Решение № 3378 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 508/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалбата „Елекс 2020“ЕООД, седалище в [населено място], чрез адв. Д. против Решение № 162 от 30.04.2024г., постановено по АНД №1598/23г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-2300113 от 12.05.2023г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“, [населено място], с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, за това, че при извършена на 30.03.2023г. в 11.15 часа проверка на обект „закусвалня България“, стопанисван от касатора и при проверка по документи на 13.04.2023г., „Елекс 2020“ ЕООД, в качеството на работодател допуснал в обекта до работа В. К. Г., [ЕГН] като продавач-консултант без да й е предоставено преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е установено с АУАН № 24-2300113, съставен въз основа на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, трудов договор №007/28.03.2023г., Декларация от работника и писмени обяснения от управителя на дружеството за причината, поради която работникът е допуснат до работа на 30.03.2023г в 11.15ч, а уведомлението е подадено в НАП на 30.03.2023г в 12.07ч., което е след приключване на проверката, извършена от инспекторите на дирекцията на обекта, стопанисван от наказаното лице. За да потвърди НП, въззивният съд приема за установено, че дружеството има качеството на работодател, който на 30.03.2023г. в 11.15ч, е допуснал работника В. Г. до работа, въз основа на сключен с нея трудов договор № 007/28.03.2023г. и декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. За фактическото съставомерно обстоятелство, което е отрицателен факт – без да бъде връчено копие от уведомлението за регистриране на трудовия договор в НАП е приета по делото Справката за приети и отхвърлени уведомления /л. 16/. Отхвърлено е от съда възражението, изложено във въззивната жалба, че нарушението не е извършено. След съставяне на АУАН управителят на дружеството е посочил в писмени обяснения /л.17/, че е разпоредил на дружеството, което извършва счетоводното му обслужване, да регистрира трудовия договор с В. Г. в НАП, но тъй като работното време на учреждението на датата 30.03.2023г. е от 07.00ч. то това е било обективна пречка за изпълнение на условието на чл. 63 ал.2, вр. с ал.1 от КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушението на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, но всички те се квалифицират правно като необоснованост, а тя не е касационно основание по НПК. Твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение се свеждат до придаване на материална доказателствена сила на АУАН, не събиране на достатъчно убедителни доказателства, но без да се сочи от касатора кои факти са останали неизяснени от РС и кои искания за събиране на доказателства не са уважени. Конкретно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е сведено до сочената липса на мотиви, която според касатора се състои в лаконични и противоречиви изводи за спазване на правилата на ЗАНН при съставяне на АУАН. Касаторът също счита, че РС е потвърдил НП и при неправилно приложение на материалния закон, като не е установил допуснати абсолютни пороци при образуване на административно-наказателното производство /АНП/, отново без да сочи конкретика, освен довода за не прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН от административно наказващия орган /АНО/, която норма и въззивният съд е следвало да съобрази. От този съд се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление, ведно с искане за присъждане на разноските по делото. Ответникът, Директор Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], не се явява, не се представлява. Не заявява становище по същество. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба процесуално допустима, като подадена в преклузивнния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган – този, който е установил фактите, попадащи под състава на чл. 414, ал.3 вр. с чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, в присъствието на управителя на дружеството и на един свидетел, а главното съставомерно обстоятелство – не връчване на копие на работника от завереното от НАП уведомление за сключения трудов договор, чрез неоспорените писмени доказателства. Връчен е препис от съставения АУАН и е предоставена възможност за възражения. Спор по съставомерното деяние и фактическите обстоятелства по неговото извършване не е въведен нито пред АНО, нито с въззивната жалба, а те са установени от частни диспозитивни документи, какъвто е трудовият договор и от декларацията на работника, която е свидетелстващо изявление – частен свидетелстващ документ, който може да бъде оспорен само относно автентичността му, тъй като няма материална доказателствена сила, но, когато е автентичен, неговият автор не може да опровергава собственото си изявление. Главното съставомерно обстоятелство е установено чрез официален документ, какъвто е Справката на л.16 от делото на РС, а неговото съдържание има материална доказателствена сила. Ето защо, не е вярно твърдението на касатора, че Съдът в нарушение на правилата за разкриване на обективната истина е основавал вътрешното си убеждение само въз основа на административното обвинение, повдигнато с АУАН. РС е събрал всички доказателства, които установяват съставомерните факти и деяние, а те са приобщени още със съставяне на АУАН, което сочи на установяване на нарушението и от актосъставителя. Факти, които да отричат съществуването или правното значение на установените съставомерни такива не са заявени в хода на въззивното съдебно производство, поради което голословно е твърдението на касатора, че съдът е следвало, но не е събрал доказателства за разкриване на обективната истина в нейната цялост. Следователно, нарушения на правото на защита на касатора не са извършени от въззивния съдебен състав. Същият е изложил ясни и конкретни мотиви относно релевантните факти, които е приел за установени, посочил е доказателствата, които ги установяват и е дал отговор на възражението на жалбоподателя, че деянието, извършено от него съставлява „маловажен случай“. При правилно приложение на чл.415в от КТ, районният съд, но и АНО, не са изследвали предпоставките на чл.93, т.9 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН и са отказали прилагане на чл.28 от ЗАНН. Институтът на освобождаване от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН за нарушения на КТ е изключен от чл.415в от КТ, която норма въздига маловажните случаи в наказуеми деяния, като същевременно забранява прилагането на привилегирования състав за деянията по чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ. Следователно, единствената възможност е за прилагане на чл.9, ал.2 от КТ – деянието, осъществява формално състава на нарушение, но не е способно да засегне защитения обект, или засягането е явно незначително. В настоящия случай няма факти, които да водят на извод за явна незначителност на наказуемото деяние, защото от самото обяснение на управителя на дружеството става ясно, че той не осъзнава същността на задължението си сам да следи за спазване правата на работника и да не го допуска до работа преди да регистрира трудовия му договор в НАП и да му предостави копие от уведомлението. Управителят дружеството счита за обективна пречка работното време на обекта, което той самият е въвел, но данните по делото пред РС ясно сочат, че трудовият договор с В. Г. е сключен още на 28.03.2023г, а самата Г. декларира, че е била на работа още на следващия и предходен на проверката ден –29.03.2023г., което е достатъчна индиция, че подаването на уведомлението за сключения трудов договор с №007 е по повод на извършената проверка. Това сочи на наличие на необходимост да се постига индивидуалната превенция на имуществената санкция, а това отрича с НП да се нарушава принципа на съразмерност, посочен в касационната жалба. При липса на касационни основания по см. на чл.348 от НПК за отмяна на въззивното решение на РС, същото следва да се остави в законна сила. Мотивиран от горе изложеното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора, трети касационен състав