Решение № 1026 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2684/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на З. С. С., с [ЕГН], с настоящ адрес с. Мало Крушево, ул. „1-ва“ № 2, чрез подадена чрез адвокат Г., против Решение № 2153-15-326/08.11.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 7310014690/Протокол № 2140-15-816/18.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издадено в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна от съда и връщане на преписката на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението на З. С. С. при съблюдаване мотивите на съда и определяне на срок за произнасяне съобразно нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Претендира се присъждане на разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-2121/03.06.2024 г., с което С. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

Въз основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че С. е навършила възраст 50 г. 08 м. и 02 дни към датата на подаване на заявлението, а общият му осигурителен стаж в периода от 17.07.1989 г. до 05.03.2024 г. включително е, както следва:

Осигурителен стаж от I категория труд на длъжност по чл. 69 от КСО като военнослужещ - 28 г. 09 м. 14 дни;

Осигурителен стаж от III категория труд - 01 г. 10 м. 21 дни.

На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 49 г. 10 м. 14 дни.

Посочено е, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО през 2024 г. жените придобиват при навършена възраст 50 години и 08 месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 94 и ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

Посочено е също така, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд, а съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

При така цитираната нормативна уредба е направен извод, че лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, когато не им достига единствено изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО за 2024 г. военнослужещите - жени и мъже придобиват на възраст 54 г. и 02 м. при общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Според пенсионния орган С. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. В случая С. има изискващият се осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, но няма право на тази пенсия, поради обстоятелството, че не е изпълнено условието за навършена възраст 54 г. 02 м. за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО. Към датата на заявлението - 03.06.2024 г., тя има навършена възраст 50 г. 08 м. 02 дни.

Въз основа на тези данни, на основание чл. 69б, ал. 1-2 във връзка с чл. 69, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 8 от НПОС, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което на С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не е изпълнено условието за навършена възраст 54 г. 02 м. 6. Този резултат е обжалван от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-326/08.01.2024 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган, като в допълнение е посочено следното:

Разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО предвижда, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т.1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г. Разпоредбата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО.

С оглед на това, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 02 месеца и за двата пола. При въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони.

Условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са навършени 50 години 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете.

Според решаващия орган изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са съществено различни от тези по чл. 69 от КСО. На първо място, законодателят задължително изисква реално и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. На основание чл. 104, ал. 1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Актът, с който е определено кой труд към коя категория следва да се причисли, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като в т. 1 от НКТП изчерпателно е изброено кой труд следва да се зачете като такъв от първа категория, като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория.

Според Директора на ТП на НОИ - Пловдив, при изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО - Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за противодействие на корупцията, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се установява, че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е такъв), като първа категория труд.

При това положение е прието, че в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО се съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата.

По реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило изискуемата пенсионна възраст за съответната година.

По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лица, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата за съответната година възраст, определена съобразно това дали лицето е мъж, или жена.

И двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на 55-годишна възраст.

Сочи се, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПО (според която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО) е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и благоприятства лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде зачетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

С оглед изложеното е прието, че С. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. В случая към датата на подаване на заявлението - 03.06.2024 г., З. С. има изискващия се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението осигурителния й стаж като "кадрови военнослужещ" във Военно формирование 22100; 44160 и 34750 както и в Регионална служба "Военна полиция" - Пловдив е 28 г. 09 м. и 14 дни, но няма право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма навършена изискуемата, съгласно тази разпоредба, възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

По данни от пенсионното досие на С. е установено, че същата реално не е работила при условията на първа категория труд, тъй като актът, с който се определя кой труд към коя категория се причислява е НКТП, в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО, и от която е видно, че лицата, заемащи длъжности по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не попадат сред тях.

Все в тази насока е посочено, че законодателят предпоставя отпускането на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО с реално и действително полагане на труд в размер от 10 години при условията на първа категория труд, а не на труд, приравнен на такъв от първа категория.

С тези съображения е обоснован крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за законосъобразност на Разпореждане № 7310014690/протокол №2140-15-816/18.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 69б от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. Спор по установените факти не се формира между страните. Спорът е правен като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и по-конкретно до отговора на въпроса налице ли са условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б КСО.

Според становището на ответния административен орган, законодателят е предвидил възможност за прилагане нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, допускаща единствено изключение за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, а З. С. е изпълнила условието за осигурителен стаж, но не е навършила изискуемата възраст от 54 години и 2 месеца, изискваща се през 2024 г. на основание чл. 69, ал. 9 от КСО.

9. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени относимите в случая правни норми.

Според чл. 69, ал. 1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(Алинея 2 на същия член от кодекса, която според настоящия съдебен състав е неотносима в случая, но ответният АО се е позовал на нея, предвижда, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България).

Съгласно чл. 69, ал. 9 от КСО, от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.

Изрично е предвидено в чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, че трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория.

Според чл. 69б, ал. 1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. жените придобиват при навършена възраст 50 години и 8 месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 94.

Разпоредбата, която е обосновала обжалвания в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС, според която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

10. Цитираната нормативна уредба налага следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като норми от закон с еднакъв ранг, уредените в тях хипотези са еднакво приложими при реализиране на съответния фактически състав, който уреждат. При наличие на материалните предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на двете разпоредби, следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя.

Относно приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС, следва да се посочи, че като норма от подзаконов нормативен акт, тя не може да ограничи действието на норми от по-високо ранг, каквито са нормите на Кодекса за социално осигуряване.

В своята съдебна практика Върховния административен съд приема, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради това че въвежда нови правила различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б ал. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата.

Изложеното налага да се приеме, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1 КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж. Както вече бе казано, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата за пенсиониране възраст за жените до 31.12.2024 г., е 50 години и 08 месеца. Към 03.06.2024 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия пред пенсионния орган, оспорващата има навършени 50 години и 08 месеца и 02 дни, поради което отговаря на условието за възраст предвидено в чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изпълнени са също така и изискванията С. да е работила 10 години при условията на първа категория (същата има 28 години 09 месеца и 14 дни като военнослужещ – осигурителен стаж, който на основание чл. 222 от ЗОВСРБ при пенсиониране се зачита за първа категория), и да има сбора от осигурителен стаж и възраст 94 (към датата на подаване на заявлението, този сбор е 100 при необходим минимум от 94). Следователно, към датата на подаване на заявлението, за С. са налице всички условия за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

В този смисъл са Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г., VI о., Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., VI о., Решение № 7109 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2023 г., VI о., Решение № 13432 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2024 г., VI о.

12. Тези съображения, обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради което същите ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по подаденото от З. С. С. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО вх. № 2113-15-2121/03.06.2024 г., при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължи присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 1000 лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатското възнаграждение настоящият състав нари за неоснователно.

Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по КСО, минималното възнаграждението е 500 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В конкретния случай, по делото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., който с оглед фактическата и правна сложност на делото, наред с извършените действия на адвокат Г. по процесуално представителство, защита и съдействие на жалбоподателката, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав