Решение № 4205 от 8.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 9941/2021 г.

Производството е по реда на чл.58д – чл. 63 и сл. от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба Е. С. А., против Наказателно постановление № 582449-F598226/11.06.2021 г. издадено от РР.А.Т.С. - Директор на Офис "Център" в ТД на НАП-София, с което на основание чл. 80, ал. 1 от Закон за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. В жалбата от Е. А. се излагат доводи, че неподаването на декларацията в срок се дължи на неуведомяване от страна на дружеството, с което жалбоподателят е имала граждански договор. Посочва се, че жалбоподателят А. е пенсионерка и получава месечен доход от 250, 00 лева и А. моли да бъде освободена от глобата. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят Е. А. се явява лично и моли за отмяна на процесното НП поради обстоятелството, че месечният и приход е изключително нисък ( в размер на минималната пенсия), като сочи какви са били доходите й за 2019 г. и до м. септември 2020 г. Въззиваемата страна - ТД на НАП-София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – старши юрисконсулт Даниела Начева-Милкова, пледира съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в настоящото производство от юрисконсулт. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 09.03.2021 г., жалбоподателят Е. А. лично посетила ТД на НАП-София и пред длъжностно лице: инспектор по приходите – свид. В. Г. Б.. Същата подала годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ. Подадената от жалбоподателят А. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 г. била приета с вх. № 224392100042288/09.03.2021 г., а същата следвало да бъде подадена в срок до 30.04.2020 г., т. е. декларацията била подадена от жалбоподателя след законоустановения срок. Въз основа на така направените констатации, свидетелят В. Б. съставила АУАН № F598226 на 09.03.2021 г., в присъствието на двама свидетели /длъжностни лица/ при съставяне на акта, против жалбоподателят, Е. А. за това, че на 09.03.2021г., в ТД на НАП-София, Офис "Център", е установено, във връзка с подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ от Е. С. А., че същата, в качеството й на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ не е изпълнила задължението си да подаде ГДД за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. в ТД на НАП по постоянен адрес, която е ТД на НАП-София, офис "Център", в законоустановения срок, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Актосъставителката отразила, че декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. е приета с вх. № 224392100042288/09.03.2021 г. и че същата е следвало да се подаде до 30.04.2020 г., т. е. подадена е със закъснение от 313 дни, с които фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл.53, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателят Е. А. срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 09.03.2021 г., без възражения по направените в него констатации. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, били депозирани писмени възражения. В тях се излагат доводи, сходни с тези, изложени в жалбата. Въз основа на така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице - Директор на офис "Център" в ТД на НАП-София, издал НП № 582449-F598226 на 11.06.2021 г., с което е наложил на жалбоподателят административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Административнонаказващият орган възпроизвел изцяло в процесното НП описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Посочил, че нарушението е извършено за първи път, че установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените доказателства: АУАН и процесната ГДД, че при определяне размера на администативното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свид. В. Б. (актосъставител), които потвърждават направените констатации в акта, и които съдът кредитира като достоверни, поради съответствието им с данните от писмените доказателства по делото, и поради това, че изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; препис от Договор за поръчка, изработка и реклама № ФД 37-16 от 02.09.2019 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е. С. А., Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на ЦУ на НАП. При липса на противоречия между доказателствата по делото, съдът не следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал.3, изр.2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна: АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Отразената фактическа обстановка в АУАН и НП, съответно осъществяване признаците от обективна и субективна страна на вмененото нарушение, не се оспорва от жалбоподателят Е. А.. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да подаде ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ – за облагаемия си доход финансовата година – за 2019 г. в законоустановения срок, а именно: ГДД за финансовата 2019 г. - до 30.04.2020 г. включително /работен, присъствен ден/. Безспорно се установява, че макар и със закъснение от 313 дни за подаване на ГДД за финансовата 2019 г., задължението е изпълнено на 09.03.2021 г., на която дата е съставен процесният АУАН. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради което последното да е било поставено в невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана неговата отговорност. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. И в двата акта, датата и мястото на извършване на нарушението могат да бъдат определени, без затруднения. Налице е и идентичност на направеното в тях описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Правилно е приложен материалния закон. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се предвижда налагане на „Глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая, административнонаказващият орган е индивидуализирал размера на глобата от 100 лева за описаното нарушение, като правилно е взел предвид по- дългия срок на закъснението, с което е подадена ГДД за финансовата 2019 г. /313 дни/, както и че нарушението е извършено за първи път. Въпреки, че административнонаказващият орган само декларативно е посочил в процесното НП, че са взети предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, което от своя страна не представлява съществен порок на санкционния акт, съдът намира, че наложеното на жалбоподателката административно наказание – глоба, е правилно и законосъобразно определено по вид и размер, и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Правилна е направената в процесното НП констатация, че не са налице основания за квалифициране на извършеното административно нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят А. е подала със значително закъснение две ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДФЛЛ, като за финансовата 2019 г. е подадена 313 дни закъснение, с оглед на което не може да се приеме, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Касае се за формално нарушение – на просто извършване, чрез бездействие, без да се налага да са настъпили каквито и да е вредни последици или да е бил ощетен бюджетът, за да е съставомерно деянието. Твърдението на жалбоподателката, че е полагала труд по граждански договор за първи път, не оправдава продължителното й бездействие, доколкото незнанието на закона не представлява извинителна грешка. В този ред на мисли, обстоятелството, че задължението е изпълнено на датата на съставяне на АУАН се дължи на това, че именно на тази дата жалбоподателката е била уведомена от органа по приходите за законоустановеното задължение да подаде декларации по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагаемия си годишен доход, след като има такъв. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е отчетено от административнонаказващия орган, чрез налагане на административно наказание „Глоба“ в занижен размер, което от своя страна би способствало в пълна степен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН – да се въздейства предупредително и превъзпитателно на санкционирания субект – в бъдеще да изпълнява своевременно вменените му със закон задължения, а именно: да декларира в законоустановения срок облагаемия си годишен доход. Предвид гореизложено, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: Разноски се претендират единствено от ответната страна по жалбата, и с оглед изхода на делото, претенцията в горния смисъл се явява основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган ТД на НАП – София е представляван от юрисконсулт. Делото не представлява фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, в което е разпитан само един свидетел. При това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, които разноски от 80 /осемдесет/ лева жалбоподател Е. А. да бъде осъдена да заплати на НАП. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,