] против Наказателно постановление № БАЖ – 011 от 12.09.2022 г. на Началника на РОНП – ЮЗБ в ГД „Надзор на пазара” при ДАМТН, с което на жалбоподателя, за: нарушение на чл. 46, т. 1 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 2 и чл. 44, т. 6 от НСИОСР, на основание чл. 52г от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева; нарушение на чл. 46, т. 2 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 3 от НСИОСР, на основание чл. 52б от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева; нарушение на чл. 46, т. 3 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 5 от НСИОСР, на основание чл. 52в от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева; нарушение на чл. 46, т. 4 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 4 от НСИОСР, на основание чл. 52д от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева; нарушение на чл. 46, т. 1 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 2 и чл. 44, т. 6 от НСИОСР, на основание чл. 52г от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева; нарушение на чл. 46, т. 4 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 4 от НСИОСР, на основание чл. 52д от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева. Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Само тези изчерпателно изброени субекти могат да имат качеството на страни в образуваното пред съда производство по оспорване на наказателно постановление. Установява се от наличните по първоинстанционното дело списъци на призованите лица и изпратените им призовки, че като ответник по делото е конституиран Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Югозападна България към ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН. По аргумент на цитираната по-горе разпоредба, като такъв е следвало да бъде конституиран наказващият орган (издателят на процесния санкционен акт) – в случая началникът на този отдел, но не и отделът. Хипотезата, при която като ответна страна по делото се конституира учреждението, или организацията, касае случаите на оспорване на актове по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а именно – електронни фишове, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно постановление № 3/ 28.04.2023 г., постановено по т.д. № 5/ 2022 г. на ВКС- Наказателна колегия и І и ІІ колегия на ВАС, според което: „Надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания, е наказващият орган.“. По изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо, като постановено при участието на ненадлежна страна и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанието на настоящото решение за правилно конституиране на надлежните страни в процеса. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Благоевград