Решение № 5223 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 904/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник ДНСК - София, срещу Решение №129/02.08.2024г., постановено по АНД №479/2024г. по описа на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил изводът на РС относно комплексния доклад - част от имота, за който било издадено разрешение за строеж, бил с променено предназначение въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на общински обект – публична общинска собственост. Но Заповед №П-30/20.06.2022г. на Кмета на Община Свиленград, с която са отделени 9 кв.м. от имота, била издадена след 28.05.2022г. – датата на изтичане на тригодишния срок по чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ /респективно чл.64а, ал.1, т.2 от ППЗОЗЗ/, като така нямало как да се изпълни условието на чл.64а, ал.2 от ППЗОЗЗ да са започнали СМР, в който и да е имот от разделения УПИ или прилежащата инфраструктура. Към датата на изтичане на тригодишния срок все още дори не бил влязъл в сила новия ПУП. Това било достатъчно основание административният орган да счете, че няма как преди това да е започнало строителство в новоотредения имот. В настоящия случай дори не ставало въпрос за образуването на два нови УПИ от съществуващия ПИ с идентификатор 65677.478.36 по КК на Свиленград, а само за прилагане на уличната регулация за цитирания имот, при което от него били отделени 9 кв.м. за улица, които обаче не били нов отделен имот. В случая не била приложима разпоредбата на чл.64а, ал.3 от ППЗОЗЗ. Освен това неправилно районният съд приел, че с искането за одобряване на ПУП за имота било манифестирано желание от страна на възложителя за издаване и на разрешение за строеж. Твърди се, че това били две отделни производства. Наред с това, съдът не преценил, че самото решение за промяна на предназначението на земеделската земя се издавало въз основа на влязъл в сила ПУП за имота. Неправилно съдът посочил, че възложителите били възпрепятствани от разпоредбата на чл.148, ал.16 от ЗУТ, обявена за противоконституционна, тъй като заявление с вх.№В-105/07.01.2022г., подадено от възложителя с предложение за ПУП-ПР, било подадено след отмяната на цитираната разпоредба. Към началото на 2022г. пред възложителите нямало пречка да подадат пред главния архитект инвестиционен проект и да поискат да им бъде издадено разрешение за строеж. Навеждат се и доводи, че забележката „не е извършена процедура по чл.16, ал.1 от ЗУТ“ на Скица №725/18.10.2021г. не била пречка да бъдат внесени за одобряване проекти, съгласно действащия за имота ПУП, въз основа на който било издадено Решение №КЗЗ-3/24.04.2019г. Твърди се, че посочената разпоредба не касаела процедурата по внасяне и одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, а се отнасяла до прилагането на уличната регулация. По делото действително било установено незаконосъобразно бездействие на общината по отношение на служебното уведомяване съответната комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри за изгубилото правно действие решение за промяна на предназначението на земеделската земя, но това уведомяване следвало след изтичане на срока по чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ, поради което не можело да обоснове бездействието на възложителя по изпълнение на условието да поиска издаване на разрешение за строеж в съответния срок. Неблагоприятните за възложителя последици настъпили именно поради собственото му бездействие, а не от последвалото ги бездействие на общинска администрация. При изготвянето на комплексния доклад консултантът бланкетно приел, че за инвестиционния проект е неприложима разпоредбата на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ, т.е. изготвил комплексния доклад, без да извърши проверка на обстоятелствата, касаещи Решение №КЗЗ-3/24.04.2019г. за промяна на предназначението на земеделската земя, както и прилагането на разпоредбата на чл.64а, ал.3 от ППЗОЗЗ. НП било издадено именно за това, че оценката за съответствие не обхваща проверка за съответствие с изискванията на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ, а не за това какво било фактическото положение с имота, предмет на оценката, съответно - административното наказание било наложено именно заради допуснат пропуск в доклада. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Ответната страна – ООД Бита Консулт, счита, че решението е правилно и иска да бъде оставено в сила, като претендира направените разноски. Окръжна Прокуратура Хасково считат, че касационната жалба е неоснователна. Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд Свиленград е отменил Наказателно постановление №Х-41-ДНСК-21 от 26.03.2024г. на Началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение по чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.12, ал.2 от ЗУТ и чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ и на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, на ООД Бита Консулт е била определена имуществена санкция в размер на 5000, 00 лева. Въззивният съд е констатирал, че са налице две самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. На първо място е посочил, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че част от имота, за който е издадено РС, е отреден за публична общинска собственост – за тротоар и улица (Лозенград) по одобрен ПУП-ПР на Община Свиленград. Приел е, че доколкото чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ предвижда изключение, че земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост, то следвало да се приеме, че Комплексният доклад относно оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите, изготвен от дружеството-жалбоподател в качеството му на консултант, не е в противоречие с нормите на ЗУТ, т.е. е правилен. За част от имота, за който е било издадено РС, имало променено предназначение въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на общински обект – публична общинска собственост. Поради това съдът счел, че обжалваното НП било незаконосъобразно и следвало да се отмени. Съдът е посочил още, че обжалваното НП било издадено в противоречие с материалния закон и на друго основание - неправилно АНО приел, че решението за промяна на предназначението, издадено от Поземлената комисия, загубило правното си действие преди датата на издаване на РС, а следвало да съобрази, че релевантният момент е датата, на която е поискано издаването на РС на обекта. В случая било изявено от възложителя намерение за започване на строителство, като за целта било подадено заявление на 12.10.2021г. и била издадена Комбинирана скица №725/18.10.2021г. за проектиране в имот със забележка „ПУП-ПУР м. „Лозенски път“, одобрен с Решение №1186/29.05.2019 година на Общински съвет – Свиленград – не е извършена процедура по чл.16, ал.1 от ЗУТ“. Именно това отбелязване на забележка в Комбинираната скица довело до забавяне на производството по издаване на РС. Доказвало се от приложените по делото писмени доказателства, че възложителите не бездействали, напротив – добросъвестно изпълнили дадените им указания и провели процедурата по чл.16, ал.1 от ЗУТ, като в резултат на приложената регулация се отнемали от площта на имота 9 кв.м. и за която процедура безспорно се установявало, че протекла в дълъг период от време, зависещ и от поведението на Общинска администрация Свиленград. Не било без значение и обстоятелството, че към датата на издаване на Комбинираната скица действала нормата на чл.148, ал.16 от ЗУТ, която била обявена за противоконституционна с Решение №17 от 04.11.2021г. по к.д. №11 от 2021г., обн. ДВ, бр.94 от 12.11.2021г. Съобразявайки изложеното и доколкото в Комбинираната скица от 18.10.2021г. било направено изрично отбелязване, че има ПУП-ПУР, одобрен с Решение на Общински съвет Свиленград, но неприложен, предвид цитираното Решение на КС, съдът приел за безспорно, че възложителите манифестирали намерението си за започване на строителство, като забавянето да бъде подадено заявление за издаване на РС било последица от обективни обстоятелства, осъществили се по независещи от тях причини, а именно – други административни производства, които следвало и се развили преди административното производство по издаване на РС. Съдът е посочил също, че се установявали инвестиционни намерения или искания строеж на „Жилищна сграда“, както било направено искането за промяна на предназначението на земеделската земя. Изложени са и съображения, че след изтичане на действието на Решението – 28.05.2022г., Общинска администрация Свиленград следвало да уведоми съответните СГКК и Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция Земеделие Хасково, а като не го сторила и вместо това продължила процедурата по прилагане на улична регулация по чл.16, ал.1 от ЗУТ, не можело да следват неблагоприятни за дружеството – жалбоподател правни последици. Касационната инстанция счита, че решението на РС Свиленград е неправилно като постановено е в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. В настоящия случай няма спор по приложимите разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му, както и относно фактическата обстановка, но съдът е извел незаконосъобразни изводи. Безспорно е, че с Решение №КЗЗ-3 от 24.04.2019г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е направена промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди - ПИ с идентификатор 65677.478.36 по КККР на Свиленград, като същото е влязло в законна сила на 28.05.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие в тригодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, като същото изискване се повтаря и в чл.64а, ал.1, т.2 от ППЗОЗЗ. Съгласно чл.64а, ал.5 от ППЗОЗЗ общинската администрация изпраща копие от подаденото искане за издаване на разрешение за строеж до съответната комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ. В настоящия случай, като се има предвид, че 3-годишният срок по чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ изтича на 28.05.2022г., а приложеното по делото Заявление за издаване на строеж е с вх.№В-6311 от 15.09.2023г., то се установява, че искането за строеж на "Жилищна сграда" в ПИ с идентификатор 65677.478.36 е било направено след изтичането на законовия срок и след като Решение №КЗЗ-3 от 24.04.2019г. е загубило правното си действие по силата на посочените разпоредби. Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд за приложение на разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ като следва да се има предвид, че за процесния имот действително има издадена Заповед №П-30/20.06.2022г., с която се одобрява ПУП-ПР за образуване на УПИ І – за жилищни нужди за ПИ 65677.478.36, кв.380 по ПУП-ПР на м.Лозенски път, Свиленград, одобрен с Решение №1186/20.05.2029г. Но съгласно закона земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост. Процесният имот е предвиден за жилищно строителство, а като се има предвид и представената Заповед №1123/08.08.2022г. на Кмет на Община Свиленград разликата между площта на ПИ и площта на новоурегулирания УПИ се прехвърля в полза на общината за изграждане на обекти на техническата инфраструктура – публична собственост и отстъпената част се прибавя към ПИ 65677.702.509 – за второстепенна улица. Следва да бъде отбелязано, че легално определение на понятието "Общински обекти от първостепенно значение" дава пар.5, т.73 от ЗУТ - общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение, т.е. за второстепенна улица няма приложимост на разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ. По отношение изложените съображения за датата на заявяване на разрешението за строеж въззивната инстанция недопустимо тълкува изричния текст на закона, които изисква да е поискано издаването на разрешение за строеж. В двата текста – на ЗОЗЗ и ПП ЗОЗЗ, се изисква да има отправено волеизявление от инвеститора за издаване на разрешение за строеж, т.е. да е налице сезиран своевременно административен орган със заявление за издаване разрешение за строеж на обекта, за който е допусната промяната на предназначението на земеделската земя. Заявлението за издаване на скица с вх.№В-6501/12.10.2021г., макар да има изрично посочване от инвеститора, че е необходима за строеж, не изпълнява изискването на закона, поради което не може да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция. Наличието на забава при подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж също не може да обоснове извод, че е удължен тригодишния срок или, че изявлението може да бъде заменено от друго такова, извън искането за издаване на разрешение за строеж. Забавата да се поиска издаване на разрешение за строеж евентуално може да бъде обсъждана само в посока възстановяване на заплатената такса по чл.30 от ЗОЗЗ, като дори уредената такава възможност в чл.38 от ЗОЗЗ относно случаи на неосъществяване на инвестиционното намерение поради „наложени с нормативен или общ административен акт забрани“ сочи отново на недопустимост да бъде удължен 3-годишния срок или искането за издаване на разрешение за строеж да бъде заменено с друго такова по своя характер при обсъждане на началния момент на 3-годишния срок. Поради така изложеното изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление се явяват незаконосъобразни и решението следва да бъде отменено. Предвид изяснените факти няма пречка да бъде постановено решение по същество и да бъде потвърдено наказателното постановление. В тази връзка съдът счита, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Административнонаказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. В случая при изготвяне на комплексния доклад относно оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите, от дружеството-жалбоподател в качеството му на консултант, е допуснато нарушение по смисъла на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ, като не е отчетено, че издаденото за процесния имот Решение №КЗЗ-3 от 24.04.2019г. за промяна предназначението на земеделска земя е загубило правното си действие. Към момента на съставяне на комплексния доклад – 19.07.2023г., имотът е с непроменено предназначение, а съгласно чл.12, ал.2 от ЗУТ застрояването се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът