Решение № 57 от 25.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 791/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 69801/25.07.2023 г., подадена от А. Д. и К. М., заедно и поотделно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК: 831184677 („КТБ“ АД (н)) срещу решение № 778/16.02.2023 г., постановено по търг. дело № 1101/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н) искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Кемира“ ООД (н), гр. София, бул. Витоша № 146, офис № 24, с ЕИК: 131443831 дължи на ищеца сумата 250.98 лв. - мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г., и сумата 2 313.05 лв. - такси и разноски по изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № •••, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № •••, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д. № 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д. №894/2018 г. на СГС, т. д. №3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д. №250/2018 г. на СГС, т. д. №210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС, както и банката в несъстоятелност е осъдена да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на СГС сумата 50 лв. – държавна такса за исковото производство. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и вместо него постанови нова, с което уважи предявените искове. Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че неправилно първоинстанционният съд приел по отношение на вземането по договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г., че били налице предпоставките на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, респ. че вземането по договора било погасено по давност с изтичането на краткия тригодишен давностен срок и че по отношение на вземанията по изпълнителни и съдебни дела, противно на решаващия състав, били налице и основанията за уважаване на предявения иск в останалата му част – за вземанията за съдебни разноски, както и такива по изпълнителни дела. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Кемира“ ООД (н), представлявано от управителя си А. Д. Б. чрез адвокат С. С. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не е подал отговор. В хода на устните състезания пред въззивни съд жалбоподателят „КТБ“ АД (н) чрез адвокат И. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и в представена писмена защита, а от своя страна „Кемира“ ООД (н) чрез адвокат С. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба, по изложените в него съображения и представена писмена защита. Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. Д. и К. М., заедно и поотделно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД (н) срещу „Кемира“ ООД (н), представлявано от управителя А. Д. Б. и синдика на „Кемира“ ООД (н) В. Г. искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 250.98 лв. – мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г., както и сумата 2 313.05 лв. – такси и разноски по изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № •••; изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № •••; гр. д. № 74006/2017 г. на СРС; гр. д. № 4739/2018 г. на СГС; ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС; т. д. №894/2018 г. на СГС; т. д. №3107/2017 г. на СГС; ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС; т. д. №250/2018 г. на СГС; т. д. №210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС. Ищецът твърди, че по отношение на „Кемира“ ООД (н) било открито производство по несъстоятелност с решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС като с молба с вх. №303626/17.12.2020 г. „КТБ“ АД (н) предявило в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си срещу длъжника в общ размер на 2 564.03 лева, от които 250.98 лв. – такса за просрочие (347 дни) за ползване на сейф № 244 съгласно договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г. и сума в размер на 2 313.05 лв. – извършени от банката в несъстоятелност съдебни разноски по водени срещу „Кемира“ ООД (н) дела, както следва: изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № •••, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № •••, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д. № 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д. №894/2018 г. на СГС, т. д. №3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д. №250/2018 г. на СГС, т. д. №210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС. Вземанията на „КТБ“ АД (н) били включени в обявения на 27.04.2021 г. в търговския регистър по партидата на „Кемира“ ООД (н) и изготвен от синдика списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но по възражения с правно основание чл. 690, ал. 1 ТЗ на „Кемира“ ООД (н) с вх. № 287263/04.03.2021 г. и на Фондация „Икономически и правни изследвания“ с вх. № 286843/04.03.2021 г., с определение № 263026/04.06.2021 г. на съда по несъстоятелност, обявено в търговския регистър на 04.06.2021 г., въпросните вземания били изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Кемира“ ООД (н). Поради това, ищецът счита, че настоящият иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ бил процесуално допустим като предявен в законоустановения срок от активно легитимирана страна, а относно основателността му твърди следното: На 04.12.2012 г. между „КТБ“ АД (н) като наемодател и „Кемира“ ООД (н) като ползвател бил сключен договор за ползване на банков сейф № 217. Страните по договора уговорили, че банката поемала задължението да пази имущество на ползвателя (ценности и ценни книги, други вещи и документи) в банков сейф № 244, размер 18 куб. дм., намиращ се в трезорното помещение на банката, гр. София, ул. Дебър 17, за определен срок срещу заплащане на такса за ползване и внесен гаранционен депозит (чл. 1). Срокът за ползване на сейфа бил от 04.12.2012 г. до 03.12.2013 г. ( чл. 2) като с анекс № 1/02.12.2013 г. срокът бил продължен от 04.12.2013 г. до 03.12.2014 г. Ползвателят се задължил при сключване на договора да заплати на банката такса в размер на 132 лв. (чл. 3, ал. 2) и внесе депозит в размер на 50 лева, които подлежали на връщане след изтичане на срока на договора и заплащане от страна на ползвателя на всички дължими комисионни, такси и неустойки, съгласно тарифата на банката (чл. 3, ал. 2), която била неразделна част от договора (чл. 9). Съгласно чл. 79, ал. 3 от същата неустойка (такса) при ползване на банков сейф след изтичане срока на договора (след предсрочното му прекратяване) или задържане на ключ, била в размер на удвоената дневна такса за предходния период на договора, за всеки просрочен ден. Към 21.12.2015 г. „Кемира“ ООД (н) имало задължение към банката в размер на 250.98 лв., представляващи такса за просрочие (347 дни) за ползване на сейфа, което задължение било осчетоводено, видно от бордеро № 176830/21.12.2015 г. и за него била издадена фактура № 0000205969/21.12.2015 г. Съгласно протокол от 18.12.2015 г., банковата касета за наемането, на която бил сключен договора за наем на сейф, била отворена в присъствието на нотариус, съгласно чл. 56, ал. 3 ЗБН. „КТБ“ АД (н) имало и вземания към „Кемира“ ООД (н) за направени от банката съдебни разноски по водени срещу ответното дружество дела, както следва: 72 лв. - такса по изп. д. №20178440404020 на ЧСИ С. Я.; 10 лв. - държавна такса по гр. д. № 74066/2017 г. на СРС; 10 лв. - държавна такса по гр. д. № 4739/2018 г. на СГС; 20 лв. - държавна такса по ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС; 41 лв. - държавна такса по изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ С. Я.; 20 лв. - държавна такса по т. д. № 894/2018 г. на СГС; 0.55 лв. - съдебни разноски по т. д. № 3107/2017 г. на СГС; 17.50 лв. - държавна такса по ч. гр. д. № 3107/2019 г. на САС; 900 лв. - съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС; 22 лв. - държавна такса по т. д. № 210/2019 г. на САС; 400 лв. - съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС; 800 лв. - съдебни разноски по т. д. № 250/2018 г. на СГС. Ответното дружество „Кемира“ ООД (н) чрез управителя си А. Д. Б. и адвокат С. оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли. Оспорва иска за сумата 250.98 лв. с възражения, че договорът от 04.12.2012 г. не бил произвел действие, тъй като дружеството не било получавало ключ и не било ползвало процесния сейф и че действието на договора било прекратено от датата на решението за отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност. Прави и възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Оспорва и иска за сумата 2 313.05 лв. с възражения, че не дължало възстановяване на разноските на банката по цитираните в исковата молба изпълнителни и съдебни дела, тъй като изпълнителните дела били прекратени, а по съдебните дела нямало постановен влязъл в сила съдебен акт за присъждане на претендираните от банката разноски. Синдикът на „Кемира“ ООД (н) В. Г. не е изразил становище по исковете. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по така предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, които от своя страна се явяват процесуално допустими като предявени в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, което е възразило против неприемането на предявеното от него вземане. Относно правилността на обжалваното решение съдът извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства, както и при справка в търговския регистър по партидата на „Кемира“ ООД (н) се установява следното: По отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС като с молба с вх. №303626/17.12.2020 г. „КТБ“ АД (н) е предявило в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си срещу длъжника в общ размер на 2 564.03 лева, от които 250.98 лв. – такса за просрочие (347 дни) за ползване на сейф № 244 съгласно договор за банков сейф № 217/04.12.2012 г. и сума в размер на 2 313.05 лв. – извършени от банката в несъстоятелност съдебни разноски по водени срещу „Кемира“ ООД (н) дела, както следва: изп. д. № 20178440404020 на ЧСИ с рег. № •••, изп. д. № 4491/2017 г. на ЧСИ с рег. № •••, гр. д. № 74006/2017 г. на СРС, гр. д. № 4739/2018 г. на СГС, ч. т. д. № 6056/2018 г. на СГС, т. д. №894/2018 г. на СГС, т. д. №3107/2017г. на СГС, ч. гр. д. №3107/2019 г. на САС, т. д. №250/2018 г. на СГС, т. д. №210/2019 г. на САС и т. д. №250/2018 г. на СГС. Вземанията на „КТБ“ АД (н) са включени в обявения на 27.04.2021 г. в търговския регистър по партидата на „Кемира“ ООД (н) и изготвен от синдика списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но по възражения с правно основание чл. 690, ал. 1 ТЗ на „Кемира“ ООД (н) с вх. № 287263/04.03.2021 г. и на Фондация „Икономически и правни изследвания“ с вх. № 286843/04.03.2021 г., с определение № 263026/04.06.2021 г. на съда по несъстоятелност, обявено в търговския регистър на 04.06.2021 г., въпросните вземания са изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Кемира“ ООД (н). На 04.12.2012 г. между „КТБ“ АД (н) като наемодател и „Кемира“ ООД (н) като ползвател е сключен договор за ползване на банков сейф № 217, по силата на който банката поема задължението да пази имущество на ползвателя (ценности и ценни книги, други вещи и документи) в банков сейф № 244, размер 18 куб. дм., намиращ се в трезорното помещение на банката, гр. София, ул. Дебър 17, за определен срок срещу заплащане на такса за ползване и внесен гаранционен депозит (чл. 1). Наред ср друго, страните по договора уговорили и това, че срокът за ползване на сейфа е от 04.12.2012 г. до 03.12.2013 г. ( чл. 2) като с анекс № 1/02.12.2013 г. срокът е продължен от 04.12.2013 г. до 03.12.2014 г. Ползвателят се задължава при сключване на договора да заплати на банката такса в размер на 132 лв. (чл. 3, ал. 2) и внесе депозит в размер на 50 лева, които подлежат на връщане след изтичане на срока на договора и заплащане от страна на ползвателя на всички дължими комисионни, такси и неустойки, съгласно тарифата на банката (чл. 3, ал. 2), която е неразделна част от договора (чл. 9). Ако след изтичане на срока на договора или при предсрочното му прекратяване чрез разваляне от страна на банката ползвателят не освободи сейфа или задържи без основание ключа, същият дължи на банката неустойка съгласно тарифата ( чл. 5, ал. 2). Съгласно чл. 79, ал. 3 от тарифата, неустойка (такса) при ползване на банков сейф след изтичане срока на договора (след предсрочното му прекратяване) или задържане на ключ, е в размер на удвоената дневна такса за предходния период на договора, за всеки просрочен ден. Претендираното от „КТБ“ АД (н) срещу „Кемира“ ООД (н) вземане за 250.98 лв. – такса за просрочие (347 дни) за ползване на сейфа е осчетоводено, видно от бордеро № 176830/21.12.2015 г. и за него е издадена фактура № 0000205969/21.12.2015 г. Съгласно протокол от 18.12.2015 г., на основание чл. 56, ал. 3 ЗБН банковата касета, за наемането на която е сключен процесния договор за наем на сейф, е отворена в присъствието на нотариус (Ц. П. - помощник нотариус на нотариус Г. Й.-Д. с рег. № ••• на НК ), при което е констатирано, че касетата е празна. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Относно претендираното от „КТБ“ АД (н) срещу „Кемира“ ООД (н) вземане за сумата 250.98 лв. – мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г.: По делото се установи, че на 04.12.2012 г. между „КТБ“ АД (н) като наемодател и „Кемира“ ООД (н) като наемател (ползвател) е сключен горепосочения договор за банков сейф по чл. 605 ТЗ, въз основа на който между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, доколкото договорът е консенсуален и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие относно съществените му елементи. Поради това и неоснователно е възражението на ответника, че договорът не бил валидно сключен и не бил породил своето действие, тъй като не били представени доказателства банката да е предала на ответното дружество ключ и последното да е ползвало сейфа. Основателно обаче е възражението на „Кемира“ ООД (н), че не дължи на ищеца така претендираното от него вземане за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор във връзка с чл. 79, ал. 3 от тарифата, която е неразделна част от него. Както и бе отбелязано по-горе, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, ако след изтичане на срока на договора или при предсрочното му прекратяване чрез разваляне от страна на банката ползвателят не освободи сейфа или задържи без основание ключа, същият дължи на банката неустойка съгласно тарифата, а от своя страна разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от тарифата предвижда неустойка (такса) при ползване на банков сейф след изтичане срока на договора (след предсрочното му прекратяване) или задържане на ключ в размер на удвоената дневна такса за предходния период на договора, за всеки просрочен ден. В случая такива основания за заплащане от страна на наемодателя на неустойка (такса) не са възникнали – договорът не е прекратен нито поради изтичане на срока на действието му, нито чрез развалянето му от страна на „КТБ“ АД (н), а прекратяването му е настъпило „ex lege“ с отнемане лиценза на банката, каквато хипотеза е различна от така визираните в посочените договорни клаузи. Отделно от това, по делото не са събрани и доказателства, че ответното дружество след прекратяване на договора е продължило да ползва сейфа, съответно без основание да е задържало ключа от него и оттам да има просрочие от 347 дни, както твърди ищеца. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че за „Кемира“ ООД (н) не е възникнало задължение да заплати на „КТБ“ АД (н) претендираната сума 250.98 лв. – мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012 г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014 г. до 18.12.2015 г. Поради това и не следва са разглежда направеното от ответника възражение за погасяване по давност на въпросното вземане. Относно претендираното от „КТБ“ АД (н) срещу „Кемира“ ООД (н) вземане за сумата от 2 313.05 лв. за заплатени от банката такси и разноски по цитираните по-горе изпълнителни и съдебни дела: Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, съгласно правилата на чл. 79, ал. 1 ГПК възникването на вземанията за възстановяване на разноски за изпълнителни дела е обусловено от успешното им приключване с прилагане на изпълнителния способ, за чието осъществяване са направени разноските, а по силата на чл. 78 ГПК възникването на вземанията за възстановяване на разноски за съдебни дела е обусловено от признаване на основателността на искането за съдебна защита и съдействие, за чието разглеждане са направени разноските, с крайния съдебен акт по образуваното съдебно производство. В случая, ищецът, върху когото е доказателствената тежест съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК (указано му с изготвения по делото доклад ), не е ангажирал доказателства, които да удостоверяват прилагане на изпълнителен способ по изпълнителните дела, за които претендира разноски, нито доказателства за влязъл в сила съдебен акт, с който да са уважени исканията му за съдебна защита и съдействие по съдебните дела, за които претендира разноски. Неоснователни са възраженията на въззивника свързани с приложен изпълнителен способ по изпълнително дело № 20178440404020 на ЧСИ С. Я. с peг. № ••• на КЧСИ, в каквато връзка съдът не обсъдил представените от ищеца доказателства. Необсъждането от страна на първоинстанционния съд на тези доказателства не е основание за отмяна на обжалваното решение, предвид характера на въззивното производство като инстанция по същество на спора (а не като контролно-отменителна инстанция ), при което въззивният съд е длъжен сам да установи релевантните факти като извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства. Освен това, дори да се приеме, че по цитираното изпълнително дело е прилаган изпълнителен способ, за който са направени претендирани с исковата молба разноски, следва да се има предвид, че доколкото делото е окончателно прекратено (признато и от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание ), поради обезсилване на изпълнителния лист на „КТБ“ АД (н), по който същото е образувано, то и разноски по него не се следват на ищеца. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че делото е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване в влязъл в сила съдебен акт на производствата, по които са направени съответните разноски. Постановяването на съдебен акт по въпросните дела за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за тях не е преюдициален въпрос по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а е правнозначим факт за предявените в настоящото производство установителни искове, подлежащ на доказване от страна на ищеца, както и съобразяван по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК в случай, че настъпи в хода на производството. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба на синдиците на „КТБ“ АД (н) за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за въззивното производство. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София