Решение № 993 от 26.7.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4651/2023 г.

Производството е образувано по повод искова молба от Г. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Белово, ••••, чрез адвокат Ч. С. Ч. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ••••. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.02.1993 г., № 167, том I, н.д. № 299/1993г. по описа на PC-Пазарджик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор - 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Белово, ••••, с площ от 979 кв.метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходния план: пл. № 292, съставляващ парцел IX, кв.105 по кадастралния и регулационния план на гр. Белово от 1979 г., ведно със сграда идентификатор 03592.503.292.1 със застроена площ от 24 кв.м., представляваща - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор 03592 503.292.2 със застроена площ от 86 кв.м.. представляваща - жилищна сграда- еднофамилна при съседи на същия: 03592.503.306; 03592.503.304; 03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332; 03592.503.290; 03592.503.525. Сочи, че ответникът е собственик на съседния поземлен имот е идентификатор - 03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.03.1975 г., № 156, том 9, н. д. № 3291/1975 г. по описа на PC-Пазарджик. Твърди, че до настоящия момент ищецът не е имал никакви проблеми нито с ответника, нито с праводателите и с учудване при справка в кадастралната карта и регистри на гр. Белово установил, че при изготвяне на кадастралната карта на гр. Белово през 2011 г. неправилно е била заснета имотната граница между собствения му имот с идентификатор 03592.503.292 и имота на ответника с идентификатор 03592.503.304, като не е отразена действителната кадастрална граница по кадастралния и регулационния план от 1979 г. одобрен със Заповед 485/1979 г., съобразно който имотът на ищеца е съставлявал - парцел IX, кв.105, като линия започваща от източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с идентификатор - 03592.503.292, собственост на ищеца и завършваща в лицето на процесния имот, права линия, вместо като линия започваща от южния ъгъл на построената сграда №1. Вследствие на което част от процесния имот с идентификатор - 03592.503.292, в размер на 98 кв.м., неправилно е заснета към поземлен имат с идентификатор-03592.503.304 собственост на ответника, като се намалява лицето на имота на ищеца. Посочва, че съгласно § 5, ал.1 от ПСР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищно-регулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. В тази връзка счита, че кадастралната карта от 2011 г., не отразява пространствените предели па материалното право на собствения на ищеца имот, тъй като заснемането на имота на ищеца, като самостоятелен такъв е извършено още с КРП, в сила от 1979 г., като до одобряването на кадастралната карта през 2011 г., ситуирането на имота като площ и местонахождение не е променяно. С протокол № 7 от 14.07.1980 г., комисията по чл.265 от ППЗТСУ определила цената на придаваемите 100 кв.м от имот с пл. №304 от кв.105 собственост на ответника, към парцел IX-292, кв.105, собственост на ищеца, в размер на 300 лева, които пари били внесени от праводателите му с квитанция №147079 от 15.01.1991 г., поради което одобрения регулационен план се явява приложен в тази част. Ето защо границата между имотите на страните, в спорната й част, следва да е съобразно приложението на дворищно регулационния план от 1979 г. Във връзка с горното било поискано от СГКК-Пазарджик със заявление вх.№01- 458158-14-08.2023г., на службата изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Белово, относно процесната имотна граница, касаеща имот с идентификатор - 03592.503.292 и имот с идентификатор- 03592.503.304, но поради подадено възражение от страна на ответника на ищеца имало направен отказ, обективиран в Решение №17-340- 25.10.2023 г., издаден от Началника на СГКК-Пазарджик. Посочва, че във връзка с поисканото изменение и за да няма проблем в бъдеще, ищецът поискал трасиране на вярната имотна граница, по която да постави ограда. Такова били извършено от правоспособно лице на 11.07.2023 г., но ответникът отказал да подпише изготвения от правоспособното лице протокол за трасиране, като изрично забранил на ищеца да стъпва в ползваните до този момент от него 98 кв.м., неправилно заснети към имот идентификатор- 03592.503.304, като го заплаши със саморазправа. Така от 11.07.2023 г., ищецът нямал достъп до процесиите 98 кв.м. неправилно заснети към имот идентификатор- 03592.503.304. По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на част с площ около 98 кв.м. от югоизточната половина на поземления имот на ищеца с идентификатор - 03592.503.292, като част от съседния поземлен имот на ответника с идентификатор- 03592.503.304, както и да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението върху тази реална част с площ около 98 кв.м., от югоизточната половина на поземления имот на ищеца с идентификатор — 03592.503.292, нанесена погрешно като част от поземлен имот на ответницата с идентификатор- 03592.503.304. Претендира разноски. Прави доказателствени искания. Сочи доказателства. В хода по същество, ищцовата страна се явява лично и с адвокат Ч. Ч. от АК Пазарджик, като молят съда да уважи предявената искова претенция. Депозира са писмени бележки. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощник - адвокат Е. Б. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ••••. Счита, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна и моли съда да я отхвърли. Посочва, че по силата на нотариален акт №54, том IV, дело №1446/1966 г. на Пазарджишкия районен съдия, Благоя П. Г.ев /Калайджийски/ е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот: дворно място от 600 кв.м., находящо се в с. Малко Белово, образуващо парцел 4-ти за имот пл. номер № 229 в кв.22 по плана на село Малко Белово, ведно със застроената в същото дворно място паянтова къща при съседи: М. Х.; Г. Д. П. и път. Сочи, че с протокол от съдебно заседание, проведено на 06.02.1975 год. по гр. дело № 12/1975 год. по описа на Пазарджишки районен съд, била одобрена от съда спогодба, по силата, на която Е. Б. М. е получила в дял урегулиран парцел IV-2291 в кв.22 по регулационния план на кв. Малко Белово, Пазарджишки окръг, състоящ се от 600 кв. метра, ведно с паянтова сграда, масивна лятна кухня при съседи: улица, М. Х., Г. Д. П. и Г. К. Николов, а с нотариален акт №156, том IX, дело № 9329/1975 год. на Пазарджишки районен съдия, Е. Б. М. дарила на дъщеря си Снежана Л. М. с нот. акт № 156, том IX, дело № 329/1975 год. на Пазарджишки районен съдия урегулиран парцел IV- 229, в квартал 22 по регулационния план на с.Малко Белово, квартал на гр. Белово, с площ 600 кв.метра, ведно с паянтова къща и лятна кухня при съседи: улица, М. Х., Г. Д. П. и Г. К. Николов. Твърди, че към момента на констатиране правото на собственост с нотариален акт №54, том IV, дело №1446/1966 г., спогодба от 06.02.1975 год. по гр.дело №12/1975 г. по описа на Пазарджишки районен съд и дарението извършено с нотариален акт №156, том IX, дело №329/1975 г. на Пазарджишки районен съдия бил в сила дворищно и улично регулационен план одобрен със Заповед №1187/1949 г.. Със Заповед № 485/1979 год. била одобрена улична и дворищна регулация на гр. Белово, кв. „Благой Захариев“. По силата на този план, урегулирания парцел IV- 229, в квартал 22 е заснет като имот пл.номер №304 и за него бил отреден парцел Х-304, в квартал 105 по плана на гр. Белово, кв. „Бл.Захариев“. Съгласно действащите към онзи момент норми по ЗТСУ /отм./ при изготвянето на нов дворищно регулационен план, регулационните линии, по приложен предходен план се заснемат като имотни граници, т.е. регулационните граници на урегулирания парцел IV- 229, в квартал 22 се приемат и са заснети като имотни граници на новозаснетия имот пл.№ 304 и за него е отреден парцел Х-304, в квартал 105 по плана на гр. Белово, кв. „Бл.Захариев“. По силата на приетия план за дворищна регулация през 1979 год. части от имот пл. №304 са се придавали към съседни имоти, а части от съседни имоти са се придавали към новообразувания парцел X- 304. Смята, че от удостоверение с изх.1682/14.10.2021 г., издадено от общ. Белово се установява, че ПУП на гр. Белово е приет със Заповед № 2485/1979 г., че няма данни за частично изменение за ПИ 304, че към настоящия момент със Заповед РД18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителни директор на АГКК са одобрени кадастрална карати кадастрални регистри на гр. Белово, както и че регулацията на УПИ Х-304 е частично приложена към УПИ IX-305 съгласно протокол №18/22.11.1984 г., Заповед № 2104/03.04.1984 г. и 2 бр.разписки, но липсвали данни за уредени регулационни сметки с УПИ XV-306 и УПИ IX-292 в кв.105. Смята, че приложената приходна квитанция към исковата молба за внесени суми в размер на 300 лева не е постъпила в патримониума на ответницата. Твърди, че имало данни за отпочната, но неприключила процедура за уреждане на регулационни отношения и прилагане на дворищнорегулационния план. Посочва, че с изтичането на сроковете посочени в § 8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по § 8, ал.1, изр. 2 от ПР на ЗУТ. Посочва, че ответницата владее собствения си ПИ с идентификатор 03592.503.304, по границата с ПИ с идентификатор 03592.503.292, която била трайно материализирана с каменен зид, изграден преди много години и никога нито ищецът, нито неговите праводатели са осъществявали фактическа власт върху частта от имота, която им се е придавала по регулация, което обстоятелство, фактически се признавало от ищеца. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания. В съдебното заседание ответникът се явява лично и с адвокат Е. Б. от АК Пазарджик, като молят съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че ищецът е собственик по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.02.1993 г., №167, том I, н.д. № 299/1993 г., на нотариус В. Г. при РС Пазарджик, на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово одобрени със Заповед № РД- 18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Белово, ••••, с площ от 979 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходния план: пл. № 292, съставляващ парцел IX, кв.105 по кадастралния и регулационния план на гр. Белово от 1979 г., ведно със сграда с идентификатор 03592.503.292.1 със застроена площ от 24 кв.м., представляваща - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор 03592.503.292.2 със застроена площ от 86 кв.м., представляваща - жилищна сграда- еднофамилна при съседи на същия: 03592.503.306; 03592.503.304; 03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332; 03592.503.290; 03592.503.525. Не е спорно и че ответницата е собственик по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.03.1975 г., № 156, том 9, н.д. № 3291/1975 г., на нотариус Д. Д. при РС-Пазарджик на съседния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - 03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. От приложеното по делото Решение № 17-340-25.10.2023 г. на АГКК се установява, че е отказано на ищеца изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, касаещо границата между процесните имоти. По делото е приложен протокол № 7 от 14.07.1980 г. по чл.265 ППЗТСУ, в който е посочено, че комисията, по повод заявление на Г. С. П., е оценила 100 кв.м. от имот с пл. № 304, кв.105, собственост на Снежана М., които по регулационният план се придават към парцел IX-292, кв. 105, собственост на наследниците на Г. П., като цената е опредЕ. в размер на 300 лева или по 3 лева на кв.м.. Приложена е приходна квитанция с № 147079 от 15.01.1991 г. за платена сума в размер на 300 лева от наследниците на Г. П., в полза на Снежана М., за придаваемо дворно място. Представено е писмо с изх. № АБ-00-277/05.05.1992 г., в което е посочено, че се изпраща молба от наследниците на Г. П., собственик на парцел IX в квартал 105 по плана на гр. Белово. Установява се, че по одобрения дворищно-регулационен план на гр. Белово от 1979 г. към горепосочения парцел се придава част от имот пл. № 304 в размер на 100 кв.м., собственост на Снежана М., като стойността на придаваемата част възлиза в размер на 300 лева. Отразено е, че сумата е внесена с кв. № 147079 от 15.01.1991 г.. От приложената обяснителна записка се установява, че част от имота на ответницата се придава към имота пл. № 292, парцел IX – кв. 105, собственост на наследниците на Г. П. по регулационния план на гр. Белово, утвърден със заповед № 485/1979 г.. Отново е посочено, че сумата в размер на 300 лева е платена с горепосочена квитанция. Представена е декларация от А.ка М., в която е посочено, че удостоверява, че са уредени регулационните сметки по придаваемите места със съседния имот пл. № IX-292, кв. 105 по регулационния план на наследниците на Г. П., като за придаваемото се място не търси никакви суми и може да се издаде на наследниците на Г. П. нотариален акт по регулация. Представена е й декларация от А. П. и С. П., в която е посочено, че се уредили регулационните си сметки по придаваемите места със съседния имот пл. № 292 в кв. 105 на наследниците на Г. П. и не търсят никакви суми и може и може да се издаде на наследниците на Г. П. нотариален акт по регулация. Установява се от приложеното по делото писмо на общ. Белово, адресирано до ответницата, че регулацията на УПИ Х-364 е частично приложена към УПИ XI-305, съгласно протокол № 18/22.11.1984 г. и заповед № 104/03.IV.1984 г., както и че липсват данни за уредени регулационни сметки с УПИ XV-306 и УПИ IX-292 в кв.105 гр.Белово. Представен е и протокол № 2/12.11.1996 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ, в който е посочено, че по повод заявление на Г. С. П. от 02.11.1996 г. е оценила 100 кв.м. придаваеми от имот с пл. № 304, кв.105, собственост на Снежана М., които по регулационният план се придават към парцел IX-292, кв. 105, собственост на наследниците на Г. С. П., като цената е опредЕ. в размер на 5000 лева или по 50 лева на кв.м.. Приложени са протокол за трасиране или означаване на границите между процесните имоти, ведно със скици. От ответницата е представена декларация, в която удостоверява, че името й по лична карта Снежана Л. Д. и името Снежана Л. Д. записано в нотариален акт № 156, том. IX, дело № 3291/1975 г. са имена на едно и също лице. За изясняване на фактическата страна на спора, в качеството на свидетели са разпитани лицата Х. В. В. и В. Л. И. – сестра на ответницата. От показанията на свидетеля Х. В. се установява, че е съсед от 31 година на ищеца и познава имота му. Посочва, че ищецът имал спор от миналата година, месец юли, със съседния имот, който възникнал, след като ищецът извикал геодезист, за да заснеме имота си. Посочва, че след това имотът се оградил, вероятно от собственичката на имот с № 304, като била поставена мрежа върху зида. Твърди, че имотите на страните имало нещо като срутен зид с височина около 30-40 см., като на места имал и по-голяма височина, като започвал от плевнята, /сграда с № 1, посочена в скица на л.9 от делото/ и стигал „по-малко“ от средата откъм улицата. Свидетелства, че е минавал през зида, като в градината, намираща се в имот № 304 е имало шипки с бурени. Заявява, че от ищеца знае, че е искал да ползва зида и да си направи навес за коли. В момента там имало поставена мрежа и нещо като дървена врата, която се намира откъм улицата. Уточнява, че преди да постави мрежата и вратата, ищецът стопанисвал процесните кв.м., косял е тревата и е чистил, защото свидетелят и сина на ищеца си играли вътре като деца. Свидетелят заявява, че според него границата между процесните имоти е като дръпнеш към имота на ответница с около 3-4 м., като тази граница я знаели всички хора. Споделя, че ищецът и семейството му живеят в гр. Пазарджик и само уикендите са с процесния имот. От показанията на свидетелката В. И. – сестра на ответницата се установява, че познава имотите на страните, както и че между тях съществувал каменен зид, започвал от източния ъгъл на сграда № 2 /посочена в скица на л.9 от делото/, с височина до 2 м, като ищецът бил набил клинци и бил сложил навес, сайвант и всички камъни падали в тяхната част. Уточнява, че откъм улицата имало дървена ограда. Сочи, че този зид е може би на 80 г. и бил построен от дядо й. Посочва, че в процесните кв.м., ищецът не е косял и не влизал в тях. Стопанисвани били само от сестра й – ответницата. Твърди, че мрежата не е била поставена от тях. Посочва, че живее в същото населено място на около 700 м.. Уточнява, че процесните кв.м. били садени от тях през 1989 г. с арпаджик и домати до 1992 г., а сега било ливада и съпругът и я косял. Посочва, че сестра й не живеела там. Откъм улицата имотът бил ограден. Споделя за поставена мрежа от нейния съпруг. Посочва, че не познава свидетеля на ищцовата страна. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвени, даващо отговор на поставени въпроси и неоспорено от страните се установява, че северната имотна граница на имот с планоснимачен № 304 по обезсиления Кадастрален план на гр. Белово, одобрен със Заповед № 485/1979 г., съответства на северната имотна граница на ПИ 03592.503.304 по Кадастралната карта на гр. Белово. В спорният участък, северната дворищна регулационна граница на парцел (УПИ) Х-304 в кв. 105 по действащия Регулационен план на гр. Белово, одобрен със Заповед № 485/1979 г., не съответства на северната имотна граница на ПИ 03592.503.304 по Кадастралната карта на гр. Белово. Спорната площ е площта разположена между северната и част от северозападната имотни граници на ПИ 03592.503.304 по Кадастралната карта на гр. Белово и северната дворищна регулационна граница на парцел (УПИ) Х-304 в кв. 105 по действащия Регулационен план на гр. Белово, одобрен със Заповед № 485/1979 г.. Площта на спорната площ от ПИ 03592.503.304 по Кадастралната карта на гр. Белово, измерена графично, е около 98 кв. м.. Вещото лице е посочило, че общата имотна граница между ПИ 03592.503 304 и ПИ 03592.503.292 по Кадастралната карта на гр. Белово, в спорния участък, е материализирана на терен по следния начин: в източната част от спорния участък оградата е от бетонови стълбове и тЕ. мрежа; в западната част от спорния участък оградата е от каменна зидария и стената на югоизточната фасада на постройка от допълващото застрояване с идентификатор 03592.503.292.1, последната изградена в пределите на ПИ 03592.503.292. В спорният участък материализираната обща имотна граница между ПИ 03592.503.304 и ПИ 03592.503.292 по Кадастралната карта на гр. Белово - изпълнена от каменна зидария, бетонови стълбове и тЕ. мрежа, съответства (съвпада) на (с) общата дворищно регулационна граница между парцел (УПИ) IV-229 и парцел (УПИ) MI- 228 в кв. 22 по обезсиления Регулационен план на с. Малко Белово, одобрен със Заповед № 1187/1949 г.. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва същото. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна: Районен съд Пазарджик, XIX състав е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС Допустимо е съединяване на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР с иск по чл.108 ЗС, като в този случай искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е обусляващ, а искът по чл.108 ЗС е обусловен – така Решение № 407/25.06.2012 г. по гр.д. № 1192/2010 г., ВКС, Решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр.д. № 2438/2018 г., ВКС. В настоящата хипотеза твърденията, с които е обоснован правният интерес от исковете, са свързани с неправилно отразяване в кадастралната карта на границите на правото на собственост върху процесната реална част – отразена към имота на ответницата, вместо към този на ищеца /т.е. твърдения за грешка в кадастралната карта/, както и твърденията, че процесната реална част се владее без правно основание от ответната страна, поради което следва да се приеме, че исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР са кумулативно съединени с исковете по чл.108 ЗС – в този смисъл и Определение № 535 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2521/2021 г., II г. о. Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес. Съгласно посоченият текст непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато са свързани със спор за материално право - отстраняват се след решаването му по съдебен ред. Ищецът твърди, че е собственик по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.02.1993 г., № 167, том I, н.д. № 299/1993 г. на нотариус при РС Пазарджик на поземлен имот с идентификатор - 03592.503.292, както и че ответната страна е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор - 03592.503.304, като твърди, че част от около 98 кв. м. от собствения му имот неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр. Белово като част от съседния имот, собственост на ответницата. Ответницата в настоящото производство се легитимира като собственик на съседния имот с идентификатор № 03592.503.304 и оспорва въведените от ищеца твърдения за неправилно заснемане на част от неговия имот към имота на ответната страна. При така въведените твърдения и оспорвания от страните съдът прави извод, че съществува спор за материално право, поради което искът е допустим. Искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество /ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Негов предмет може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/ или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която е заснета към съседен имот /грешка в кадастралната карта/. Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план, в който е допусната непълнота или грешка - несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Между страните няма спор, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 03592.503.292, а ответницата е собственик на съседния имот с идентификатор № 03592.503.304. Предмет на настоящото производство е частта от 98 кв. м., заключена между буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт цвят на приложение № 3 към СТЕ, находящо се на л.99 от делото, заснета като част от ПИ с идентификатор 03592.503.304 /собственост на ответницата/. Съгласно §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищно- регулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Дворищно-регулационният план /ДРП/ при действието на чл. 110 ЗТСУ /отм./ има непосредствено отчуждително действие. Отчуждителното действие на ДРП и „приложен регулационен план“ са различни понятия, чиито правни последици се проявяват в различен момент. Придадените части от имоти към съседни парцели за упълномеряването им се считат отчуждени по силата на заповедта за одобряване на ДРП. Това действие обаче е условно (ако регулацията бъде приложена по съответния ред и бъде стабилизирана) и прехвърля само голата собственост. Дворищно-регулационният план следва да се счита приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. Наред с непосредственото, отчуждително действие на ДРП относно придаваемата част, възниква условие от прекратителен характер – ако не се изпълнят условията за заемане на имота, отчужден по регулация, при нейното изменение или създаване на нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите и отчужденията, извършени по нея ще отпаднат с обратна сила. Регулационният план се счита приложен след заемането му, което става едва след обезщетяване на бившия собственик /чл. 110 и чл. 114 ЗТСУ – отм./. За прилагане на регулацията по ЗТСУ са възможни три хипотези: 1/ чрез плащане /сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ /отм/, или чрез представяне на разписка за плащане с оглед общите правила на ЗЗД); 2/ ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищно-регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред /чл.111 ЗТСУ, отм.), или 3/ когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение (петгодишна и започваща да тече от деня, от който правоимащият може да иска да бъде снабден с изпълнителен лист за дължимото му обезщетение, след провеждане на производство за оценка – чл.113 ЗТСУ, в противен случай не може да се заеме придаваемото се място – Решение № 1077 от 11.VII.1984 г. по гр. д. № 553/84 г., IV г. о.) и е издаден констативен нотариален акт за собственост по регулация – чл.134, ал.3, вр. чл.113 ЗТСУ /отм./ и чл. 287 ППЗТСУ /отм./, служебно по искане на общината или по инициатива на заинтересованото лице. В горния смисъл са налице и разрешения на съдебната практика, обективирани в Решение № 60120/26.10.2021 г. по гр.д. № 77/2021 г. на ВКС, I г.о., Решение № 1359 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4747/2007 г., Решение № 1233 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3630/2007 г., Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018 г., Решение №154/21.12.2020 по гр.д. №4689/2019 г. на ВКС, Решение № 780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о., както и в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и др. ЗТСУ /отм./ е изменен с § 9 от ЗКИР, като е създаден чл.182а, съгласно ал.2, от който ако до влизане в сила на ЗКИР, т. е. до 01.01.2001 г., не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените места, отчуждителното действие на ДРП се прекратява. На 31.03.2001 г. влиза в сила Законът за устройство на територията. С разпоредбата на § 6, ал. 1 – 4 от ПР на ЗУТ се предвижда запазване на действащите към този момент планове, както и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6- месечен срок, т. е. до 31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал.1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, се прекратява. В процесния случай с оглед доказателствената съвкупност се установява, че между двата имота при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ са създадени регулационни отношения, по силата на които през 1979 г. част от имот пл. № 304 в размер на 100 кв.м се придава към имот пл. № 292, парцел IX – кв. 105. Проведена е предвидената в чл.285 от ППЗТСУ процедура по оценка на придаваемото се място и определяне размера на обезщетението, което се дължи на бившия собственик за мястото, което се отнема от имота му и се предава по регулация към съседния имот. Установява се, че условието за законно заемане на имота е изпълнено, доколкото сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е внесена, съгласно чл. 282 ППЗТСУ /отм./. В резултат на това следва безусловно да се приеме, че регулацията е приложена по съответния ред и придаваемото се място е надлежно заето от собственика му, който е придобил права в резултат на приключилата отчуждителна процедура. Налице са всички основания за издаване на нотариален акт за собственост по регулация, като такъв не е представен от ищеца, но това не е пречка за приключване на отчуждителната процедура. Не води до противния извод и представеното удостоверение изх.1682/14.10.2021 г. издадено от общ. Белово, в което е отразено, че липсват данни за приложена регулация между имотите на страните. Без правно значение са и доводите на ответника, че процесното място е оградено от много години, като от показанията на свидетелката на ответницата се установява, че „от около 80 г.“, т.е. още преди влизането в сила на регулационния план от 1979 г. по който то се придава по регулация в собственост на праводателите на ищеца, че никога не е ползвано от тях, респективно от ищеца и че винаги е било част от имота на ответницата. Предвид на факта, че придаваемото се място е само в размер на 98 кв.м. и представлява реална част от имот, то няма как да бъде придобито в собственост по давностно владение. Законът забранява придобиването на реални части от дворищно-регулационни парцели по давност или чрез правни сделки /чл.59 ЗТСУ, редакция Дв, бр.29/1973 г./ освен ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с Правилника за прилагане на закона /редакция ДВ бр.34/2000 г./. В подкрепа на горния извод е и заявеното от вещото лице в констативно- съобразителната част от експертизата, в която посочва, че със Заповед №485/28.03.1979 г. на зам. Председателя на ОНС-Пазарджик, е одобрен Кадастрален и регулационен план на гр. Белово, част XIX, Пазарджишки окръг. Одобреният Регулационен план бил за цялото населено място. Съгласно § 6.