Решение № 1414 от 2.12.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4295/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-28 от 02.07.2025г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл.68, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ. Жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва по същество вмененото му нарушение по съображения изложени в жалбата и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление /НП/. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.Г.-Н., която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Въззиваемата страна - Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрк.Ненков, развива доводи за безспорно и категорично установено нарушение при спазване на материалното право и процесуалните правила. Пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Електроразпределение Юг“ ЕАД за това, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, на 29.05.2024 г. в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 е продължило прекратената на 14.05.2024г. по закон /ex lege/ процедура № 460966 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 10 kW, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, предвиден за изграждане в УПИ I-73, кв. 12, Знаменосец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, със заявител Н.Г.Н.. На 30.01.2024 г. заявителят Н.Г.Н. е подал Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. На 14.02.2024г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издадено Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение“ Юг“ ЕАД за обект с мощност 10 kW, в УПИ I-73, кв. 12, Знаменосец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, поради което Н.Г.Н. е дължал предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл.29, ал.1 от ЗЕВИ в срок до 14.05.2024г., която не е била депозирана. С оглед на това, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г., процедурата е прекратена по силата на посочената разпоредба на 14.05.2024г. Н а 29.05.2024г. между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявителя Н.Г.Н. е сключен Констативен протокол № 460966 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, след изтичане на срока по чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно до 14.05.2024г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лева за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискванията на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ. Прието било, че като е продължило на 29.05.2024г. от гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 прекратената на 14.05.2024г. по закон (ех lege) процедура № 460966 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 10 kW, предвиден за изграждане в УПИ I-73, кв. 12, Знаменосец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, със заявител Н.Г.Н., „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл.68, ал.1 от ЗЕВИ. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-25 от 25.03.2025г., съставен от М. С. А. – главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР. Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя М. С. А., които съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви, в синхрон с писмени доказателства. Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи: След преценка на цялата доказателствена съвкупност Съдът намира, че фактите по-горе от обективна страна са безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на санкционираното дружество. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗЕВИ /в сила от 13.10.2023г./ задължава производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина на присъединяване по подадени искания по чл.26, ал.1, да предостави гаранция /под формата на депозит или банкова гаранция/ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, като при непредоставяне на дължимата гаранция в срок, становището за присъединяване се счита за невалидно. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023г. в сила от 13.10.2023 г „при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта. Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по- малкото от двете насрещни задължения - чл. 29, ал. 4 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г. гаранция не се предоставя за инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или инсталации на потребители на собствена електрическа енергия и демонстрационните проекти с инсталирана електрическа мощност до 10, 8 k W включително, за присъединяване, различно от трифазна връзка и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се променя общата присъединена мощност - чл. 29, ал. 5 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023 г. По делото безспорно установени са всички съставомерни факти, въз основа на които са издадени АУАН и НП и наличието на които води до категоричния извод за извършено нарушение на чл. 29, ал. 1от ЗЕВИ, вр. чл.68, ал.1 от ЗЕВИ. Безспорно се установява, че на 30.01.2024г. пред оператора на електроразпределителната мрежа “Електроразпределение Юг” ЕАД е подадено Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване по отношение на обект с мощност 10 kW, предвиден за изграждане в УПИ I-73, кв. 12, Знаменосец, общ. Раднево, обл. Стара Загора със заявител Н.Г.Н.. С изменението на закона от ДВ бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г. и отмяната на трите разпоредби, уреждащи различни процедури за присъединяване на енергийни обекти към електроразпределителната мрежа – чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, законодателят въведе нова уредба, съдържаща се в изменената редакция на чл.26 от ЗЕВИ, която предвижда единна процедура за присъединяване. Същевременно ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. бе изменен и чл. 29 от ЗЕВИ, в който за пръв път се въведе задължение за предоставяне на гаранция в полза на електроразпределителните предприятия. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, задължението за гаранция е приложимо пряко за процедурите, започнали по новия ред на чл. 26 от ЗЕВИ. В случай че производството е започнало след 13.10.2023 г., приложим става новият чл. 26 от ЗЕВИ, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай Заявлението е подадено след влизането в сила на измененията на ЗЕВИ от 13.10.2023г., които уреждат задължението за предоставяне на гаранция и установяват, че срокът за нейното предоставяне започва да тече от датата на получаване на становището за условията и начина на присъединяване. На 14.02.2024г. “Електроразпределение Юг” ЕАД е издало становище за условията и начина на присъединяване. Съгласно императивното задължение, установено в чл. 29, ал. 1, производителят следва в срок от три месеца от получаване на становището да предостави гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност като за конкретният обект с мощност 10 kW (0, 01 MW) дължимата гаранция е 500 лева. Срокът за нейното предоставяне е три месеца, като изтича на 14.05.2024г. Законодателят е предвидил, че непредоставянето на гаранцията води до автоматична невалидност на становището, която настъпва по силата на закона без да е необходимо издаването на допълнителен акт или уведомление от страна на оператора. В конкретния случай не е доказано предоставяне на гаранцията до изтичане на законоустановения срок – 14.05.2024г. Това обстоятелство е достатъчно за настъпване на правния ефект „невалидност“ на издаденото становище, който произтича пряко от закона и настъпва автоматично с изтичане на срока. От този момент становището не поражда правни последици и не може да служи като основание за извършване на каквито и да било последващи действия по процедурата по присъединяване. Въпреки това, “Електроразпределение Юг” ЕАД е продължило процедурата по присъединяване и на 29.05.2024г. между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявителя Н.Г.Н. е подписан Констативен протокол № 460966 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Като не е отчел тези обстоятелства, категорично установени и несъмнено доказани, с действията си по подписване на 29.05.2024 г. на Констативен протокол за установяване на годността за ползване на обекта, жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД е продължило прекратената ex lege процедурата по присъединяване, в нарушение на Закона, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по така повдигнатото му с АУАН и санкционирано с НП административно нарушение. Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател, че не е дължима гаранция за обекта с мощност 10 kW, предвиден за изграждане в УПИ I-73, кв. 12, Знаменосец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, тъй като попада в изключенията на чл. 29, ал. 5. Аргументът за липса на дължима гаранция не може да се черпи от изключението, регламентирано в чл. 29, ал. 5 ЗЕВИ. Тази разпоредба освобождава производителите само при едновременно изпълнение на две условия – инсталирана мощност до 10, 8 kW включително и присъединяване, различно от трифазна връзка. В конкретния случай инсталираната мощност на обекта е 10 kW, което удовлетворява едно от условията, но присъединяването е трифазно, както ясно следва от съдържанието на заявлението за присъединяване и на издаденото становище, както и от стандартите за безопасност и техническа експлоатация на мрежите с ниско напрежение. Следва да се спомене, че еднофазно присъединяване при 10 kW не е технически приложимо и би довело до неприемливо натоварване на фазовите проводници и апаратурата, докато трифазната връзка разпределя мощността и осигурява безопасна експлоатация, което е стандартна практика при мощности от този порядък. Следователно условието за освобождаване по чл. 29, ал. 5 ЗЕВИ не е изпълнено и гаранцията е дължима по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ. Представеното възражение, че цената за присъединяване 375 лв. се приравнява или „поглъща“ гаранцията от 500 лв. е изцяло неоснователно, тъй като излага фактически и правни тези, които противоречат на структурата на производството по присъединяване, на целите на ЗЕВИ и на императивните изисквания на чл. 29, ал. 1. На първо място следва да се подчертае, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ и цената за присъединяване, дължима по договора, са коренно различни по своята правна природа, функция и момент на възникване. Гаранцията има обезпечителен характер и представлява предварително условие за допускане до следващ етап от процедурата – тя се заплаща преди възникването на договорно отношение и обезпечава риска операторът да вложи ресурси и да ангажира капацитет, без заявителят реално да има намерение да доведе производствения проект до край. От своя страна цената за присъединяване е възмездно плащане за реално извършени дейности и възниква едва след сключването на договор. Това означава, че гаранцията и цената не могат да се поглъщат, не са взаимнозаменяеми и служат за различни цели в различни фази на административното производство. Приемането на обратното би обезсмислило законовия механизъм и би позволило заобикаляне на императивна норма чрез договорни уговорки. Следователно аргументът на жалбоподателя, че цената за присъединяване от 375 лв. се приравнява или „поглъща“ гаранцията от 500 лв., е правно несъстоятелен. Съдът не споделя и доводът, че дори и такава гаранция да се дължи, невнасянето й било въпрос на договорни отношения между страните - производителят на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото правната регламентация на тази материя и квалифицирането на нарушаването й като административно нарушение, с предвидени санкции, обосновават точно обратния извод. Тъй като към административнонаказателна отговорност е привлечено юридическо лице, то тя е обективна и не следва да бъде доказван субективен елемент или виновност на конкретно физическо лице. При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение и на основание чл.68, ал.1 от ЗЕВИ е наложена административно наказание. Санкционната норма е обща разпоредба и обхваща случаите, за които не е предвидена специална норма и при които е нарушена разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, като предвидените в нея вид и размер на наказанията се налагат от съответния компетентен административнонаказващ орган. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението е наложена имуществена санкция в предвидения от законодателя минимален размер от 5000 лева, който според Съда в най-пълна степен ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което се явява и справедливо. Неприложим се явява и институтът на маловажния случай, тъй като нарушението не се отличава от типичните случаи на нарушения от същия вид, като не се констатираха и смекчаващи обстоятелства, наличието на които биха определили случая с по-ниска степен на обществена опасност. Следва да се вземе предвид и служебно известното на Съда обстоятелство, че освен за процесното нарушение, дружеството е санкционирано за множество нарушения от същия вид, което препятства възможността да се приеме, че се касае за маловажност на случая. При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от оправомощени лица, видно от приложените по преписката заповеди, съдържат законово определените реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове, относно тяхното съставяне, респективно издаване. Дадената правна квалификация на деянието е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доколкото категорично се доказа, че в нарушение на Закона, дружеството жалбоподател е продължило процедурата по присъединяване, прекратена ex lege, поради непредставена в законоустановения срок гаранция. Правилно е посочена и датата на извършаване на нарушението, а именно 29.05.2024г., когато дружеството жалбоподател е подписало със заявителя Н.Г.Н. Констативен протокол № 460966 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, с което е продължило прекратена по силата на закона процедура по присъединяване. С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № № НП-28 от 02.07.2025г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл.68, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, като такава претенция е направена своевременно. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия. За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По застъпените мотиви съдът,