Решение № 9952 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД „Митница“ Бургас, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д., против решение № 623 от 24.07.2024 г., постановено по АНД № 2366/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-4432/HП от 14.05.2024 г., в частта, в която на основание чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на „Стар Филинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 124а, ал. 1, вр. чл. 108а, ал. 1 ЗАДС е наложено наказание „лишаване от право да осъществява търговска дейност“ за срок от един месец в обект, представляващ складови помещения, находящи се на адрес [населено място], [жк], ул. Ястребино, СЗП и дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със съдебното решение НП е потвърдено в частта, в която на основание чл. чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата тютюневи изделия - течност за електронни цигари, съдържаща никотин и течност за електронни цигари, несъдържаща никотин - общо 2 843 280 мл. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила след изтичане на срока за подаване на касационни жалби. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение в атакуваната част, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Като необоснован се оспорва изводът на първоинстанционния съд за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че голямото количество на стоките, предмет на нарушението, обуславя висока степен на обществена опасност на деянието, предвид засегнатите обществени отношения и обстоятелството, че нарушението не е извършено за първи път. Счита се, че неизпълненото от страна на дружеството задължение е застрашило обществените отношения, свързани с постъпленията в държавната хазна, което изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Сочи се, че извършеното нарушение се отличава с висок интензитет и същото следва да бъде санкционирано по административен ред. Въз основа направените оплаквания се иска отмяна на оспореното съдебно решение, в частта му, в която частично е отменено наказателното постановление и дружеството е предупредено. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - „Стар Филинг“ ЕООД, през пълномощниците адвокат К. Г. и адвокат Е. К., представя писмен отговор, както и писмено становище чрез адвокат Д. С., в които оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в съответствие с изискванията за форма й реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че оспореното наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените за това срокове и при липса на допуснати процесуални нарушения. Посочено е, че се доказват от обективна страна признаците на твърдяното нарушение на чл. 108а, ал. 1 ЗАДС. Първоинстанционият съд е приел, че случаят може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Съдът е изложил мотиви, че с подадено писмо дружеството е уведомило административно-наказващият орган за установените количества течности, като заявило намерение да ги предаде. По отношение на течността, несъдържаща никотин, в решението е прието, че уведомлението е направено много скоро след изменението на чл. 12б ЗАДС. Това според първоинстанционния съд сочело, че представителите на дружеството са действали изцяло в насока спазване на законодателството и са изразили желание да съдействат за прекратяването на противоправното състояние. Тези обстоятелства в своята съвкупност са мотивирали съда да приеме, че конкретният случай се характеризира с много ниска степен на обществена опасност, като за постигането на законовите цели не е необходимо да бъде налагана санкция, като наказателното постановление следва да бъде отменено в частта относно имуществената санкция и лишаването от право да се осъществява търговска дейност, а дружеството следва да бъде предупредено по реда на чл. 28 ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящата касационна инстанция преценява решението на районния съд като неправилно в оспорената част, поради следното: Нормата на чл. 100а, ал. 1 ЗАДС гласи - забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия, както и извън местата по чл. 90б от същия закон. В настоящия случай е безспорно установено, че на 19.09.2023 г., при извършена проверка за спазване на ЗАДС в складово помещение, стопанисвано въз основа на договор за наем от 31.10.2022 г. от „Стар Филинг“ ЕООД, са съхранявани множество кашони, палетизирани и опаковани със стреч фолио и пластмасови опаковки, съдържащи готова продукция, фабрично запечатани потребителски опаковки течност за електрони цигари с и без никотин, контейнери за еднократна употреба за ел. цигари пълни с течност, бидони, разглобено техническо оборудване, множество кашони амбалаж и един брой мотокар. Не е представен лиценз за управление на данъчен склад, и/или разрешение за търговия с тютюневи изделия. Съставен е АУАН за извършено нарушение на чл. 100а, ал. 1 ЗАДС, въз основа на който в последствие е издадено НП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство. По делото е доказано, че дружеството - ответник по касация, е съхранявало тютюневи изделия без да притежава изискуемото от закона разрешение за това. Фактът, че изделията са намерени в складове, стопанисвани от него е достатъчен да се приеме, че в случая е налице съхранение. Не се спори, че намерените в складовете на дружеството изделия са тютюневи. Обстоятелството, че изделията са с изтекъл срок на годност, както и това, че с изделията не се извършва търговска дейност не променя извода за съставомерност на деянието, тъй като законът не въвежда разграничение по посочения признак. Щом изделията са тютюневи, лицето което ги съхранява следва да има разрешение за тази дейност. Съхранението представлява осъществяване на фактическа власт, което може да продължи дълго време, като към всеки момент субектите следва да съобразяват поведението си със законовите императиви. В случай, че се предвидят допълнителни изисквания за упражняването на фактическа власт върху даден предмет, субектите следва да се съобразят с тях. Нарушението по чл. 108а ал. 1 пр. 1, вр. чл. 100а ал. 1 ЗАДС е формално и същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗАДС задължения, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил санкционната норма на чл. 108а, ал. 1 ЗАДС и е наложил имуществена санкция в минимален размер. По отношение на лишаването от право да се упражнява търговска дейност за срок от един месец, според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е императивна и изрично предвижда, че в случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец. Не са налице и основания за прилагане нормата на чл. 28 ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В случая се касае за значително количество стоки, като извършеното нарушение е накърнило обществените отношения, касаещи съхранението на акцизни стоки, които винаги са свързани със засилен контрол, поради което не може да се приеме наличието на маловажен случай. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението. Предвиденият контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗАДС, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Обстоятелствата, че дружеството вече е било санкционирано за съхранението на същите стоки, но въпреки това е продължило да ги съхранява, макар да е уведомило за това митническите органи, не променят този извод, тъй като не се е освободило от тях, а е продължило противоправното им съхранение. Поради това касационният състав намира, че в хода на производството не са ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. По изложените съображения решението на Районен съд Бургас, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателно постановление № BG2023/1000-4432/HП от 14.05.2024 г., издадено от заместник директора на ТД Митница Бургас. При този изход на делото, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции, които възлизат общо на 200 лева - по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX - ти състав