Решение № 4 от 8.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1144/2023 г.

С присъда № 31 от 17.07.2023г. по нохд № 308/2022г., Софийски окръжен съд, НО, 4-ти първоинстанционен състав е признал подс.М. В. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.4 вр. чл.115 вр. чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК и при условията на чл.54 ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, а на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по т.6 на чл.116 ал.1 от НК, за това да е извършил убийството по особено мъчителен за убитата начин. Със същата присъда, подс.Б. е признат за виновен и за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 пр.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. На осн. чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване от свобода за 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, от което е приспаднато времето на задържането, считано от 4.06.2021г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата, подс.Б. е осъден да заплати деловодните разноски за досъдебното производство в размер на 8 195, 90 лева и 170, 00 лева за съдебното производство. Срещу постановената от Софийски окръжен съд присъда е подаден протест от Софийска Окръжна прокуратура. В него се съдържа довод за неправилност на присъдата в оправдателната и в санкционната й части. Изготвено е допълнение към въззивния протест, след запознаване с мотивите към присъдата. Прокуратурата намира за неправилен извода на съда, че убийството не е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Посочва, че малолетната пострадала безспорно е имала време и възможност да разбира какво се случва с нея и какво я очаква, като е изпитвала ужас от това, че е безпомощна и сама. Прокуратурата застъпва становище, че механизмът на извършеното убийство, придружено с опит за изнасилване са причинили особени и изключителни мъчителни болки и страдания на жертвата, което обосновава наличието на по-тежко квалифициращия деянието признак. Според прокуратурата, и двете наказания са несправедливи и се прави искане за увеличаването им в максималния размер, предвиден в закона. Иска се определяне на наказание доживотен затвор за убийството и след редукцията по чл.63 ал.1 т.1 от НК – да бъде отмерено наказание в размер на 10 /десет/ години лишаване от свобода, а за опита за изнасилване – петнадесет години лишаване от свобода, редуцирано на 5 /пет/ години. С протеста е поискано утежняване положението на подс.Б. чрез приложението на чл.24 от НК. Не е поискано събиране на доказателства. Срещу подадения протест е постъпило писмено възражение по реда на чл.322 от НПК от служебният защитник на подсъдимия. Защитата изразява несъгласие с изложението на прокурора, описващо подсъдимия като „жесток“, „брутален“, „коравосърдечен“ „криминално проявен“ и правещ опити да „хитрува“. В тази връзка се посочва, че подсъдимият е бил непълнолетен, с неукрепнала психика, неоформена ценностна система и без ясна представа за реалностите в живота и последиците от действията му. Към онзи момент подс.Б. е бил без противообществени прояви, а в конкретния случай импулсивността и раздразнението му са взели връх над разсъдъка. Съгласно поддържаната от защитника теза, убийството не е било извършено по особено мъчителен за убитата начин. В обобщение се посочва, че присъдата е изцяло правилна и като такава следва да бъде потвърдена. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението поддържа протеста само в частта, в която се иска приложението на чл.24 от НК. Изразява становище, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин по отношение на квалифициращия признак за това, убийството да е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Според събраните доказателства, жертвата е починала от пет до седем минути чрез задушаване, но начина, избран от подсъдимия за умъртвяване на жертвата не покрива изискванията това задушаване да е станало постепенно. Прокуратурата не намира изключителност на случая по отношение на преживените болки и страдания от пострадалата, поради което приема, че не е доказан по несъмнен начин този квалифициращ признак. По отношение на искането за налагане на „доживотен затвор“ и за двете престъпления със съответната редукция, прокурорът счита, че принципно само за извършеното убийство може да се определи наказание „доживотен затвор“, което да бъде заменено с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и със съответната индивидуализация. Изразява становище, че деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност, но счита, че деецът не е непоправим. Намира също така, че следва да бъде приложен чл.24 от НК, като така ще се компенсира отрицателния факт на поглъщането с оглед индивидуализирането на двете наказания. Намира също така, че първият съд е допуснал процесуално нарушение като не е изпълнил задължителните писмени указания да мотивира в постановения акт защо не прилага чл.24 от НК. В този смисъл моли да бъде изменена присъдата, като бъде увеличено наказанието. Служебният защитник на подс.Б. – адв.М. поддържа изцяло позицията изразена във възражението от 29.09.2023г., подадено срещу протеста на прокуратурата. С оглед на процесуална икономия заявява, че при инкриминираното деяние не може да става дума за умисъл от страна на подс.Б., а по-скоро за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, при което осъзнаването на последиците настъпва впоследствие, видно от признаците на трайно влошаващото се състояние на подсъдимия. На следващо място посочва, че присъдата е убедително подкрепена от мотивите към нея и е правилна, законосъобразна, обоснована, балансирана във всяка нейна част и справедлива. По тези причини не намира основание за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която да бъде увеличено формалистично и необосновано наложеното наказание, за което пледира прокуратурата. Моли постановената присъда да бъде потвърдена. Подс.М. Б. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебният му защитник. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оставена в сила присъдата. Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста, допълнението към него, както и възражението срещу него, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното: Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното: За процесуална чистота, следва да се посочи, че при разглеждане на делото пред СОС, защитникът на подсъдимия е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което е било удовлетворено, като в съдебно заседание е било изслушано /по инициатива на съда/ единствено заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 481/2021 г. Изслушани са и обясненията на самия подсъдим. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените от обвинението свидетели, както и на вещите лица, изготвили заключенията на съдебномедицинската експертиза на живо лице /л.34, т.1 от ДП/, съдебно- химическите експертизи /л.113 и л.118, т.2 от ДП/, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.12-26, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, съдебно- психологическата експертиза /л.2-10, т.4 от ДП/ и на допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.49-62, т.4 от ДП/. Това съгласие на страните е одобрено от първостепенния съд на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК, след като е направена преценка за извършването на тези действия по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На основание чл.283, вр. чл.373 ал.1, вр. чл.372 ал.3, вр. чл.271 т.1 от НПК, окръжният съд е включил в доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на всички свидетели, извършени на досъдебното производство, заключенията на горепосочените експертизи и приложените писмени доказателствени средства. Въз основа на посочените доказателствени материали, както и на тези, които са били събрани и проверени от решаващия съд в хода на проведеното съдебно следствие, и след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, окръжният съд е приел за безспорно установена и относима към предмета на делото фактическа обстановка, която бе установена и от контролната съдебна инстанция: Подс.М. В. Б. е роден на ••••••••г. в гр.•••, обл.•••, с постоянен адрес в с.•••, ул.“•••“ № •, пребиваващ на адрес в гр.•••, ул.“•••“ № •, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен неосъждан, с ЕГН ••••••••••. През 2021 г. подсъдимият М. В. Б. учел в Професионална гимназия „Христо Ботев” в гр.•••. Живеел с майка си и братята си в гр.••• в дома на роднини. Преди това семейството му живеело в с.•••, в едноетажна тухлена постройка на ул.”26-та” срещу № 47. Подсъдимият често посещавал дома си в с.••• и оставал там сам за по няколко дни. На 04.06.2021 г. подсъдимият М. Б. отново бил в с.•••. Посетил местната кръчма, където заедно с приятели, употребил алкохол, след което тръгнал към дома си. Срещу неговият дом, на ул.”26-та” № 47, живеела малолетната пострадала В. Я. П. с нейното семейство, което се състояло от родителите й – свидетелите С. С. и Я. П., тримата й братя – П. П. на 17г., Е. П. на 10 г. и Е. П. на 4 г., както и сестрите й – свидетелките Г. П. на 16 г. и В. П. на 13 г. На този адрес живеели и братята и родителите на Я. П.. Пострадалата В. П. била родена на •••••••• г. и учила в първи клас в училище в с.•••. Подсъдимият М. Б. се познавал от години с пострадалата и нейното семейство. Когато бил в с.•••, подсъдимият посещавал често дома им и бил в приятелски отношения с единия от братята на пострадалата – свидетеля П. П.. На 04.06.2021г. следобяд, малолетната пострадала В. П. се прибрала в къщи от училище и излязла да играе навън в двора, който не бил ограден. С нея били и сестрите й Г. П. и В. П.. Двете поискали пари от майки им – свидетелката С. С., за да си купят сладолед. Когато тръгнали за магазина, те видели, че пострадалата В. П. била навън и си играела, а при нея бил дошъл подсъдимия М. Б.. Подсъдимият предложил на пострадалата В. П. да отидат в дома му и тя се съгласила. Двамата влезли в масивната тухлена постройка, която представлявала едностайно помещение, в което се влизало през врата от ПВЦ. В него имало две легла, диван, маса, гардероб, печка за отопление на дърва, шкаф с мивка. Подът на помещението бил покрит с килими, а леглата и дивана били застлани с покривки. Подс.Б. казал на В. П., че иска да правят секс, но тя отказала. Казала, че иска да си ходи и тръгнала да излиза от помещението, но подс. Б. я повалил на земята и свалил дрехите й от кръста надолу. След това смъкнал долнището на анцуга и бельото, с които бил облечен. С тялото си притискал тялото на В. П., което било по гръб на пода на земята. След това подс.Б. започнал да прави опити да проникне с половия си член във влагалището на пострадалата П., но не успявал. Тя се съпротивлявала и викала за помощ, но подсъдимият започнал продължително да притиска с дясната си ръка дихателните отвори на носа и двете й устни, при което тя не можела да си поеме въздух и настъпила асфиксия, която причинила смъртта й. При притискането на носа и устата й, подсъдимият счупил първи и втори зъби на горната й челюст. След като спряла дихателната дейност на В. П., подсъдимият с крак побутнал главата й, при което тя не показвала жизнена дейност. Тогава той й облякъл дрехите, които преди това бил свалил, с изключение на бикините, които свил и поставил между краката й под клиновете, завързал краката й в областта на глезените с черен кабел и увил тялото в синьо-бяла на цвят олекотена завивка, след което го поставил под меката част на дивана. Върху тялото поставил две дамски чанти, три броя тухли и две дървени дъски. Междувременно, майката на пострадалата В. П. - свидетелката С. С., била започнала да я търси. След като сестрите на пострадалата Г. и В. отишли за сладолед, свидетелката С. погледнала навън и видяла, че В. я няма. Започнала да я вика по име, обикаляла около дворовете на съседните къщи, отишла до полето в близост до тях, но не я открила. От съседните къщи излезли съседи и започнали също да търсят В.. Подсъдимият Б. също дошъл и започнал да успокоява свидетелката С., че ще намерят В.. Св. С. позвънила и на съпруга си – свидетеля Я. П., който бил с роднини за гъби в гората. Той, неговият син – свидетеля П. П., и техни роднини, между които свидетелите Б. А., Е. С., С. С., В. С., В. А. и П. А., също се включили в издирването на детето. По време на издирването, свидетелите Б. А. и Я. П. поискали да потърсят момичето в дома на подс. Б., но същият им казал, че изгубил ключа от входната врата. След продължилото настояване от страна на свидетелите, подсъдимият отключил входната врата, същите влезли вътре, огледали помещението, извикали по име момичето и излезли. Около 20, 00 часа на 04.06.2021 г., свидетелката С. подала в РУ на МВР Самоков, сигнал за това, че детето й В. П. е в неизвестност. Предприети били издирвателни мероприятия от сформирани групи, състоящи от служители на РУ Самоков – свидетелите П. М., С. К., Е. П., Г. С., И. И., Б. К., С. П., И. Б., Д. Г., П. Д., В. П., И. Т. и И. И.. Всички полицейски служители пристигнали на място и се включили в установяването на местонахождението на пострадалата В. П.. Свидетелят И. И. – младши оперативен работник в РУ Самоков, получил информация, че преди да изчезне, детето било забелязано заедно с подсъдимия М. Б.. След като разбрал коя е къщата му, се насочил към нея. Вратата била заключена, почукал, след което с помощта на метална маша я отворил и влязъл в къщата. След него вървял свидетелят В. П.. Вътре нямало ел. захранване и двамата светели с фенерчетата на мобилните си телефони. Свидетелят И. повдигнал тапицираната седалка на дивана и видял вързоп, от който се подавала дланта на малка човешка ръка. После повдигнал една от дамските чанти и видял част от човешко лице с дълга коса. Тогава разбрал, че това е тялото на издирваното момиче. Свидетелят И. веднага уведомил ОД на МВР. На 05.06.2021 г. бил извършен оглед от разследващ орган при ОД на МВР София /удостоверен в протокол – л.2-14, т.1 от ДП/, на мястото на престъплението – масивна тухлена постройка, находяща се на ул.”26-та” срещу № 47. Под разположеният на източната стена на помещението диван, били констатирани 2 броя дамски чанти, три броя тухли и две дървени цепеници, а зад тях по дължината на дивана е открита завивка в синьо-бял цвят, в която е установен трупа на пострадалата В. П.. С протокол за оглед на труп от 05.06.2021 г. /л.11-21, т.1 от ДП/ били иззети за разследването - дрехите от трупа на В. П., нокти от лява и дясна ръка от трупа й, косми от главата, кръв от трупа и дактилоскопни отпечатъци. Гореописаните вещи, приобщени като веществени доказателства в хода на образуваното досъдебно производство, били предмет на изследване по назначена, изготвена и впоследствие приобщена от първостепенния съд по реда на чл.283, вр. чл.372 ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /л.12-26, т.4 от ДП/. От заключението по тази експертиза е било установено, че при проведеното изследване на следата от биологична материя /клетъчен материал/ от ноктите от лявата ръка на пострадалата, същият е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на подс. М. Б.. От заключението било установено още, че при изследвания клетъчен материал от следните обекти – нокти от лява и дясна ръка на М. Б., обтривки от лява и дясна ръка на същия, бил установен смесен генетичен профил, съставен от алелите по изследваните генетични маркери, съдържащи се в ДНК профилите на В. П. и М. Б.. От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 481/2021 г. /л.36, т.1 от ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на В. Я. П. били установени следните травматични увреждания: кръвонасядания на долната и горната устни с отпечатък по лигавичната повърхност на горната устна на двата централни резци; избиване на първите в ляво и в дясно зъби на горната челюст; кръвонасядане на носа в областта на ноздрите; тежък оток на мозъка и на белия дроб; остър кръвен застой на вътрешните органи; кръвоизливи под конюктивите на двете очи; изразено циркулярно кръвонасядане на входа на влагалището без разкъсване на девствената ципа и проникване във влагалището; здрави стени на влагалището без кръвонасядания. Характерната морфологична находка /кръвонасяданията в областта на носа и двете устни, кръвоизливите по серозите, изпускането на тазовите резервоари, острия кръвен застой на вътрешните органи и отока на мозъка и белия дроб/ е дала основание на вещото лице да приеме, че смъртта на пострадалата се дължи на механична асфиксия от притискане на дихателните отвори. Според експертът, последните са били притиснати с предмет с гладка контактна повърхност – ръка или кърпа, за което свидетелства липсата на охлузвания по устните и кожата на носа на детето. Посочено е в заключението и, че вещото лице не е установило при аутопсионното изследване на пострадалата, данни за проникване във влагалището. Установени са били кръвонасядания в областта на влагалищния вход и по задната стена на пикочния мехур, получени от механично въздействие, при опит за извършване на полов акт, при което не е осъществено проникване /налице е здрава девствена ципа и ненаранени стени на влагалището, което предвид възрастта на пострадалата, не позволява извършването на полов акт без да се получат разкъсвания/. Експертът е заключил, че смъртта на В. П. е настъпила за по- продължителен период от време, при който в началото пострадалата е била в съзнание, осъзнавала е какво се случва с нея, както и прогресиращата невъзможност да си поеме дъх. При проведения разпит в съдебно заседание пред първия съд, вещото лице е допълнило, че непосредствено преди смъртта си, пострадалата е изпитвала интензивни болки и страдания. Извършена била и допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, която е потвърдила констатациите на описаната по-горе експертиза относно установените при аутопсионното изследване на трупа на В. П. травматични увреждания и механизма на тяхното получаване. Посочено било в заключението по тази експертиза, че всички установени увреждания при пострадалата са получени непосредствено преди смъртта, като единствено установеното охлузване на брадичката би могло да се получи след настъпване на смъртния изход, но то не е в причинна връзка с последния. Това означава, че в момента на причиняване на уврежданията в половата област на П., същата е била жива и впоследствие е настъпила механична асфиксия от запушването на външните дихателни отвори и смъртния изход. Според вещите лица, установените увреждания по лицето и по половия орган на П., съответстват същата да е била лице в лице с извършителя, но за да може той да приложи натиск с половия си орган, при който да се получат констатираните травматични увреждания в половата област на пострадалата, тялото й трябва да е било фиксирано върху твърда основа. Това е дало основание на експертите категорично да заключат, че пострадалата е била фиксирана към твърда повърхност /най-вероятно на пода на помещението/, а извършителят е бил лице в лице с нея. Във връзка с така даденото заключение, експертите от СМЕ посочили също, че за наличието на клетъчен материал с ДНК профил на подсъдимия Б. под ноктите на лява ръка на пострадалата, е възможно ръката й да е била в контакт с биологичен материал от подсъдимия, което може да се осъществи по няколко най-често срещани механизма: контакт с кръв; отлагане на ядроносни клетки от кожата /при повърхностен контакт или лигавица на Б. с ноктите на лявата ръка на П., могат да се отложат ядроносни клетки по ноктите й, без да има следи по извършителя/; отлагане на епителни клетки от устната кухина; отлагане на ядроносни клетки от биологични течности, каквато е и семенната течност /при извършване на опит за полов акт, натиск и триене в половата област на П. е възможно семеизпразване на извършителя и при контакт на лявата ръка на пострадалата със семенната течност, същата може да се отложи под ноктите й/. Изготвено било заключение на съдебнохимическа експертиза № А-429 /л.113, т.2 от ДП/, като било установено, че в изследваната проба от кръв, взета от трупа на В. П. не е било установено наличие на етилов алкохол. Назначената по делото съдебнохимическа експертиза № 429 /л.118, т.2 от ДП/, изследвала пробата кръв, взета от трупа на пострадалата П. за наличие на алкалоиди, барбитурати, салицилати и други лекарствени средства, не е установила наличие на такива. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 115/2021 г. /л.34, т.1 от ДП/, при прегледа на подсъдимия М. Б. не са б и л и установени травматични увреждания по главата, шията, тялото, крайниците и половата област. По отношение на подс. М. Б. била назначена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.2-10, т.4 от ДП/. От заключението й било установено, че подс. Б., въпреки непълнолетната си възраст, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си към момента на инкриминираното деяние. При експертното изследване, вещите лица са установили и достатъчно основания да изключат възможността подсъдимия да е действал в условията на лекомислие или увлечение. Посочили са и, че към момента на деянието той се е намирал в обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен. По делото била назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.49-62, т.4 от ДП/, която потвърдила констатациите на описаната по-горе, за липса при подсъдимия Б. н а психично заболяване. Посочено било единствено, че същият е имал епизоди на тревожно разстройство, с панически кризи и психогенни прилошавания, които разстройства са от невротичния спектър и не са психични заболявания в тесния смисъл на думата. Описаната фактическа обстановка, първостепенният съд приел за установена въз основа на непосредствено събраните в рамките на съдебното следствие доказателствени материали - съдебномедицинската експертиза на труп № 481/2021 г. и обясненията на самия подсъдим, на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които били приобщени по реда на чл.283, вр. чл.373 ал.1, вр. чл.372 ал.3, вр. чл.271 т.1 от НПК към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането на съответните протоколи, в които са били обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на всички разпитани свидетели, както и заключенията на съдебномедицинската експертиза на живо лице /л.34, т.1 от ДП/, съдебно-химическите експертизи /л.113 и л.118, т.2 от ДП/, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.12-26, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, съдебно психологическата експертиза /л.2-10, т.4 от ДП/ и на допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.49-62, т.4 от ДП/. За да обоснове решаващите си фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото обстоятелства, съставът на окръжният съд е дал вяра изцяло на показанията на свидетелите С. С., Я. С., Г. П., П. П., С. С., В. С., Е. С., В. А., и отчасти на обясненията на подсъдимия М. Б., депозирани от него в хода на съдебното следствие, които от своя страна са преки първични доказателствени средства. В подкрепа на гореизложените констатации по фактите, съдът приел и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С. П., И. Б., И. И., П. Д., Е. П., И. И., Б. К., П. М.; обективните находки, намерени при извършените огледи, както и заключенията на експертизите. Първостепенният съд взел предвид и показанията на свидетелите С. С., Я. С., Г. П., П. П., С. С., В. С., Е. С., В. А., които възприел и кредитирал, като правилно е посочил, че фактът на съществуващите близки /родствени и съседски/ отношения на тези свидетели с пострадалото лице В. П., не може автоматично да доведе до дискредитиране на техните показания, като необективни, заинтересовани и недобросъвестни. Първият съд приел, че не е налице никакво съмнение за тяхна пристрастност, заинтересованост и неправдивост при излагане на фактите от значение за делото, тъй като същите добросъвестно и обективно са възпроизвели възприятията си за различните етапи на случилото се. Съдът посочил, че между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, не били установени съществени противоречия, които да се налага да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/, не били открити и между отделните показания на тези свидетели. В частност, показанията на свидетелката Г. П. са източник и на съществен, от значение за процеса факт – че същата е видяла последно пострадалата да си говори с подс.Б. в двора на къщата им, като малко след това тя /пострадалата/ изчезнала. Така, свидетелката Г. П. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд, категорично заявила следното: „Когато тръгвахме с В., аз видях, че към В. се приближи един наш съсед и роднина – М.. Ние отидохме към центъра, а М. остана да говори с В. П.ед къщата ни. Когато се върнахме след около 20 минути, играчките на В. бяха пред къщата, а нея я нямаше”. В този смисъл са и показанията на св. С. С., който също дава сведения /макар и производни/ за обстоятелството, че подсъдимия и пострадалата са били заедно въпросния ден, непосредствено преди последната да изчезне. Показанията на свидетелите С. С., Я. С., П. П., С. С., В. С., Е. С., В. А. съдът основателно приел като източник на преки фактически данни за времето и мястото на извършване на деянието; за предхождащите деянието отношения между подсъдимия и семейството на пострадалата /подсъдимия бил техен роднина и често посещавал дома им/; за факта, че въпросния ден подсъдимият участвал заедно с роднините на пострадалата в предприетото издирване на същата; за обстоятелствата, относно мястото и разположението на установения труп на пострадалата; за поведението и конкретните действия на подсъдимия след откриването в къщата му на трупа на пострадалото дете /същия избягал и се укрил в ромската махала/. Въззивната съдебна инстанция установи, че по отношение на описаните факти, коментираните гласни доказателствени източници са подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: свидетелските показания на полицейските служители С. П., И. Б., И. И., П. Д., Е. П., И. И., Б. К., П. М., които пресъздали преките си възприятия при пристигането им на мястото на произшествието /свидетелите И. И. и П. Д. открили трупа на пострадалата в къщата на подсъдимия, а останалите свидетели участвали в действията по издирването на пострадалата и задържането на подсъдимия/; обективните находки, описани в протокола за оглед на местопрестъплението /л.2-14, т.1 от ДП/, относно обстоятелствата, касаещи разположението, мястото, външния вид на установения труп на пострадалата и откритите върху него вещи – 2 бр. дамски чанти, 3 бр. тухли и цепеници; приобщените при извършеният оглед на трупа на пострадалото дете веществени доказателства, удостоверени в съставен протокол /л.11-21, т.1 от ДП/ - иззетите дрехи на пострадалата и нокти от лявата и дясната й ръка; заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /л.12-26, т.4 ДП/, която установила, че следата от биологична материя върху посочените обекти /нокти от лява ръка на пострадалата/ произхожда от подс.Б.; съдебно-медицинските експертизи, дали заключение за характера, морфологията и механизма на причиняване на нараняванията на пострадалата, довели до смъртта й; заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която категорично е потвърдила казаното от подсъдимия за употребен от него алкохол въпросния ден; обясненията на подс. М. Б., касаещи твърденията му, че се е опитал да осъществи полов акт с пострадалата, противно на волята й и че е умъртвил същата. Въз основа на изложеното, първостепенният съд правилно се доверил на коментираните свидетелски показания, тъй като оценката им за достоверност се базира на съдържанието на горепосочените доказателствени източници. Решаващият съд дал вяра и на показанията на свидетелите С. П., И. Б., И. И., П. Д., Е. П., И. И., Б. К., П. М., като взел предид, че те са незаинтересовани от изхода на делото и напълно добросъвестно и правдиво са възпроизвели възприетите от тях обстоятелства, за които са разпитвани и които имат отношение към предмета на делото. Чрез показанията им са потвърдени несъмнено установените по делото факти и обстоятелства, относно предприетите полицейски действия по издирването и откриването на трупа на пострадалата П., мястото на намирането му /под дивана в къщата на подсъдимия/, състоянието при което е намерен /положение, поза, дрехи, следи, петна, наличните наранявания/, констатираните предмети около трупа, присъствието на подсъдимия на мястото на произшествието /неговите поведение, действия, думи/. Първоинстанционният съд, при преценка обясненията на подсъдимия М. Б. /както тези, дадени в хода на съдебното следствие, така и тези приобщени от първата фаза на процеса по реда на чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК/, е взел предвид двойнствената им природа - на процесуален способ и средство за осъществяване на защита, а от друга на доказателствено средство за фактите, които установяват. Поради това дадените от подсъдимия сведения за случилото внимателно са анализирирани, като са били съпоставени с други източници на доказателства. Съобразявайки тези особености, окръжният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия Б., в частите, в които установяват обстоятелствата, относно посещението му въпросния ден в двора на къщата на пострадалата, където последната си играела; отвеждането й в дома на подсъдимия; извършения от подсъдимия, противно на нейната воля, опит да се съвкупи с нея; осъщественото умъртвяване на пострадалата; действията му след това – увил трупа й в одеяло и го скрил под дивана в къщата, тъй като тези обяснения са източник на доказателства за посочените значими за процеса факти. Тези обяснения на подсъдимия били обсъдени във връзка с другите доказателствени материали, които били възприети и кредитирани, като било констатирано пълното им съответствие с тях, и в частност - с показанията на свидетелите Г. П., С. С., Я. П., П. П., С. С., о т които се потвърждават изнесените от подсъдимия факти, относно присъствието му заедно с пострадалата в двора на къщата на семейството й, проведените разговори помежду им, отношенията между подсъдимия и семейството на пострадалото дете; с показанията на свидетелите И. И. и П. Д. – полицейските служители, които открили трупа на детето, увит в одеяло и поставен под меката част на дивана в къщата на подсъдимия; с обективираните в съответните протоколи, огледи на местопроизшествието и на трупа на пострадалата; със заключенията на съдебномедицинската експертиза на трупа на жертвата /л.36, т.1 от ДП/ и допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, съдържащи данни за установени кръвонасядания в областта на влагалищния вход, както и по задната стена на пикочния мехур на пострадалата, получени от механично въздействие при опит за извършване на полов акт, при който не е осъществено проникване; заключението на СМЕ на веществени доказателства /л.12-26, т.4 от ДП/, достигнала до извод, че следата от клетъчен материал от ноктите на лява на ръка на пострадалата, произхожда от подсъдимия. Въз основа на описаната доказателствена съвкупност, решаващият съд приел, че в обсъжданата им част обясненията на подс. М. Б. следва да бъдат кредитирани, като правдиви и отговарящи на действителното фактическо положение. В останалата им част, относно твърденията на подсъдимия Б., че е умъртвил пострадалата, като й нанесъл удар с чук по главата, обсъжданите обяснения на подсъдимия, съдът основателно не приел за достоверни. Настоящата съдебна инстанция също счита, че в тази им част, обясненията на подсъдимия са объркани, непоследователни, колебливи и не са достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях факти. Съдът отбелязал и тяхната противоречивост с тези, депозирани от подсъдимия в първата фаза на процеса и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК, в които същият е твърдял, че е ударил момичето с брадва по главата. Не на последно място, правилно съдът не дал вяра на обясненията на подс. Б. в коментираната им част, като отчел несъответствието на тези гласни доказателствени източници с данните, съдържащи се в експертните заключения. Така, в обясненията си пред първия съд, подсъдимият посочил, че е умъртвил пострадалата, удряйки я с чук по главата, докато в приобщените по съответния процесуален ред обяснения от досъдебното производство, той е заявил, че е ударил момичето с брадва по главата. Тези твърдения на подсъдимият по категоричен начин са били опровергани от съдържащите се в съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалата, данни за установените при аутопсията й телесни увреждания, стоящи в генезата на смъртта и от допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, дала заключение за механизма на причиняване на същите. В частност, по експертен път е било установено, че смъртта на пострадалата П. се дължи на механична асфиксия, настъпила от притискане на дихателните отвори с предмет с гладка контактна повърхност, каквато е ръката. Установено било и, че причинените увреждания в половата област на пострадалата имат прижизнен характер, т.е. в момента на причиняването им тя е била жива и впоследствие е настъпила механичната асфиксия от запушването на външните дихателни отвори и последвалия смъртен изход. Изложеното означава, че не са били установени по експертен път обективни находки от нанесени на пострадалата П. удари с чук или брадва, каквито подсъдимия твърди, че е причинил. При това положение правилно съдът приел, че следва да даде вяра на заключенията на извършените съдебномедицински експертизи, а не на коментираните гласни доказателствени източници. От доказателственият материал, събран по делото, съдът ценил и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като те са б и л и изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон. Съдът възприел изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалата /л.36, т.1 от ДП/, съдебномедицинската експертиза на живо лице /л.34, т.1 от ДП/, съдебно- химическите експертизи /л.113 и л.118, т.2 от ДП/, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.12-26, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.34-43, т.4 от ДП/, съдебно- психологическата експертиза /л.2-10, т.4 от ДП/ и допълнителната съдебно- психиатрична и психологична експертиза /л.49-62, т.4 от ДП/. Посочените експертни заключения са били оценени като обективни, обосновани и професионално изготвени от вещи лица в кръга на тяхната компетентност. С оглед на останалите доказателства по делото, тъй като не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни, като освен това не са оспорени от страните. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, е било установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият М. Б. на 04.06.2021 г., в с.Ковачевци, община Самоков, Софийска област, в масивна тухлена постройка на ул.“26- та“ срещу № 47, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил малолетната В. Я. П., с ЕГН ••••••••••, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1, т.4, във вр.с чл.115, вр. чл.63 ал.1, т.1 и т.2 от НК. От обективна страна, безспорно и категорично е установено, че подсъдимият на посочените по-горе време и място, продължително е притискал дихателните отвори на устните и носа на пострадалата В. П., вследствие на което е настъпила механична асфиксия, довела до смъртта й. През това време пострадалата отначало е била в съзнание, като е осъзнавала какво се случва с нея, както и прогресиращата невъзможност да си поеме въздух. В резултат именно на получената механична асфиксия от посоченото физическо въздействие от страна на подсъдимия върху организма на пострадалата, е настъпила смъртта й. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия Б. /притискането с ръка на дихателните отвори на пострадалата/ и настъпването на смъртта на В. П.. От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.115 НК, тъй като пострадалата В. П. не е била навършила 14-годишна възраст към момента на деянието, т.е. била е малолетна. Първостепенният съд не се е съгласил с обвинителната теза, относно оценката на престъпната деятелност на подсъдимия М. Б. при квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.63 ал.1, т.1 и т.2 от НК - умишленото умъртвяване на пострадалата да е извършено по начин, който е причинил на последната изключителни по своя характер болки и страдания, т.е. убийството да е извършено по особено мъчителен начин за убитата. За да мотивира това свое виждане, решаващият съд е посочил, че за да е налице посочената квалификация, правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че следва да се установи чрез доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалото лице са особени /прекомерни/ и той преди да умре е изживял извънредни /изключителни по характер/ мъки, болки и страдания, в един по- продължителен период от време, че те са в по-висока степен от свойствените за такива за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт. В тази насока съдът е изложил довод, че не всяко убийство, при което жертвата е изпитвала силни болки и страдания преди настъпването на нейната смърт, позволява квалифицирането на деянието като извършено по „особено мъчителен начин”, тъй като следва да бъде доказано по сигурен начин, че страданията са необичайни по своя интензитет и са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта, при това те трябва да са ясно съзнавани от извършителя на деянието - че начинът и средството, с които умъртвява жертвата ще й причинят нечовешки мъки и страдания до настъпване на биологичния й край, като цитирал съдебна практика. Въззивната съдебна инстанция не се съгласява с тези доводи на решаващия съд. От фактическите данни по делото е било установено, че смъртта на пострадалата се дължи на механична асфиксия, причинена от притискане на дихателните й отвори с ръка от страна на подсъдимия, като причинно-следствения процес се е развил в рамките на 5 до 7-10 минути. В дадените разяснения в съдебно заседание пред СОС от 17.07.2023 г./, експертът, изготвил СМЕ на трупа на пострадалата пояснил, че през този времеви период, пострадалата е била в съзнание, като е изпитвала „интензивни болки”. Според въззивният съд, именно в този интервал от време, пострадалата П. е осъзнавала какво се опитва да й причини подс.Б. – да я изнасили /след като тя му е отказала да правят секс/, осъзнавала е, че той е по-силен от нея и че се опитва да преодолее съпротивата й. Още по- ужасяващо е осъзнаването от нейна страна, че не може да поеме въздух, поради притискане с ръка от страна на подсъдимия на устата и носа й, до такава степен, че са били счупени предните й зъби, което е било съпроводено с големи болки, поради опита да бъде изнасилена. Не е било взето предвид от решаващият съд, че пострадалата е била едва на 8 години /ненавършени 14 години/, което освен, че е квалифициращо обстоятелство по смисъла на закона, е факт, свързан с крехкостта на детската психика. Пострадалата П. е осъзнавала какво се опитва да извърши с нея подс.Б. по изключително брутален начин, което съпроводено с лишаването й от възможност да се съпротивлява и най-вече с възможност да диша, което е продължило 5-7 до 10 минути, води до извод за настъпила смърт по особено мъчителен начин. Тя безспорно е имала време и възможност да разбере какво се случва с нея и какво я очаква, като е изпитвала ужас от това, че е безпомощна и сама, опитвала е да вика за помощ, възприела е намерението на подс.Б., осъзнавале е, че той иска да я изнасили и убие, борела се е за живота си и несъмнено наред с физическите болки и страдания е преживяла и изключителни страдания, като е изпитвала ужас от случващото се, съзнавайки, че ще умре. В подкрепа на изложеното е установеното от експертизата, че всички наранявания са причинени приживе на пострадалата. Механизмът на извършеното, придружено с опит за изнасилване са причинили особени и изключителни мъчителни болки и страдания на жертвата. Именно въз основа на тези факти, относно начина и механизма на причиняване на смъртта на пострадалото лице, сочещи на „особено мъчителен начин” и открояващи конкретното деяние от останалите престъпления от този вид, съставът на САС прие, че е налице претендираната от държавното обвинение правна квалификация. Верни са изводите на първостепенния съд, че о т субективна страна, подсъдимият М. Б. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подс. Б. е съзнавал, че деянието му е от естество да причини смърт на пострадалата П., тъй като в съзнанието си той е имал конкретни представи, че с продължителното притискане с ръка на дихателните отвори на устните и носа на пострадалата, ще й причини задушаване, което ще доведе до биологичната й смърт. Подсъдимият е съзнавал също, че пострадалата е малолетна, т.е. ненавършило 14-годишна възраст лице и е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние – смъртта на пострадалата В. П. и е искал тяхното настъпване. Според въззивната съдебна инстанция е безспорно установено по делото, че подс. М. Б. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението. Правилно първият съд се е позовал на съдебната практика и правната теория относно вината, според които данните за психическото състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните изявления на дееца и от субективните му преценки, а от онези факти от обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия /бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения престъпен резултат. В този смисъл, съдът коректно е преценил в съвкупност всички безспорно установени факти и обстоятелства индивидуализиращи деянието и последиците от него, включително предшестващото поведение на подсъдимия, характера и интензитета на престъпната дейност, които са изведени от насоката, мястото и силата на упражненото въздействие върху организма на пострадалата, използваното средство. Явното намерение на подсъдимия Б. да умъртви пострадалата П. се обективира от неговите фактически действия – същият повалил пострадалата по гръб на пода в стаята и притискал с тялото си нейното; подсъдимият продължително притискал с ръка дихателните пътища на пострадалата, причинявайки по този начин запушването им и спиране на дишането; пострадалата П. била 8-годишно дете, чието телосложение било недоразвито с оглед възрастта й и значително по-слабо от това на подсъдимия. Прекият умисъл на подсъдимия да лиши от живот пострадалата, като й причини задушаване, е изведен и от интензитета на упражненото от страна на подсъдимия физическо въздействие върху организма на пострадалата – същият притискал с голяма сила дихателните отвори на устата на пострадалата за период от 7-10 минути, за което свидетелстват констатираните от СМЕ /л.35-43, т.4 от ДП/ данни за счупване на първи и втори зъб на горната челюст в зоната на кореновата шийка и липсата на самите зъби при пострадалата. Правилно е оценено, че в случая не се касае само до допускане от страна на подсъдимия на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпването на общественоопасните последици /допускането на престъпният резултат означава също, че макар и възможен този резултат, не е непременно неизбежен/. В настоящия случай обаче, позовавайки се на описаните конкретни факти, изведени от доказателствените източници, въззивният съд се съгласява с първия съд, че подс. Б. напълно е съзнавал, че от деянието му ще настъпи с положителност умъртвяването на жертвата, поради което счита, че убийството е извършено при пряк умисъл. Въз основа на всичко гореизложено, въззивния съд прие, че подс. М. Б. с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.116 ал.1, т.4 и т.6 вр. чл.115, вр. чл.63 ал.1, т.1 и т.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, така, както е описано и в обвинителния акт, внесен от прокуратурата. САС не споделя изводите на решаващия съд, че извършеното деяние от подс.Б. не покрива критериите на квалифициращия признак по т.6 на чл.116 ал.1 от НК - „особено мъчителен начин“, като в тази насока изложи своите доводи. Неправилно подс.Б. е бил оправдан в това да е извършил деянието по „особено мъчителен начин“ за пострадалата П., поради което и постановената от СОС присъда следва да бъде коригирана в тази й част. За престъплението по чл.116 ал.1 т.4 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК, законът предвижда три алтернативни санкции – лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Когато подсъдимият е непълнолетен, наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се заменят на основание чл.63 ал.1, т.1 от НК с лишаване от свобода от 3 до 10 години, а наказанието лишаване от свобода от 15 до 20 години се заменя на основание чл.63 ал.1, т.2 от НК с лишаване от свобода до 5 години. След като съдът определи измежду алтернативните санкции по чл.116 от НК, вида на наказанието, което следва да се наложи на непълнолетния подсъдим, трябва да редуцира същото по реда на чл.63 от НК и в така определените при условията на чл.63 ал.1, т.1 и т.2 от НК рамки, следва да индивидуализира наказанието му /Р. № 50/1978 г. 1 н.о. ВС/. Правилно е било посочено от първостепенният съд, че съобразно разпоредбите на чл.38 ал.1 от НК и чл.38а ал.2 от НК, наказанията „доживотен затвор без замяна” и „доживотен затвор“ се налагат само на лица извършили изключително тежко престъпление, като преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи особена /изключителна/ степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите случаи. Тази оценка обхваща всички обстоятелства, извън квалифициращите убийството по чл.116 от НК /в този смисъл Р № 134/2011 г. на 1 н.о. ВКС/. Това означава многобройност или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което е необходимо случаят радикално да се отклонява от обичайния с тази квалификация /Р № 267/1983 г. на 2 н.о. на ВС/. В конкретния случай, според решаващия съд, извършеното от подс. Б. престъпно деяние, като посегателство против живота на друго лице, само по себе си се отличава с висока степен на обществена опасност, като с оглед особеностите на конкретното деяние /причини за извършването му, начин на извършване, средство за извършването му, настъпили вредни последици от него/, то надхвърля обществената опасност на други такива деяния от посочения вид. Най-напред, изключителната тежест на извършеното е възможно да се разкрие чрез наличието на множество квалифициращи обстоятелства, които в случая са налице – убийството е извършено при два квалифициращи признака, обосноваващи правната квалификация по чл.116 ал.1, т.4, пр.2 и т.6 вр. чл.115 от НК. Убийството на жертвата е извършено по време на осъществяване на опита за нейното изнасилване, като за да се наложи наказание доживотен затвор, е необходимо да се установи, че убийството е изключително тежко, защото само по отношение на него е възможно определянето на това наказание. От заключението на СППЕ е било установено, че подсъдимият се развива в добри социално-битови условия, но при социална и педагогическа запуснатост – повтарял осми клас, поради нежелание да ходи на училище; няма изградени учебни и трудови навици; нивото на отговорност е твърде ниско, но е в състояние да дава реалистична оценка на собствените си прояви и да предвижда последиците от тях. Значение за цялостното нервно-психическо развитие и съзряване на подсъдимия, имат неблагоприятните психосоциални фактори като ниския социален статус, педагогическата и социална запуснатост, ранното приобщаване към неприемлив стил на живот – ранна сексуализация при пълно неглижиране на социалните отношения. Към момента на деянието, подсъдимият е бил във възрастов преход, личността му е била все още в процес на оформяне и съзряване. Съвкупната оценка на всички тези обстоятелства, не е дала основание на съставът на СОС да приеме, че е наложително подсъдимия М. Б. да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края на живота му, а с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК, за подходящо за подсъдимия наказание е приел по-лекото, алтернативно по вид, а именно „лишаване от свобода”. Този извод на първостепенният съд не се споделя от контролната съдебна инстанция. При възприетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия Б. деяние по чл.116 ал.1 т.4 пр.2 и т.6 от НК вр.чл.115 вр.чл.63 ал.1 т.1 от НК, законодателят предвижда следните наказания – доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода, като в случая предвид непълнолетието на подсъдимия се извършва редукция на чл.63 ал.1 т.1 от НК. Съобразно предвидената редукция, за наказанието доживотен затвор без замяна и доживотен затвор се прилага наказание лишаване от свобода от три до десет годин, в които рамки следва да бъде извършена индивидуализация и да се отсъди конкретния размер на наказанието, който ще изпълни целите на чл.36 от НК. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Б., първият съд е взел предвид като отегчаващи вината обстоятелства, че същият е извършил деянието в съвкупност с друго престъпление – опит за изнасилване на пострадалата; фактът, че е посегнал на близък човек – с роднините на пострадалата подсъдимия е поддържал близки отношения, като често е гостувал в дома им; поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието /проявеното от него хладнокръвие и коравосърдечие/ – същия завил трупа на жертвата в одеяло и го скрил под дивана в къщата си, а след това заедно с близките на момичето, участвал в мероприятията по издирването й; състоянието на обикновено алкохолно опиване, в което се е намирал подсъдимия към момента на извършване на деянието, което е улеснило извършването му. Въззивният съд споделя изложените доводи, като следва да се добави и ниската възраст на пострадалата в рамките на малолетието /на осем години/, както и наличието на две квалифициращи обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подс. М. Б. обстоятелства, правилно били оценени от първия съд чистото му съдебно минало, изразеното от него в съдебно заседание разкаяние и съжаление за извършеното, особеното невротично състояние /разстройство/, в което същия изпаднал след деянието. Взет бил предвид приносът на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото. След анализ на описаните смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимия Б. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, въззивната съдебна инстанция прецени, че размера на наложеното му наказание лишаване от свобода следва да бъде определен при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства - близък до максималния такъв, предвиден в особената част на НК за конкретното престъпление, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години. Така определеното наказание, според съдебният състав е съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в най-пълна степен би удовлетворило целите, визирани в чл.36 от НК. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, бе установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият М. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152 ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.18 ал.1, пр.1, вр. чл.63 ал.1, т.2 от НК, като на 04.06.2021 г., в с.Ковачевци, община Самоков, Софийска област, в масивна тухлена постройка на ул.“26-та“ срещу № 47, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - В. Я. П., с ЕГН ••••••••••, ненавършила 14 - години, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. От обективна страна са засегнати обществените отношения, свързани с личната телесна и полова неприкосновеност на личността. Изпълнителното деяние “съвкупление с лице от женски пол, принудено към това от дееца със сила и заплашване” се осъществява с два акта /двуактно престъпление/, като субектът принуждава жертвата към съвкупление със сила или заплашване. От обективна страна, по делото безспорно се установи липсата на валидно от гледна точка на закона съгласие от страна на пострадалата за осъществяването на полов акт с подсъдимия. Безспорно е било установено, че именно поради липса на съгласие и мотивираната от това съпротива на пострадалата, подсъдимия Б. упражнил върху същата физическа принуда с посочената цел – съвкупление. Употребата на сила като признак от обективната страна на престъплението “изнасилване”, в случая е било осъществено от подс.Б., като същият е упражнил физическо въздействие върху личността на пострадалата В.а П., изразяващо се в повалянето й на пода в къщата и притискането на тялото й към земята с тялото на подсъдимия. Първият съд приел за установено по безспорен и категоричен начин също, че подсъдимият е направил опит да осъществи и втория акт от изпълнителното деяние на престъплението “изнасилване” – съвкупяване с лице от женски пол, т.е. да осъществи полово сношение с пострадалата, но по независещи от него причини не успял /не го довършил/ - съответстващото за възрастта й недоразвитие на половия й орган, еластичността и резистентността на тъканите на тазовото дъно, възпрепятствали проникването на половия орган на подсъдимия във влагалището на пострадалата. От обективна страна е налице и квалифициращо обстоятелство, тъй като към момента на извършване на деянието, пострадалата В. П. била малолетна /на осем години/, т.е. ненавършило 14-годишна възраст лице. Не се спори от страните, че от субективна страна подс. Б. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че пострадалата П. е малолетна и не е съгласна да се съвкупява с него, разбирал е принудителния характер на употребеното от негова страна насилие и е целял чрез него да сломи съпротивата на пострадалата и да извърши полов акт. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият Б. е съзнавал всички тези обстоятелства, съдът взел предвид данните по делото, установяващи конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия е изведен от характера на извършените от него конкретни действия и телодвижения, от медико-биологичните характеристики на причинените на пострадалата телесни увреждания, както и от начина, по който са й били причинени. За престъпление по чл.152 ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ до 20 /двадесет/ години, които след приложение на чл.63 ал.1 т.2 от НК са в размер от 5 /пет/ години лишаване от свобода. Въз основа на описаните съображения, съставът на СОС признал подсъдимия за виновен и в извършването на описаното по-горе престъпление по чл.152 ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.18 ал.1, пр.1, вр. чл.63 ал.1, т.2 от НК, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, и след законовата редукция по чл.63 ал.1, т.2 от НК, му определил наказание о т 4 /четири/ години лишаване от свобода, което напълно се споделя от контролната съдебна инстанция. При индивидуализиране на наложеното на подс. Б. наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчел като отегчаващи вината и отговорността му, следните обстоятелства – деянието е осъществено в съвкупност с друго тежко престъпление /това по пункт първи от обвинителния акт/; обстоятелството, че е посегнал на близък човек – с роднините на пострадалата подсъдимия е поддържал близки отношения, като често е гостувал в дома им; поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на цялостната му престъпна деятелност - проявеното от него хладнокръвие и коравосърдечие – след като я умъртвил, същия завил трупа на жертвата в одеяло и го скрил под дивана в къщата си, а след това заедно с близките на момичето, участвал в мероприятията по издирването й; състоянието на обикновено алкохолно опиване, в което се е намирал подсъдимия към момента на извършване на деянието, което е улеснило извършването му. Като смекчаващи вината на подс. Б. обстоятелства, решаващият съд приел изразеното от него критично отношение към извършеното и изказаното съжаление, чистото му съдебно минало, процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно производство, което се споделя от настоящата инстанция. След анализ на смекчаващите и отегчаващите вината на подс. Б. обстоятелства, степента му на обществена опасност и на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер, близък до максималния такъв за наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление, след законовата редукция по чл.63 от НК /при лек превес и относителна тежест на утежняващите над облекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства/, като по този начин наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. Поради това, че престъпните деяния, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, са били извършени от подсъдимия М. Б. в условията на реална съвкупност, на основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените му за всяко от тях наказания, което обаче следва да бъде коригирано, тъй като въззивната съдебна инстанция определи наказание за престъплението по чл.116 от НК лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години, поради което и най-тежкото общо наказание е лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години. Правилно съдът е преценил, че в случая е наложително подс.М. Б. да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му най-тежко наказание от 8 /години/ лишаване от свобода, още повече, че не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 НК за отлагане на изпълнението му. В протеста срещу присъдата на окръжния съд, прокуратурата посочва, че и двете наказания, определени на под.Б. са несправедливи, поради което се прави искане за увеличаването им в максималния размер, предвиден в закона. Иска се определяне на наказание доживотен затвор за убийството и след редукцията по чл.63 ал.1 т.1 от НК – да бъде отмерено наказание в размер на 10 /десет/ години лишаване от свобода, а за опита за изнасилване – петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано на 5 /пет/ години. С протеста е поискано утежняване положението на подс.Б. чрез приложението на чл.24 от НК. Контролната съдебна инстанция изложи по-горе своите съображения относно вида и размера на наложените на подс.Б. наказания, като прие, че са налице основания за увеличаване размера на наказанието за престъплението по чл.116 от НК и го увеличи на 8 /осем/ години лишаване от свобода. Според настоящия състав на САС, е основателно искането в протеста /който не е оттеглен в съдебно заседание/, направено от прокуратурата за приложение на чл.24 от НК. Подс.Б. е извършил две престъпления в реална съвкупност, като и двете се отличават с изключително висока степен на обществена опасност и засягат най-важните сфери на обществените отношения. По-горе бяха изложени подробни съображения относно механизма на извършване на двете престъпления, който сам по себе си показва висока степен на обществена опасност и е основание за приложение на чл.24 от НК. Високата степен на обществена опасност на извършените от подсъдимия деяния е изводима и от факта, че той е извършил убийството в съвкупност с друго престъпление – опит за изнасилване на пострадалата П.. Високата степен на обществена опасност на дееца се обосновава от поведението на подсъдимия, както по време на извършване на деянията, така и след тях, като се опитал да заблуди както роднините на пострадалата, така и органите на полицията, като дори първоначално отказал да отвори къщата, лъжейки, че е изгубил ключа. Не на последно място, при определяне на вида и размера на наказанията, следва да се търси баланс, така че санкцията да не е прекомерна, но и да не е снизходителна, за да може да се постигне търсения поправителен ефект за дееца и защита на обществото. Поради тези съображения, въззивният съд не може да сподели доводите на защитата на подсъдимия, изложени в съдебно заседание, че става дума за „случайно деяние“ и че подсъдимият е бил непълнолетен, с неукрепнала психика, неоформена ценностна система и без ясна представа за реалностите в живота и последиците от действията му, а в конкретния случай импулсивността и раздразнението му са взели връх над разсъдъка. Последното твърдение се оборва от заключението на изготвената и приета без възражения от страните СППЕ и установяваща, че подс.Б. е разбирал свойството и значението на извършеното и може да носи наказателна отговорност за него, независимо от непълнолетието си. Останалата доказателствена съвкупност и направеният анализ категорично опровергават тезата за извършено „случайно деяние“ от страна на подсъдимия. Отчетени са били от първия съд всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но при определянето на вида и размера на наказанието, следва да се има предвид не само специалната, но и генералната превенция, предвидена в закона. Наказанието се налага за да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на закона, а другата цел на наказанието е да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. На следващо място, с наказанието трябва да се въздейства превъзпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С извършеното престъпление са засегнати важни обществени отношения, свързани с най-ценното човешко благо – живота и телесната неприкосновеност на личността, което отличава деянието с висока степен на обществена опасност. Наред с това, САС счита, че следва да се коментира поведението на дееца, начина на живот, механизъм на извършване на престъпленията и не на последно място – действия след извършването на деянията. Ето защо, въззивната съдебна инстанция счита, че определеното на подс.М. Б. общо най-тежко наказание от 8 /осем/ години лишаване от свобода следва да бъде увеличено на осн.чл.24 от НК с 4 /четири/ години, като подсъдимия следва да изтърпи общо 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода. По този начин, според САС ще бъдат изпълнени в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. На основание чл.191 ал.2 от ЗИНЗС, следва да бъде определен първоначален “общ“ режим за изтърпяване, на така определеното най-тежко наказание от 8 /осем/ години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. В. Б.. На основание чл.59 ал.1 от НК, правилно е било приспаднато времето, през което подс.Б. е бил задържан, а именно от 04.06.2021 г. до влизане в сила на присъдата. Правилно, с оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. В. Б. да заплати в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 8 195, 90 лева, както и по сметка на Софийски окръжен съд - направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 170 лева. Въззивната съдебна инстанция не намери да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният съдебен акт, като той следва да бъде изменен само по отношение на размера на наложеното на подсъдимия М. Б. наказание за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.2 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК, както и относно приложението на чл.23 ал.1 от НК и чл.24 от НК. Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.3 вр.чл.337 ал.2 т.1 от НПК, Софийски апелативен съд