Решение № 4162 от 25.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5967/2023 г.

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Делото е образувано по жалба с вх.№12781/24.03.2023 година, подадена от „С.П.“ ООД, ЕИК •••••••, чрез адв. Ж.Н., длъжник по изпълнително дело №20238600400027 по описа на ЧСИ В.М., рег.№860 на КЧСИ, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в електронно писмо от 14.03.2023 година, с което на длъжника за възложени в тежест разноски в размер на 1 2440, 40лв. и определената по т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. В жалбата се твърди, че от постановлението не става ясен начина на определяне на дължимите разноски, като заявява, че същите са прекомерни и определени при неспазване на принципа на съразмерност. Основанието за твърдението за незаконосъобразност на атакуваното постановление е, че липсва яснота за определяне на размера на същите, тъй като ЧСИ не е посоли какви разноски по пера начислява; твърди, че са начислени разноски и такси за изпълнителни способи, каквито не са послужили за събиране на дълга; по делото са наложени множество запори на вземания на длъжника и движими вещи, без да има доказателства, че взискателят е заплатил авансови такси за тези ограничителни мерки; предварително са начислен такси за вдигане на обезпечителни мерки, които към този момент не са дължими; твърди наличие на несъразмерност на осъществените от ЧСИ действия, водещи до кумулиране на разноски, защото пред този ЧСИ има още две изпълнителни дела между същите страни, като по тези три общо изпълнителни дела държавата е присъединен взискател с вземане от 512 000лв. и в случая е налице обезпечаване три пъти на едно и също вземане, което е обезпечено и от самата държава; налице е пристъпване към изпълнение по отношение на активи на длъжника, които са обект на неприключило изпълнение по ДОПК, по аргумент от нормата на чл.191, ал.1 ДОПК, поради което за изпълнение спрямо тези вещи ЧСИ не може да начислява такси. Моли съда да отмени атакуваното постановление и присъди на длъжника разноските по това дело. В срока за отговор на жалбата е постъпило възражение от З.И. К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д.Д.. С това възражение насрещната страна в процеса оспорва твърдението на длъжника за наличие на неяснота относно начина на формиране на сумата за разноски; твърди, че при задължение към НАП, което е над 1 000 000лв. е нормално на длъжника да бъдат възложени разноските за всички предприети изпълнителни действия; не спори, че по делото са наложени множество запори върху активи- вземания и движими вещи на длъжника, но това било сторено по настояване на самия длъжник; твърди, че е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да извърши всички действия, които счете за необходимо, за да бъде удовлетворено вземането на взискателя, като не оспорва, че не е внасял авансово такси, защото му било пояснено, че такива не следва да бъдат внасяне предварително, като се позовава на нормата на чл.79, ал.2 ГПК; твърди, че начисляването на такси за вдигане на запорите, защото при събиране на дълга ЧСИ вдига тези ограничителни мерки дължимите за това такси не могат да останат за взискателя или съдебния изпълнител; оспорва да е налице несъразмерност на разноските, спрямо размера на дълга; по отношение на предприетите действия от ЧСИ не е имало информация за действията на публичния изпълнител. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника, а ако приеме същата за основателна и я уважи, то да не присъжда разноски в това производство. ЧСИ В.М., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага подробни мотиви за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Въз основа на молба от З.И. К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д.Д., отправена до ЧСИ Р.С. рег.№812 на КЧСИ, с район на действие ОС - Кърджали, е образувано изпълнително дело за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя, което има спрямо длъжника „С.П.“ ООД, ЕИК •••••••, с адрес на управление гр.София, бул.“•••••••. В молбата е поискано от ЧСИ да се пристъпи към принудително събиране на вземането на взискателя от 360лв., представляващо разноски в производство, като се наложи запор върху дружествените дялове на длъжника, банковите му сметки, да се извърши опис и оценка на движимите вещи, които се намират в офиса на дружеството в гр.Кърджали за изнасянето им на публична продан и е направено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Към молбата и приложен изпълнителен лист от 04.04.2022година, издаден от ОС- Кърджали въз основа на решение №38/25.03.2022г. по гр.д. №58/2022г., съгласно който длъжникът „С.П.“ ООД, ЕИК •••••••, с адрес на управление гр.София, бул.“•••••••, е осъден да заплати на взискателя З.И. К., ЕГН ••••••••••, разноски по делото от 360лв. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно на адв. Димитров и договор за правна защита и съдействие, както и ПКО за сумата от 66лв. за образуване на изп.дело и три справки по него. За тази сума е издадена фактура от ЧСИ, като посоченото основание за платените 66лв. е: такса от 20лв. за образуване на делото; такса от 20лв. за изготвяне на покана до длъжника и такса от 15 лв. за три броя справки за длъжника и неговото имущество. Изготвена е и сметка в този смисъл, като по делото са налични доказателства за заплатена по банков път сума от 66лв. На 08.04.2022 година е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника; за която няма данни да е връчена на страната. На същата дата са изпратени две запорни съобщения касателно банкови сметки на длъжника, като на взискателя е указано да внесе такси за запорите. ЧСИ С. е отправил искане до директора на ТД на НАП- Кърджали да му бъдат издадени копия от дневниците за продажби на длъжника на06.04.2022г. Съобразно представените на 12.04.2022 година документи от НАП е наложил запор върху вземания на длъжника, които последният им към СДВР, за което на 18.04.2022 година е изпратено запорно съобщение за всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника спрямо СДВР. След проучвания на имущественото състояние на длъжника и изпълнение на процедура относно това дали длъжникът има задължения на държавата, на 26.04.2022 година ЧСИ С. издава постановление, с което на основание постъпило по делото удостоверение за наличие на задължения на длъжника, на основание чл.458 ГПК присъединява държавата, чрез НАП за взискател по изп.дело №435/2022г. за сумата от 207 222, 97лв. Налага запор върху вземанията на длъжника, които има към Агенцията по вписванията, впоследствие отново спрямо вземанията на длъжника към СДВР, НАП, НЗОК, ОДМВР- Добрич и др. трети лица. Резултат от наложените запори няма, тъй като по делото постъпват писма от третите лица, че към момента на налагане на запорите същите нямат отношения с длъжника, а предходните им задължения са изплатени преди налагане на запорните съобщения.Някои от банковите институции дават отговор, че насметките на длъжника имат наложени предходни запори /“ПИБ“ АД/. На 01.06.2022 година постъпва по делото отговор от ПОД“Съгласие“ АД, с което пенсионноосигурителната компания признава основателността вземането, за което е наложен запора и пояснява, че върху вземането на длъжника до този момент не е налаган запор. Въпреки, че получава това съобщение по делото не са налични данни, че са предприети действия по удовлетворяване на вземанията на двамата взискатели. На 16.12.2022 година по делото постъпва молба от взискателя З. К., чрез адв. Д.Д., изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ В.М.. По този повод ЧСИ С. изготвя проекто- сметка на основание чл.79 ГПК, с получател взискателя З. К., съгласно която дължимите такси и разноски по делото на този взискател са в размер на 602, 50лв. с ДДС. От тази сметка се установява, че дължимите прости такси са в размер на 450лв., без ДДС, от които 225 лв. за наложени 15 броя запори. На 13.01.2023 година съставя писмо, с което изпраща делото на ЧСИ В.М., рег.№860 на КЧСИ, като отправя искане да бъдат събрани сумите по съставената проекто- сметка и същите да се преведат по посочената сметка на ЧСИ С.. След образуване на изпълнителното дело под №27/2023г. по описа на ЧСИ М., съдебният изпълнител отново изисква от НАП дневниците за покупки на длъжника и изпраща нови запорни съобщения, голяма част /над 90бр. касаещи МПС на длъжника/, касателно вземания на длъжника и движими вещи. На 23.02.2023 година по делото постъпва изявление от НАП, във връзка с удостоверение по чл.191 ДОПК, с което се уведомява ЧСИ М., че размерът на публичните задължения на длъжника е достигнал до 908 143, 30лв и по отношение на него са наложени обезпечителни мерки: запор върху търговска марка на длъжника, регистрирана в ПВ на Република България; запор върху 38 броя МПС и възбрана върху два недвижими имота за обезпечаване на вземане на държавата, което произтича от РА № Р- 22222519007494-091- 001/03.08.2020г., като изпълнението на задълженията по този РА е спряно, въз основа на решение от 03.09.2020г. на Директора на ОДОП при ЦУ на основание чл.153 ДОПК. В това писмо са посочени постановленията на публичния изпълнител, с които са наложени ограниченията на правната сфера на длъжника – запори и възбрани. С това писмо НАП представя описаните в писмото актове на публичната администрация. Във връзка с наложените запори върху МПС на длъжника по делото са постъпили многобройни писма от КАТ -ПП, с които съдебният изпълнител е уведомен, че описаните от него МПС имат наложени запори от съдебните органи. На 09.03.2023 година ЧСИ съставя протокол, на основание чл.434 ГПК, с който констатира, че по делото е постъпила сума от 2 257, 28лв. от длъжника „С.П.“ ООД, която разпределя както следва: т.1 такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 24, 17лв.; т.2 – обикновени такси от 1 600лв.; т.3 ДДС – 328, 83лв.; т.4- допълнителни разноски; т.5 за взискателя – 284, 28лв. На същата дата ЧСИ издава фактура на длъжника за сумата от 1 973лв. Като основание за тази фактури са посочени такси, дължими по т.9, 31, 5, т.5 ТТРЗЧСИ, пропорцианална такса от 24, 17лв. и „Спиди“ – 7, 08лв. Издадена е сметка от същата дата и преводно нареждане за сумата от 284, 28лв. за извършен превод по сметка на адв. Д.Д.. На същата дата постъпва молба от длъжника за справка по делото и по още две дела. На 14.03.2023 година ЧСИ изпраща по електронен път писмо до длъжника, съдържащо разбивка на дължимите суми по трите изпълнителни дела. Съобразно това писмо дългът е в размер на 360лв. към първоначалния взискател, към държавата – 512 421, 47лв.; обикновените такси са в общ размер на 1 244, 40лв., а пропорционалната по т.26 ТТРЗЧСИ е от 13 634, 15лв. На 24.03.2023 година по делото постъпва възражение от длъжника, което по съдържанието си е идентично с настоящата жалба, което под №12781 и второто възражение от същата дата с вх.№12782, което се явява възражение срещу извършеното разпределение от ЧСИ. В констативния протокол съдебният изпълнител изрично се е позовал на нормата на чл.434 ГПК съгласно която при образуване, движение и приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, за което съставя протокол. Предмет на обжалване е актът на ЧСИ, обективиран писмо, изпратено до длъжника на 14.03.2023 година, съобразно което съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заплащане на разноски общо в размер на 1 244, 40лв., а пропорционалната по т.26 ТТРЗЧСИ е от 13 634, 15лв, представляващ по същината си постановление за разноски. ЧСИ удостоверява, че възражението на длъжника относно размера на дължимите разноски е оставено от него без уважение със съобщение от 28.04.2023 година и доколкото самият длъжник заявява, че ако възражението му е оставено без уважение, то същото да се счита жалба по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, съдът приема, че жалбата е постъпила в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК. Като подадена от страна, разполагаща с правна възможност да атакува това действие на съдебния изпълнител, което попада в лимитативно посочените от законодателя, съобразно цитираната разпоредба, жалбата се явява допустима.Този извод не се променя от формата на акта на съдебния изпълнител – електронно писмо, по аргумент от т.2 на ТР№3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, съобразно което на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските, които длъжникът дължи в изпълнителното производство. По основателността на жалбата, съобразно въведените от длъжника основания. По отношение на простите такси. Тяхната индивидуализация е посочена от ЧСИ в издадена на основание чл.79 ГПК сметка №85756. Тази сметка е съставена от съдебния изпълнител преди подаване на молбата от длъжника за справка по делото. В сметката са посочени вида на таксите и тяхното количество, съобразно осъществените от ЧСИ изпълнителни действия. След осъществяване на справката длъжникът се счита запознат с цялата преписка по изпълнителното дело, включително и изготвената от ЧСИ сметка от 09.03.2023 година. Поради това възражението на длъжника по т.1 от жалбата за неопроделеност на таксите се явява неоснователно. По отношение на това, че са възложени такси за изпълнителни способи, които не са довели до удовлетворителен ефект за взискателя. В съставения от ЧСИ протокол по чл.434 ГПК, имащ характер на официален удостоверителен протокол, който ангажира съда със своята материална доказателствена сила, следва да се приеме, че постъпилата по делото сума от 2 257, 28лв. е заплатена от длъжника „С.П.“ ООД. Следователно това постъпление, с което следва да се извърши погасяване на дълга към взискателя З. К., е в резултат от плащане от самия длъжник, а не в резултат на осъществени принудителни способи /напр. чрез наложените запори от ЧСИ, осребряване на активи на длъжника и др./. В контекст на това и съобразно т.5 от ТР№3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, с което касационната инстанция приема, че: “Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън поведението на длъжника. При липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Взискателят може да избегне извършването на тези разноски, ако извърши предварително проучване на имуществото на длъжника по чл. 431 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ, като пропускът това да бъде направено не може да се вмени във вина на длъжника. С оглед на горното, изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Поради това разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща банкова сметка не може да се трансформира в действие по проучването на имущественото състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е породил предвиденото в закона действие или не. Налице е изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски.“ Съобразявайки изложеното и задължително тълкуване, дадено с цитираното ТР, настоящият състав приема, че възражението на длъжника относно това, че множеството запори са останали нереализирани, поради това, че въпреки демонстрираната активност от двамата съдебни изпълнители, въпреки възложеното от взискателя на ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, не са довели до целта на предприетите изпълнителни способи, а единствено до кумулиране на разноски. Следва да бъде съобразено, че искането на взискателя е за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника и налагане на запори върху МПС, собственост на длъжника; запори върху неговите движими вещи, които се намират в офиса му в гр.Кърджали и запор върху притежаваните дружествени дялове, като на ЧСИ е възложено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника. Видно от извлечението от регистъра на банковите сметки и сейфове, с който се е снабдил ЧСИ С., длъжникът има банкови сметки на „ПИБ“ АД и в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като данни за банкови сейфове не е налична. Именно по отношение на тези две банки има наложени запори от ЧСИ С.. Следва да бъде отбелязано, че осъществената активност от ЧСИ въз основа на молбата на взискателя К. за налагане на многобройните запори от двамата ЧСИ не е довела до удовлетворяване на вземането и. Видно от доказателства по делото плащане е постъпило от самия длъжник, като това плащане следва да се приеме, че ще доведе до удовлетворяване на взискателя К., с оглед обстоятелството, че по отношение на РА на длъжника е постановено спиране от компетентния орган на държавната администрация. Въз основа на горното настоящият състав на съда приема, че извън разноските следва да останал таксите на ЧСИ по т.9 ТТРЗЧСИ – налагане на запори, както и за вдигане на запори, като последните не са осъществени от съдебния изпълнител. Осъществените процесуални действия, за които се дължат такси са следните: за образуване на изпълнително дело – т.1 – 20лв.; за извършване на цялостно проучване имущественото състояние на длъжника – т.2 - 50лв.; за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество- т.3 5лв.; за присъединяване на взискател – т.11- 50лв.; за изпращане на съобщения, призовки – т.4 – 10лв.; двата запора върху банковите сметки на длъжника – общо от 30лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ. По отношение на пропорционалната такса, същата се определя, съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ по б.“б“ от Тарифата. От общият размер на вземането на взискателя от 360лв., към който следва да се прибави адвокатското възнаграждение от 360лв., определя размера на паричното вземане, което следва да бъде удовлетворено в този процес. Следователно дължимата такса следва да бъде определена на база нормата на т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ – сумата от 66лв., а не посочената от ЧСИ от 13 634, 15лв. Няма база да се приеме, че на ЧСИ се дължи авансово сумата за пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Ето защо настоящият състав приема, че доказаните разноски, които длъжникът, на основание чл.79 ГПК следва да заплати по делото са не в посочения от ЧСИ размер в писмото от 14.03.2023 година, а се формират от следните такси: за образуване на изпълнително производство – 20лв. за изпращане на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. – 20лв; две запорни съобщения да банки – 2 х15лв.; за присъединяване на взискател – 50лв.; за извършване на справки за длъжника и неговото имуществено състояние – 30лв. По отношение на таксите по т.31 ТТРЗЧСИ по делото не са налични доказателства за издадени от двамата ЧСИ документи по Закона за счетоводството, каквото е изискването на нормата. Ето защо настоящият състав на съда приема, че установените по делото разноски са в размер на 360лв.- адвокатско възнаграждение, което е заплатено от взискателя на неговия адвокат и дължимите такси по ТТРЗЧСИ, което са били небходими и адекватни, довели до плащане на задължението. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че този размер на разноските е съобразен и с нормата на чл.73а ГПК, която сочи лимит на разноските, които могат да бъдат в тежест на длъжника, която норма изразява принципа за съразмерност, който е проведен законодателно с измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес е прогласен принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на делото. Съразмерността е изражение да адекватността на действието спрямо целта на производството, а това означава, че съобразно този принцип от съдебния изпълнител следва да се изискват само такива действия на принуда, които са относими и съразмерни/пропорционални в количествено и стойностно изражение с целта на принудителното изпълнение, чиято цел е удовлетворяване на вземането на взискателя. Смисълът от провеждане на принципа на съразмерност, чието проявление е и нормата на чл.73а ГПК, която следва да се тълкува, че провеждането на принудителното изпълнение е необходимо да е съпроводено с такива действия, които не биха утежни правното положение на длъжника, за да не се превърне изпълнителния процес за източник на дължими от длъжника разноски. Този принцип следва да се спазва, както от съдебния изпълнител, така и от самия взискател, а ако не се спази, това би довело до неблагоприятни за тях последици- редукция на възможностите тези разноски да бъдат съобразени при преценка дали следва да се счита, че е налице основание за прекратяване на делото, поради наличие на плащане на правото, чието принудително изпълнение се цели с изпълнителния процес.Нормата на чл.73а ГПК, която по виждане на състава, има и превантивна функция- да бъде ограничено процесуалното разхищение, което води до кумулиране на разходи в процеса, които биха били възложени в тежест на длъжника. Размерът на вземането от паричен характер, което следва да бъде удовлетворено в настоящето принудително изпълнение е сумата от 720лв. – разноските, за които е издадена изпълнителен лист и адвокатското възнаграждение. Сумата, подлежаща на принудително удовлетворяване е в размер, който е по- нисък от минималната работна заплата за страната, която към момента на плащането от длъжника в размер на 780лв. Съобразно нормата на чл.73а, ал.1 ГПК сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер, лимитите, посочени в цитираната норма. Както е посочено по- горе размерът на дълга, който служи за база на определяне на размера на таксите е сумата от 720лв., която де доближава до размера на минималната работна заплата за страната.Ето защо настоящият състав на съда приема, че приложима е т.4 от цитираната разпоредба, поради което максималният размер на разноските е 70 на сто от минималната работна заплата. Като стойностно изражение това е сумата от 546лв. Ето защо всички разноски, които надвишават тази сума, представляващи такси по ТТРЗЧСИ следва да се приемат за незаконосъобразно начислени. Всички разноски, които са извън този лимит, са за сметка на взискателя, както повелява чл.73а, ал.3 ГПК. Относно искането за разноски в настоящото производство. Настоящата съдебна инстанция, по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК, съгласно актуалната практика на ВКС, приема, че не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото -така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. При изложеното съдът