Решение № 9472 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1606/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П. К. Г. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против Решение №575/11.07.2024г., постановено по АНД №1695/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № НП-5/18.03.2024 г., издадено от заместник - министъра на икономиката и индустрията, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000, 00 лв. за нарушение на чл.29, ал.4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. Касаторът изразява несъгласие с изводите на районния съд, като излага мотиви за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Посочва, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, както и че са налице факти и обстоятелства, които изключват съществуването на нарушението. Излага доводи за липсата на влязла в сила заповед за отказ от вписване на дружеството „Грейнфорс“ ЕООД в Регистъра по чл.16 по ЗАРИДСНПНП, както и че не е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на РС - Бургас и отмяна на оспореното НП. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от старши юрисконсулт Г., в които развива подробни съображения за неоснователността на жалбата и моли за отхвърлянето й. Посочва, че административният орган преди налагане на наказанието, е проверил съставения АУАН, като е приел, че същия отговаря на законовите изисквания и следва да се състави НП. Намерил е, че установеното нарушение е доказано по безспорен начин, както и че касаторът, в качеството му на управител на „Грейнфорс“ ЕООД, стопанисващ обект – бензиностанция, е допуснал извършване на нарушение на чл.29, ал.1 ЗАРИДСНПНП – осъществяване на икономическа дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП без регистрация по чл.3, ал.1, като по този начин е осъществил състава на 29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП. Излага съображения оборващи възраженията на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на Районен съд – Бургас. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административна съд – Бургас, петнадесети касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АП, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че на 30.11.2023 г. в 10: 50 ч. на обект - бензиностанция, находящ се [населено място], общ. Бургас, обл. Бургас, Пети километър, стопанисван от „Грейнфорс“ ЕООД, с управител П. Г., за което бил съставен Констативен протокол № 891/30.11.2023 г., било установено, че проверяваният обект работи като бензиностанция. Клиентите зареждат гориво - дизел, с индивидуални чипове, като плащанията се извършват по банков път. Видно от отпечатания КЛЕН за дата 30.11.2023 г. и дисплея на бензиноколонката, цената е 2.67 лева за литър дизел. В обекта са разположени един мобилен резервоар, представляващ полуремарке с две оси с гуми, който отпред е поставен на желязна стойка, една колонка с два пистолета, от които единият е махнат /неработещ/. Има една вливна точка. Чрез метален /открит/ тръбопровод цистерната е свързана с бензиноколонката. Не се вижда заземяване на цистерната. Вместимостта на резервоара е 32712 литра, видно от Свидетелство за калибриране № 4-Р2199/15.06.2023 г. Направена била справка в публичния регистър по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП, администриран от МИИ, при която се установило, че дружеството, чийто управител е П. Г., няма регистрация за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 („Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход") от ЗАРИДСНПНП и същото не е вписано в посочения регистър към датата на проверка - 30.11.2023 г. На основание на така направените констатации срещу жалбоподателя е съставен АУАН затова, че е допуснал извършване на нарушение - осъществяване на икономическа дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, с което е осъществил състава на нарушение по чл.29, ал.4 от ЗАРИДСНПНП. При така установените факти, настоящият касационен състав прави следните правни изводи: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна и при спазване на преклузивния срок. Съдът намира подадената жалба за неоснователна, а решението на РС-Бургас за правилно, като съображенията за това са следните: Като извърши служебно проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл.220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд счита, че РС-Бургас е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав. В процесния случай, АУАН е издаден от компетентен орган –главен инспектор в отдел Контрол, а НП от зам.-министър на икономиката и индустрията, надлежно упълномощени, в предвидената от закона писмена форма, което се установи от представените доказателства. В тази връзка съдът не споделя възражението на Г., че оспореното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. Видно от заповед №РД-16-800/25.07.2023г., издадена от министъра на икономиката и индустрията – л.152 от АНД №1695/2024г., министърът на икономиката и индустрията е възложил на И. Ш. –заместник – министър на икономиката и индустрията правата си за налагане на административни наказания за извършени нарушения по чл.29, чл.30, чл.32, ал.4 и чл.34 от Закона за адиминстративното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, поради което възраженията в тази връзка са неоснователни. АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителя, по съответния за това ред, посочен е издателя на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. В НП достатъчно ясно е описано нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено и констатирано, така че наказаното лице да може да установи в какво се изразява нарушението. Освен това, мотиви се съдържат и в Констативния протокол, съставен при извършената на място проверка, при която е установено извършеното нарушение. Оспореното решение е издадено и при спазване на материалните разпоредби. По делото и в административнонаказателното производство е установено, че при извършена проверка на 30.11.2023г., касаторът е осъществявал икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, и е осъществил състава на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Описаната в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка съдържа всички съставомерни елементи от състава на административното нарушение -дата, място, обстоятелства, относими към конкретното нарушение. Съдът не споделя възражението за неспазване разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Неизпълнението на задължението за регистрация е констатирано от контролните органи при извършената на 30.11.2023 г. проверка, като тази дата правилно е посочена като дата на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01.02.2024г., т.е. в тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено на 18.03.2024г. в шестмесечния срок, определен в същата разпоредба. При тези обстоятелства не се установява нарушение на сроковете, предвидени в административно-наказателното производство, поради което възражението за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, наказателните постановления се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение. В случая актът за нарушение е съставен от Й. Х. на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол“, към дирекция „Регулиране на икономическите дейности“ в Министерството на икономиката и индустрията, следователно компетентен е министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него лице. Видно от Заповед №16-800/25.07.2023г. издателят на наказателното постановление зам. министър на икономиката и индустрията е оправомощен, поради което е компетентен орган, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Съдът не споделя възражението, че Районен съд - Бургас не е съобразил, че е оспорена Заповед № 16483/03.05.2023г. и спорът е висящ към момента на съставяне на АУАН по адм.дело № 902/2024г. по описа на ВАС. По делото е установено, че касационният жалбоподател е подал заявление с вх. № 05-01-1923/31.07.2020г. на Министерството на икономиката за вписването му в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, след което го е оттеглил със заявление с вх. № 05-01- 1923/22.03.2021 г. на МИ, т.е. производството по това заявление е приключило, поради което не е сред изключенията, уредени от ПЗР на закона и посочени в следващото изложение. В ПЗР на ЗАРИДСНПНП, в § 7, ал. 1, 2 и последвалия § 25, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП е предоставена възможност на лицата, които до влизане в сила на закона са осъществявали икономически дейности по чл. 2, ал. 1 да подадат заявление за регистрация в 6- месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 4, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП и до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация да притежават статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност с изключение на предвиденото от закона обезпечение. Изменението на Наредба № РД-04- 2/16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход е влязло в сила на 01.04.2020 г. и до 01.08.2020г. лицата, подлежащи на регистрация, са били длъжни да подадат заявления за регистрация на дейността. В първата инстанция е обсъдено и подаденото ново заявление от касационния жалбоподател, което е с вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ, следователно е извън посочените по-горе срокове, което означава, че касационният жалбоподател не е следвало да извършва дейност до произнасянето на административния орган и то с удостоверение за регистрация. Ирелевантно за спора е последващото произнасяне със Заповед № РД-16-773/31.05.2021г., с която е отказано вписване, последващото й обявявяване за нищожна с Решение № 542/17.01.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4040/2022 г. и последвалата Заповед № РД-16-483/03.05.2023 г. от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с която също е постановен отказ и е оспорена пред съда, като отказът е влязъл в сила с решение №4015/03.04.2024г. по адм. дело № 902 /2024г. на ВАС. Горепосочените административни и съдебни актове, както и висящото съдебно производство по адм. дело № 902 /2024г. на ВАС, към момента на съставяне на акта за нарушение не променя направените от първоинстанционния съд изводи, тъй като негов предмет е издадената заповед по заявление с вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ, което е подадено извън срока по § 25, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП и следователно не попада във визираните изключения. Предвид изложените съображения настоящият касационен състав, намира че правилно е установена фактическата обстановка, като е прието, че на 30.11.2023г., касационният жалбоподател е осъществявал икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация. Неизпълнението на задълженията към държавата правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и е наложено съответстващото наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. Споделят се изводите на решаващия съд за отсъствие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като нарушителят е бездействал при нормативното задължение за извършване на регистрация по реда и условията на ЗАРИДСНПНП. Не може да бъде прието за смекчаващо отговорността обстоятелство издаденото след извършената проверка удостоверение за регистрация. Последното е съобразено от АНО при определяне размера на наложеното наказание, което е в минимален размер. Предвид изложеното, оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 80 (осемдесет) лева, на основание чл. 63 д, ал. 4 ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав