Решение № 8648 от 27.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 5943/2022 г.

Производството е по реда на чл. 318- чл. 329 от ГПК. Предявен е иск АДР. В. ИЛ. срещу ИВ. Р. ИЛ. с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачен иск за промяна на фамилното име на съпругата по чл. 53 СК. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.09.2002 г. От брака имат едно дете – Иво Ивайлов И., роден на 09.03.2003 г. – вече навършил пълнолетие. Излага се, че срещу И.И. са водени нееднократно наказателни производства, че е бил в затвора за 4 години, като след това не се е поправил, а е продължил да живее неморално. Според твърденията на ищцата ответникът е имал задължения във връзка със залагания и именно тя е било нужно да изплаща натрупаните дългове. Излага се още, че ответникът е заминал да живее в Република Германия и от около три години съпрузите не поддържат контакт по между си. Поради изложеното се моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва, че брачната връзка между страните е лишена от предписаното и съдържание, макар да оспорва посочените от ищцата причини за това. Според ответника именно заради ищцата, в частност желанието и за охолен живот, същият е бил принуден да предприеме действия, противоречащи на закона. Излага, че той е осигурявал финансови средства за семейството си, а ищцата не се е грижела за семейството и детето. Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено следното: Видно от удостоверение за сключен граждански брак АДР. В. ИЛ. и ИВ. Р. ИЛ. са сключили граждански брак на 29.09.2002 г. Удостоверението е издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 486/29.09.2002 г. След сключването на брака е посочено, че съпругата ще носи фамилията на съпруга си - И.. От брака имат едно дете, което е пълнолетно. От показанията на разпитания свидетел Маргарита Венциславова Методиева – сестра на ищцата, се установява, че съпрузите от поне три години не живеят заедно, като съпругът е заминал за чужбина и не се интересувал от семейството си. Свидетелката сочи още, че е бил в затвора, както и че след като ищцата е пожелала да се разведат, започнал да отправя заплахи и обиди към ищцата и нейни роднини. Съдът кредитира показанията на свидетелката, която дава последователна и логична информация за събитията, а и пряко е наблюдавала отношенията в семейството. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. От показанията на свидетелката се установи, че между съпрузите няма разбирателство, споделяне и взаимно уважение, като крайно проявление на това е продължителната фактическа раздяла на съпрузите, които живеят на територията на различни държави и не поддържат никакви отношения по между си. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай, съпругата е заявила претенция по отношение на фамилното име, което да носи след развода. По делото се установява по безспорен начин, че при сключване на брака съпругата е била тази, която е приела фамилното име на другия съпруг, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 от СК, като нейно право е да запази фамилията си или да възстанови фамилното си име от преди сключване на брака. В настоящия случай съпругата е променила фамилното си име като е приела това на съпруга си - И.. Нейната воля е след прекратяване на брака да носи фамилното си име от преди неговото сключване – Методиева, поради което и следва да бъде уважено искането й. Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на брака (арг. от чл. 49, ал. 3 от СК), държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева се дължи от двете страни поравно. Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на брака (арг. от чл. 329, ал. 1 от ГПК) разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ