Решение № 156 от 27.1.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7342/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 001183/24.11.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Хеброс Олд Таун“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127, ал.3 ЗЗП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че:

-неправилно бил определен субектът, който да понесе отговорност за извършеното нарушение;

-в административното производство били допуснати СПН, доколкото не било ясно кое е лицето, което подписало АУАН от името на жалбоподателя, както и не било надлежно отразено мястото на извършване на нарушението.

-претенцията на потребителя била неоснователна, доколкото условията в хотела отговаряли на предоставената категория;

-приложение в случая можел да намери чл. 28 ЗАНН. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Във връзка със срочността на жалбата следва да се отбележи, че видно от приложената по делото разписка, НП е връчено на дата 05.12.2022г. От жалбоподателя е представена товарителница, видно от която жалбата е предадена в пощенски оператор на дата 16.12.2022г.

Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: Повод за извършената проверка е жалба на потребител- А. Т., постъпила в РД Пловдив с вх. № П-03-1109/27.09.2022 г. и съдържаща искане за съдействие от страна на Комисията за защита на потребителите с цел възстановяване на заплатената сума за една неизползвана нощувка в хотел- резиденс „Хеброс“ на дата 23.09.2022 г. с мотива, че условията за настаняване в хотела не съответстват на определената му категория „5 звезди“.

Съгласно изложението на жалбата на 12.06.2022 г. потребителката е направила през booking.com резервация за две нощувки в хотел-резиденс „Хеброс“, доверявайки се на снимките и информацията относно интериора и обслужването, налични на същата интернет страница. Пристигайки на 22.09.2022 г. в обекта, жалбоподателката е заплатила предварително и двете нощувки, но след първата решава да напусне хотела, разочарована от качеството на обслужването и цитира редица несъответствия, касаещи изграждането, обзавеждането и оборудването на хотела с изискванията за утвърдената му категория „Пет звезди“ На 25.09.2022 г. потребителката по имейл предявява рекламация пред управата па хотела през официалния му сайт: reservation@hebros- hotel.com, като потребителката получава отговор, че рекламацията й е неоснователна, тъй като обектът има валидна категоризация като хотел- резиденс до 2024 г. и всички нейни изисквания по време на гостуването й в хотела са били изпълнени. Към жалбата е приложена кореспонденцията по имейл между жалбоподателката и екипа па хотел „Хеброс" от 25.09.2022 г., касаеща рекламацията.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства:

-писмени: констативен протокол № 2695556, Сигнал до КЗП вх.№ П-03- 1109/27.09.2022 г., касов бон № 44317129, резервация от 12.06.2022г., хартиена разпечатка на имейл кореспонденция, регистър на предявените рекламации на Хеброс Олд Таун, констативен протокол № 0138986, констативен протокол № 0138991;

• показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само категорично потвърди констатациите в АУАН, но подробно разясни начина на установяване на нарушението и определяне на легитимирания да понесе отговорност субект.

В посочените доказателствени източници не са налице съществени противоречия, същите последователно и взаимодопълващо се разкриват приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.

Приетата за установена фактическа обстановка всъщност не се разколебава и от показанията на водения от жалбоподателя свидетел С.. Нещо повече, съдът намира, че всъщност гореизложената фактическа установеност се затвърждава от тях, доколкото свидетелката потвърди няколко релевантни факта:

-че е рецепционистка именно в наказания субект- „Хеброс Олд Таун“ ООД;

-че в това си качество лично е водела имейл кореспонденцията с неудовлетворената потребителка- А. Т. по повод предявената от нея чрез имейл кореспонденция на официалния имейл адреса на Хотел-резиденс Хеброс, а именно reservation@hebros-hotel.com;

-че приложената по преписката хартиена разпечатка на електронна имейл кореспонденция е идентична с реално осъществената между потребителката и Хотел-резиденс Хеброс.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, доколкото посочените факти могат да се субсумират под административния състав на чл. 127, ал.3 ЗЗП, според която норма: „При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията“, като по делото не е спорно, че предявената от А. Т. рекламация не е вписана в поддържания от търговеца регистър Противно на довода изложен още във възражението срещу АУАН, съдът намирам че отправената по имейл рекламация от потребителката е надлежно предявена и безусловно е подлежала на вписване в регистъра.

Това е така, доколкото съгласно: -чл. 125, ал.2 ЗЗП: „Рекламацията се подава устно или писмено“ -чл. 127, ал.4 ЗЗП: „Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.“ В случая потребителят е направил своя избор като е предявил рекламацията по електронен път на официалния имейл на търговския обект.

В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги:

• чл.2: „електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“, -чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП: „Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.“ От гореизложеното следва по един несъмнен начин, че предявената чрез електронно изявление рекламация следва да се приравни на писмена такава.

Така изрично Решение № 103 от 09.03.2015 г. по н. д. № 1018 / 2014 г. на I състав на Административен съд - Плевен Решение № 1592 от 26.3.2012 г. по адм.д. № 8748/2011 г. на Административен съд – София.

Още повече, че самият свидетел, доведен от жалбоподателя всъщност изясни, че причината потребителят да подаде рекламацията по електронен път са указания, дадени от рецепцията на самия хотел. Така св. С. изложи, че потребителката предявила рекламацията си устно на рецепцията на хотела още преди да го напусне и поискала връщане на парите за втората нощувка, но и било обяснено, че претенцията й не може да бъде удовлетворена, доколкото е направила online резервация чрез booking.com, което станало причина потребителят, след напускането на хотела да подаде отново рекламацията си, този път по електронен път. Като видно от книгата за рекламации нито устно направената, нито електронно подадената рекламация не е вписана.

Всъщност най-категоричното доказателство, че процесната рекламация, подадена чрез имейл, е надлежно предявена поради достигането й до легитимирано лице са показанията на доведената от самия жалбоподател свидетелка С., която потвърди, че;

-работи като рецепционистка в Хотел-резиденс Хеброс; -че неин работодател е именно „Хеброс Олд Таун“ ООД; -че в качеството й на рецепционистка е получила по имейл оплакването от потребителката и е разменила с нея обстойна кореспонденция по този повод.

Съгласно трайната съдебна практика отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, поради което обстоятелството защо неговите служители не са изпълнили законовото задължение при възникнало основание за това (в случая вписване на надлежно предявената рекламация в поддържания за това регистър) е изцяло ирелевантна.

Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която обстоятелството дали рекламацията е съпроводена или не с изискуемите в чл. 125 ЗЗП документи е изцяло ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 127, ал.3 ЗЗП, доколкото те биха имали отношение към евентуалната нейна основателност, но не и към задължението да се отрази рекламацията в регистъра.

Така Решение № 2402 от 15.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2322 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2176 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2171 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, което прави по-нататъшното й обсъждане излишно.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ. 1/Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно определен субект, който да понесе отговорността.

От показанията на актосъставителя се установи, че при извършена проверка на място по несъмнен начин е установила въз основа на представените документи и информационни табели, че именно „Хеброс Олд Таун“ ООД стопанисва процесния търговски обект.

Действително от представените от жалбоподателя документи се установява наличието на сложни търговски взаимоотношения между най- малко четири фирми- Актив Про Фин ЕООД, Хеброс Олд Таун ООД, Булрайзен ЕООД, Хеброс България ООД.

Тези договорености, обаче касаят вътрешните отношения между тези търговски дружества по повод разпределението на ползите и риска от споделената им стопанска дейност, но са непротивопоставими на потребителя, като трето за техните отношения лице.

Противно на възраженията в жалбата, в удостоверението за категоризация № РК-19-12570 Хотел-резиденс Хеброс е вписан като единен търговски обект, находящ се на адрес: ул. „Константин Стоилов“ № 51-53.

Пак в същото удостоверение наказаният субект- Хеброс Олд Таун е вписан като лице извършващо дейност в обекта Хотел-резиденс Хеброс.

При извършена служебна справка в публично достъпния търговски регистър по ЕИК на дружеството се установява, че Хеброс Олд Таун ЕООД и Хеброс Олд Таун ООД представляват един и същи търговски субект, с ЕИК •••••••, който през 2021г. е претърпял промяна в правно организационната си форма от ЕООД в ООД.

Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър.

Така Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV касационен състав, КАНД № 1748 /2021 г., Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Поради гореизложеното по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че между наказания субект – „Хеброс Олд Таун“ ООД и субектът вписан в удостоверението за категоризация- „Хеброс Олд Таун“ ЕООД е налице пълна идентичност.

При това положение и предвид безспорно установените по делото обстоятелства, включително и от доказателствата, представени от самия жалбоподател, че:

• „Хеброс Олд Таун“ ООД е вписано в удостоверението за категоризация като осъществяващ дейност в процесния хотел, фигуриращ като единен търговски обект, на административен адрес: ул. „Константин Стоилов“ № 51-53;

-касовият бон за престоя от потребителя е издаден именно от „Хеброс Олд Таун“ ООД;

-в самият касов бон „Хеброс Олд Таун“ ООД е посочен като лицето стопанисващо процесния търговски обект-Хотел Хеброс;

-комуникацията между потребителя и рецепцията на Хотел Хеброс по повод подадената по електронен път рекламация е осъществена от служител на „Хеброс Олд Таун“ ООД се налага несъмнен извод, че именно „Хеброс Олд Таун“ ООД е предоставил търговската услуга на потребителя, същият субект е получил чрез своя служител рекламацията и именно върху него е тежало задължението да впише рекламацията в поддържания за това регистър и като не е изпълнил това свое задължение правилно е понесъл административно наказателна отговорност.

Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че поставянето на изискване пред потребителя да изследва коя отделна стая от хотела от кое дружество се стопанисва съгласно вътрешните им отношения, за да предяви именно пред него рекламацията си, е изцяло несъвместимо с целите на ЗЗП, а именно да се предостави пълна и цялостна защита на потребителя.

Още повече, че при извършена служебна справка в ТР се установява, че всъщност „Хеброс Олд Таун“ ООД и Хеброс България ООД представляват свързани лица, с един и същи управител и представляващ.

Допълнителен аргумент, че именно „Хеброс Олд Таун“ ООД е бил субектът, който е предоставил търговската услуга, респективно е бил длъжен да отрази рекламацията в поддържания от него регистър, е обстоятелството, ч е във възражението срещу АУАН наказаният субект не е оспорил легитимацията си, а е възразил само срещу ненадлежното предявяване на рекламацията по електронен път, а не на хартия.

2/ Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не е достатъчно ясно описано мястото на извършване на нарушението. И в двата процесуални документа по ясен и несъмнен начин е уточнено, че това е Хотел-резиденс Хеброс. Съгласно удостоверението му за категоризация той се намира на административен адрес ул. „Константин Стоилов“ № 51-53, както именно този адрес е посочен в АУАН и НП.

По изложените вече в предходната точка съображения, обстоятелството дали конкретната стая в единния като търговски обект хотелски комплекс се е намирала на № 51 или 53 е изцяло ирелевантно към отговорността на наказаното лице, поради което това уточнение не се дължи в АУАН и НП.

3/ Принципно е налице резон в твърденията от жалбата, че от текста на АУАН не става ясно кое е лицето, което го е подписало от името на наказания субект. Това е така, доколкото в АУАН в графата нарушител е положен подпис, но липсват изписани имена. Посоченото, чисто формално представлява порок в съдържанието на АУАН.

Този порок, обаче по никакъв начин не е съществен, доколкото на съдебна фаза бе изцяло саниран от показанията на актосъставителя, която след предявяване на АУАН категорично потвърди, че АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на наказания субект-И. Д. Н., като именно негов е положения подпис в графата нарушител.

Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло, доколкото съответстват на приложеното по делото пълномощно, видно от което И. Н. е изрично упълномощен от управителката на наказания субект, включително и да получава АУАН.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят е бил надлежно представляван при съставяне на АУАН и не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото му на защита.

4/ При извършена служебна проверка съдът констатира още един несъществен порок в съдържанието на АУАН и НП, който се отбелязва само за пълнота на изложението.

В АУАН и НП не е посочено името на потребителя, чиято рекламация не е отразена в регистъра. Порокът обаче не е съществен, доколкото според съда както потребителя, така и самата рекламация са достатъчно конкретизирани чрез други данни в АУАН и НП, а именно входящ номер на сигнала до КЗП (подаден от същия потребител), дата на посещението на потребителя в хотела, дата на предявяване на рекламацията, начин на предявяване на рекламацията по имейл, дата на резервацията, описание на повода за подаване на рекламацията и на разменената между потребителя и хотела кореспонденция.

Всички документи, отразени в АУАН и НП са приложени по преписката и от тях еднозначно се установява името на потребителя- А. Т., тоест както за съда, така и за жалбоподателя изначално е било ясно за коя рекламация става въпрос, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на защита.

Посоченото е видно всъщност и от цялостното процесуално поведение на жалбоподателя, който в нито един момент не е повдигал възражения, че не е наясно коя рекламация не е вписал в поддържания от него регистър.

5/ Предвид нарушението, за което е наказан жалбоподателят по чл. 127, ал.3 ЗДДС, обстоятелството дали предоставената на потребителя хотелска стая всъщност е отговаряла на категория „5 звезди“ е изцяло ирелевантно. То би имало относимост към евентуалната основателност и уважаване на рекламацията, но не и към изпълнение на безусловното задължение за нейното отразяване в регистъра.

6/ Неоснователно е възражението за приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно т.4 от ДР на ЗАНН: "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства конкретното нарушение да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с подобна правна квалификация.

Точно обратното, съдът намира, че обществената опасност на конкретно извършеното деяние е даже завишена, предвид огромните усилия, които е проявил потребителят да предяви рекламацията си-първо устно на рецепцията на хотела, а в последствие и по електронен път, като въпреки това рекламацията останала невписана.

Следва да се съобрази и че правилото на чл. 127, ал.3 ЗЗП е с особена обществена важимост, тъй като то съдържа една от основните гаранции за спазване правата на потребителите, доколкото създава възможност за проследимост и контрол от регулаторните органи на предявяваните рекламации от потребители и процедирането на търговеца спрямо тях.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора на основание чл. 63Д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за защита на потребителите, която видно от чл. 2, ал.2 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът