Решение № 577 от 2.4.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „••••“ ЕООД, ЕИК: •••• със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат К. С. от АК – Перник, против решение № 6 от 02.01.2025 година, постановено по АНД № 1295 по описа на Районен съд – Перник за 2024 година.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № •• от •••.2024 година, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Перник, с което на „••••“ ЕООД, ЕИК: ••••, в качеството му на бизнес оператор по смисъла на чл. 9 от Закона за храните (ЗХ), на основание чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 от ЗХ, във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 година за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (Наредба № 2 от 20.01.2021 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева).

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Излага се твърдение, че при съставяне на АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като в процесния случай са извършени две отделни административни нарушения. Счита, че дружеството не притежава качеството „бизнес оператор“, а процесната „деятелност“ покрива хипотезата на чл. 9 от ЗАНН – приготовление към административно нарушение, тъй като в случая не е извършена продажба на процесните стоки. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез старши юрисконсулт Р. И., пълномощник на директора на ОДБХ – Перник. Оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на районния съд да се остави в сила.

В проведено на 26.03.2025 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. К. С.. Поддържа касационната жалба. Пледира атакуваното решение да се отмени и делото да се реши по същество посредством отмяна на наказателното постановление. Иска присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, съгласно списък на разноските.

В проведено на 26.03.2025 година съдебно заседание ответникът, редовно призован за представител изпраща юк. Р. И.. Оспорва касационната жалба. Поддържа депозирания отговор. Пледира оспорванато решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

В проведено на 26.03.2025 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Д. предлага оспорваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № •• от ••••.2024 г., директорът на ОДБХ – Перник, наложил на „••••“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 от ЗХ, във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/20.01.2021 г., е наложил имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), за това, че на 26.09.2023 г., в [населено място], община Перник, [област], [жк], [улица], в сградата на •••• „П. Р. С.“, в павилион за пакетирани храни, стопанисван от „••••“ ЕООД, дружеството, в качеството му на бизнес оператор по смисъла на чл. 9 от ЗХ, като извършващ дейност по дистрибуция на храни, стопанисващ павилион за пакетирани храни, регистриран в регистрите на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) с удостоверение № ••••.2017 г., с регистрационен номер № ••••, в търговската част на павилиона съхранява и предлага за продажба на ученици храни, неотговарящи на изискванията на Наредба №2/20.01.2021 г., както следва:

• бисквити с шоколадови парченца – 3 броя, по 70 грама с партида ••••, най-добър до ••••.2024 г., с дистрибутор „••••“ ООД, [населено място], с наименование на продукта „••••“, със съставки, които не отговарят на Наредба №2/20.01.2021 г., а именно: палмова мазнина, соев лецитин, ароматизант. С това са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните определени по чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2 от раздел V на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., съгласно който в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, църевичво масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини;

• какаови бисквити с млечен крем (28.6%) и какаов крем (28.6%), 6 бр. по 82 грама, с партида [Наименование], най-добър до ••••.2024 г., с производител „•••• ЕООД, [населено място], със съставки: палмова мазнина, соев лецитин, модифицирано картофено нишесте. С това са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните определени по чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2 от раздел V на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., съгласно който в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини;

• пелет чипс с вкус на кетчуп - 5 броя по 30 грама, с партида [рег. номер]/1, най-добър до ••••.2024 г., произведено в Република [държава], вносител „••••“ ЕООД, със съставки: палмово масло, аромат кетчуп, подсладител, аспартам. С това са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2 от раздел V на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., съгласно който в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини;

• пелет чипс с вкус на пилешко месо - 7 броя по 30 грама, с партида [Наименование]/1, най-добър до •••••2024 г., произведено в Република [държава], вносител „••••“ ЕООД, със съставки: палмово масло, аромат пилешко месо, мононатриев глутамат. С това са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2 от раздел V на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., съгласно който в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини;

• гарниран фъстък – 10 броя по 70 грама, с партида [Наименование], най-добър до ••••.2023 г., с производител „•••“ ООД, [населено място], със съставки: палмово масло. С това са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2 от раздел V на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., съгласно който в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 6 от 02.01.2025 година постановено по АНД № 1295/2025 година го е потвърдил като законосъобразно.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, отразена в съставения за установяване на процесното нарушение акт -АУАН и НП, а във връзка с това от правна страна приема административнонаказателното производство за водено от компетентни органи, със съставен АУАН и издадено НП при спазване на изискванията за форма и съдържание, на специфичните правила за водене на производството, при съобразяване и на сроковете за това, с които мотиви възраженията на наказаното дружество в тази посока са приети за неоснователни.

Според районния съд правилно е приложен и материалният закон. Този извод е направен въз основа на съвкупния анализ на приобщените по делото доказателства. Извел е извод, че установената по делото фактическа обстановка покрива признаците на извършено нарушение именно по чл. 7, ал. 3 от Закона за храните, вр. чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г., каквото е прието и от наказващия орган в НП. В тази връзка и по повод аргументите в жалбата срещу НП в решението е прието, че наказаното дружество притежава и качеството „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от ЗХ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, тъй като по делото е безспорно установено, че „••••“ ЕООД има регистриран в БАБХ обект за продажба на пакетирани храни. В тази връзка приема се също, че по делото е безспорно доказано, че установените при извършената от контролни органи на ОДБХ – Перник, проверка в обекта на дружеството, намиращ се на територията на училище, съхраняваните и предлагани продукти съдържат масла и мазнини извън разрешените, а липсата на снимков материал, каквото възражение съдържа жалбата, не води на извод за недоказаност на нарушението.

Извършената от районния съд проверка за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, не е обосновала извод и за маловажност на процесното неизпълнено задължение. Наложената имуществена санкция районният съд е приел, че е съответна на предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗХ, както и за правилно определена в минималния размер, предвиден за конкретното нарушение, съобразено с факта на извършване на нарушението за първи път, на свой ред съобразено с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Без основание са доводите в жалбата срещу изводите в обжалвания съдебен акт за формална и процесуална законосъобразност на проведеното производство. Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че АУАН и НП, са с форма и съдържание, съответни на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Изискване за последователност на вписване на нарушените законови разпоредби, в каквато посока са изложени съждения в касационната жалба, не е част от императивните норми на чл. 42, т. 5, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а извършената „подредба“ в АУАН и НП на нарушените законови разпоредби и не може да обоснове самостоятелно отмяна на наказателното постановление, стига същите да съдържат всички елементи от обективна страна на вмененото обстоятелствено административнонаказателно обвинение.

Застъпената от защитата на касатора теза и за процедиране на наказващия орган в нарушение на чл. 18 от ЗАНН не се възприема, защото: На първо място, в процесния случай, видно е от обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение, на дружеството е вменено съхраняване и предлагане в стопанисвания от него търговски обект на храни, съдържащи палмово масло, в нарушение на специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните, т.е. не му е вменено предлагането на мазнини, предмет на забраната по чл. 22, ал. 2, т. 2 от Наредбата, независимо, че такова цифрово посочване се съдържа в АУАН и НП, но което съставът счита за несъществен порок на производството, като нерефлектирал върху правото на защита на наказаното дружество срещу надлежно предявените му факти.

На следващо място: Съгласно чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ, на бизнес оператор, който при осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и чл. 7 (в случая Наредба № 2 от 20.01.2021 г., издадена на основание чл. 7, ал. 3 от ЗХ), се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на от 4 000 до 6 000 лв. В случая посочена за нарушена е нормата на чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г., забраняващи за предлагане в обектите по чл. 1 (предлагащи храни в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения) на храни, съдържащи мазнини, извън посочените в ал. 1 (краве масло, слънчогледово, рапично, царевично масло и зехтин), както и хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини.

При съвместния анализ на разпоредбите на чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ, във вр. с разпоредбите на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., както и като се вземе предвид високият долен праг на предвиденото наказание глоба или имуществена санкция – 4 000 лв., се налага извод, че законодателят възприема за административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както случаите, в които бизнес операторът не спази едно от изискванията, определени в случая с наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗХ, така и в случаите на неспазване на две или повече от тези изисквания, залегнали в съответната наредба (по чл. 6 или по чл. 7 от ЗХ), като съответно видът, характерът и интензивността на въздействие върху обществените отношения, предмет на регламент в съответната наредба, ще са от значение при определяне размера на глобата или имуществената санкция, чийто максимален размер е 6 000 лв. Да се възприеме обратната теза – че следва да се наложи наказание глоба или имуществена санкция в минимален размер на 4 000 лв. (съобразно правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) за нарушение на всяка отделна разпоредба на съответната наредба, а дори за нарушение на всяка визирана в съответната норма на съответната наредба хипотеза, би означавало да се стигне до налагане на глоба или имуществена санкция в размери, значително надхвърлящи целите на административното наказване, установени в чл. 12 на ЗАНН, което би било в противоречие и с принципа на съразмерност на наказанието, спрямо наказуемото деяние. В този смисъл при издаване на НП не е нарушен чл. 18 от ЗАНН – предлагането на храни, които не отговарят на специфичните изисквания, заложени в наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗХ е едно административно нарушение.

Без основание са и доводите в касационната жалба, свързани с наличие в процесния случай на предпоставки за приложението на чл. 9 от ЗАНН. Както вече се посочи, на наказаното дружество е предявено и съответно вменено, че в качеството му на бизнес оператор, извършващ дейност по дистрибуция на храни, съхранява и предлага за продажба на ученици в търговската част на павилиона храни, неотговарящи на изискванията на Наредба № 2/20.01.2021 г. По смисъла на чл. 9 от ЗХ, бизнес операторите произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. В тази връзка и според § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗХ „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. На свой ред § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2 от 20.01.2021 г., „предлагане на храни“ е доставяне, съхраняване, приготвяне и предлагане на храни … в обектите за търговия на дребно на територията на училищата…“ В процесния случай безспорно е установено от доказателствата по делото, че в търговския обект – п••••, стопанисван от касатора в качеството му на бизнес оператор, извършващ дейност по дистрибуция на храни, са предлагани, във форма – съхранение, стоки, общо 31 броя опаковки, съдържащи палмово масло, неразрешено като съдържимо за храни, предлагани в обектите по чл. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г., съобразно установените нормативно специфични изисквания в раздел V на Наредбата. При това положение без основание и неотносими, като некореспондиращи с фактическите обстоятелства, обосновали процесното административнонаказателно обвинение са доводите на защитата, свързани с неустановено извършване на продажба на процесните стоки, представляващо „търговия“, неопределено като изрично понятие в ЗХ.

Изрично в наказателното постановление са посочени конкретния брои опаковки, поради което и доводите в тази връзка са без основание. Цената на съответния продукт и ирелевантна.

Атакуваното съдебно решение е съобразено и с материалния закон. Следва да се посочи, че липсват предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да свидетелстват за по-ниска степен на опасност на процесното нарушение, сравнено с всяко друго нарушение от същия вид, включително с оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността и здравето на учащи деца, тъй като в резултат на допуснатите нарушения може да се повлияе негативно на бъдещото здравословно развитие на организмите на учащите деца. Нарушение от вида на процесното е висока степен на обществена опасност.

Установеното по делото от фактическа страна неспазване от страна на касатора в качеството му на бизнес оператор, на специфичното изискване към съдържанието на мазнини в храните, установено в наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗХ – Наредба № 2/20.01.2021 г., предлагани в обекта, стопанисван от „••••“ ЕООД, разположен на територията на училище, осъществява именно приложения административнонаказателен състав – чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ, във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г. За това нарушение е установено в закона по вид административно наказание - „имуществена санкция“, която е наложена в минимален размер от 4000.00 лева.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци, свързани с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Искането за присъждане на съдебни разноски е заявено своевременно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Размерът им се определя на 80.00 (осемдесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник