Решение № 15 от 5.2.2019 г. на Районен съд - Ген. Тошево по дело № 445/2018 г.

Производството е по чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.16, ал. 5 ЗЗНСРПЖ, като ищ ците следва да докаж ат наличие на вземане и неговият размер, а ответникът – че е изпълнил. Претендираното вземане от страна на ищеца се оспорва в настоящото производство от ответния институт. Настоящият съдебен състав в продължение на повече от 10 години назад е разглеждал дела между същите страни за авторско възнаграждение по същия издаден сертификат и винаги ответникът, включително и представляван от настоящия законен представител И. И. И.- Д. на и.- гр.д. № 00007/ 2017 год. по описа на ГТРС, е признавал исковете по основание, а след заключението на вещото лице, и по размер. Така по отношение на претендирано заплащане на авторски права настоящият ищец П.И.И. е водил успешно искове по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ срещу ДЗИ по граждански дела № 43/2008 год., № 22/2010 год., № 84/2011 год, № 62/ 2012 год., № 57/ 2013 год., № 93/ 2014 год., № 57/ 2015 год., № 50/2016 год. и № 7/ 2017 год. и по тях са били постановени влезли в законна сила осъдителни съдебни решение, в мотивите на които е било приемано неизменно, че на авторския колектив на самоопрашена линия слънчоглед „ 2607“ с майчина линия сорта 788-Албена, се дължи общо възнаграждение от всички чисти приходи от продажбите им в размер на 6 %, от което пък общо възнаграждение на ищеца П.И.И. се дължи 11 % възнаграждение.Тъй като се касае до повтарящи се осъдителни искове то и мотивите на влезлите в сила съдебни решения по цитираните по- горе дела съгласно ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС по отношение на констатациите относно спорното право- в случая – относно начините за изчисляване на персоналното авторско възнаграждение, дължимо на ищеца П.И.И., се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани, поради което и имат доказателствена сила за съда в настоящото производство. Настоящият съдебен състав намира за доказано, че ответният институт е реализирал приходи от продажбата на семена от слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, за 201 7 г. по лицензионните договори и по договори за продажба на хибридни семена в Ч. и Р. в размер на 287618. 77 лева. Според приетите Вътрешни правила от тази сума на авторския колектив се полага 6%, която за 201 7 г. е в размер на 17257.13 лева, а на ищеца – 11% от тази сума или 1898. 28 лева. Нормата на чл.16, ал.8 ЗЗНСРПЖ предвижда, че възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от притежателя на сертификата. В настоящия случай притежател на сертификат № 10638 от 31.05.2005г., издаден от патентното ведомство на РБългария е ДЗИ-Г.Т.. С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че претенцията на ищ ците е основателна и доказана, включително и по размер и. Предвид горното „Д. З. и. ” с.П., общ.Г.Т., област с административен център град Д., трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1898. 28 лева, представляваща полагащо се авторско възнаграждение за 201 7 г. като член на авторския колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. На основание на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени разноски от 250 лева за платен депозит за вещо лице, от 106.00 лева за платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът като намери, че по делото е събран значителен по обем доказателствен материал, изслушана е съдебно- счетоводна експертиза, както и че делото е със завишена степен на фактическа и правна сложност, счита, че заплатеният от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 600 лева не се явява прекомерен. Водим от горното, съдът